Трагичният край на една епоха

Разруха,унищожение,смазани мечти,погубени животи ....С края на Първата световна война настъпва не само прекратяването на военните действия по фронтовете, но и драматичният завършек на една епоха, белязала историята с многобройните си жертви и опустошителни последици за цялата планета. Кръвопролитни битки са били водени по земята от древни времена, но никога не са били толкова мащабни и съдбоносни за бъдещето на 34 държави с повече от 1 млрд. население. Пряката причина за избухването на войната е Сараевският атентат на 28 юни 1914 г., когато бива убит австро-унгарският престолонаследник ерцхерцог Франц- Фердинанд, но всъщност трупаното напрежение и борба за надмощие между европейските народи в период на бурен интелектуален и културен прогрес, е дало своето отражение. Закономерно последвалите бойни действия се водят под знака на нарастващото индустриално производство и научни открития, впрегнати изцяло в задоволяването на военните нужди.
Абсурдът на войната се простира далеч извън границите на държавите, въвлечени в нея. Пагубно е въздействието й върху живота на едно поколение, което е в началото на пътя си на самодоказването, извоюваните либералните реформи в политиката и технически революции в науката и производството. Тъкмо тези нововъведения обаче са сред основните причини,довели до първите проблеми на епохата със своите социални различия и контрасти.
Краят на войната слага точка на продължителната метаморфоза на световната история, политика и икономика. Светът никога няма да е същият,той е променен до неузнаваемост. Научните и културни превратности затварят завинаги страницата на една отмираща планета, посвоему очарователна с първобитната си загадъчност, за да отворят пред идните поколения вселената на непознатото и неразгаданото. Най-силно повлияна от произтеклите катастрофални събития е обаче политическата обстановка в глобален мащаб. Макар и разпокъсани и с отслабнали сили държавите на целия континент се стремят да защитят собствения си интерес, а противопоставянето на дори една държава срещу останалите води до избухване на цялата система. Взаимносвързани всички народи съставляват частици от гигантски механизъм, за чиято безупречна работа е необходимо правилното сработване на всяка брънка в него.
Първата световна война слага категорично край на абсолютните монархии и дава своето съществено отражение в света на колониално владените народи. Краят на епохата е белязан и с Октомврийската революция в Русия през 1917 г., която води след себе си нов тип „религия” и държавно устройство. Сякаш като компенсация на отмирането на едн вид строй като колониалния, след войната се появява и временно утвърждава новата политическа система на тоталитарните режими на изток, а Западът установява впоследствие своеобразна форма на тоталитаризъм, а именно фашизма.
В края на ПСВ историята е поела необратимата посока на всеобщо неверие и рухналата вяра в здравия разум. Мисълта, че нищо не зависи от обикновените хора, че разумът в житейските ценности е заместен с безумие, е занимавала не едно човешко същество, както от съвременниците на тези събития,така и от следващите поколения.
В последвалата епоха на съвременността, свидетели на която са нашите баби, дядовци и родители виси най-страшното и същевременно съдбовно предупреждение: всеки следващ военен конфликт ще бъде по-пагубен и по-ужасяващ от предходния.
Ангелът на историята лети напред, но с глава извърната назад. Това макар и метафорично определение ни описва как историческото познание може да ни бъде в помощ като ни дава аргументи за бъдещето с факти от миналото. ..Само от нас зависи дали ще се поучим от грешките на предците ни, за да предотвратим унищожаването на този свят и постигнатите с много труд успехи.