Много често чуваме думите, че Социалистическият строй е само утопия, че той се установява в Русия, благодарение на Европейските супербогати евреи, че Октомврийската революция от 1917 год. е регрес в развитието на Русия. Подобни приказки ще чуете не само от политика сребролюбец, но и от много медии, дори от обикновенни хора, никога в живота си недокосвали се до познанията на икономическото и диалектическото развитие на обществото.
Е ли така ? – НЕ І
1. От съвременната биология знаем, че Човешкият ген има двойна спирала.
2. Развитието на отделния Човешки индивид е низ от израстване и падение.
3. Развитието на Човешкото общество, като съвокупност от индивиди, има също израстване и падение. Сумите от стремежите и деянията на отделните индивиди не съвпадат напълно. Те са частично или напълно съвпадащи, взаимопротиворечиви или взаимопротивоположни. В отделни етапи на историческото си развитие, стремежите и деянията на отделна група понякога съвпадат, в зависимост от родовите, племенните, държавните закони и правила; в зависимост от стремежите и желанията на група единомислещи в религиозни общности, секти, кръжоци; в зависимост от социалния им статус: бедни, заможни средняци, богаташи.
Съвокупността от Индивидуалните субективни фактори на мисленето, определят обективното обществено-икономическо развитие на Човечеството. Многообразието на първите са причина за инертност в изменението на второто, което има два апогея и два перигея на развитие на всеки обществено-икономически строй.
4. Тоест, всеки обществено-икономически строй в своето развитие се движи по двойна спирала. Революция или насилствено сваляне на стария строй, развитие и разцвет на новия, неговото падение по обективни и субективни причини, контрареволюция или преврат, възвръщане и времеживот на старите форми, ново насилствено прогонване на старото, второ развитие и разцвет на новото, зараждане на движущи сили за по следващия обществено-икономически строй, падение на вече остарелия фундамент, насилствена замяна на вече остарял обществено-икономически строй с нов обществено-икономически строй.
Гореказаното ще е голословно твърдение, ако не дадем конкретни примери от Историята.
1. За РОДОВООБЩИННИЯ СТРОЙ се знае твърдие малко, но преминаването му към РОБОВЛАДЕЛСКИЯ е свързан със сблъсъка във и между племената, имащи разрушаваща се социалнообществена нагласа. Първият опит на индивидуалност извън рода е бил наказван най-жестоко от
- 2 -
самите родове. Индивидуалното забогатяване е довело до нуждата от роби, набирани от победените родове и племена. Но в края на краищата, след възход и падение се е наложило неравенственото социално и икономическо положение на членовете в самите род или племе, между самите родове и племена. Битката между племената за господство над определена територия, пленените членове от другото племе, заставени да работят за победителите е в своята същност робовладелство.
В разцвета си, РОБОВЛАДЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО на ЕЛИНИТЕ е било прегазено от армиите на РИМ, където обществено-икономическите отношения са смесица между родовообщинност и наченки на бъдещото робовладелство, но с преобладаване но първобитнообщинното.
След време в РИМ и подчинената му империя разцъфва победоносен икономически, военно-политически, мощен РОБОВЛАДЕЛСКИ СТРОЙ, който насилствено се налага във всяка новозавладяна територия.
От изток идват племена, тясно свързани със Земеделието и Животновъдството. Отделния индивид в тяхното общество е по-свободен. Задълженията му към местния старшина, воевода, княз или пан, цар или Кан не е на принципа на белязаната собственост на роби, а на принципа – уважително подчинение към военачалника, към властелина. Конските и Земеделските народи са предвестници на зараждащия се нов ФЕОДАЛЕН СТРОЙ – строя на земеделието и животновъдството. С набезите си тези народи разпокъсват Римската империя и внасят живителната струя на нова организация в производството и производствените отношения. Създават се нови държави, с нови социалноикономически отношения – положено е началото на ФЕОДАЛНИЯ СТРОЙ в Европа.
Тоест:
- Първи възход – ЕЛИНИТЕ,
- Падение първо – завладяването на Елада от Рим,
- Втори възход – цветущия Рим,
- Падение на Рим, с него Робовладелския обществено-икономически строй.
………………………………………………
2. РОБОВЛАДЕЛСКИЯТ СТРОЙ рухва окончателно чрез военно насилие, упражнено от новоразвиващите се начални ФЕОДАЛНИ държави.
Като пример за края на Първия етап на разцъфтял феодализъм е Втората Българска държава. Разпокъсана на 13 владения, ( от нея ние изучаваме само три: Шишманова, Страцимирова и Добруджанска Българии ), нападната и заграбена от Османлиите, чиито социално -икономическо общество е начален феодализъм с преобладаващо влияние на робовладелството. Това икономическо смесено общество разгромява
- 3 -
цветущия Български феодализъм.
След време, Турската империя се превръща в мощна феодална държава, която рухва под ударите на Западноевропейските капиталистически държави – Англия, Франция, Италия, Австроунгария и крепостно-помещическа , но с начален капитализъм Русия.
Франция е друг типичен пример на разгром на Първия етап на феодализма. Кратък успех на занаятчии, дребни фабриканти и лихвари е
Великата Френска революция през 1792 год. Възстановяването на монархията през 1815 год., връща за около половин век феодалното общество. След разгрома на Франция от Германия през 1870 год., кралят и феодализма във Франция бяха окончателно детронирани.
И в този строй се очертават два апогея и два перигея.
Първо – разгром на Римската РОБОВЛАДЕЛЧЕСКА империя.
Второ – разцвет на ФЕОДАЛИЗМА, най-вече в България.
Трето – разгром на Първия етап на ФЕОДАЛИЗМА – падането на България под Османска власт. Възстановяване за кратко време на РОБОВЛАДЕЛСКИТЕ порядки в България от Османлиите.
Четвърто – Втори разцвет на ФЕОДАЛИЗМА в Османската империя.
Пето – окончателен разгром на ФЕОДАЛИЗМА в Османската империя и Турция през 19 и началото на 20 век; първо с освобождаването на поробените народи, които веднага тръгват по КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ път на развитие.
Аналогично е при Франция.
……………………………………………………………..
3. Началото на КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО обществено-икономическо развитие започва от края на 18-ти век, като Първия етап достига своя апогей в началото на Двядесети век.
Удар върху Първия етап на КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ времеживот нанесе Октомврийската революция от 1917 год. в Русия, поставяйки началото на нов общественоикономически строй – СОЦИАЛИЗМА.
От 1918 год. до края на 70-те години на Двадесети век, Западноевропейският КАПИТАЛИЗЪМ спорадично се променяше. Редуваха се кризи – 1933 год., войни – от 1936 до 1945 год., разпадане на старата Капиталистическа система – Хитлеристка Германия; След войната, Съеденените щати, облагодетелствувани от Втората Световна война се превърна в хегемон на Западния свят.
Но наличието на 38 процента на нова СОЦИАЛИСТИЧЕСКА икономика на Земята бе факт. Тя бе причина за разпада на Колониалната система, зараждането на нови Революционни движения, които успяха чрез въоръжена борба да изгонят чужденците – експлоататори и да образуват
- 4 -
нови национално свободни държави.
СОЦИАЛИЗМЪТ трябваше да бъде унищожен. Освен обективните причини, фатален се оказа субективния фактор – предателството на ръководителите на Източноевропейските СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ страни.
През 80-те години на Двадесети век, настъпи Втория разцвет на КАПИТАЛИЗМА, особенно в Съеденените щати, където президент бе
Роналд Рейгън. Икономиката в СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ страни взе да тъпче на едно място. Научно-техническият прогрес замря. В същото време, именно научно-техническият прогрес в Западните КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ страни бе финансово подкрепен и той донесе бум в развитието на нови технологии, голяма преднина на КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА икономика над СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА.
Бе време за “Троянските коне”. Алчноста на децата на ръководителите на СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ страни, а и на самите ръководители, създаде условие за икономическо дестабилизиране на СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ страни.
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ СТРОЙ в Източноевропейските страни бе заменен с подобие на НАЧАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ.
Първият етап на времеживота на СОЦИАЛИЗМА завърши. Обаче цялостно СОЦИАЛИЗМА не бе унищожен. СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО НАЧАЛО остана в Китай, Северна Корея, Виетнам, Куба.
Задъхването на КАПИТАЛА след Втория му разцвет започва от средата на 90-те години на Двадесети век.
Кога ще бъде краят на последната му агония – не се знае. Но винаги са се създавали условия за окончателно отхвърляне на предишния Обществено-икономически строй. Това е историческа диалектика.
Само глобална геологична катастрофа може да върне Земното обществено-икономическо развитие в началото на РОДОВО-ОБЩЕННИЯ СТРОЙ.
Има известни признаци за упадъка на възможностите на КАПИТАЛИЗМА.
1. Неспособноста му да се справи с Ислямския фундаментализъм. Повтаря се Мюнхен 1938 год., като се атакуват републикански режими с антимюсюлманофундаменталистическа насоченост – Ирак, Югославия, Арабските страни. По-скоро се прави услуга на фундаментализма – зад маската на справедливо национално уреждане: Кувейт, Босна и Херцеговина, Косово или демократизация на Арабските държави.
САЩ и изпълнителят на тяхната воля – ООН не можаха да се справят в Сомалия.
Афганистанските талибани всяват страх и ужас на чуждестранното военно присъствие в тяхната страна.
- 5 -
Омразата на народите в коя да е държава към завоевателя неможе да се компенсира с военна мощ. Това понастоящем е в особенна сила за Ислямските държави.
НОВОКАПИТАЛИСТИЧЕСКА Елцинова Русия се бе зациклила в Чечня и Дагестан. Разпадането на Русия бе спасено от идването на власт на Националноотговорни правителства.
Източен Тимор, най-вероятно е обречен на поислямчване. Подхрани се един национализъм, но подбудителите се спотайват и не помагат на
обречените. Те знаят, че битката там с ислямският фундаментализъм е обречена.
2. Обещанията за подпомагане на икономиката на бившите Източноевропейски социалистически страни не се изпълнява. Вместо това фалити, закриване на предприятия, спиране на индустриалното производство, стрикни ограничения за развитието на селското стопанство и търговията, безработица.
Икономиките на Източноевропейските страни трябва да са слаби, за да оцелеят Западняците, свързани и подчинени на КАПИТАЛА.
3. Къде са помощите и покриване на загубите, затова че България стриктно спазваше ембаргото, изисквано от ООН за войните в Персийския залив и тези около Югославската криза.
Няма ги и няма да ги има.
4. През 21-ти век, конфронтацията между Западния капитализъм и останалия свят ще се разшири. Националните борби, Ислямският фундаментализъм, конкуренцията между Япония, Западна Европа като цяло, САЩ, ще отслабва възможностите за развитие на КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СТРОЙ.
……………………………………………..
4. СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ СТРОЙ навлезе във Втория си апогей.
КИТАЙ бързо развива икономиката си. Пазарът в света се залива с Китайски стоки. Редом с него и подпомогнати от него се развиват икономиките на СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ му съседи – Северна Корея и Виетнам. След като Китайската икономика стана конкурентноспособна на тази в развитите КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ страни, животът в Китай става достатъчно привлекателен и приемлив за останалите народи по Земята. Вероятно скоро ще започне вълнообразно възстановяване на СОЦИАЛИЗМА, най-напред в бившите СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ страни, а после и в останалите.
Китай е новият икономически гигант. Виетнам се сочи, като нова икономическа държава. Научните постижения на Северна Корея в ракетната област говори, че в тази държава има създаден научен потенциал. Свързването на СевероКорейската икономика с Китайската може да повлече
- 6 -
нейното нарастване.
Идеологически, най-заплашителното за Западния капитализъм е, че начело на процъвтяващите икономики на тези държави стои Комунистическа партия.
Последната икономоческа криза на Запада след 2009 год. показа, че Капитализмът е уязвим, особенно от конкуренцията между неговите икономически блокове: САЩ, Европейския съюз, Япония, нарастващата икономическа мощ на Бразилия.
Началото е дадено с битката за суровините: Ирак, Североафриканските арабски държави. Идването на власт на Ислямския фундаментализъм е реална заплаха за нова мощна икономическа криза.
А това може да е краят на хегемонията на Западния капитализъм.
Социализмът отново ще се възстанови по-мощен отпреди, с отстранени грешки от Първия му етап и с нов по-качествен възход на Обществено-икономическите взаимоотношения между фундамента на производството и формите на управление.
…………………..
Историческата диалектика сочи, че няма последен обществено-икономически строй. След СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ще има друг.
Какъв ? – Засега няма отговор.
