Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Микроикономика, 2 семестър, 1 курс

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.

Модератор: Модератори

Микроикономика, 2 семестър, 1 курс

Мнениеот dark_angel на Пет Юни 04, 2010 14:37

1. Функции и място на общата теория на икономиката. Основни методи и инструменти на икономическите изследвания.

Общата теория на икономиката се отнася към социалните науки. Тя изучава свойствата и чертите на системата икономика, които я отличават от другите системи. Изпълнява 2 основни функции – теоретико - познавателна и управленско – прагматична. Теоретико – познавателната функция се състои от няколко елемента – описателен, методологически, обяснителен, светогледен, идеологически и прогностичен. Чрез тази функция се предвиждат и обясняват икономическите явления и процеси с помошта на определена методология. Управленско – прагматичната функция цели рационализирането на икономическата практика. Тя свързва общата теория на икономиката с политиката на държавата, с териториалните единици и с фирмите.
Икономическите изследвания стават с помощта на различни методи и инструменти. С голямо значение за изследванията са например научно – философските методи. Към тях спадат емпирично – дедуктивният метод, хипотетично – дедуктивният метод и историческият метод. Икономическите изследвания се извършват и чрез аналитични техники. Те включват маржинален анализ, сравнителен анализ, техника на аналогията, пресмятане на алтернативната цена, крива на производствените възможности, графики, баланси, матрици и др. Те могат да имат различно значение, например да обслужват изследването или да го илюстрират.

2. Икономиката – система за динамично съгласуване на потребности и ресурси

Функционирането на икономическата система като цяло зависи от ефективността на задоволяването на потребностите. Потребностите имат фундаментално значение в системата на икономиката. От степента на тяхното задоволяване се определя качественото и количественото възпроизводство на труда. От качеството на потреблението и неговото равнище се формира икономическото поведение на хората и тяхната мотивация за труд. Смисъла и същността на икономиката се определят от наличието на потребности и от производството на блага за тяхното задоволяване.
Икономиката е система, която преобразява ресурсите в продукция. Ресурсите са всички тези елементи в икономиката, чрез които комбиниране се произвежда продукция. Продукцията пък е всичко това, което е изход на системата на икономиката във вид на полезни материали и нематериални блага, отиващи за потребление.

























3. Потребности – същност и видове

Потребностите са основна икономическа категория, изразяваща отношението на човека към условията на неговото съществуване. Потребностите са предпоставка за развитие на всички сфери на човешката дейност. Те имат 2 страни – формиране и задоволяване, които зависят от 2 важни закона на Госен. Първият закон гласи, че всяка потребност в процеса на нейното задоволяване намалява своята интензивност, докато настъпи насищане. А вторият, че когато човек има множество потребности и ограничени средства за тяхното задоволяване, той ще задоволява потребностите си така, че в момента на изчерпване на средствата степента на задоволеност на потребностите да бъде приблизително еднаква. Ограничеността на средства принуждава човек да подрежда своите потребности по важност. Потребностите се класифицират по: род - преки и косвени, по обусловеност – природни и обществени, по съдържание – материални и нематериални, по носители – индивидуални и колективни, по реакция – еластични и нееластични (зависи от това доколко задоволяването им може да бъде отлагано във времето), по значение – първични и вторични. Първичните потребности изразяват най-необходимото за съществуването на човека – храна, вода, облекло и др., а вторични потребности са всички останали. Потребностите се класифицират още и по същност – физиологични, социални и духовни и по характер – икономически и неикономически.

4. Благо, продукт и стока

Благото е всяко нещо, което е в състояние да задоволи дадена потребност. Заради голямото разнообразие от потребности различаваме и голямо разнообразие от блага. Те биват: блага, дадени от природата и продукти на труда, материални и нематериални блага, свободни и несвободни. Свободните блага са всички тези, които са дадени от природата в неограничено количество и се ползват от всички хора, те не са обект на икономическа дейност. А несвободни или икономически блага са тези, които са в ограничено количество и се произвеждат от хората. Благата се делят още на блага за дълготрайна и краткотрайна употреба, настоящи и бъдещи блага, нормални, малоценни и луксозни, взаимнозаменими и взаимнодопълващи се блага и др.
Благата, които се получават в резултат на производството се наричат продукти. Продуктите биват материални и нематериални. Материалните продукти са резултат на производствен процес и имат материално съдържание. Нематериалните блага нямат материално съдържание, те са носител на услуга.
Стоката е продукт на труда, който е в състояние да задоволи определена потребност и е предназначен за размяна. Не всички блага са стоки. За да се превърне дадено благо в стока, то трябва да отговаря на определени условия. То трябва да е продукт на труда, да може да задоволи определена потребност и този продукт да е предназначен за размяна. Стоката може да бъде вещ или услуга. Тя е важна икономическа категория, изразяваща разменните отношения и отношенията на собственост между икономическите субекти.















5. Същност и функции на парите. Видове пари.

Парите възникват още в древността, когато продуктите започват да се превръщат в стоки. Първоначално роля на пари са играели житото, солта, чаят и др., а в по-късен етап и различни метали. Парите са съвременното средство за размяна. Парите изпълняват много функции. Те са мярка на стойността. Различните видове пари в тази функция се проявяват като всеобщ еквивалент, без който е невъзможно образуването на цените. Чрез тази функция стоките получават качествено еднородно съдържание – обществена полезност. Парите са и средство за обръщение. Чрез тази функция парите служат като посредник при размяната. С помощта на тази функция се преодоляват и пространствените граници и границите във времето. Парите непрекъснато се намират в обръщение, обслужвайки размяната между стоките. Като средство за обръщение, парите заместват бартерните сделки. Парите също са и средство за натрупване и спестяване. Реализацията на стоките се дели на покупка и продажба. Това дава възможност за натрупване на пари. Когато производителят е продал своята стока, но ще купи друга, тези пари изпълняват функцията средство за натрупване. Парите са платежно средство. Тази функция е свързана с кредита. Когато купувачът остава длъжник за определен период и едва след изтичането му той заплаща цената на стоката, тогава парите изпълняват функцията платежно средство.
Парите се делят на книжни, кредитни и електронни. Книжните пари възникват като заместители на металическите пари и представляват номинални знаци на стойността. Тяхното съхраняване и натрупване не представлява трудност. Право на пускане на книжни пари има само държавата. Кредитните пари са тясно свързани с кредита и функциите на парите като платежно средство. Те циркулират в сферата на обръщение под различни форми като например менителница, чек и др. Електронните пари възникват с компютъризацията на системата за плащане и кредитиране.

7. Типове икономически системи – традиционна, централно – управлявана, пазарна и смесена икономика.

Икономиката е система с установени базисни и организационно – функционални характеристики, която преобразува ресурсите в продукция. Фундаменталните проблеми на всяка икономическа система са какво, как и за кого да се произвежда. Типът на икономическата система се определя от характерът на връзките между икономическите субекти при осъществяване на дейността им, от характерът на собствеността върху ресурсите и др. Според съвременния подход типът на системата на икономиката се определя от организацията и функционалните механизми на системата на икономиката. Съществуват няколко типа икономически системи - традиционна икономика, частно – пазарна, централно – управлявана и смесена икономика. В традиционната икономика собствениците, потребителите и производителите са едни и същи лица. Когато икономиката е централно управлявана или командна, производството и движението на стоки се определя главно от търсенето и предлагането на държавата и формираните от нея цени. При пазарната икономика участниците в пазарни сделки предимно свободно и предимно самостоятелно вземат икономически решения. Пазарната икономика е такъв тип икономическа система, при който пазарните връзки се осъществяват единствено от пазара.










8. Как работи пазарната икономика? Модел на функциониране и ‘правила на играта’.

Пазарната икономика е такъв тип икономическа система, при който пазарните връзки се осъществяват единствено от пазара. При пазарната икономика участниците в пазарни сделки предимно свободно и предимно самостоятелно вземат икономически решения.
Пазарът е сфера на икономиката, в която се разменят и разпределят ресурси и блага между икономическите субекти. Съвкупността от пазари и съответстващата им пазарна инфраструктура образуват пазарната система на една страна. В основата на пазарната система стоят пазарни сили. Това са търсенето на купувачите, предлагането на продавачите и конкуренцията. Под пазарна структура се разбира тип взаимодействие между продавачи и купувачи, от което се определя тяхното поведение на пазара. Съществуват няколко типа пазарни структури – при съвършена конкуренция и при несъвършена конкуренция.
Функционирането на пазарната икономика може да се представи в опростен модел, в който не са отразени отношенията на фирмите с държавата, връзките помежду им и външноикономическите отношения. Организацията и функционирането на пазарната икономика се основава на юридически норми, които определят така наречените ‘правила на играта’ или съвкупността от институционални норми и правна регламентация.

9. Индивидуално и пазарно търсене на блага.

Търсенето е една от променливите на пазарния механизъм. Под търсене се разбира платежоспособно търсене. За осъществяване на дадена покупка трябва да има определено количество пари за нейното закупуване и желание за да се закупи тази стока. Това са най-общите условия за формиране на платежоспособно търсене. То се проявява на 2 равнища – за отделен вид стока – индивидуално търсене и за пазара като цяло – съвкупно или пазарно търсене. Функцията индивидуално търсене на определено благо се получава чрез максимум удовлетворение при дадено ниво на дохода. То зависи от редица фактори, като например цената на стоката, влиянието на цените на другите стоки, доходът на потребителите, потребителските вкусове и др.

10. Стоково предлагане

Предлагането е другият елемент на пазарният механизъм. То се определя като количеството стоки и услуги, които продавачите могат да предоставят на пазара при определени цени на дадено място в определен момент. Предлаганото количество от дадено благо ще нарасне, ако цената на това благо се увеличи. Тази зависимост е известна като закон на предлагането. Върху предлагането влияят и други фактори, като цените на производствените ресурси, цените на другите стоки, производствените технологии, очакванията на производителите, броят на производителите и др.




















11. Еластичност на търсенето и предлагането

Под въздействието на различни фактори, търсенето и предлагането се изменят, но степента на тази промяна е различна за отделните стоки. Силата на влияние на даден фактор върху търсенето и предлагането на дадено благо се определя чрез еластичността. Тя показва реакцията на икономическите агенти по отношение на търсените или предлагани количества от дадена стока в резултат на влиянието на различните фактори. Понеже цената е основна детерминанта на търсенето и на предлагането се разглежда ценова еластичност на търсенето и на предлагането. Тя се изчислява като отношение на процентното изменение на количеството и процентното изменение на цената. В зависимост от стойностите на коефициента на еластичност се различават няколко вида еластичност – симетрична еластичност, еластично търсене, нееластично търсене, безкрайна еластичност и абсолютна нееластичност. Съществува и кръстосана ценова еластичност на търсенето и на предлагането. Тя показва изменението на търсеното или предлаганото количество от една стока при промяна в цената на друга, свързана с нея стока. Определя се като отношение на процентното изменение на количествата от една стока към процентното изменение на цената на друга стока.

12. Пазарно равновесие. Текущо, краткосрочно и дългосрочно пазарно равновесие.

Взаимодействието между търсенето и предлагането формира пазарното равновесие. То представлява състояние на пазара, при което платежоспособното търсене съвпада със стоковото предлагане при определени цени и количества на определено място към даден момент. Според времето за приспособяване на производителите към промяната в икономическата конюнктура се разграничават 3 вида пазарно равновесие – моментно, краткосрочно и дългосрочно. При текущото или моментното пазарно равновесие кривата на предлагането е права вертикална линия.

13. Същност на потребителския избор. Подход за анализ на потребителското поведение

Потребителите представляват крайните субекти в икономическия процес, които според предпочитанията си задоволяват своите нужди посредством потреблението на благата. Те потребяват стоките и услугите, за да задоволят своите потребности. По този начин потребителите са изправени пред избор. Всеки човек има някаква покупателна способност, която зависи от количеството парични средства, с които разполага, предназначени за покупка на благата. Човек се стреми да закупи такива количества блага, от които ще получи най-голямо удовлетворение. Съществуват няколко подхода за изучаването на потребителския избор. Един от тях е кардиналният. Според него полезността може да се измери количествено, чрез условната мярка ‘ютили’.Кардиналният подход приема хипотезата за пълна информираност на потребителя за благата и техните цени. Той обаче не е много обективен и е заместен от ординалния подход, чрез който се подреждат благата от всеки човек, според неговите субективни потребности и предпочитания.













14. Видове полезност. Закон за намаляващата пределна полезност.

Полезността е сложна комбинация от съществуващи блага с техните свойства и преценката на човека за тях. С полезността се означава субективното удовлетворение от потреблението на благата, което е свързано със степента на задоволеност на определена потребност в даден момент. Полезността на благата бива: индивидуална, обща, съвкупна и пределна. Пределната полезност представлява допълнителната полезност, извлечена от потреблението на всяка следваща допълнителна единица от дадено благо. Общата полезност пък се образува от сборът на пределните полезности на различните части от дадено благо. Съвкупна полезност, това са общите полезности на количествата блага, с които разполага даден потребител в определен момент или за определен период. А все по-малката полезност от потреблението на поредни части от даденото благо, задоволяващо все по-маловажни потребности представлява намаляващата полезност. Закона за намаляващата пределна полезност гласи, че с нарастването на количеството на потребяваното благо се съкращава пределната полезност, получавана от получавана от потреблението на всяка следваща единица от даденото благо. Колкото е по-голямо количеството на потребяваното благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потреблението на всяка следваща допълнителна единица.

15. Максимизация на полезността. Потребителски излишък (рента).

Потребителски излишък или рента се нарича разликата между цената, която потребителят е готов да заплати за дадена стока и между тази, която действително заплаща при покупката й. Излишъкът се получава когато се заплаща по-малко, отколкото се получава. Причината за него е, че купуваме стоките на пазарни цени, определяни от пределната полезност на последната потребявана единица от тях. Тогава се появява разлика между заплатената и използваната полезност на стоките. Използваната полезност представлява общата полезност, а заплатената полезност фактически е общата икономическа ценност на стоката. С 2 думи потребителският излишък е разликата между общата полезност на една стока и общата и пазарна стойност.

16. Криви на безразличие и пределна норма на заместване.

Кривите на безразличие или кривите на равните полезности се отнасят за индивидуалния потребител. Човек подрежда полезността на благата, които потребява. Той избира различни комбинации от стоки и услуги, като избира най-силно желаните от тях. И когато получава еднакво удовлетворение от различните стоки и услуги, той е еднакво безразличен към тях и избира само 1 от комбинациите. Това на практика показват кривите на безразличие. Всяка от кривите на безразличие показва всички комбинации от 2 блага, които носят на потребителя еднаква съвкупна полезност и към които той е безразличен. Колкото по-отдалечена е кривата на безразличие от пресечната точка на абсцисата и ординатата, толкова по-големи са количествата от потребяваните блага и толкова по-голяма е полезността. Кривите на безразличие не се пресичат, защото всяка от тях изразява различна съвкупна полезност. Те са изпъкнали и техният наклон намалява с движението надолу и надясно по кривата. Имат отрицателен наклон.
Има блага, които взаимно се заместват. Тяхното съотношение се изразява от пределната норма на заместване. Тя показва желанието на потребителя да замени едно благо с друго, без да се получи някаква изгода или загуба от потреблението.


17. Бюджетно ограничение на потребителя. Оптимизиране на потребителското поведение (равновесие на потребителя).

Върху индивидуалния избор на човек влияят не само неговите предпочитания, но и доходите му, а също и цените на благата. Те ограничават потреблението на индивидите. Хората подчиняват своето поведение поради ограничения си бюджет. Възможностите за потребление графически се изобразяват с бюджетната линия. Наклонът на линията зависи от отношението между цените на благата.
Равновесието на потребителя може да бъде представено графично чрез кривите на безразличие и бюджетната линия. Потребителско равновесие има тогава, когато наклонът на кривата на безразличие е равен на наклона на бюджетната линия. В точката където двете линии се допират потребителят е максимизирал ползата от изразходваните средства на бюджета си.

18. Влияние на промените в дохода и в цените върху потреблението. Ефект на дохода и ефект на заместването.

За повече от благата увеличението на дохода води до нарастване на тяхното потребление и обратното. При намаляване на дохода намалява и тяхното търсене. Нарастването на дохода при постоянни цени води до преместване на бюджетната линия нагоре и надясно. С преместване на бюджетната линия се премества и точката на потребителско равновесие. Кривата, която свързва последователните точки на равновесие се нарича крива ‘доход – потребление’. Тя изразява последователните изменения в потребителските възможности на човека при промяна на дохода му. Показва също и равновесните комбинации от стоки при различните нива на дохода и при постоянни цени. А когато се съединят точките, които изразяват последователните изменения в потребителското равновесие ще се получи кривата цена – потребление. Тя обединява всички комбинации от блага при променяща се цена на 1 от балата и постоянни доходи и цени на останалите блага.
Промените в цените и в дохода пораждат 2 ефекта – на дохода и на заместването. При ефекта на дохода промяната в цената само на 1 стока води до изменения на реалния доход. Неговата промяна се отразява в покупките и на други стоки. Ефектът на заместването се получава, когато консумацията на 1 стока с увеличена цена намалява, но се купува повече от стоката заместител със запазена цена.

19. Производство, производствен метод и производствена функция.

Производство, това е създаването на полезности или създаването на блага и извършването на услуги на потребителя. То се състои от вход, процес и изход. Входните елементи са ресурсите. Тяхното комбиниране дава съдържанието на процеса на производството. Изходни елементи са продуктите. Те са свързани с производствената ефективност. Тя е отношение между получените резултати и направените разходи в парично изражение. Всеки производител се стреми да произвежда ефективно и да бъде рационален. За тази цел той трябва да избере своя производствен метод. Производствен метод означава комбинацията от фактори необходими за производството на един продукт.
Производствена функция, това е връзката между количеството произведена продукция и количеството използвани производствени фактори.







20. Краткосрочно приспособяване на производството към пазара.

.Крайният резултат от всеки производствен процес е получаването на завършен продукт или услуга. Анализът на този процес е важен за всеки производител, който е ограничен както финансово и технологично, така и времево. Поради тази причина производството се извършва съгласно въведените от А. Маршал времеви периоди, а именно краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочен е този период, при който поне един от използваните ресурси е постоянен и не може да бъде променен. Обикновено постоянен ресурс е физическия капитал. В този период производството расте поради по-голямото натоварване на фиксираните ресурси и увеличаването на променливите. През краткосрочния период липсват условия за свободен достъп на нови фирми в отрасъла и техният брой е постоянен. Този период се нарича период на тактическите решения. При него има зависимост между изменението на обема на производството и обема на използваните променливи ресурси.
Върху краткосрочния и дългосрочния период влияят доста фактори като например икономическата конюнктура, ценовите условия на външните пазари, измененията в потребителските предпочитания и др.

21. Пределна производителност и равновесие на производителя.

Както потребителя, така и производителя се стремят към равновесие. Производителят се стреми към равновесие, като се съобразява със своите финансови възможности. Съществуват 2 подхода, чрез които може да се определи равновесието на производителя. При първия подход се определя условието за постигане на максимален обем производство при оптимална комбинация на производствени фактори и при тяхното пълно използване. При втория подход се определят границите за ефективно използване на даден фактор. И двата подхода зависят от пределната производителност от използването на даден фактор. Пределната производителност на даден променлив фактор се определя от малките изменения в прираста на пределния продукт при подобни изменения на този фактор и фиксираност на останалите. Всеки лев, вложен в даден ресурс, носи еднакъв пределен продукт. Това равенство се нарича закон за равните пределни производителности.

22. Дългосрочно приспособяване на производството към пазара.

.Крайният резултат от всеки производствен процес е получаването на завършен продукт или услуга. Анализът на този процес е важен за всеки производител, който е ограничен както финансово и технологично, така и времево. Поради тази причина производството се извършва съгласно въведените от А. Маршал времеви периоди, а именно краткосрочни и дългосрочни. При дългосрочния период всички производствени фактори са променливи и варират. По време на този период пред производителя възникват 2 проблема. Първият е свързан с получаването на максимално количество продукция при дадено равнище на разходите. Това е проблемът на технологическия избор, който определя текущите комбинации между капитала и труда. Вторият проблем е свързан с мащабите на производството. Представлява това, дали с увеличаването на ресурсите ще се увеличи, намали или запази размерът на разходите за продукция.
Върху краткосрочния и дългосрочния период влияят доста фактори като например икономическата конюнктура, ценовите условия на външните пазари, измененията в потребителските предпочитания и др.






23. Механизъм на равновесие на производителя.

Както потребителя, така и производителя се стремят към равновесие. Производителят се стреми към равновесие, като се съобразява със своите финансови възможности. Съществуват 2 подхода, чрез които може да се определи равновесието на производителя. При първия подход се определя условието за постигане на максимален обем производство при оптимална комбинация на производствени фактори и при тяхното пълно използване. При втория подход се определят границите за ефективно използване на даден фактор. И двата подхода зависят от пределната производителност от използването на даден фактор. Пределната производителност на даден променлив фактор се определя от малките изменения в прираста на пределния продукт при подобни изменения на този фактор и фиксираност на останалите. Всеки лев, вложен в даден ресурс, носи еднакъв пределен продукт. Това равенство се нарича закон за равните пределни производителности.

24. Икономии и загуби от мащаба на производството

Съществува проблем свързан с мащаба на производството и неговото влияние върху разходите за единица продукция. Ако бюджетните възможности на производителя нараснат, при постоянни цени на ресурсите, това ще се изрази графично с успоредни изокости. Всяка изокоста има своя допирателна изокванта. Когато се съединят тези допирателни ще се получи пътят на развитие. Той може да бъде права или крива линия.
Зависимостта между процентното изменение на продукцията и процентното изменение в използването на ресурсите се нарича възвръщаемост от мащаба на производството. Коефициентът на възвръщаемост на производството има 3 значения. Когато той е равен на единица, възвръщаемостта от мащаба е неизменна. Когато е по-голям от единица са налице икономии от мащаба, а когато е по-малък от единица има загуби от мащаба.

25. Същност и видове производствени разходи.

За производството на блага се използват ресурси. Разходите на ресурси за производството на определен обем блага или услуги се наричат производствени разходи. По състав разходите се делят на трудови и нетрудови. Според предназначението си се делят на общи и специфични. Общите разходи са свързани с цялостната дейност на фирмата, те възникват при производството на 2 или повече блага, докато специфичните разходи се отнасят точно за определена продукция. По вид производствените разходи се делят на парични и алтернативни, които заедно образуват икономическите разходи на фирмата. Паричните разходи се делят на постоянни и променливи. Постоянните не зависят от обема на производството. Те съществуват дори и когато не се произвежда продукция. Променливите разходи пък зависят от обема на произведената продукция. От променливите и постоянните разходи се образуват съвкупните разходи на предприятието. Съществуват още и пределни и средни разходи.

26. Минимизиране на производствените разходи за кратък срок.

За производството на блага се използват ресурси. Разходите на ресурси за производството на определен обем блага или услуги се наричат производствени разходи. Минимизирането на производствените разходи се изследва в два времеви периода – краткосрочен и дългосрочен. При краткосрочния период това се осъществява като се изравнял пределните разходи и най-ниския размер на средните общи разходи. Графичният израз на оптимизирането на разходите е допирната точка на изокостата и изоквантата.



27. Минимизиране на производствените разходи в дълъг срок. Връзка между краткосрочните и дългосрочните производствени разходи – дългосрочна обвивна крива.

За производството на блага се използват ресурси. Разходите на ресурси за производството на определен обем блага или услуги се наричат производствени разходи. Минимизирането на производствените разходи се изследва в два времеви периода – краткосрочен и дългосрочен. В дългосрочния период разходите се минимизират, когато за всяка допълнителна изразходвана парична единица за закупуване на необходимите ресурси се получава еднакъв пределен продукт от тях. В графичен вид минимизиране на производствени разходи се осъществява, когато изокостата и изоквантата имат еднакъв наклон.
Връзката между краткосрочните и дългосрочните разходи се илюстрира чрез дългосрочната обвивна крива. От нея се добива представа за изменението на възвръщаемостта от мащаба на производството. Тя изразява зависимостта между процентното изменение на произведеното количество продукция и процентното изменение на използваните производствени фактори.

28. Приходи и доходи на предприятието като стопански субект. Форми на доходите.

Всяка фирма цели да има добри резултати. Стопанските резултати главно се формират от приходите и доходите. Приходите представляват парични постъпления, получени от продажбата на стоки и услуги за определен период от време. Съществуват приходи от обичайната дейност на предприятието и извънредни приходи. Те от своя страна се делят на общи, средни и пределни приходи. Доходите пък са паричното възнаграждение за създаването на готовия продукт. Доходите се делят на доходи от труд и доходи от собственост, които пък се делят на основни и допълнителни, а в зависимост т начина на придобиване те биват легални и нелегални. В зависимост от други фактори те могат да бъдат парични и непарични, номинални и реални и др. Онази част от дохода, която не се потребява, а се инвестира в определена стопанска дейност се нарича икономическо богатство. То включва паричните средства, акции, облигаци, жилища, сгради и др.

30. Приходи на фирмата при съвършена и несъвършена конкуренция.

Всяка фирма цели да има добри резултати. Стопанските резултати главно се формират от приходите и доходите. Приходите представляват парични постъпления, получени от продажбата на стоки и услуги за определен период от време. Анализ на приходите може да бъде направен както в условия на съвършена така и в условия на несъвършена конкуренция.

31. Печалби и загуби на фирмата. Нормата на печалбата – показател за ефективността на производството.

Всяка фирма цели да има добри резултати. Печалбите и загубите са доказателство за успехите и провалите на една фирма. Печалбата представлява част от паричната възвръщаемост от използването на капитала. Печалбата е една от формите на дохода от собствеността. За определяне на печалбата се използват 2 подхода – производствен и разпределителен. При производствения подход разграничаваме счетоводна, икономическа и нормална печалба. Когато общите разходи са по-големи от общите приходи се отчита счетоводна загуба. Загубата е равна на общите разходи и данъци минус общите приходи.
Показател за продуктивността на капитала е нормата на печалбата. Тя измерва капиталовата възвръщаемост т. е. ефективното използване на ресурсите. Нормата на печалбата измерва отношението на печалбата към размера на авансираните капитали.

32. Фирмите – основни икономически субекти в сферата на производството.

Фирми, това са организациите, които водят стопанската дейност в предприятието. Фирмите са физически или юридически лица, извършващи дейност, която не е забранена от закона. В зависимост от размера си фирмите се разграничават на малки средни и големи. Това се определя от броя на заетите, от обема на продажбите и др. Фирмите биват още печеливши и непечеливши. Печеливши са повечето фирми, а непечеливши са например колежите, болниците и др., които изпълняват социални функции. От гледна точка на формата на собственост фирмите се делят на индивидуални, колективни, кооперативни, държавни, общински, на обществени организации и смесени. Според националната принадлежност на капитала фирмите са национални, многонационални и транснационални.

33. Функционална структура и среда на функциониране на фирмата.

Предприятията функционират като технико – икономическа, социално – икономическа и организационно – икономическа система. Те могат да се представят и като система от пространствени и времеви, хоризонтални и йерархични организационни връзки, които изразяват тяхното функциониране. Основните функции на предприятието са ръководене, поддържане непрекъснатостта на възпроизводствения процес, производствена функция и функция по реализация на продукцията и разпределението на доходите. Предприятието е неразделно със своята среда на функциониране. Елементите на тази среда се групират на външни и вътрешни. Елементите на външната среда се обособяват на международно, макро, мезо и микроравнище. Елементите на микросредата са доставчиците, клиентите, посредниците, конкурентите. Елементите на макросредата пък са демографските, икономическите и др. условия.

34. Същност, цели и типология на предприемачеството.

Един от най-важните производствени фактори, освен капитала и труда, е предприемаческият фактор. Неговата функция се изразява в това да съединява производствените фактори в един процес за производство на блага. Предприемачът е движещата сила на производството. Функция на предприемача също е и поемането на риск. Предприемачите рискуват своето време труд, репотация, своите и на съдружниците си средства. Друга функция на предприемача е комбинирането на факторите на производство в нови по-продуктивни комбинации. Ръководейки предприятието предприемачът изпълнява и властническа функция. Разграничават се различни типове предприемачи – търговци, технократи, финансисти, предприемачи – новатори и ръководители. Предприемачеството бива индивидуално, колективно и държавно. Индивидуалното предприемачество представлява осъществяване на икономическа активност от свое име и лична пълна и неограничена отговорност. Колективното предприемачество представлява дейност, която се осъществява чрез обединяването на лица и капитали и се води от името на предприятието.













35. Избор на организационно – правна форма на предприемачество. Акционерни дружества.

Предприятията съществуват в различни организационно – правни форми. Например еднолични предприятия, дружествени фирми или акционерни компании. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци. Едноличните предприятия са най-старата форма на предприемачество. Днес те са най-многобройни. Имат много предимства. Лесни са за учредяване, имат малък размер на капитала, имат опростен начин на ликвидиране, имат ефективно и опростено управление, и др. Техни недостатъци са, че имат малък обем на собствените капиталови ресурси, имат ограничен достъп до кредити и др.
В икономиките на развитите страни главно място заемат акционерните дружества. Те представляват капиталови дружества със статут на юридическо лице, капиталът на които е разпределен в акции. Техни предимства са ограничената отговорност на акционерите, имат уникален начин а финансиране чрез продажба на акции и облигации, имат по-лесен достъп до банкови кредити, възможности за икономии от мащаба и др. Недостатъци на акционерните дружества са двойното данъчно облагане, големите разходи на труд, време и средства и др.

36. Същност и функции на конкуренцията. Видове конкуренция.

Една от характеристиките на стопанството е конкуренцията. Конкуренция означава поведение на съперничество между икономически агенти, при което всеки от тях се стреми да защити своите интереси. Условия за наличие на конкуренция са частната собственост, свободата на избор на икономическите субекти и др., а причините за нейното появяване са стремежът на фирмите да постигнат своите цели. Конкуренцията изпълнява различни функции. Тя стимулира производителите да усъвършенстват производството си с цел да печелят повече, принуждава ги да ограничат своите разходи, премахва остарелите технологии, преструктурира производството, контролира поведението на фирмите в посока по-ефективно удовлетворяване на потребностите на производителите и потребителите. Конкуренцията има и своите недостатъци. Тя води до икономическа нестабилност, поражда непълно натоварване на производствените фактори и др. Има няколко вида конкуренция. Според условията на протичане тя бива свободна и регулирана, според мястото на развитие – отраслова и междуотраслова, според пространствения обхват – местна, национална и глобална, според инструментите на съперничество – ценова и неценова, според методите на осъществяване – лоялна и нелоялна и според целите си тя бива креативна, приспособленческа и обезпечаваща.

37. Пазарни структури.

Съвкупността от съотношения между различни пазари определя пазарната структура в една икономика. Съществуват различни видове пазарни структури. Например според обекта на покупко – продажба разграничаваме пазар на крайни продукти, пазар на производствени фактори, паричен пазар и др. Пространствени пазарни структури са локалният, националният и глобалният пазар. Според правата на собственост се разграничават частен, кооперативен и държавен пазар. Според характера на продажбите пазарът бива опционен, пазар на едро и дребно. В зависимост от състоянието на пазарите те биват равновесни дефицитни и пазари на излишъци. Според поведението на икономическите субекти пазарите биват свободни, регулирани, легални и нелегални. Съществуват и пазари със съвършена и несъвършена конкуренция. Основен елемент на пазара са цените. Ценообразуването в нормално функциониращ пазар зависи от съотношението между търсенето и предлагането на съответните продукти. То бива обективно и субективно, бруто и нето и др.

38. Съвършена конкуренция: условия. предимства и недостатъци.

Една от характеристиките на стопанството е конкуренцията. Конкуренция означава поведение на съперничество между икономически агенти, при което всеки от тях се стреми да защити своите интереси. Съвършената конкуренция е първата форма на конкуренцията, при която се развива пазарното стопанство. Съвършената конкуренция протича при определени условия, като например наличието на голям брой независими един от друг икономически агенти, които имат малък дял на пазара. Други условия са еднородността на продукцията , свободният достъп до всеки пазар и пълната информираност за пазара. Съвършената конкуренция има доста предимства, като пълна икономическа свобода на икономическите агенти, пълна прозрачност на пазарната информация, еднородност на продукцията и др. Но също има и своите недостатъци, като ограничени възможности за развитие на научно – техническия прогрес, ограничаване на потребителския избор липса на стимул за собствени научни разработки и др.

39. Механизъм на ценообразуването при съвършена конкуренция.

В условията на съвършена конкуренция цената се формира на пазара в зависимост от търсенето и предлагането. Чрез взаимни отстъпки от страна на купувачите и продавачите се формира равновесната пазарна цена. Тя не е фиксирана величина, постоянно се променя поради редица фактори и най-вече от промяната в търсенето и предлагането. Понеже когато предприятието произвежда цената вече е дадена отвън. Това налага на фирмата да се приспособи към нея, прилагайки един от подходите за ценообразуване – подходът на надбавката към разходите за производство, подходът на нулевата точка и подходът на нормата на рентабилност. При подходът на надбавка към разходите за производство фирмата начислява определен процент надбавка към производствените си разходи, за да формира изгодна за нея цена. Вторият метод е свързан със зависимостта между цената количеството продукция. При него увеличението на количеството продукция е такова, че не се реализира нито печалба нито загуба. При това положение приходите на фирмата са равни на нейните разходи. При третия подход фирмата определя минималния праг на рентабилност на инвестициите. Нормата за оценка на инвестициите се съпоставя с пазарната цена и става критерий за определяне на продукта, който се произвежда. И при трите подхода фирмата търси възможност да увеличи общия си приход.

42. Съвършена конкуренция и икономическа ефективност.

. Една от характеристиките на стопанството е конкуренцията. Конкуренция означава поведение на съперничество между икономически агенти, при което всеки от тях се стреми да защити своите интереси. Съвършената конкуренция е първата форма на конкуренцията, при която се развива пазарното стопанство. В условията на съвършена конкуренция за кратък период фирмата максимизира печалбата, когато разликата между съвкупните приходи и съвкупните разходи е най-голяма. Тогава оптимално равнище на производството се постига, когато пределния приход е равен на пределния разход. С 2 думи фирмата постига максимална ефективност, когато пределните разходи са равни на пределните приходи. А за дълъг период фирмата максимизира печалбата като минимизира своите разходи, а фирменото предлагане се оптимизира, когато пределният приход се изравни със средните съвкупни разходи. Фирмата постига максимална ефективност, когато произвежда своята продукция с минимални разходи.




43. Условия за формиране, обща характеристика и видове чист монопол.

Чист монопол, това е пазарна структура, при която само една фирма е производител и продавач на даден продукт и този продукт няма заместител. По този начин фирмата заема главно място и контролира пазара на този вид продукция. По начина на установяване разграничаваме 2 вида чист монопол – естествен и изкуствен. Естественият монопол съществува тогава, когато е налице голям мащаб на производството. При него само една фирма обслужва целия пазар, като се стреми размера на производство да е еднакъв с размера на пазарното търсене. Изкуствен монопол се появява, когато държавата нарочно не се противопоставя на обединението на всички производители на даден продукт или когато предоставя правото на една фирма да произвежда този продукт.

44. Цена и пределен приход в условията на чистия монопол.

Чист монопол, това е пазарна структура, при която само една фирма е производител и продавач на даден продукт и този продукт няма заместител. По този начин фирмата заема главно място и контролира пазара на този вид продукция. В пазарния механизъм на чистия монопол има две главни особености. Количеството на продукцията, която може да бъде реализирана на пазара се увеличава в зависимост от спада на пазарната цена. Тогава пределният приход спада, като приходът получен от реализацията на всяка допълнителна единица продукция е по-малък от пазарната цена. В условията на чист монопол не съществува еднозначна функционална зависимост между цената и количеството предлаган продукт. Поради това кривата на предлагане на чистия монопол не е конкретна и постоянна величина.

4
6. Монополистична конкуренция.

Монополистичната конкуренция е форма на несъвършената конкуренция. При нея продавачите са много на брой, с не много големи капитали. За монополистичната конкуренция е специфична неценовата конкуренция. При нея има много продавачи, диференцирани продукти, свободен достъп на нови фирми в дългосрочен план и др. При монополистичната конкуренция продуктовата диференциация придава на продавача монополна власт над потребителите. В отрасъла има свободно влизане и излизане на фирми конкуренти. Те влизат в него, когато печалбите са високи и излизат, когато печалбите започнат да намаляват. Както и при останалите видове конкуренция, така и при монополистичната целта на фирмите е да максимизират своите печалби. Обаче при монополистичната конкуренция цената на даден продукт се определя от силата на неговото търсене. Производството е по-ограничено, а цените по-високи в сравнение със съвършената конкуренция.


















47. Равновесие на фирмата при монополистична конкуренция.

Монополистичната конкуренция е форма на несъвършената конкуренция. При нея продавачите са много на брой, с не много големи капитали. За монополистичната конкуренция е специфична неценовата конкуренция. При нея има много продавачи, диференцирани продукти, свободен достъп на нови фирми в дългосрочен план и др. В условията на монополистична конкуренция съществуват 2 вида равновесие на фирмата – краткосрочно и дългосрочно. При краткосрочното равновесие на фирмата кривата на пределния приход се пресича с кривата на пределния разход тогава, когато пазарната цена съответства на търсенето на фирмената продукция. При краткосрочното равновесие всяко предприятие избира обема на своето производство в пределите на изравняване на пределния приход и пределния разход. Дългосрочното равновесие на фирмата зависи от 2 условия. Първо кривата на търсенето на фирмената продукция трябва да е тангента на кривата на средния разход, преди последната да е достигнала най-ниската точка на своя наклон. И второ кривата на отрасловото търсене трябва да пресича в точката на тангентата кривата на търсенето на фирмената продукция и кривата на средния разход.

48. Същност и характеристика на олигополния пазар.

Олигополите са форма на пазарната структура при несъвършена конкуренция, при която на пазара няколко фирми контролират производството на еднородна или близка по предназначение продукция. Олигополните пазари са междинна пазарна ситуация между чистия монопол и монополистичната конкуренция. В зависимост от предлагания продукт разграничаваме 2 вида олигополи – флуидни и вискозни. Флуидните олигополи засягат стандартизираната и еднотипна стока, а вискозните – различни по тип продукти. При флуидния олигопол всички фирми произвеждат един и същи вид продукт и потребителите не предпочитат точно определен производител. А при вискозния олигопол се произвеждат разнородни продукти и потребителят предпочита точно определена разновидност на продукта. Съществуват още симетричен и асиметричен олигопол. При симетричния има няколко фирми с почти равни възможности и пазарни дялове, докато при асиметричния има една фирма производител и множество по-малки фирми конкуренти. Над олигопола властват 2 сили. Едната е свързана с общия интерес на фирмите да максимизират печалбите си, а втората представлява егоизмът на всеки продавач да максимизира своята печалба за сметка на другите, което обикновено води до разпадане в отношенията на фирмите в олигопола.

49. Съгласуван олигопол. ‘Дилемата на затворника’.

Олигополите са форма на пазарната структура при несъвършена конкуренция, при която на пазара няколко фирми контролират производството на еднородна или близка по предназначение продукция. Олигополните пазари са междинна пазарна ситуация между чистия монопол и монополистичната конкуренция.
Равновесното количество и цена в олигопола зависят от броя на фирмите на пазара, от наличната информация, от избраната от конкурентите стратегия и от това дали на пазара фирмите действат независимо една от друга или съгласувано. Последният фактор е основа за разграничаването на 2 типа олигополно равновесие – съгласувано и несъгласувано. Двата типа се различават съществено по крайни резултати и икономическа ефективност.




51. Модел на олигопол с ценово лидерство. Ценови войни.

Олигополите са форма на пазарната структура при несъвършена конкуренция, при която на пазара няколко фирми контролират производството на еднородна или близка по предназначение продукция. Олигополните пазари са междинна пазарна ситуация между чистия монопол и монополистичната конкуренция. При олигополните пазари съществува ценово лидерство. То е разновидност на неформалните споразумения и се проявява в много отрасли, където съществуват доминиращи фирми, които контролират по-голямата част от пазара на определена продукция. Останалата част от пазара се контролира от по-малки фирми. Доминиращата фирма превъзхожда останалите по мощ и размери и налага своя цена. Ако доминиращата фирма е обикновен конкурент, пазарната цена на продукцията ще съответства на средните производствени разходи. Тогава точката на равновесие се определя от пресичането на кривата на пределните производствени разходи на лидера с кривата на средните му приходи.

53. Рискът в икономическата дейност. Видове рискове. Измерване и намаляване.

В икономиката се налага да бъдат вземани решения, чиито успех зависи т много фактори. В тези случаи съществува икономически риск. В основата на икономическия риск е вероятността или възможността да се получи определен резултат. Има няколко вида вероятност – обективна и субективна, априорна и статистическа и очаквана вероятност. Разграничаваме и няколко вида рискове, като например финансов и нефинансов. Нефинансовите рискове се делят на бизнес риск – когато търговската дейност е по-неуспешна в сравнение с очакваното; иновационен риск – когато има възможност да настъпят загуби при инвестиции в производството на нови стоки и услуги и технологически риск – който възниква при внедряването на нова техника. Финансовите рискове пък представляват вероятност от пряка загуба на пари. Те биват чисти и спекулативни, лихвени, валутни, кредитни и инвестиционни. За намаляване на риска се използват различни методи, като например гаранции, брендове, дипломи и сертификати, съдебна защита на потребителя и др. Освен методи за намаляване на риска се използват и методи за управлението му.

54. Управление на риска.

В икономиката се налага да бъдат вземани решения, чиито успех зависи т много фактори. В тези случаи съществува икономически риск. В основата на икономическия риск е вероятността или възможността да се получи определен резултат. За намаляване на риска се използват различни методи, като например гаранции, брендове, дипломи и сертификати, съдебна защита на потребителя и др. Освен методи за намаляване на риска се използват и методи за управлението му. Основната цел при управлението на риска е да се намалят негативните последици от неблагоприятния изход. Най-често използвания начин по който се управлява риска е решението да се сключи застрахователен договор и да се плаща застрахователна вноска.













55. Ресурсни (факторни) пазари. Търсене на фактори. Факторно предлагане.

Разграничават се основно 2 вида пазари – продуктови и факторни. На продуктовите пазари се търгува с огромно многообразие от стоки, докато на факторните пазари - с материални и човешки ресурси. Към материалните ресурси спадат физическият капитал, земята и др., а към човешките – работната сила, квалификацията и опитът. На пазара ресурсите се превръщат в производствени фатори. По тази причина ресурсните пазари се наричат още и факторни. Търсенето на факторите на производство се определя от търсенето на стоките, които могат да бъдат произведени с тях и от редица други фактори като полезност, ценност, еластичност на търсенето, взаимозаменяемост и др. Търсенето на производствени фактори се изразява графично с кривата на търсенето с отрицателен наклон. Тя показва обратната зависимост между цената и търсеното количество от дадения фактор. Цялото количество производствени фактори, които техните собственици са готови да предложат на пазара се изразява с факторното предлагане. Неговият размер се определя от цената на дадения фактор, от обема на неговото производство, от вида и размера на производството, което се осъществява с него, от техническото състояние на фактора, от времевия период и др.

56. Цена на ресурсите и факторни доходи. Механизъм за оптимално използване на производствените фактори.

Производствените фактори се реализират на пазара по равновесни цени. Равновесната цена се формира като съотношение между търсенето и предлагането на съответния фактор. Тогава продавачите се ръководят от разходите за производство, а купувачите – от пределната производителност на дадения фактор. Количеството от даден фактор, което се използва в производството зависи от пределния приход, който ще донесе на своя собственик. Пределния приход се определя като произведение от прираста на физическия продукт и цената на единица от него. Всеки производствен фактор осигурява даден доход. Разграничават се 2 вида доходи – трансферен доход и икономическа рента. Трансферният доход е цената на производствения фактор, при която дадена фирма може да го използва и задържи в отрасъла. Икономическата рента пък е доходът, който се получава от използването на производствен фактор с редки специфични качества. Икономическата рента е надбавка над трансферния доход и заедно формират целия доход на производствения фактор.

57. Пазар на труда. Фирмено и пазарно търсене на труд.

Пазарът на труда не се различава особено от останалите пазари и функционира като тях. Единственото което го отличава е това, че на него се купува и продава само труд. Трудовият пазар изразява отношенията на търсене и предлагане на работна сила в определено количество и качество и в определен момент на дадено място. В условията на пазарна икономика се наблюдава сегментация на трудовия пазар породена от съществуването на множество професии. В пазарни условия съществуват толкова трудови пазари колкото професии има. Съществува и дуализъм на трудовия пазар. Той се определя от наличието на пазари за висококвалифицирана и нискоквалифицирана работна сила, различаващи се по търсене и предлагане на труд. В условията на съвършена конкуренция търсенето на труд се отличава с някои особености. Търсенето на труд има вторичен характер, понеже се определя от търсенето на продукта, който се създава от него. Еластичността на търсенето на труд е в пряка зависимост от еластичността на търсенето на неговия продукт, както и от степента на заменяемостта на труда с др. вид труд.




58. Предлагане на труд. Пазарно равновесие.

Пазарът на труда не се различава особено от останалите пазари и функционира като тях. Единственото което го отличава е това, че на него се купува и продава само труд. Трудовият пазар изразява отношенията на търсене и предлагане на работна сила в определено количество и качество и в определен момент на дадено място. Индивидуалното предлагане на труд се определя от различни фактори като например размера на работната заплата, условията на труд, трудовото законодателство и др. Най-силно е влиянието на трудовия доход, в зависимост от който могат да се проявят ефектите на заместването и на дохода. При първия ефект полезността на дохода е по-голяма от тази на свободното време и предлагането на труд расте. Ефектът на дохода се проявява след определено равнище на дохода, когато работникът започва да цени повече своето свободно време и предлагането на труд намалява.

59. Работна заплата. Пазар на труда при несъвършена конкуренция.

Работната заплата е основна форма на доход на собствениците на труд. Получава се в парична форма срещу предоставена трудова услуга по силата на сключен договор. Количеството пари, което се получава за оказана услуга за труд се нарича номинална работна заплата. А количеството блага, което може да бъде закупено с номиналната работна заплата определя размера на реалната работна заплата. Нейния размер се определя от стоковите цени и равнището на инфлацията. Съществуват главно 2 форми на изплащане на работната заплата – повременна и сделна. Съществува също и акордна система на заплащане, при която предварително се определя възнаграждението за цялостното изпълнение на дадена работа.
В условията на несъвършена конкуренция пазарът на труд функционира при редица особености. Когато на даден локален пазар действа само един купувач на определен вид труд е налице монопсон. В този случай фирмата има възможност да ограничи търсенето на труд и да поддържа по-ниско равнище на работна заплата. При
олигополен пазар пък се установява по-ниско търсене на труд при едновременно нарастване на цените на останалите стоки. В резултат на това се получава разрив между номиналната и реалната работна заплата.

60. Същност и механизъм на поземлената рента.

Земята като производствен фактор се използва по различен начин за различни цели. Тя носи на своя собственик доход под формата на поземлена рента. Има характер на чиста икономическа рента, понеже се плаща от арендаторът в полза на собственикът за правото да се ползва неговата земя. Поземлената рента е обект на много изследвания. Първи опити в това правят физиократите. Класиците пък определят рентата като част от чистия продукт, създаван от труда на наемния работник и след това е присвоявана от поземления собственик по силата на собствеността му върху земята. За неокласиците поземлената рента е факторен доход, получаван от собственика за производително ползване на земята. При това положение факторният доход се състои от 2 части – трансферен доход и икономическа рента. Трансферният доход е доходът на арендаторът за ползване на земята по силата на сключен договор. Той съответства на печалбата на арендаторът за вложените капитали по използване на земята. Чистата икономическа рента е надбавката над трансферния доход, която се получава от собственика по силата на монопола на частната собственост върху земята.





61. Видове ренти. Диференциална рента – класическа и неокласическа трактовка.

Земята като производствен фактор се използва по различен начин за различни цели. Тя носи на своя собственик доход под формата на поземлена рента. Има характер на чиста икономическа рента, понеже се плаща от арендаторът в полза на собственикът за правото да се ползва неговата земя. В зависимост от историческото си развитие поземлената рента се дели на рента в труд, рента в продукти и парична рента. Паричната рента е резултат от стоковото производство и съществува в 3 основни форми – диференциална, монополна и абсолютна. Относно диференциалната рента съществуват 2 теории – класическа и неокласическа. Според класическата теория диференциалната рента възниква, когато от използването на какъвто и да е производствен ресурс се получава различна ефективност. При земеползването диференциалната рента се разглежда като следствие от различното плодородие или местоположение на участъците земя, в резултат на което се получава нееднакъв доход. При неокласическата теория пък предпоставка за анализът на диференциалната рента е разликата между средните и пределните разходи.

62. Търсене и предлагане на земя. Цена на земята. Проблеми на ефективното използване на земята.

Земята като производствен фактор се използва по различен начин за различни цели. Тя носи на своя собственик доход под формата на поземлена рента. В условията на пазарното стопанство земята е обект на покупко – продажба, като търсенето и предлагането и имат някои особени характеристики. Търсенето на земя има сезонно – цикличен характер и зависи от броя на населението, от характера на труда и др. Предлагането на земя е свързано с липсата на мобилност на земята като производствен фактор. Земята има наемна и покупна цена. Наемната цена представлява рентата, която арендаторът плаща на поземления собственик. Покупко – продажната цена пък представлява сумата, която купувачът плаща на поземления собственик, за да купу неговата земя. Тя зависи от рентата и от лихвения процент. Съществуват много проблеми свързани с ефективното използване на земята. Един от тях е как да се третира рентата в съвременни условия – като разход или приход. Важен също е и проблемът със социалната справедливост.

63. Същност на капитала. Видове капитал и активи. Амортизация.

Според факторния подход основните фактори на производството са капиталът, трудът и земята. За разлика от земята и труда, капиталът е опредметен в капиталови блага. Той има производствено предназначение и целта на използването му е получаването на печалба. От финансова гледна точка капиталът представлява активи, които носят доход. Фирмите пък определят капитала като стойност на принадлежащото им имущество. Според българското законодателство активите се делят на краткотрайни и дълготрайни. В процеса на производство дълготрайните материални активи се изхабяват. Изхабяването бива морално и физическо. Физическото изхабяване е свързано с експлоатацията на активите при изготвянето на продуктите, а моралното изхабяване е резултат на техническия прогрес и промените в производството. Изхабяването прави капиталовите блага физически и морално негодни за производство. Това налага тяхното възстановяване. Необходимите средства за това се набират чрез амортизациите. Те отразяват изписването на стойността на изхабяването и включването и под формата на амортизационни отчисления в разходите за производство на блага. Съществуват 2 основни метода на амортизация – линеен и нелинеен.



64. Същност на лихвата. Норма на лихвата. Фактори.

Доходът от капитала се нарича лихва. Тя представлява възвръщаемостта на заемодателите за въздържане от текущо потребление, за раздялата с ликвидността и за пропуснатите ползи. Лихвата е цената, която заемополучателите плащат за възможността да разполагат с чужди пари. Относителният размер на лихвата се изразява чрез лихвения процент, който представлява отношението между абсолютния размер на лихвата и размера на заетия капитал. По-важните фактори от които зависи лихвения процент са търсенето и предлагането на парични средства, размерът на кредита, срокът на кредитиране, степента на риска, величината на нормата на печалбата, основният лихвен процент на Централната банка, колебанията в икономиката, равнището на инфлация и др.

65. Номинален и реален лихвен процент. Покупна цена на капиталовите активи.

. Относителният размер на лихвата се изразява чрез лихвения процент, който представлява отношението между абсолютния размер на лихвата и размера на заетия капитал. Разграничават се 2 вида лихвени проценти – номинален и реален. При номиналния лихвен процент се депозират паричните средства или се сключва кредитна сделка. Реалният лихвен процент е изчистеният от инфлация номинален лихвен процент. Той може да бъде положителна, отрицателна или нулева величина.
Покупната цена на капиталовите активи изразява възможността да се осъществи покупка на собствеността върху дохода, който закупените за временно ползване капитали ще донесат на купувача през периода на тяхното функциониране. В икономиката освен покупната цена на капиталовите активи се използва и рентната цена.
Сигнатура:
  Of all the things I've lost, I miss my mind the most  
Аватар
dark_angel
VIP
VIP
Репутация: 739
dark_angel изгражда репутацияdark_angel изгражда репутацияdark_angel изгражда репутацияdark_angel изгражда репутация
 
Настроение: Весел
Мнения: 10308
Регистриран: 02 Ное 2008
Наличност: 329.00
Банка: 437,755.35
Най-високи резултати: 5
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Икономика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта