Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Никола Вапцаров-Песен за човека ЛИС

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Никола Вапцаров-Песен за човека ЛИС

Мнениеот Mozo на Нед Мар 14, 2010 15:43

Никола Вапцаров - "Песен за човека"
Поема за вярата в човешкото у човека


Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време.Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.
Всяка творба в стихосбирката на Вапцаров "Моторни песни" има свои идеи, образи и внушения. Стихотворенията интерпретират темите за човешкото достойнство, вярата в доброто и човешкия житейски избор.
"Песен за човека" е поема за освободения човешки дух.Лирическият герой е личност, представена в драматична житейска ситуация.Извършил е страшно престъпление-убил е баща си, но успява да открие хуманното в себе си, което е същност на човешкото съществуване, да се разкае и повярва в доброто.
Ключовите думи в заглавието на стихотворението песен и човек въвеждат темата за хуманния смисъл на живота. Творбата е изградена като диалог, спор. Лирическите гласове на двамата опоненти озвучават поетическото пространство. Участниците в спора са лирическият говорител и дамата, която "тропа, нервира се,/даже проплаква".
Диалогичната форма внушава усещането за достоверност, истинност на разказаното.Двамата опоненти коментират онези "случки" в човешкия живот, които преобръщат нравствените и духовни ценности на личността.Важността на темата налага нейното разискване. Дамата защитава тезата, че човекът е безскрупулен. Той може да убие брат си, а след това съвсем спокйно да отиде на черква, като че ли нищо не се е случило. Събеседницата в спора е крайна. Не приема мнение, различно от твърдото й убеждение, че човекът е непоправимо жесток и че му липсва морал. Тя твърди , че в него доминира не доброто, а злото.
-Ах, моля, запрете !
Аз мразя човека.
Лирическият говорител защитава напълно противоположната теза-човекът носи светлина в душата си, стига обаче да успее на я открие, за да дари хората около себе си с любов и разбирателство. Опонентът изгражда защитната си теза с доказателствените аргументи на нервната , "сопната" дама. Разказва историята на не по-малко човешко престъпление.извършено е убийство на близък човек. Сама по себе си тази новина е страшна. Споделена простичко, "човешки" , случката в село Могила е доказателство, че мракът в човешката душа понякога отстъпва място на светлината. Представен е един от най-страшните човешки конфликти между баща и син-убийство заради пари. Според обществените закони, единственият начин да се изкупи такова престъпление е съдебното наказание - смърт. Героят приема своята участ, но изживява силни душевни терзания. Попаднал в затвора, той търси отговор на въпроса как е стигнал до престъплението. Там - сред мрачните стени на затвора, той прехвърля като на филм кадри от живота си, съпоставя го с живота на другите и така открива отговор на въпроса. Мъжът достига до тъжната истина, че животът е устроен лошо :
Ех, лошо
ех, лошо
сетът е устроен !
А може, по-иначе може...
Графично на много места текстът е разположен стъпаловидно.Това оформяне има за цел бавно да наслагва и степенува чувствата :
... И мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
Цитираният, графично изобразен стих е слизане надолу, натрупване на негативни чувства, за да се внуши още повече идеята за обеаза на смазващия човека живот.
Героят изниква неосъзнат страх от смъртта. Подобно на "скот в скотобойна", той чака да бъде изпълнена неговата присъда. Постепенно обаче нараства страха и запява песен-молитва за утрешния ден. И винаги, когато страхът отстъпва, душата се изпълва с песен и човек заспива с усмивка. образът на песента е алегоричен израз на духовната свобода, изразяваща хармонията на човека с неговия душевен свят. Чрез песента той достига до божественото.
Смело е поведението на лирическият герой, изправен пред страшната истина за своята нравственост. Мракът в душата му отстъпва място на светлината и песента зазвучава с нова сила.Престъплението, наказанието и разкаянието се вплитат в едно. Наказанието за извършеното престъпление е страшно, но разкаянието е още по-мъчително. то е истинското наказание, което героят трябва да понесе. Осъзнавайки греха си, героят хладнокръвно приема смъртта си :
"Тя-моята-свърши...
Ще падна обесен.
Но белким се свършва със мене ?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Решаването на спора е композиционен финал на творбата.Лирическият говорител е победил в словесния двубой. Показал е не само лочите качества на човека, но и добрите. Накрая сякаш престъпникът печели симпатиите заради прозрението, до което стига. От престъпник той става човек, осъзнал вината си.
"Песен за човека" е стихотворение за вярата в човешкото у човека, за откритото добро в душата на лирическият герой. Това е творба, която поражда у нас - читателите, съчувствие към осъдения, но и много размисли за живота и житейския избор, който човек прави в моменти на нравствено изпитание.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7139
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 144199
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,302,224.30
Банка: 5,487,936.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта