Историографски възгледи на Петър Мутафчиев

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Историографски възгледи на Петър Мутафчиев

Мнениеот Kotkata68 на Сря Яну 12, 2011 20:22

Средно Общообразователно училище
„Никола Йонков Вапцаров”

Р е ф е р а т
по
История и цивилизация
На тема:
Историографски възгледи
на Петър Мутафчиев



Изготвил: Проверил:/........../
Иликнур Илияз Николай Тодоров
Петър Сточнов Мутафчиев е роден на 4 юли 1883г. в с. Боженци , Габравско. Негови родители са Дона Пенчева и Стоян Мутафчиев. Баща му бил дребен чиновник писар , който често сепринуждавал да сменя местопребиваването си. Началното си образование получил в Габраво, от I до IV тогавашен клас учил в Плевенската гимназия , а на 27 юли 1901г. завършил с много добър успех Русенската гимназия „ Княз Борис I” с класическа матура. В Историко- Философския факултет на Софийския университет П. Мутафчиев постъпил на 1 септември 1906г. като студент по историч и география. Под въздействието на В. Н Златарски ( 1866- 1935) неговите интереси всецяло били ориентирани към история на средновековна България и Византия. Запознаването на Мутафчиев непосредствено с материализираните останки от родната история оставило трайна следа както в научното му творчество, така и в мирогледа и гражданското му поведение. Впоследствие, благодарение именно на своите занимания с археологията, той проявил стремеж към пълноценното и цялостно обхващане на процесите от политическата и културната история на средновековна България. По съяество П.Мутафчиев може да бъде смятан за един от основоположниците на българската средновековна археология. По доклад проф. В. Н. Златарски на 16 юни 1929г. Общото събрание на Българската акедемия на науките избрало П. Мутафчиев за дописен член. В доклада си изтъкнатият наш учен го харектеризирал като „трудолюбив и добросъвестен работник на научното поле” и дал висока оценка на научните му трудове. На 27 юни 1937г. бил избран и з действителен член на БАН. През 1936/1937г. бил декан на Историко- философския факултет. През 1938г. непосредственно след смъртта на Петър Ников П. Мутафчиев станал редовен професор и възглавил катедрата по история на България и катедрата по история на Източна Европа и Византия, а също така бил избран за секретар на Историко- философския клон в БАН. От септември 1935г. той бил редактор на основаното от самия него сп. „Просвета”. През последните седем години от своя живот П. Мутафчиев станал истински и най- вличтелен сред обществеността лидер на българската историография, макар това да не получило пълно официално признание. П. Мутафчиев бил назначен за доцент по история на Източна Европа и Византия в Историко- филологическия факултет на университет на университета на 21 май 1923г. , непосредственно след завърчването си от специализация в Мюнхен. Оттогава до края на живота си той е свързан с университетското преподаване и подготовка на кадри по история. От учебната 1939/1940г. до самата си смърт П. Мутафчиев юете и основния курс по средновековна българска история , четен преди него от В.Н Златарски (от 1899 до 1925 г. ) и от П. Ников ( от 1925 до 1938г. ). Като циклостилно издание, предназначено за подготовката на университетския изпит , този курс е исдаден през 1934г. под заглавие „ Записки по българска история”. Изложението започва с най- старото население на Балканския полуостров и достига до покоряването на балканските страни от турците през XIV- XV в. В него се отделя внимание на славянските нападения и заселване на Балканския полуостров през VI-VII в. , раната прабългарска история, политическата и културната история на средновековна България и от части на някои социално-икономически проблеми. От теоретична гледна точка истерес представляват опитът за „ Характеристика на Първото българско царство и началната ни история” и обзорът върху „Политическото положение на Балканския полуостров в края на XIVв. и началото на XV векове” . Научно изследователските трудове на П. Мутафчиев условно могат да бъдат разделени на няколко основни групи, между които понякога има преплитане. Това условно деление създава прегледност, но не дава възможност за по отчетливо проследяване на формирането и развитието на научните интереси и постижения. Поради това именно ще бъде направен опит за систематизация и в двете направления. Първата група е съставена от изследвания върху средновековна България. По обем и значение тази група заема най- голямо и основно място в научното творчество на Мутафчиев ; тя играе основна роля при формирането на неговите възгледи по отделни въпроси в изложенията му с обобщаваш характер и особено във „Историята на българския народ” и „Книга за българите” . Едно от най- солидните и задълбочени и монографични изследвания е „ Мнимото преселение на селджукски турци в Добруджа през XIII в.” , публикувано първоначално на немски език. То е всищност последното му крупно научно проучване, публикувано малко преди смъртта му в нея П. Мутафчиев си поставя за цел аргументирано да обори схващането за преселването през втората половина на XIII в. на селджукски турци под предводителството на Саръ Салтък. От студиите на П. Мутафчиев, посветени на ранносредновековната българската политическа история, особено внимание заслужават „ Маджарите и българо- византийските отношения през третата четвърт на X в.” и „ Рисско- болгарские отношения при Святославе”. Една голяма група трудове са псоветени на историяат на отделни области, градове, селища, манастири и др. В цялостното творчество на П. Мутафчиев това проучване няма изолиран и самоцелен характер, а е органично сврзано с неговия стремеж да разкрие особеностите в историческото развитие на отделните български области през средните векове. Този негов интерес е бил понякога мотивуран и от заниманията му с археологическите паметници при дългогодишната му работа му в Народния музей. Централното място в областно- поселищните му проучвания заема темата Добруджа това едва ли е някакъв случаен факт. Участието на П.Мутафчиев по време на Първата световна война в събитията на Добруджанкия фронт и болезнено преживяното не само от него отпадане от пределите на България на Южна Добруджа са го тласкали неудържимо към тази проблематика. Не малка роля в това отношение е играла и необходимостта да се дава отпор и системно да се опровергават съзнателните преиначавания и спекулации на истъкнатите представители на румънската буржуаз- нонационалистическа историография. Малкото трудове на П.Мутафчиев по историческата география и църковната история по същество са свързани с проучванията му върху областно- поселищната история на средновековна България. Сред тях изключително висока оценка заслужава изследването му „ Към историята на месемврийските манастири” за което той е обвинен от някои, че е появил свръх критичност при анализа на някои документи, отричай ки афтентичността им. Всъщност това изследване бележи началото на системното историко- археологическо изследване на историята на българското Черноморие през средните векове и разположените край него градове и манастири. В него се открояват солидните му познания както върху византийската, така и бърху средновековната българска история. Към класическите монографически иследвания върху средновекованата история на Балкани принадлежи „Старият друм през Траянова врата”. Значителен дял в разнообразното научно творчество на П. Мутафчиев главно по време на продължителната му работа като уредник на Средновековния отдел на Народния музей- София, съставляват трудовете му в областта на археологията. Една от забележителните и основни работи, свързана с археологическите занимания на П. Мутафчиев, е „ Боженишкият надпис”. Малко по- късен отглас на археологическите и теренните издирвания на П. Мутафчиев е изключително съдържателното му и багато документирана книга „Из наяите старопланински манастири”. Тя съдържа бележки и материали, което той е събрал по време на едно свое научно пътуване в старопланинската област между реките Искър и Осъм през 1915г. и които се осмелява да публикува след повторното си пътуване по тези места през 1930г. Богатството на събрания в тази книга материал е изключително. Проучена е историята и археологията на изключително много църкви и манастири, редица от които впоследствие преустановябат своето съществуване . В българската историография П. Мутафчиев, заедно П. Ников, е един от първите яколувани византинисти с високостойностни самостоятелни изследвания върху социално- икономическата и институционна история на Византийската история. Плод на неговото яколуване в Мюнхен в областта на византинистиката е и монографичния му труд „ Войнияки земи и войници във Византия през XIII- XIV в. Това е един от най- ценните и най- често цитирани от византолозите трудове на П. Мутафчиев , който не е изгубил значението и до днес. В него са разгледани произходът, развитието и значението на стратиотския институт във Византия с оглед не на ранната му история, а на историята му през XIII- XIV в. Прокарана е основната концепция, че здравината на Византия в голяма степен се е крепяла на стратиотския институт. Научните изследвания на П. Мутафчиев съдържат изключителни ценни приноси, които са обогатили, доразвили и в същевремена степен допълнили познанията върху историята на средновековна България и Византия. Същевременно в тях могат да се открият сериозни идейно- методологически греяки, недостатъци и пропуски; някои от изразените в тях становища вече са опровергани в научното изследване. И все пак редица от разгледаните по-горе негови най- значителни трудове като „ Владетелите на Просек”, „ Мнимото преселение на седжукски турци в Добружда през XIII в.”, „Съдбините на средновековния Дръстър”, „ Старият друм през Траянова врата”, „ Стари градища и друмове из долините на Стряма и Тополница”, „ Из нашите старопланински манастири”, и „ Войнишки земи и войници във Византия през XIII- XIV в. завинаги ще останат сред класическите трудове на българската историография за всички времена. Тези трудове по същество изменят проблематиката и в редица случаи са опити за разкриване на вертикалните пластове в историческото развитие на България и Византия. Научно изследователската работа на П. Мутафчиев се характеризира със силно изявен стремеж към добросъвестност при интерпретиране на фактите и с обективност в изложението. Интересна положителна страна е методиката на работата на П. Мутафчиев е проявения от него стремеж към структурност и тематичност в научното изследване. В него е заложен опитът за преодоляване на опростенческия хронологично- събитиен и елементарно каузален преход на господстващото идеографско и позитивистско направление в българската медиевистика, чийто най- изявен представител безспорно е В. Н. Златарски. Най- общо погледнато, в развитието на българската медиевистика П. Мутафчиев продължава постиженията и традициите, установени от М. Дринов, К. Иречек и В. Н. Златарски. В областта на историческото изворознание най- съществените негови приноси са следните: публикуване за пръв път на редица археологически, книжовни и епиграфски паметници от късната античност, Средновековието и Възраждането; разкриване значението на византийските епархийски списъци от VII- X в. като извор за историята на християанската църква на Балканския полуостров, славянското заселване в него и за уточняване на българо- византийските политически и териториални отношения; установяване характера на старобългарските летописни известия, използувани от древногръцкия летописец за съставяне на „ Повсть временньIx лет”, и т. н. Твърде много са Мутафчевите приноси в разкриването на и интерпретирането на редица събития от политическата история на средновековна България. Петър Мутафчиев издига на по- висока степен проучванията на обалстно- поселищната история на средновековна България. С изключителен приносен характер са неговите изследвания върху историята на Добруджа, Мкедония и Черноморската област, а също така и на отделни градове и крепости ( Дръстър, Просек, Несебър, Копсис и др. ). Важни приноси направи той и в изследването на пътната мрежа в българските земи и локализирането и отъждествяването на редица средновековни крепости и селища. Научното творчество на Мутафчиев се характеризира с разнопосочност на търсенията, тематично разнообразие, известна разхвърляност и липса на определен и траен център. Това може да бъде прибавено към съществените му недостатъци. Преценката за стойността и мяастото на П. Мутафчиев в развитието на българската буржуазна медиевистика е безспорно положителна, защото в много отношения неговото научно творчество е ново и специфично явление в българската иториография. Той е оставил значително и значимо научно наследство, което е ценно достояние на нашата национална историография и един от важните жалони в нейното равитие. Най- популярният, най- често издаваният труд на П. Мутафчиев е неговата „ История на българския народ”. По същество тя е опит за цялостно, системно, хронологическо- структорно и обобщено изложение върху българското историческо минало, който е останал недовършен поради преждевременната смърт на автора. В изложението в „ История на българския народ” започва от най- старата история на Балканския полуостров и неговите първоначални жители и достига до 1323г. То е разделено на две части: част I („ Първо българско царство”) достига до завладпването на България от византийците ( 1018г. ), а част II („ Второто българско царство”) започва с разглеждането на историята на българите на под византийско иго и завършва с началото на възсаряването на Михаил Шишман през 1323г. Основополагащ характер в теоретико- философските размишления на Мутафчиев върху българското средновековно минало иам неговата встъпителена лекция в универистета „ Изток и Запад в европейското Средновековие”. В нея той се стреми, на първо място, да покаже спецификата в политическото и културно развитие на Византия и свързания с нея свят, за да достигне в крайна сметка до отричането на наличие на феодализъм в европейския Изток. „ Книга за българите” по същество представлява един недовършен ръкопис, който най- добре илюстрира опита на П. Мутафчиев да изгради своя оргинална философия на истороята на българското редновековие. С надписването а „Книга за българите” П.Мутафчиев си поставя за цел да разкрие най- разнообразните вътрешни и външни условия и фактори, сред които протича средновековната история на българския народ. Чрез разкриването на тези условия и фактори той се е опитал да даде обяснение на редица явления от политическата и културната история. С оглед на изразените становища относно „ началната същност на българската държавност „ безспорен интерес представлява втората глава на книгата „Начало на българската държава”. Заслужава да бъде обърнато внимание на няколко становища, застъпени от автора, които лягат в основата и на други негови трудове : 1) според него прабългарите са основният държавнотоворческия елемент, който не само обединил разединените славянски племена, но и е дал политическите форми на държавната организасия, а същевременно е предопределил създаването на славяно- българската народност ; 2) Дунавска България представлява отломка от прабългарското военно племенно обединение на хан Кубрат в земите на север от Кавказ, разгромено от хазарите през 60-те години на VII в. Основно място в цялата монография и в интерпретацията на факторите в българското средновековно минало заема третата глава – „ Балканът в нашата история”. И все пак може с пълно основание да се твърди, че П. Мутафчиев е първият, който чрез конкретни исторически факти и наблюдения е показал ролята на Балкана и изобщо на планините за съхраняването на българската народност и държава през средните векове. Майсторството на анализа, съчетан с една публицистична сила на внушението, е поразително и може да служи като пример и за съвременните историци и социолози – изследвачи на историята на българския етнос. Монографията на П. Мутафчиев „ Книга за българите”, взета в своята цялост, има оргинален характер. Тя представлява единственият засега опит в нашата медиевистика за разкриване на същината, смисъла и факторите на средновековното българско минало. Научното творчество на П. Мутафвиев и особено неговите изследвания върху византийската и средновековната българска история са едно от най- добрите постижения на българската следосвобожденска национална историография. С редица от аналитичните и особено с обобщаващите си трудове той далеч надрасна традиционната позитивистична и идеографска българска буржоазна историческа наука и създаде образци на научно дирене, които са качествено ново явление в нейното развитие. Животът и научното дело на П. Мутафчиев са сложно и неповторимо явление не само в историята на българската наука, но и на цялата ни култура. В тях по своеобразен начин е изразена българската самобитност в един общоевропейски контекст.






Използвани източници на информация:
Гюзелев, В. Петър Мутафчиев, С, 1987г.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 22379
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 994,380.40
Банка: 795,660.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта