Наказателно - процесуално право

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с правото.

Модератор: Модератори

Наказателно - процесуално право

Мнениеот Mozo на Пет Юли 01, 2011 18:05

НПК
20. Съдът - главен субект в процеса.
Съдът правораздава, това е негова водеща функция и значение както в системата на органите на съдебната власт, така също в осъществяване на всяка правна дейност. В правовата държава в лицета на съда се търци гаранциите за защита правата на човека и за остраняване на закононарушения от страна на различните държавни органи. НПК урежда компетентността на съда в две насоки: в съдебното производство и в досъдебното производство. В съдебното производство - ръководи цялостно наказателно производство и решава всички въпроси по делото, ръководи и координира дейността на страните и другите субекти на наказателно – процесуално отношение,организира дейността си съобразно законовите изисквания, следи за тяхното спазване от другите участващи органи и лица,без да им налага своето убеждение относно фактически и правни въпроси на делото и без да ги обвързва да заемат една или друга процецуална позиция. Логическата последица от това положение е, че съдът решава всички въпроси на процеса – включително и постановяване на окончателния за съответния стадий процесуален акт.
В досъдебното производство – съдът има контролни функции: той се произнаця по жалби срещу прокурорски постановления за спиране и прекратяване на производството, дава разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства и за извършване на определени действия по разследване, взема задържане под стража и домашен арест като мерки за неотклонение, предприема отстраняване на обвиняемия от длъжност, настаняване в психиатрично заведение и други мерки за процесуална принуда.
Процесуални актове на съда: присъда-основен правораздавателен акт в производство по наказателни дела; решение-когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателно дело; определение – някои от тях са окончателни просесуални актове за съответния съдебен стадий и по това приличат на присъдите и решенията но, повечето са междинни процесуални актове,с които се допускат доказателствени материали, конституират се страни,предприемат се мерки за процесуална принуда и т.н; разпореждане-когато се произнася председателят на съдебния състав, председател на съда или съдията докладчик. Разпорежданията се постановяват само от едноличен съд, като отделния съдия действа еднолично. Колективният съд - постановява своите актове по метода на колективността при което: фактическите и правни въпроси на делото се обсъждат, анализират от членовете на съдебния състав на съвещание, на което съдебните заседатели се изказват преди съдиите; съвещанието е тайно; съдиите и съдебните заседатели са процесуално задължени да пазят тайната на съвещанието; просецуалния акт се приемачрез явно гласуване на съдиите и съдебните заседатели; актът се постановява при наличие на обикновенно мнозинство; членовете на състава имат равен глас; всеки член на състава може да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.
Състав на съда - в първа инстанция съда разглежда делата в различен състав - двама съдии и трима съд.заседатели, когато за престъплението се предвиждат доживотен затвор или не по-малко от 15 години лишаване от свобода; един съдия и триме съд.заседатели-когато за престъплението се предвижда лишаване от свобода от 5 до под 15 години; един съдия когато за престъплението се предвижда лишаване от свобода до 5 години или друго леко наказание.
Във вазивната и касационната инстанция съдът заседава в състава на трима съдии
В производството по възобновяване съдът действа в състав от трима съдии

21. Прокурорът в наказателния процес.
Прокурора е представител на прокуратурата, която привлича към отговорност лицата, извършили престъления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Прокуратурата е единно и централизирано учреждение, възглавявано от главен пркурор, осъществяващ надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Всеки прокурор е подчинен на съответния погоре стоящ по длъжност, а всички на главния прокурор. Горестоящият прокурор и прокурорът от по – горестоящата прокуратура може да отменя или да изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както да извършва действия от тяхната компетентност и да им дава задължителни писмени указания. Единството на прокуратурата означава единство в компетентността и правомощията на всички прокурори по наказателни дела. Напълно равнозначно е, дали по дело от общ характер в районен съд на страна на държавното обвинение ще се яви прокурор от районната прокуратура, прокурор от окръжната прокуратура или даже главния прокурор – те осъществяват еднакви по характер процесуални правомощия. Прокуратурата преставлява държавния интерес. Чл. 46. (1) В производството на наказателни дела прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В изпъление на своите конституционно установени задачи прокурорът: -ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор; извършва разледване или отделни действия по разследване и други процесуални действия; участва в съдебното производство като държавен обвинител; взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по установен от НПК ред и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителни мерки.
В досъдебното производство –прокурорът осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи. Той може да образува производство, да извършва разследване и отделни следствени действия в хода на разследването, а също постановява окончателния за съдебното производство процесуален акт – обвинителен акт или постановление за прекратяване на наказателното производство.
В съдебното производство - по наказателни дела от общ характер прокурорът е страна в съзтезателното производство.Той повдига и поддържа обвинението като равнопоставен с друготе страни субект на процеса. Прокурорът следи за спазване на законите при започване и водена на наказателното производство. Когато установи нарушения на легални правила, прокурорът предприема мерки съобразно своите пълномощия в съответния стадий: в досъдебното производство той дава задължителни писмени указания, отменя актове на разследващия орган и т.н., а в съдопроизводството настоява в качеството си на страна съдът да острани закононарушенията.
Характерни белези на прокурора – тий е орган на съдебната власт, анологично на съда и следователя; прокурора следва да бъде обективен; трябва да избягва обвинителен уклон; трябва да бъде активен; тябва да бъде непредубеден и незаинтересуван.
Обвинителната си дейност прокурорът осъществява при наличието на строго определени законови предпоставки и условия. Обвинението представлява формиране, предявяване, отстояване на процесуална позиция относно виновността на определено лице за извършване на определено престъпление.

22. Образуване и провеждане на досъдебно производство. Условия за образуване, законен повод. Компетентни органи да образуват досъдебно производство.

Предварителното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, може да се образува и когато се налага извършване на неотложни следствени действия. Законни поводи за образуване на предварителното производство са: 1. съобщения до прокурора или следователя за извършеното престъпление; 2. статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата; 3. лично явяване на дееца пред прокурора или следователя с признание за извършено престъпление; 4. непосредствено разкриване от прокурора или следователя на признаци за извършено престъпление. Достатъчно данни за образуване на предварително производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. За образуване на предварително производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението. Когато липсват достатъчно данни за образуване на предварително производство и не се налагат неотложни следствени действия, следователите, съответните органи на МВР и други административни органи в случаите, предвидени в закона, извършват предварителна проверка, за което уведомяват прокурора. Предварителна проверка може да се извърши и по разпореждане на прокурора. Във всички случаи съответните органи извършват проверката под надзора и ръководството на прокурора, като са длъжни да го информират за получените резултати в определен от него срок. Органи, компетентни да образуват предварително производство - Предварителното производство се образува от прокурора, може да образува и следователят, за което уведомява незабавно прокурора. Когато се образува предварително производство срещу неизвестен извършител, наред с действията по разследването, които трябва да се извършат, прокурорът или следователят възлагат на съответните органи на МВР издирването на извършителя на престъплението. В постановлението за образуване на предварително производство се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя, законният повод и данните, въз основа на които е образувано, и следователят, който трябва да извърши предварителното производство. Отказ да се образува предварително производство - а.) Когато следователят откаже да образува предварително производство, изпраща материалите на прокурора. б.) Когато откаже да образува предварително производство или потвърди отказа на следователя, прокурорът незабавно уведомява пострадалия и лицето, направило съобщението. Предварително разследване – осъществява се в две форми: дознание и предварително следствие, а органи са следователите и органите на дознанието. Предварителното следствиеможе да се извърши по всички дела и да направи дознанието излишно. Дознанието никога не със задължителен характер. Когато предварителното следствие е задължително дознанието се ограничава само с онези процесуални действия, които не търпят отлагане. Следователя може да възлага на органите на дознанието извършването на известни следствени действия, но не и обратното. Предварителното следствие се явявва основна форма на предварителното разследване, а дознанието играе спомагателна роля. Следователя е длъжен да започне необходимите следствени действия веднага след като образува или приеме образуваното от прокурора предварително производство. В рамките на своите правомощия следователят самостоятелно решава какви следствени действия да бъдат извършени и носи отговорност за тяхното своевременно, законосъобразно и успешно извършване. Повдигане на обвинението - Когато на предварителното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следователят съставя постановление за привличане на лицето като обвиняем. В постановлението се посочват: датата и мястото на издаването му; органът, който го издава; трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем; престъплението, в което се обвинява; доказателствата, на които се основава обвинението, ако това няма да затрудни следствието, и Наказателният закон, по който лицето се привлича като обвиняем Предявяване на обвинението - Следователят трябва да предяви обвинението незабавно след повдигането му. Когато обвиняемият не се яви без уважителни причини, следователят насрочва ново предявяване на обвинението и взема мерки за принудително довеждане на обвиняемия. Обвинението се предявява, като следователят предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят с пълния текст на постановлението за привличане като обвиняем и при нужда дава допълнителни разяснения. Когато намери, че обвинението е доказано и обвиняемият следва да бъде предаден на съд, следователят съставя обвинително постановление. Обвинителното заключение се състои в две части: Обстоятелствена - В обстоятелствената част на обвинителното постановление се посочват накратко: извършеното престъпление от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данни за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства; правната квалификация на деянието; причините и условията, способствували за извършване на престъплението; Заключителна - В заключителната част на обвинителното постановление се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на постановлението и името и длъжността на съставителя. Прекратяване или спиране на наказателното производство Когато намери, че са налице основания (недоказаност, смърт на дееца, несъставомерност на деянието, амнистия и др. ) за прекратяване или спиране на наказателното производство, следователят съставя постановление с мнение за прекратяване или спиране на наказателното производство. В постановлението се посочват: същността на обвинението; основанията, поради които предварителното следствие трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключителното постановление и името и длъжността на съставителя.
Разследващи органи
Чл. 52. (1) Разследващи органи са следователите и дознателите.
(2) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "дознател".
(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.
Основания и ред за отвеждане на разследващите органи
Чл. 53. (1) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1 - 3 се прилагат съответно и за разследващите органи.
(2) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът.
(3) До решаването на отвода органът, срещу който е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане.
Чл. 47. (1) Заинтересованите лица могат да поискат отвод.
(2) В случаите по ал. 1 прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.

23. Обвиняем.

Обвиняем - Чл. 54. Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Обвиняемият е гражданин физическо лице, страна по наказателно – правно отношение във връзка с извършено от него престъпно деяние. Обвиняемият се третира като извършител. Не може да бъде обвиняем юридическо лице, учреждение или друго персонифицирана структура, тъй като по националната ни правна система наказателната отговорност за извършено престъпление е лича. Дееспособност. В качеството си субект на процеса, обвиняемият лично извършва валидни правни действия на собствено основание. Личното участие на обвиняемия в наказателното производство се налага поради необходимостта той да упражнява лично предоставените му от закона процесуални права. Подставяне по запрещение е продиктувано от изрични, пряко свързани с физическото здаве на лицето основания. В тази връзка НПЗ е предвидил прекратяване или спиране на наказателното производство, когато обвиянемият изпадне в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта. Законодателната идея е, че по отношение на невменяемото лице немогат да бъдат реализирани целите на наказанието по чл.36 НК, а също задачите на наказателното производство по чл1, ал.2 НПК и воденето на дело срещу него за извършено престъпление е несъстоятелно. Процесуална форма за констатуиране на обвиняемия – обвиняемият е пасивно легитимиран и като такъв стъпва в производството по делото, подобно на граждански ответник. Това означава, че обвиняемият навлиза в сферата на наказателно – процесуалните отношения по едно наказателно дело с оглед на това, че срещу него е повдигнато обвинителна претенция и се настоява реализиране на наказателна отговорност: лицето да бъде призована виновно и да му се наложи съответно наказание. Обвиняемият се привлича в едно висящо наказателно производство. Не може да се вдигне обвинение, да се констатуира обвиняем преди да се образува наказателно производство и извън рамките на наказателно – процесуалните отношения. Привличането на обвиняем е процесуално действие, което се извършва от обвинител: по наказателни дела от общ характер – разследващ орган или прокурор в досъдебното производство, а в съда – прокурор в качеството на страна (държавен обвинител), а по наказателни дела от частен характер от частен тъжител. НПЗ е уредил процесуална форма за привличане на обвиняем – по наказетелни дела от частен характер се подава писмена тъжба от пострадалото от престъпление лице и разпореждане на председателя на съответния съд за приемане на тъжбата и образуване на съдебно производство от частен характер; в досъдебното производство с постановление на органа на досъдебното производство или по силата на първото действие по разследване по чл.219,ал.1 и 2 НПК; в съдебното производство по наказателни дела от общ характер с обвинителен акт на прокурора.
Процесуалното положение на обвияемия, е че той е централна фигура в наказателния процес. Наказателното производство се образивас преспективада се повдигне обвинение срещу определено лице за извършено от него престъпно деяние. Ао такава преспектива липсва, делото не се образува, а висящото производство се прератява – по аргумент от чл.24 ал. 1. Обвиняемият е субект на наказателния процес. Той е физическо лице, което извършва основна процесуална фунция по защита, във връзка скоето остоява свои, лични права и заонни интереси и притежава процесуални права за ативно процесуално поведение, зацягащо хода на делото. В съдебната фаза на процеса подсъдимият е страна равнопоставена с другите страни в състезателното производство пред съда.Права на обвиняемия - Чл. 55. (1) Обвиняемият има следните права: да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото,и данаправи необходимите извлечения, отнацящи се до цялото дело и всичи приложени по него материали; да представя доказателства и доказателствени средства да води свидетел; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен;да се запознае с информация, получена чрез използване на специални разузнавателни средства; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право. (2) Подсъдимият има право и на последна дума. (Обвиняемият се счита за невинен, до доказването на противното с влязла в сила присъда.)

24. Право на зацита. Защитник в наказателния процес.
Право на защита - съгласно чл.15 НПК на обвиняемия и на рдугите лица, които участват в наказателното производство, се предоставя всички процесуални срдества, необходими за защита на техните права и законни интереси. Правото на защита е сложно, комплексно право, включващо в съдържанието си различни процесуални права. НПК е уредил изрично тези права според осъществяваната процесуална функция и процесуалното качество. Чл.15 (3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват. Правото на защита на обвиняемия може да се осъществи в три основни насоки: - право на лична защита – така обвиняемият лично реализира своите права при осъществяване на защита; - служебна защита – която се изразява в задължението на държавния процесуален орган, да осигури осъществяването на провото на защита; - право на защита от защитник – формите на защита от защитник са три: а) доброволна защита – защитникът встъпва в процеса по уполномощаване от обвиняемия или поне с негово съгласие; б) задължителна защита – защитникът се назначава от ръководно – решаващият орган, който е длъжен да назначи защитник, когато обвиняемият не е уполномощил такъв; в) условно необходима защита – не е задължително да участва защитник ,когато обвиняемият е заявил,че не желае да има защитник, но ако не е уполномощил защитник, и не е направил заявление ,че не желае такъв ръководно – решаващият орган е длъжен да назначи защитник. Правото на защита на гражданите е съпроводена от някои характерни процесуални правила, които ги обезпечеват. Това са процесуалните гаранции, тяхното предназначение е да осигурят правото на защита на обвиняемия и другите граждани в производството на наказателни дела. Процесуалните гаранции са предвидени в закона и се отнацят до по конкретни елементи на процеса.
Защитник повереник - Чл. 91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. (2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия. (3) Не може да бъде защитник: 1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия; 2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем; 3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна; 4. който е участвал в производството в друго процесуално качество; 5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото. Чл. 92. Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересования. Чл. 93. (1) Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, предвидени в този кодекс. (2) Пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия и защитника. (3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник. (4) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание, който се подписва и от обвиняемия. (5) Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго. Чл. 94. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание;8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; (4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник. Чл. 95. Защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от негопричини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган. Чл. 96. (1) Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл. 94, ал. 1, т. 1 - 3 и 6 . (2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия. Чл. 97. (1) Защитникът може да участва в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. (2) Органът на досъдебното производство е длъжен да разясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност незабавно да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването и други процесуални действия с участието на обвиняемия, докато не изпълни това си задължение. Чл. 98. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия (2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. (3) Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник. Чл. 99. (1) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия.. (2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява лично правата си по чл. 55 . Повереник -Чл. 100. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник. (2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник. (3) Разпоредбите на чл. 91 , 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника

25. Доказателства: същност и видове. Доказателствени средства видовяе.
Доказателства и доказателствени средства са оцновни категории на доказателственото право. Макар да са различни по своята правна природа, доказателствата и доказателните средства се обозначават с единния родов термин доказателствени материали, който визира доказателствата, доказателствените средства, но също и тяхната съвкупност. Чл.84. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в НПК. В зависимост от естеството си доказателствата се разграничават на: а) преки и косвени – Преки, когато непосредствено отразяват свързани с разследването факти. Косвените доказателства разкриват информационното се значение само при съпоставянето им с други факти. б) първични и производни – определат се по този начин в зависимост от връзката с разследваното престъпление. Първичен източник на доказателствена информация са например показанията на свидетел очевидиц, ако той е разказал на трето лице събитието и то бъде разпитано за разследваното събитие се получава производно доказателство. в) обвинителни и оправдателни – обвинителни са доказателствата въз основа на които се повдига и поддържа обвинението. Оправдателни са доказателствата, които се използват за опровергаване на обвинението или за смекчаване наказателната отговорност на обвиняемия. г) веществени и невеществени – Веществените имат материален характер, а невеществените са отражение на факти и явления в човешкото съзнание. Веществени доказателства могат да бъдат: Предмети, които са послужили или са били предназначени за извършване на престъплението; Предмети по които има следи от престъплението; Предмети които са били предмет на престъпно посегателство; Всички други предмети, които могат да имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани. Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят. Пазят се, докато завърши наказателното производство. Предметите, иззети като веществени доказателства с разрешение на прокурора, могат да бъдат върнати на собствениците им, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото. Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство по реда и при условията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби. Веществените доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени. Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган. Парите и другите ценности се предават за пазене в ДСК или в БНБ. Доказателствените средства са – обясненията на обвиняемия, обясненията на заподозрения, свидетелсите показания, писмените доказателствени средства и веществените доказателствени средства. В зависимост от естеството си доказателните средства биват: гласни, писменни и веществени. Гласни доказателствени средства са: обясненията и показанията на разпитваните лица (обяснения дават обвинения, заподозрения, уличения, а показания дават свидетелите). Чрез тях се възпроизвеждат факти имащи значение за делото и поради това се определат като доказателствени средства. Писмени доказателствени средства – когато се използват писмени знаци и документи и по – точно съдържание им. Биват: частни (издадени от недлъжностни лица) и официални (от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност). Например протоколите за дейността по разследването, които се изготвят в съответствие със изискванията на НПК. Посочва се времето и мястото на издаването, името на разследващия орган, номера на делото, имената на участниците по разследването, действията които са извъшили, предметите и следите които са извзети, подписи на разследващия орган, на поемните лица и т.н. Веществени доказателствени средства – когато интересуващи процеса факти се възпроизвеждат по веществен път чрез определени технически способи. Изготвят се при извършването на следствените действия (фотоснимки, диапозитиви, видеозаписи, звукозаписи, планове, схеми, отливки и отпечатъци).

26. Разследващи органи.
Разследването по наказателни дела е съществена процесуална дейност в досъдебната фазана процеса.Нейното главно предназначение е събиране и проверка на достатъчни докозателствениматери али и подготовка на обвинението с оглед изасняване предпоставките за повдигане на държавно обвинение пред правораздавателния орган, чрез съставяване на обвинителен актот прокурора и внасянето му в съответния 1-во инстанционен съд.Има две форми на разследване:Предварително производство от следовател и полицейскопроизв.разследващи органи - следователи и дознатели - органи на досъдебното производство.Тук се включва и прокурора.Следователя и прокурорът са органи на съдебната власт,а дознателите са органи на изпълнителната власт.На дознателя не могат да се възлагат функции извън разследване на пресъплението по редана НПК, които ръководят от закона и писмените указания на прокурора.При неспазване на сроково от дознателя или др. неправномерно забавяне на нак. произв.,наблюдаващия прокурор можеда прави предложения за дисциплинарно наказани,като и да ги награждават за постигнати високи резултати.
Актове на досъдебното производство и ред за проверка на тяхната законосъобразност. Предявяване на разследването. Обвинително заключение
В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления и др. Задължителни реквизити. 1. Постановление за образуване на досъдебно производство – изготвя се от прокурор; 2. Постановление за привличане като обвиняем – органът на досъдебното производство посочва лицето срещу което се повдига, в какво е обвинен; 3. Постановление за назначаване на експертиза – посочват се въпросите, които ще изяснява в.л., срок за изпълнение; 4. Заключение на органа извършващ разследването – за спиране, за прекратяване и с мнение за предаване на съд; 5. Постановление на прокурора за връщане на делото за доразследване на органите за разследване; 6. Обвинителен акт на прокурора. Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Мотивите отразяват изводите на органа на досъдебното производство по оценката на доказателствата и доказателствените средства, относно установяването на фактическите обстоятелства от предмета на доказване, които са основание на постановлението и квалификацията на пр-ето. Диспозитивът визира заключението на следователя или прокурора по фактическите и правните въпроси по делото. Някои от тези постановления са атакуеми, а други необжалваеми. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване. Постановлението на прокурора за образуване не може да бъде атакувано по принцип. Може да бъде проверена неговата законосъобразност от по-горна инстанция по сигнал (ЗСВ). Постановление за привличане на обвиняемия може да го атакува пред прокурора. Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването. Той е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора; системно докладва на прокурора за хода на разследването , като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването; Извършва действия по разследването и др. Процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за процесуална принуда. Жалбата срещу постановленията на органите на досъдебното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема. Тя се подава чрез органа, който е издал постановлението или направо до прокурора. Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответния прокурор постанови друго. Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в 3-дневен срок.
Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора. Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранни и пълно. Когато прокурорът установи, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните права или, че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши. След извършване на посочените действия разследващият орган предявява разследването. За предявяване на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник, пострадалият и негов повереник. След предявяването се разяснява правото да правят искания за допълнителни следствени действия. Когато искането е устно се вписва в протокола за предявяване. Ако е писмено се прилага към делото. Искането се преценява от разследващия орган за неговата основателност. Ако искането е неотносимо, органът го отхвърля с постановление, което може да се обжалва пред прокурора. Предявяването е израз на производната гаранция за защита. Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участието на защитника е задължително, или обвиняемият не е могъл да упълномощи защитник и поиска да организира защита си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до 72 часа. Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването като му назначава служебен защитник. Неявяването на пострадалия или неговия повереник не е основание за насрочване на ново предявяване. Когато установи, че извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него е доказано по несъмнен начин, разследващият орган съставя обвинително заключение. В обстоятелствената му част се посочват: извършеното от обвиняемия престъпление, времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите, данните на л-та на обвиняемия, доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства и правната квалификация на деянието. В заключителната част се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя. Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебно заседание, справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и Веществените доказателствени материали и др.

27. Мерки за процесуална принуда. Видове мерки за неотклонения: цели на мерките и акт за вземане на мерка. Мярка за неотклонение и задържане под стража в досъдебното производство. Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство.

Мерки за процесуална принуда – в процесуалния статут на обвиняемия се включват и неговите процесуални задължения – ангажимент на привлеченото към наказателна отговорност лице да изтърпи извесни ограничения при осъществяване на мерки на процесуална принуда. В общия случай те не са наказание, санкция за неправомерно процесуално поведение на лицето, а се осъществява с цел правилно протичане и решение на делото. Мерките за процесуална принуда са: мерките за неотклонение, забрана за напускане пределите на страната, отстраняване от длъжност, настаняване за изследване в психиатрично заведение, мерки за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията, принудителното довеждане и забраната за доближаване пострадалия. Мерки за неотклонение – се взимат спрямо обвиняемия по дело от общ характер като по отношение на един обвиняем не може де се предприемат няколко мерки за неотлонение. Целта им е да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети привежедането в изпълнение на влязла в сила присъда. При определянето на мярката за неотклонение се вземат предвид степента на обществена опастност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността му. Мерките за неотклонение са: 1. подписка; 2. гаранция; 3. домашен адрес; 4. задържане под стража. Подписка – преставлява поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган; Гаранция – състои се в представяне на сума пари или ценни книжа. Размерът на гаранцията се определя съобразно имущественото състояние на обвиняемия. Домашен арест – състои се в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Задържане под стража – това е най – тежката форма на процесуална принуда в производството по наказателни дела. Тя се взема за престъпления, за оито НК предвижда лишавене от свобода или друго по тежко наказание, когато данните по делото сочат, че съществува реална опастност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление. Срок на задържане под стража в досъдебното производство: не повече от два мецеса (в общия случай); не пове че от една година ако обвинението е за тежо умишлено престъпление; не повече от две години, когато обвинението е за престъпление, за което НК предвижда наказание не по малко от 15 години лишаване от свобода или доживотен затвор. В съдебното производство мярката за неотклонение „задържане по стража” се взема и онтролира от съответния първиинстационен съд. В хода на делото ив зависимост от обстоятелствената част на обвинението, мярката за отленение може да бъде изменено или отменено. Неявяването на обвинения пред съответния орган редовно призован без уважителни причини, води до замяна на мярката в по – тежка, а в частност – до отнемане в полза на държавата на внесената гаранция или определяне на гаранция в по – голям размер. Други мери за процесуална принуда: - отстранявяне на обвиняемия от длъжност – предприема се, когато обвинението е за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връза с работата и има достатъчни основания да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност по искане на прокурора. Настаняване за изследване в психиатрично заведение - в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение. Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като срок на задържане под стража. Мерки за обезпечаване на гражданския иск - съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви граждански иск за вредите, причинени от престъплението. В досъдебното производство обезпечителни мери на гражданския иск се предприемат по искане на пострадалия или на прокурора. Принудително довеждане - когато не се яви на разпит без уважителни причини, обвиняемият се довежда принудително, ако явяването му е задължително или съответният орган намери, че то е необходимо. Обвиняемият и свидетелят може да бъдат доведени принудително без предварително призоваване, когато са се урили или нямат постоянно местоживеене. Забрана за напускане пределите на РБ - когато обвинението е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по – тежко наказание и при опастност обвиняемия да се укрие извън страната, прокурорът в досъдебната и съдът в съдебното производство може да забранят на обвиняемия да напуска страната, за което се уведомяват граничните онтролни - пропускателни пунктове. Забрана за доближаване до пострадалия – взема се от съответния първоинстанционнен съд по предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия.


28. Бързо производство. Незабавно производство.

Дела, по които се провежда бързо производство Чл. 356. (1) Бързо производство се провежда, когато: 1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението; 2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението; 3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление; 4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението. (2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора. (3) Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. (4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него. (5) Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият. Действия на прокурора - Чл. 357. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването, като: 1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1; 2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26; 3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда; 4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото; 5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни. (2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред. (3) В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни. Действия на съдията-докладчик - Чл. 358. (1) В случаите по чл. 357, ал. 1, т. 3 съдията-докладчик: 1. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250; 2. спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251; 3. прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила; 4. насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 съдията-докладчик разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание. (3) В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания. Разглеждане на делото в първата инстанция - Чл. 359. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни. (2) В това производство не се допуска граждански иск. (3) По тези дела не участва частен обвинител. Срок за подаване на жалбата и протеста - Чл. 360. В случаите по чл. 359, ал. 1 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок. Прилагане на общите правила - Чл. 361. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила. Незабавно производство - Действия на разследващия орган - Чл. 362. (1) Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението. (2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора. (3) Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. (4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него. (5) Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият. Действия на прокурора - Чл. 363. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като: 1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1; 2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26; 3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда; 4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото; 5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-късно от пет дни. (2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред. (3) В случаите на ал. 1, т. 5 прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не повече от пет дни. Внасяне на делото в съда - Чл. 364. В случаите на чл. 363, ал. 1, т. 3 прокурорът незабавно съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда. Разглеждане на делото в първата инстанция - Чл. 365. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото в деня на постъпването му. Наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица. (2) Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни. (3) В това производство не се допуска граждански иск. (4) По тези дела не участва частен обвинител. Срок за подаване на жалбата и протеста - Чл. 366. В случаите по чл. 365 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок. Прилагане на общите правила - Чл. 367. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.


29. Особени правила за резглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.

Съобразно спецефиката на психофизическото развитие на непълнолетните извършители на престъпления, законодателят е предвидил особени правила, които трябва да бъдат съблюдавани при реализирене на наказателната отговорност. Тези особени правила могат да бъдат групирани в три насоки: особени правила с общо значение – те се отнасят до необходимата по – висока грижа на държавата спрямо непълнолетните извършители на престъпни деяния. Така: досъдебното производство се провежда от разследващи органи, които разполагат със съответната подготовка, като притежаващи съответни знания в областта на психологията на подрастващите, специализирали действия по разследване спрямо непълнолетните и т.н.; участие на родители или попечители на непълнолетния обвиняем. Това се налага като продължение на задълженията на родителите и попечителите в сферата на семейното право и норните на гражданското състояние на лицата, от една страна и от друга – съобразно законовата възможност родителите да встъпят в процеса като защитници. В същото време реализират някои процесуални права, типични за страни, като право да представят доказателствени материали и въобще да участват при събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства. В смисала на мярка за неотклонение, на родителите или попечителя може да се възлага осъществяване на надзор спрямо непълнолетния обвинител. Правила с по конкретно значение - спрямо непълнолетите лица привлечени към наказателно отговорност, се прилагат мерки за отклонение, различни в съвкупността си от общити мерки за неотклонение. За непълнолетните са уредени четри вида мерки за неотклонение: надзор на родителите или попечителя; надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което е настанен непълнолетния; надзор от инспектора при деска педагогическа стая или от член на месната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни; задържани под стража в изсключителни случаи;
По отношение на непълнолетните обвиняеми е възведена задължителна защита от защитник. Обвиняемият неможе да се откаже от защитник, но има правото да острани защитника като си уполномощи друг защитник; С оглед привличане към отговорност на непълнолетен обвиняем, задължително се активира ангажираността на определени структори с компетентност в борба с престъпността на непълнолетни: деска педагогическа стая и месна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни; Участие на педагози и психолози в напълнолетния обвиняем. Неукрепналата психика на непълнолетните лица подставя под въпрос тяхната възможност правилно да възприемат и закрепват в своето съзнание обстоятелствата на събитието на престъплението и да дават достоверни обяснения за него. Специализиранат намеса на педагог и психолог е предназначена да изясни налице ли са деформации във възприемането на обстоятелствата на извършеното престъплени. Предаването на непълнолетни обвиняеми под надзор става с подписка, с която надзираващите лица се задължават да упражняват възпитателни действия върху непълнолетния, да следятр поведението му и да осигуряват явяването му пред органа на досъдебното производство и съда. Задържане под стража се предприема в изключителни случаи: при него, непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, за което се съобщава незабавно на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение ( ако обвиняемия е ученик); При разследването и на съдебното следствие се събират данни относно датата на раждане на непълнолетния, за образованиято, за средата и условията, при които е живял и данни относно евентуално влияние на пълнолетни лица при извършване на престъпление; В сличай на процес само с непълнолетни обвиняеми делото се разглежда и решава в съдебното производство от обикновен съдебен състав: един съдия и двама съдебни заседатели, а когато престъплението е наказуемо не по малко от 15 години лишаване от свобода или друго по тежко наказание състават на съда е от двама съдии и трима съдебни заседатели. Заседателите трябва да бъдат учители или възпитатели; Съдебното заседание се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разглежда в публично заседание; Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетня подсъдим, съдът може да го острани временно от съдебната зала. Други условия - особените правила по глава трудесета НПК са предвидени, доколкото по делото е привлечен единствено непълнолетен обвиняем. Ако престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, обвиненията не се разделят и производството се разглежда по общия ред; Редът за разглеждане на наказателни дела се определя в зависимост от възрастовата характеристика на привлеченото към отговорност лице, ако извършителят на престъплението навърши пълнолетие в хода на едно наказателно производство, по което той е привлечен към отговорност, делото се жразглежда и приключва по общия ред; Ако отложи испълнението на наказанието спрямо непълнолетния обвиняем, съдът уведомява месната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни за организиране на съответните възпитателни грижи. Когато съдът определи възпитателна мярка, той изпраща препис от присъдата на съответната месна комисия; Когато прокурорът или месната комисия направи предложение за заменяне настаняването във възпитателно училище – интернат с друга възпитателна мярка след постановяването на присъдата, съдът го разглежда и се произнася в открито съдебно заседание с призовавена на непълнолетния и на неговия защитник.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 8390
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 149336
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,666,110.10
Банка: 5,487,906.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Право

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта