Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Интервюто, анкетата и наблюдението са основни комуникационни методи в социалното изследване.

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани със социологията.

Модератор: Модератори

Интервюто, анкетата и наблюдението са основни комуникационни методи в социалното изследване.

Мнениеот Mozo на Съб Ное 05, 2011 18:15

Въпрос №16
Интервюто, анкетата и наблюдението са основни комуникационни методи.

Интервюто е един от най-често използваните методи, защото притежава уникални възможности, които позволяват да се прилага широко и при различни обстоятелства не само като водещ, но и като съпътстващ метод. То може да се съчетае с почти всички регистрационни методи, които по дефиниция, за да бъдат приложени успешно, пред-полагат използването на интервю или на отделни негови елементи. Това дава основа-ние интервюто да се разглежда като основен изследователски метод за изучаването на обществената действителност, в това число и на комуникациите. Според М. Груиц, ин-тервюто е “научно-изследователска процедура, която се основава на процеса на вербал-на комуникация за набиране на информация, с оглед на поставената цел”. Разбирано именно като вербална комуникация, интервюто придобива не само основно, но и уни-версално значение сред методите за регистрация на емпирични данни. В този смисъл някои автори посочват, че “то е метод за събиране на емпирична информация, при който в диалогична форма изследователят поставя своите въпроси, а интервюираните лица дават съответен отговор.
Според Е. Николов същността на интервюто като разновидност на комуникацията. Той го определя като образец на комуникацията, в която се изразяват латентни състоя-ния на човешката психика. Интервюто е предизвикана комуникация, защото волята на интервюиращия да породи у събеседника си желание и готовност за изява, “все пак е доминантна в неговото поведение”. Това определение съдържа всичко важно за интервюто като вид комуникация и като средство за набиране на информация.
Интервюто е особен вид комуникация, която може да се определи като “обърната”, защото при нея източникът остава да голяма степен пасивен при общуването. То е същото така “предизвикана” комуникация, защото интервюиращият е активна страна в диалога и предизвиква разговора, но участва в него предимно като слушател. Ценни за общуването в случая са идеите, сведенията и творческите пориви на интервюирания. В този смисъл той е източникът на комуникационна енергия.
Като средство за регистриране на данни, интервюто е изследователски метод, чрез който се изучават латентни състояния на човешката психика. Водещият интервюто знае предварително, че в съзнанието на неговия събеседник има наличие на идеи, све-дения, мнения, оценки и др. и се стреми да го подтикне към тяхното оповестяване. При този метод цялото напрежение и отговорност за успешното протичане на процедурата се струпва върху водещия. Ако той допусне грешка, интервюто може да се провали. Също така всякакви опити от страна на интервюиращия да коментира казаното от интервюирания, най-често разрушава комуникационната обстановка.
Най-важното при интервюто е осигуряване на психически комфорт между общува-щите страни, който може да бъде постигнат при спазването на следните изисквания:
Водещият да не накърнява границата между деонтологични и онтологични начала при извличането на интересуващите го сведения, т.е. да не пита респондента за неща, по които той не желае да говори.
Да се осигури добра подготовка на интервюто, като се използва според конкретния случай най-подходящия вид интервю и се избере благоприятстваща неговото провеж-дане обстановка. Да се остави интервюирания да говори свободно, защото той е този, който притежава общественозначима информация, която трябва да бъде оповестена.
В този смисъл задачата на интервюиращия е толкова по-успешна, колкото по-пълно и по-точно е изявена тази информация, от страна на интервюирания.
Интервюто има сложна конфигурация, защото в него се наслагват признаци на раз-лични социални явления и състояния като среща, разговор, диалог, разпитване и изповед. С други думи, независимо че не е само среща, разговор, диалог, разпит или изповед, интервюто носи част от техните белези като специфични и присъщи свои ха-рактеристики, които са условие и предпоставка за изпълнението на неговите функции като изследователски метод. В научната литература се разглеждат като относително самостоятелни три вида интервю - клинично, журналистическо и изследователско. Всички други интервюта са производни на посочените три вида.
Клиничното интервю се прилага в социалната психология, психиатрията и психо-анализата. Особеното при него е, че чрез него се установява психическото състояние и психическите нагласи на интервюирания, а не неговото мнение или оценка по един или друг въпрос. В този смисъл клиничното интервю няма публичен, а дълбоко личен интимен характер. То позволява да се постигне близост между психотерапевта и па-циента. Независимо от близостта и честотата на общуването този вид интервю се ха-рактеризира с особена дистанцираност между лицата, участващи в него. Интервюира-ният е видимо пасивен, защото през по-голяма част от времето говори пациентът, който разкрива собствените си проблеми. Психотерапевтът има задачата не да оценява пациента, а да му помогне да опознае по-добре себе си и да повиши степента на своя авто-психологичен контрол. Взаимоотношенията между двете страни са строго регла-ментирани чрез процедурни правила, подобни на правилата, утвърдени в бизнеса. Те са свързани с договаряне на заплащане за оказаната услуга, с графика и режима на общуването и т.н.
Журналистическото интервю е особен вид интервю, което не попада в каквато и да било “логическа матрица”, защото в него преобладават артистичните елементи, които по дефиниция винаги са уникални. То се видоизменя всеки път, в зависимост от лич-ността на журналиста от личността на събеседника и от комуникационната обстановка, която е крайно динамична и поради това винаги уникална по своя характер. Публич-ността е една от основните отличителни черти на журналистическото интервю. Тя по-ставя пред него редица специфични изисквания, които следва да се имат в предвид при неговото провеждане. Водещият интервюто трябва да притежава високи морални и професионални качества, за да е в състояние да предразположи интервюирания към съдържателен разговор по даден въпрос. Неговата задача е не само да удовлетвори интереса на публиката, която иска да научи нещо повече по даден въпрос или нещо повече за дадена публична личност, но и да направи това по възможно най-атрак-тивния начин.
Журналистът не би трябвало да забравя, че не той самият, а неговият събеседник е лицето, което олицетворява темата на интервюто и че мнението на събеседника е това, което представлява интерес за публиката. В този смисъл интервюто е изява преди всичко на интервюирания, чрез която обществото получава автентична информация както за неговите мисли, виждания и оценки по дадена тема, така и за особеностите на неговата личност.
Изследователското интервю се отличава от останалите видове както по своя субект и предмет, така и по целите, които преследва. То се характеризира и със специфични изисквания към комуникационната обстановка. Обикновено изследователското интер-вю се подготвя и провежда от научен колектив, който си поставя задачата да проучи състоянието и тенденциите в развитието на някакъв социален процес или явление. В този смисъл, целта на изследователското интервю е извън него самото. Тя се съдържа в програмата на научното изследване, в което интервюто е включено като конкретен изследователски метод.
Друга особеност на изследователското интервю се крие в характерната на комуни-кационната връзка между интервюирания и интервюиращия. Когато се провежда този вид интервю, водещият по същество комуникира с едно лице, което олицетворява определено човешко множество. За него е от значение не самата личност на интер-вюирания, а това доколко той е автентичен и легитимен представител на определена група хора, вижданията и оценките на които е необходимо да се проучват. В този смисъл, при изследователското интервю интервюираният е “безлична” фигура, из-лъчена като представител на някакво множество от хора с което той се идентифицира. Обикновено се изучава само представителна част от общността, която се нарича “стохастична извадка”.
Интервюиращият също не представлява себе си в изследователското интервю. Той е представител (посредник) на изследователския колектив, който провежда изслед-ването, на хората и институциите, които са поръчали изследването. При изследовател-ското интервю комуникационната обстановка е от особено значение, защото от нея до голяма степен зависи успешното провеждане на интервюто.
Според начините на провеждане изследователското интервю най-често бива след-ното: свободно, полусвободно, стандартно и телефонно.
Свободното интервю се провежда по предварително разработен сценарий, в който с оглед на изследователските цели и задачи се описват необходимите процедури за неговото най-правилно протичане. При този вид интервю въпросите са формулирани най-общо, а и редът, по който те трябва да бъдат зададени също не е строго регламен-тиран. В свободното интервю най-важна е темата, която се обсъжда без ограничения, като се разчита в хода на разговора да се разкрият нейни неочаквани и трудно пред-видими аспекти.
Свободната беседа е разновидност на свободното интервю с тази разлика, че в него може да участва и част от обкръжението на изследваното лице. В този смисъл това е своего рода групово интервю.
Полусвободното интервю се характеризира с това, че въпросите са предварително формулирани в най-общ вид, но се задават в строго определена последователност. Как-то и при класическото свободно интервю и в този случай въпросите са открити, поради което обработката им е трудоемка и се извършва на основата на контент-анализът.
Стандартното или стандартизираното интервю - при него не само въпросите са кон-кретно зададени, но и отговорите са предварително формулирани в нарочно разрабо-тени скали, които обхващат всички възможни или допустими становища, които могат да бъдат изразени от респондента.
Анкетата е един често използван метод който като интервюто разкрива латентни състояния от съзнанието на личността. Анкетата създава по-голямо чувство на незави-симост у респондента поради дистанцията на анкетьора при попълване на анкетната карта, обстановката предразполага към по-голяма достоверност и откровеност, попъл-нената анкета не съдържа лични данни. Много учени определят анкетата като писмено изпитване. Анкетата може да бъде пряка групова, пряка индивидуална, пощенска, блиц, домашна, косвена анкета.
Групова анкета се характеризира с бързина, провеждането и висока възвръщаемост на изследваните документи. Тя е по-евтина защото се събират около 40 души в залата, където попълват анкетите. Дава им се информация за попълването, оставят се сами да попълнят анкетите и след това се пускат в урната. Този метод не се използва често.
Индивидуална анкета тя се характеризира с това че анкетьора раздава картите от-делно и се договаря с тях, че след време ще мине да ги вземе. Неудобство, недостатък е това че някой може да не върне анкетната карта, намалена възвръщаемост – намалена представителност. Друг недостатък е че тя може да се превърне в домашна.
Пощенската анкета се изпраща по пощата. В пощенската анкета трябва да има под-робна инструкция за провеждането на проучването Възвръщаемостта е много малка 30 – 50%. Тя може да се използва при пилотажни изследвания.
Вестникарска анкета при нея карето от вестника се попълва и изпраща, недостатък при нея са ограничените въпроси и ниската възвращаемост.
Домашната анкета прилича на индивидуалната анкета, обстановката в която се попълва е спокойна, но домашната анкета е най-често колективна и се налагат лидер-ски мнения. Тя се използва много често, може да улови колективни мнения по опре-делен социален значим проблем.
Блиц анкета – тя обикновено се прави при изследване на спонтанно възникнало събитие или определен актуален факт.
Косвена анкета тя се характеризира с редица особености поради което е поставена в групата на синтетичните методи. Друга особеност на този метод е това че самото лице не участва в изследването а анкетьора попълва анкетата. Тази особеност на метода го доближава до интервюто. Косвената анкета е много прецизен метод, но има някои ограничения, които карат изследователите да го използват само при определени об-стоятелства. Основен недостатък е че се накърняват лични интереси. Запазва се ано-нимността на данните. Анкетния метод може да се прилага успешно при изследване на социални групи и общности, които имат по-високо равнище на образованост и обща култура, той е подходящ за изследване на аудитории – учители, студенти. При този метод въпросникът и неговото оформление са от изключително важно значение. При анкетата трябва да се спазва принципа на анонимност, тя трябва да бъде гарантирана. При този метод е много важна една предпоставка – авторитетът на лицето, което извършва изследването.
Анкетата и интервюто дават възможност да се чуе гласът на хората, техните мнения и оценки в обществен диалог.
Наблюдението е ситуационен метод. Той може да изследва само настоящето, а не може минали и бъдещи събития. Най-важен източник на информация тук е поведе-нието на изследвания обект. То се разграничава от обикновеното възприятие по реди-ца особености. Научното наблюдение е избирателна, целенасочена планирана реги-страция на непосредствено дадени в поведението на изследвания обект и на обстанов-ката параметри. Според Ядов наблюдението има някои особености: подчинено е на определена изследователска цел, провежда се по специална методика, информацията се регистрира в специално подготвени протоколи., събраната информация се прове-рява за валидност и устойчивост. При наблюдението социалната действителност се възприема в нейната цялостност и многообразие. Също така се изискват високи изиск-вания от наблюдателя, той не може да наблюдава много обекти едновременно, затова е скъп метод с ограничен обхват. При наблюдението трудно се осигурява представител-ност на изискванията, поради което се използва по ограничено в практиката. То не изисква латентни състояния а регистрира поведението в даден момент. Наблюдението се прилага в различни модификации. В зависимост от начина по който се регистрира и-ята наблюдението бива сетивно и апаратно. Сетивното се провежда от анкетьори а при апаратното се използва регистрираща техника. Сетивното наблюдение е по-често използвано. Когато анкетьорите пряко наблюдават изследвания обект, наблюдението се нарича включено, а когато те провеждат наблюдението косвено като използват поставено лице наречено кореспондент, тогава наблюдението е кореспондентско.
Наблюдението може да бъде явно и тайно , в зависимост от това дали изследваното лице знае или не че е обект на изследване. Наблюдението може да бъде еднократно и многократно. За да бъде информацията достоверна, точна и обективна както и да се из-бегнат случайни фактори на обстановката, се използва многократно наблюдение. Изи-сквания при наблюдението: анкетьорите трябва много добре да познават методиката на изследването и да се придържат към нея, инструментариумът на наблюдението трябва да се подготви с повишена прецизност. Документите трябва да са удобни за попълване и обработка, наблюдението е ситуационен, а не лабораторен метод – внима-телно трябва да се избира времето и мястото на провеждането му. Наблюдението е много подходящо при изследване на отделни случаи. То може да се съчетава с други изследователски методи, за да бъде информацията по-достоверна. Симулационния метод е разновидност на наблюдението. При него обстановката е специално създа-дена. Той се използва за разкриване на нагласи и установки които са свързани с емо-ционално мотивиран контекст в поведението на личността. Разликата между симула-ционния метод на наблюдение и експеримента е че при първия се имитира възможно най-добре типична обстановка, а при втория личността се поставя в нетипична, не-обичайна за нея обстановка предварително се знае, че обстановката е изкуствена. Симулационния метод на наблюдение се използва сравнително рядко.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 6131
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 136995
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 951,619.60
Банка: 5,487,996.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0



Назад към Социология и социална политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта