АРАГОНИТ (Изремец, Врачанско; изделие – Русия). Наименован е на провинция Арагония, Испания.
Химичен състав: CaCO3. Често съдържа примеси от Sr и Pb.
Симетрия и форми: Кристализира в ромбична сингония. Кристалите му са дългопризматични и иглести. Минералните агрегати са влакнести, стълбчати, зърнести, оолитни, ивичести, кораловидни, радиално лъчести и натечни.
Физични свойства: Арагонитът е безцветен или бял. При наличие на примеси е жълт, кафяв, син и зелен. Притежава ясна цепителност. Твърдостта му е 3,5-4. Относително тегло - 2,94. Кипи със солна киселина.
Генезис и находища: Арагонитът е екзогенен и нискотемпературен хидротермален минерал. Той е неустойчивата форма на CaCO3. В по-топли води се отлага арагонит, а в по-студени калцит. Изгражда черупките на миди и охлюви и е в състава на перлите. Арагонитът заедно с калцита са в състава на карбонатните скали. У нас се среща в Родопите, Стара планина и др.
Диагностика: Трудно се отличава макроскопски от калцита. Важен диагностичен белег е формата на неговите кристали и агрегати.
Употреба: Използва се за добив на вар. От радиално лъчестите и добре оцветени агрегати се изработват художествени предмети.





АРСЕНОПИРИТ (Руен, Кюстендилско). Името му произхожда по съдержанието на арсен и от сливането на двете думи “арсенов пирит”.
Химичен състав: FeAsS (Fe=34%, As=46%, S=20%).
Симетрия и форми: Кристализира в моноклинна сингония. Кристалите му са призматични, удължени, псевдоромбични или псевдоизометрични, а агрегатите са дребно до среднозърнести.
Физични свойства: Арсенопиритът е бял до сив. Има силен метален блясък. Твърдостта му е 5,5-6, а относителното тегло е 6,07. Чертата на плочката е сивочерна. Притежава ясна цепителност. При удар издава мирис на чесън..
Генезис и находища: Минералът е високотемпературен хидротермален. Среща се пегматитови и метасоматични находища. Известни находища са Болиден, Швеция и в Мексико. У нас е намерен в Чипровско, Маданско и Руен, Осогово.
Диагностика: Диагностира се по сребристо-белия цвят, силния метален блясък и по напречното псевдоромбично сечение на кристалите
Употреба: Използва се за добив на арсен, от който се произвеждат бои, както и инсектициди.




АУРИПИГМЕНТ (Китай). На латински името му означава златен пигмент.
Химичен състав: Аs2S3 (As=60,91%; S=39,09%).
Симетрия и форми: Кристализира в моноклинна сингония. Кристалите му са късопризматични. Най-често се среща в плътни, прашести, бъбрековидни или люспести агрегати.
Физични свойства: Цветът му е златист до бледожълт. Същите цветове има и чертата на плочката. Притежава съвършенва цепителност. Блясъкът е мастен до бисерен. Твърдостта е 1,5 до 2, а относителното тегло 3,49.
Генезис и находища: Той е нискотемпературен хидротермален и вулканогенен минерал. Известни са находищата в Македония, Грузия, Китай, Перу и САЩ. У нас не е установен.
Диагностика: Диагностира се по златистожълтия цвят, яркостта на жълтия цвят на чертата на плочката и асоциацията му с реалгар.
Употреба: Аурипигментът е източник за добив на арсен и се използва като боя.


















БАРИТ (Кремиковци, Софийско); етимология – от гръцки означава “тежък”.
Химичен състав: Ba[SO4] (BaO=65,70%; SO4=34,30%). Съдържа примеси от Sr, Ca и Pb.
Симетрия и форми: Кристализира в ромбична сингония. Кристалите му са тънко до дебелоплочести. Минералните агрегати са едрозърнести, плътни и лъчести.
Физични свойства: Баритът е безцветен или бял, нерядко жълт. Понякога е оцветен в розовочервено от примеси от хематит. Притежава ясна цепителност. Твърдост 3-3,5. Относителното му тегло е 4,5. Блясъкът е стъклен.
Генезис и находища: Баритът е нискотемпературен хидротермален минерал и по-рядко седиментогенен и супергенен. Известни са баритовите находища в Германия, Англия, САЩ, Канада, Грузия и др. У нас се добива в Кремиковци. Среща се край Стара Загора, в Искърския пролом, Родопите, м. Кашана (Стара планина) и др.
Диагностика: Разпознава се по високото относително тегло, облика на кристалите и агрегатите.
Употреба: Баритът се използва за промивна тежка течност при нефтеното и газово сондиране, за производство на бариеви препарати, в текстилната и хартиената промишлености и в радиологията.





































БЕРИЛ (смарагди – Русия).
Химичен състав: Be3Al2Si6O18 (Be=14,10%; Al2O3=0,19%,; SiO2=66,90%). Може да съдържа примеси от Cs, Li, Mn и Na.
Симетрия и форми: Кристализира в хексагонална сингония. Кристалите му са призматични и рядко иглести и са набраздени паралелно на оста “с”.
Физични свойства: Берилът е зелен до жълтозелен. Прозрачната зелена на цвят разновидност се нарича смарагд, бледосинята – аквамарин, червено-розовата – морганит, светлорозовата – ростерит, жълтата – хелиодор. Промяната на цвета на минерала се дължи на примеси в него (жълт от Fe2+, син от Fe3+, смарагдовозелен от Cr3+, розов от Mn3+ и Li). Не притежава цепителност. Твърдостта му е 7,5-8, а относителното тегло – 2,65-2,90.
Генезис и находища: Берилът е характерен за гранитните пегматити. Рядко е пневматолитен. Известни са находищата в Бразилия, Русия, Колумбия, Италия (о. Елба). У нас се среща в пегматитовите жили при м. Смиловене, Копривщенско. Смарагд има в Рила (Урдините езера), а аквамарин в Централните (Гълъбово) и Западните (Вищерица) Родопи.
Диагностика: Берилът се диагностира по хексагоналните му кристали и високата твърдост.
Употреба: Прозрачните и оцветени разновидности на берила се използват в бижутерията като скъпоценни минерали. От берила се добива елементът берилий за производство на леки сплави.











БИОТИТ (Родопите); наречен в чест на френския физик Био (ХVIII в.).
Химичен състав: K(Mg,Fe)3[AlSi3O10](OH,F)2. Може да съдържа Na, Mn, Ti, Zn, K.
Симетрия и форми: Биотитът кристализира в моноклинна сингония. Среща се в люспести агрегати. Кристалите му имат псевдохексагонални форми.
Физични свойства: Биотитът е жълтокафяв до кафявочерен. Твърдостта му е 2,5 до 3, а относителното тегло – 2,8-3,2. Блясъкът е стъклен до бисерен. Притежава съвсем съвършенна цепителност.
Генезис и находища: Биотитът е важен скалообразуващ минерал в състава на магмени и метаморфни скали. Известни са находищата в Слюдянка и Източен Сибир (Русия) и Онтарио (Канада). В пегматитите кристалите му достигат до 2 м в диаметър.
Диагностика: Диагностира се по цепителността, черния цвят и стъкления блясък.
Употреба: Биотитът няма промишлено значение.













БИСМУТИНИТ (Малко Търново)
Химичен състав: Bi2S3 (Bi=81,30%; S=18,90%).
Симетрия и форми: Кристализира в ромбична сингония. Характерни са удължените призматични кристали.
Физични свойства: Цветът на минерала е сив. Твърдостта е 2-2,5. Относителното тегло е 6,98. Има метален блясък. Чертата на плочката е сива.
Генезис и находища: Той е пегматитов и високотемпературен хидротермален минерал. У нас е намерен в м. Урдините езера, Рила планина и край с. Мусомище, Гоцеделчевско. По-известни находища са Сиеро де Паско в Перу и в Казахстан.
Диагностика: Макроскопски се определя по цвета и ниската твърдост.
Употреба: Използва се за добив на бисмут, който намира приложение за производство на леки и за свръхпроводими сплави, на стъкло с висок коефициент на лъчепречупване и за химически препарати.







БОРНИТ (нах. Радка, Панагюрско). Наименован в чест на австрийския минералог И. Борн.
Химичен състав: Cu5FeS4 (Cu=63,33%, Fe=11,12%, S=25,55%). Примесите най-често са включения от други минерали.
Симетрия и форми: Кристализира в кубична сингония. Кристали се срещат рядко. Агрегатите му са обикновено масивни или зърнести.
Физични свойства: На цвят е червен до кафявочервен. Бързо се окислява и приема виолетов цвят. Без цепителност е. Твърдостта му е 3, а относителното тегло – 5,06-5,08. Променя се в халкоцит и ковелин. Разтворим е в ННО3.
Генезис и находища: Борнитът е предимно хидротермален минерал. Образува се също при супергенната промяна на медни сулфиди. Известни находища на борнит има в Казахстан, САЩ (щата Монтана), Чили (Бадем), Австрия и др. У нас се среща в находищата Плакалница и Седмочисленици (Врачанско), Челопеч (Пирдопско), Радка (Панагюрско) и Елаците (Етрополско).
Диагностика: Диагностира се по цвета и асоциацията му с халкопирит и други медни сулфиди.
Употреба: Борнитът е източник за добив на мед. Много често борнитовите орудявания съдържат Au, Ag, Te, Pd и други редки елементи.















ВЕЗУВИАНИТ (м. Манастирска Мандра, Рила); етимология – от вулкана Везувий, където е намерен.
Химичен състав:Ca10(Mg,Fe)2Al4[SiO4]5[Si2O7]2(OH)4. Понякога съдържа също Fе, Mn, F, B, CO2 и алкални елементи.
Симетрия и форми: Кристализира в тетрагонална сингония. Кристалите му са дългопризматични до късопризматични, според условията на образуването му. Минералните агрегати са зърнести или стълбести.
Физични свойства: Везувианитът е кафяв до червен, зелен до жълт, рядко син. Притежава неясна цепителност и стъклен блясък. Твърдостта му е 6,5, а относителното тегло – 3,33-3,45.
Генезис и находища: Той е типичен контактно-метасоматичен минерал. Среща се също в гнайси и амфиболити. Известни находища има в Урал и Якутия (Русия). У нас везувианитови кристали се срещат в района на Мальовица, Урдините езера, Белия улук, Седемте рилски езера (Рила) и в Малкотърновско .
Диагностика: Разпознава се по цвета.
Употреба: По-добре оформените кристали могат да се използват в бижутерията.












ВЕРМИКУЛИТ (Ихтиманско); етимология – от латински “вермикулус”, червей, за характерните агрегати при нагряване.
Химичен състав: Mg3(Si,Al)4O10(OH)2.nH2O.
Симетрия и форми: Кристализира в моноклинна сингония. Минералните агрегати са люспести.
Физични свойства: Цветът му е бронзовожълт, златистожълт или кафяв. Вермикулитът е мек (твърдост 1,5) и трошлив. Относителното му тегло е 2,3-2,6. При нагряване се разлиства. Раздува се до 25 пъти в сравнение с първоначалния му обем и се извива червейобразно, откъдето носи и името си.
Генезис и находища: Образува се при изветрянето на биотита или при хидротермалната промяна на богати на магнезий скали. У нас се среща в Ихтиманско, Казанлъшко, Пазардишко и Крумовградско.
Диагностика: Разпознава се по това, че е мек, трошлив и има жълтокафяв цвят.
Употреба: При нагряване на вермикулита се отделя междуслоева вода, при което получава топло и звукоизолационни свойства. Използва се в самолетостроенето и се добавя в почвите.









ВОЛАСТОНИТ (Белия улук, Рила). Името му е дадено в чест на авмстрпийския химик и кристалограф У. Воластон (XVIII в).
Химичен състав: Ca3Si3O9 (CaO=48,25%; SiO2=51,75%). Може да съдържа примеси от Fe, Mg, Mn и Al.
Симетрия и форми: Известни са шест полиморфни модификации, пет триклинни и една моноклинна. Най-често в природата се среща триклинен воластонит. За него са характерни влакнестите и финновлакнестите агрегати.
Физични свойства: Воластонитът е снежнобял с копринен блясък. Твърдостта му е 4,5-5. Притежава съвършенна цепителност.
Генезис и находища: Образува се при контактно-метасоматичната промяна на варовици и мрамори. Асоциира с гросулар, везувианит и други скарнови минерали. У нас се среща в м. Белия улук на Рила планина и в Малкотърновско. Известни са находищата в Мексико, САЩ (Калифорния) и Италия.
Диагностика: Важни диагностични белези са снежнобелият му цвят, коприненият блясък и финновлакнестите агрегати.
Употреба: Използва се като заместител на азбеста, в керамичната промишленост, за производство на огнеупорни материали и за специални мазилки.







ВОЛФРАМИТ (Китай)
Химичен състав: (Fe,Mn)WO4. Представлява изоморфна редица с крайни представители хюбнерит – MnWO4 (MnO=23,42%, WO3=78,58%) и ферберит – FeWO4 (FeO=23,65%, WO3=76,35%). Понякога съдържа Zn.
Симетрия и форми: Кристализира в моноклинна сингония. Кристалите му са призматични до плочести и са обикновено набраздени по посока на оста “с”. Агрегатите са плочести, стълбести или масивни.
Физични свойства: Волфрамитът е жълтокафяв или червенокафяв до черен. Притежава съвършена цепителност и смолест до полуметален блясък. Твърдостта му е 4-4,5. Относително тегло – 7,12-7,51.
Генезис и находища: Волфрамитът е високотемпературен хидротермален минерал. Находищата са жилни хидротермални или грайзени. Най-богати на волфрамит са находищата в Южен Китай и полуостров Малака. Известни са находищата в Португалия, Боливия, САЩ и Русия.
Диагностика: Чертата на плочката е чернокафява до червенокафява, което наред с високото относително тегло, цвета и блясъка са важни диагностични белези.
Употреба: Използва се за производсдтво на стомани с висока твърдост (волфрамитов карбид-воломит – с твърдост 9,6). За електрически и огнеупорни изделия се използва сплав от W, Os и Ir.