Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Методи на социалната работа при насилие

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с психологията.

Модератор: Модератори

Методи на социалната работа при насилие

Мнениеот Kotkata68 на Сря Май 16, 2012 23:01

Тракийски университет
Социални дейности
Реферат

Методи на социалната работа при насилие
Същност на категорията „насилие”. Видове насилие.Нормативна база на борбата с насилието.Стратегии.


Насилието е действие, което нарушава човешките права. Нещо повече, независимо от типа на насилието, най- често, то остава трайни – а понякога и непоправими последици в съзнанието на жертвата, което определя актуалността на социалната работа при насилие.
Следва да се посочи, че социалната работа е насочена приоритетно към децата, претърпели насилие предвид факта, че много често, децата, които са претърпели някакъв вид насилие, сами стават агресори. Изследователите са проучили в дълбочина индивидуалните характеристики на момчетата и на момичетата, които се превръщат в агресори, както и тези, които стават жертви. Агресивните момчета и момичета са импулсивни, с ниска степен на самоконтрол и ниска устойчивост към безсилието. В допълнение, няколко проучвания показват, че агресивните деца проявяват важни когнитивни недостатъци, свързани с интерпретацията на социални дейности, като определят непознати социални ситуации твърде враждебно. Изследванията, направени в последно време, също така намират, че различията между момчетата и момичетата, що се отнася до социалните и когнитивните им умения, могат да ни помогнат да разберем половите различия, открити при децата, проявяващи насилническо и криминално поведение.
1. Същност и форми на насилието.
Насилието включва преднамерено поведение на хора спрямо други индивиди, което е възможно да им причини физическа или психологическа вреда. Това включва: физически посегателства, сексуални престъпления и експлоатация, социални форми на насилие като експлоатиране на детски труд и използване на индивиди във въоръжени конфликти. Терминът „насилие" обикновено се свързва с физическото насилие. Ако приемем този израз, ще изключим факта, че всяко физическо насилие е съпроводено с емоционални и психически преживявания. Същото се отнася и за сексуалното насилие. Поради това, в практиката на социалната работа се използва терминът „малтретиране" като комплексен израз за случващото се.
Според специалистите (психолози, психотерапевти, лекари) малтретирането се проявява в четири основни категории:
 физическо малтретиране;
 емоционално малтретиране;
 сексуално малтретиране;
 неглижиране.
Към насилието може да се подходи и чрез понятието за агресивност, което позволява да се очертаят контурите на реалното и на въображаемото там, където именно символичното не достига. На база на този системен подход се определя същността, съдържането, подходите и методите на социалната работа с индивиди, жертва на малтретиране. От тази гледна точка, може да се дефинират и различни видове малтретиране /насилие/, на които могат да бъдат изложени личностите:
- Физическо малтретиране.
Физическото малтретиране е всяко неслучайно физическо увреждане. Причина за това могат да бъдат възрастен или възрастни, които нараняват някого или съзнателно не успяват да предотвратят и предпазят личността да стане жертва на физическо насилие. Към това трябва да се отнася изключително телесното наказание. Включва също преднамерено отравяне, където има определени доказателства за извършването му.
- Емоционално малтретиране.
То може да бъде съпроводено с унижение, обиди, издевателства и подигравки. Последиците от емоционалното малтретиране могат да бъдат увреждане на психичното и емоционалното развитие на личността.
Последствията от емоционалното малтретиране са много тежки. Лицето може да развие т.нар. „емоционална глухота", която да го лиши от положителните емоции в живота или да го доведе до състояние на депресия, невроза, дори до самоубийствени мисли и действия.
- Сексуално малтретиране.
Има различни определения за този вид малтретиране. В тях има повтарящи се значения като:
•въвличането на зависими, незрели деца и юноши в сексуални дейности, които те в действителност не могат да разберат и за които не могат да дадат своето съгласие;
• всяко едно сексуално поведение или действие, посредством което възрастният използва личността за свое собствено сексуално задоволяване.
- Неглижиране. Този вид насилие се определя най- вече за децата, като не задоволяването на базисните нужди на детето е проява на неглижиране - пренебрегване, занемаряване от страна на родителите или възрастни, които са заявили, че се грижат за детето.
По-конкретно неглижирането на детето се свързва с:
- Невъзможност или нежелание на родителя да осигури постоянно наблюдение на детето, като го излага на различни опасности като глад, студ, нараняване, незабелязване на симптоми на болестно състояние, самолекуване, липса на умения за хигиена и хранене;
- Приемане на нездравословна храна;
- Обличане с неподходящи дрехи съобразно атмосферните условия;
- Оставяне на детето само по-продължително време в условия, които могат да причинят на детето непоправими вреди: тревожност, нараняване, изгаряне, страх, нарушения в съня и др.
В литературата се посочва, че е много важно да се прави разлика между актове на насилие и желание за насилие. Нито едно научно изследване не сочи, че човешките същества са склонни към насилие по рождение, хората се учат на това. Тъжно е да се констатира, че склонните към такива действия деца са усвоили това от родителите си. Разбира се никой родител не проповядва съзнателно насилие, но резултатът е същият. Детето се учи чрез подражание и отъждествяване. То върши това, което става пред очите му. Поради факта, че първите асоциални опити на децата не се санкционират, заради възрастта им, тяхната девиантна “кариера” се отличава с различна продължителност, характер и интензитет. Постепенно този вид поведение става вътрешно обусловено, а самата детска личност демонстрира игнориране на социалния ред в обществото.
2. Нормативна база за борба с насилието
Основен акт, свързан с борбата срещу насилието е закона за защита срещу домашното насилие. С него се уреждат правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане. Според закона, домашно насилие е:
• всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие;
• опитът за такова насилие;
• принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот;
• извършено спрямо лица, които се намират или са били:
- в семейна или родствена връзка;
- във фактическо съпружеско съжителство;
- или които обитават едно жилище.
Актът на домашно насилие осъществява състав на престъпление от общ характер, когато се касае за престъпление от общ характер, наказателното преследване започва независимо от волеизявлението на пострадалото лице.
3. Стратегии и социална работа за справяне с последствията от насилие
Според съвременните постулати на социалната дейност, работата с лица, претърпели насилие се диференцира според самият вид насилие, както и мястото, където личността е претърпяла насилие.
При насилие в семейството, първата особеност е, че семейството като социална структура гарантира сигурността на личността и й позволява да се приобщи към света на човешката култура, не изпълнява своята функция.
Социалната работа тук се диференцира и според възрастта на лицето. Ако става дума за дете, психологът трябва да придружава детето в усилието му да намери думи или изразни средства /рисуване, символична игра/, чрез които да облече в смисъл и значение, да символизира преживяното насилие, за да продължи напред в своето развитие.
Отправна точка в работата с лицата, преживели насилие, може да бъде разбирането на френския психоаналитик Жак Лакан. Той определя термина „насилие" като означаващо, с което си служим, когато назоваваме нещо, което трудно се понася и което идва на мястото на нещо неназовимо. Насилието следователно е най-напред нещо, което е уловено в думите на другия; означаващо, с което се описва цяла една поредица от явления, които са заели важно място в обкръжаващия ни дискурс, в институциите и в медиите.
То обозначава нещо, което не може да бъде обхванато, нещо невъзможно за всяко човешко същество. Това непоносимо за субекта и трудно назовимо нещо, Ж. Лакан нарича "реално". Насилието като обект е именно това, което изниква като реално, което не може да бъде игнорирано. То е свързано с активизирането на реалното тяло и изпитваното в него несъзнавано наслаждение. Необходимо е насилието към реалния обект да бъде покрито с воала на възможна интерпретация от означаващи, които не го посочват директно. Препоръчва се да не се говори за насилието прекалено директно, което не означава да го игнорираме. Знаейки, че то съществува между човешките същества, трябва да му намерим точното място. Да оценим невъзможното, т.е. реалното, което насилието разкрива, има за следствие поддържането на необходимото покривало, което да го държи надалеч.
Най-често насилието се проявява в символичното преживяване на връзката с другия сред братята и сестрите или в групата в детската градина или училището. Обикновено насилието се отключва в случаите, в които детето се среща с други деца на близка до неговата възраст. В този момент то чувства, че другият заема неговото място или че то не разполага с думите, за да си намери мястото, т.е. да каже, че то е то. Това е моментът, в който субектът се сблъсква с липсата в езика, с дупката в знанието. Важно е да подчертаем, че децата в училището или в институцията са групирани в класове по възраст и по ниво на обучение, което, съдържа в себе си потенциал за агресивност.
Психологическият анализ на тази целева група показва необходимостта от специализирана психо-социална помощ. Цяло поколение млади момичета и момчета понася ефекта на нарасналото насилие в обществото. Възрастта на детето, преживяло малтретиране, има значение за степента на последиците, но същността на психо-социалната работа има основна рамка. Тя включва:
• Изследване и определяне на формите и механизмите на насилие.
• Оценка на риска за здравето и живота на детето.
• Изследване на емоционалните потребности на детето.
• Работа със симптомите на посттравматичното стресово разстройство.
• При юношите: проучване и работа със саморазрушителните аспекти на поведението - опити за самоубийство, хранителни разстройства, тревожност по повод пола и сексуалността, емоционални сривове, проблеми с контрола върху агресията, затруднения в общуването с родителите и семейството.
• Осъществяване на контакт с родителите или близките на юношата (със съгласието на момичето или момчето).
Клинични и научни проучвания показват, че сексуалното насилие има травматичен ефект в живота на личностите и че тази травма влияе тежко на емоционалния живот на пострадалите. В сложно организираната травматична система основни фигури са извършителят и жертвата. При това, следва да се посочи, че сексуалното насилие е престъпление, ето защо, в този случай, следва социалния работник да осъществи контакт и с органите на реда.
Професионалната помощ в подобни случаи е насочена към:
> Работа върху сериозните и дългосрочни психологически и емоционални щети, нанесени върху лицето;
> Търсене/проучване на пътищата, по които извършителят е заставил лицето да се съгласи на този акт, методи, често споменавани като „младоженски методи";
> Помощ на лицето за предпазване от физически контакт, съприкосновение, общуване и други форми на сексуално третиране.
Когато лицето е било малтретирано - това може да предизвика широк кръг от преживявания и чувства в отговор на травматично събитие. Лицето може да има нужда от възможност да изяви и да говори за тези чувства. Това е началото на процеса на лечение.
За много лица фактът на това, че са били малтретирани, е бил засекретен, пазен в тайна - неизговарян. Поради това лицето може да има нужда след разкриването на малтретирането, от подкрепа, за да се справи с чувствата, които са били подтискани или забранени за този дълъг период от време. Ясно е, че всяко едно лице има свои собствени, индивидуални реакции на малтретирането и това могат да бъдат част от следващите чувства:
• Гняв, яд към насилника;
• Гняв, яд към други възрастни, които може да са подкрепяли насилника или да са игнорирали факта на случващото се малтретиране;
• Чувство на вина, поради това, че насилникът може да пострада от разкриването на малтретирането;
• В случаите на сексуално малтретиране, лицето може да се чувства виновно, защо е изпитало удоволствие, наслаждение от дейностите, в които е било въвлечено;
• Тревожност и страх от и за бъдещето;
• В част от случаите - страх, че ще се позволи на насилника отново да го малтретира;
• Подтиснатост, депресивност и отчаяност;
• Безпомощност и липса на чувство за контрол.
Основни водещи принципи на работа на социалния работник следва да бъдат:
- показване на позитивно отношение -чувствителност, топлота и уважение;
-последователност при работата – следва да се очертаят правилата и границите и да се поддържат.
- помощ към лицето, насочена към усещането за контрол в своя живот, което означава, че детето следва да бъде включвано при вземането на решение.
За обществото, най-тежката форма на насилието е престъплението. Практиката показва, че при болшинството от престъпленията има съществена разлика между фактически извършените и заявените пред органите на полицията, което е слабост както на издирвателната работа, така и на възприемчивостта, и реакциите на обществото спрямо различните издевателства, и престъпления, извършвани срещу отделните лица. Тези престъпления са с висок коефициент на скритост като не малко влияние оказват страхът, срамът, недоверието към институциите (семейство, полиция, училище, съд и т.н.), липсата на опит, познания и други особености на пострадалите деца.
При извършените престъпления срещу лица, свързани с насилие, разделението им на престъпления против личността, на имуществени престъпления и т.н., от практична гледна точка е твърде условно, тъй като всички те имат пряко или косвено отрицателно влияние върху личността на пострадалия. Например, при грабежите, които са имуществени престъпления, заплахите и побоищата, които съпровождат ограбването, дори и при доброволно отдаване на собствените вещи и пари, целят да всеят страх и имат неблагоприятни психически последици върху пострадалия.
Следва да се посочи, че основния закон, свързан с борбата срещу насилието у нас е законът за защита срещу домашното насилие.
Според българската Конституция, държавата га¬рантира защита на правата на гражданите. Насилието е нарушение на правата на човека. То е комплексен проблем със сериозни последици както за жертвите, така и за насилниците, и за обществото като цяло.
Съгласно международните актове и междуна¬родното право държавата е задължена да гаранти¬ра ползването и защитата на правата на човека как¬то в публичната, така и в частната сфера,
Необходимостта от защита на правата на чове¬ка, и в частност защита срещу наси¬лието, е регламентирана в Хартата за правата на чо¬века, Конвенцията на ООН за премахване на всич¬ки форми на дискриминация по отношение на же¬ните, Конвенцията на ООН против изтезанията и дру¬го жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Европейската конвенция за права¬та на човека и основните свободи. Всички тези меж¬дународните актове по правата на човека, по сила¬та на основния закон са част от вътрешното право на България.



















Източници:
1. Закон за защита срещу домашното насилие, Обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г.
2. Арон, Р., История и диалектика на насилието, С., 1997
3. Ганева, М., Модели на социална работа с деца. БСУ, Б., 2008
4. Иванова, Д., Социална работа с деца, жертви на насилие, Специализиран модул, МТСП, С., 2004
5. Илиева, Н., Методи на социалната работа, Кабри, 1998
6. Петрова – Димитрова, Н., Основи и методи на социалната работа, С., 2001
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 21835
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 989,830.50
Банка: 795,690.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Психология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Yahoo [Bot] и 0 госта

cron