СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „ Д. А. ЦЕНОВ”
гр. Свищов

ДОКЛАД
ПО

СТОПАНСКА ИСТОРИЯ

НА ТЕМА


„Икономическо развитие на Германия между двете Световни войни ”

Първата Световна война причинява големи човешки загуби, финансови разходи и стопански разрушения.
Войната продължава повече от 4 години. Във военните действия са въвлечени 34 държави, или около 67 % от населението на замята. Във войната са убити 10 млн.души и ранени – 20 млн.
Врезултат на военните действия хиляди стопанства са опустошени, а огромни пространства земя стават негодни за обработване. Рязко спада обемът на промишлената и селкостопанската продукция. В Германия, Франция, Белгия и друди страни от Източна Европа произведената продукция е с около 30% по-ниска, отколкото преди войната. Разрушени са фабрики, железопътни линии, пътища и мостове. Само преките военни разходи на държавните участници възлизат на 208 млрд.долара.
Важни последици за националните стопанства и световната икономика имат териториално-правните промени, които настъпват след войната. Появяват се редица нови държави- Полша, Чехословакия, Австрия, Унгария, Югославия, Финландия, Естония, Литва и Латвия.
Според Версайския договор, подписан на 28 юни 1919г., Германия загубва 1/8 от територията си. Областите Елзас и Лотарингия са върнати на Франция, Саарската област преминава за 15г.под управлението на Общесвото на народите, а редица други области са дадени на Белгия, Дания, Полша и Чехословакия. Сенжерменският мирен договор 10 септември 1919г. оформя разпадането на Австро-Унгарската империя и присъединяването на част от южнославянските земи на Южен Тирол към Италия. Румъния получава Буковина. Територията на Турция намалява значително. Сирия, Ливан, Палестина и Ирак под формата на мандатни територии се предоставят на Англия и Франция.
Разделянето на Европа на множество малки държави, откъсването на територии на едни страни и присъединяването на други довеждат до разрушаването на ик.връзки между региони и дуржави, установени преди войната. Новите граници на много места разделят фабриките от необходимите им суровинни бази, металургичните предприятия – от рудните залежи, продукцията – от пазарите за реализация. Разрушаването например на Австро-Унгарската империя нанася удар на икономическата система на Австрия. Най-важните залежи на въглища остават в Полша и Чехословакия, а големите железни заводи, нуждаещи се от вълища, са в Австрия. Големите мелници за брашно в Унгария загубват източниците за суровина и пазарите за продукцията си. Поради отнетите територии Германия загубва 3/4 от запасите си на желязна руда и 1/3 от запасите на каменни въглища. Същевременно Франция увеличава запасите си от желязна руда 2 пъти и на въглища – с 40%, в резултат на присъединяването на нови земи.
Изграждането на митници и издигането на митнически бариери от новосъздадените държави водят до затрудняване на икономическите връзки и разстроиване на пазарите. Сега вече в Европа има 37 отделни валути вместо довоенните 14 и граници в продължение на нови 23 162 км.
Германия понася големи човешки и материални загуби. Тя загубва важни за стопанството и територии на западната граница и всички свои колонии. Принудена е да плаща огромни репарации и контрибуции на страните победителки. Изчисленото национално богатство на странатта намалява с 49,7%. През 1918 г. промишленото производство на страната е 2 пъти по-малко, отколкото през 1913 г.
Първата световна война предизвиква подем в икономиката на латиноамерканските страни, свързани със снабдяването на воюващите коалиции с важни стратегически суровини и необходими продоволствени стоки. В годините на войната държавите от африканския континент са включени като доставчик на своите метрополии, но те продължават да бъдат най-изостаналия икономически район на света.
През есента на 1920г. започва следвоенната ик. криза, която обхваща почти всички развити страни- победителки и победени. По време на вайната се увеличава производството на стомана, кораби селкостопанска продукция. Необмислените монетарни и финансови действия стават причина за непрекъснатото нарастване на инфлацията, която в някои страни взема катастрофални размери. Покачването на цените в някои страни достига 45-60% (САЩ, Англия и Дания) спрямо 1913г., но в други 2-3 пъти ( в Белгия- 3 пъти, в Италия- 4 пъти, в Гърция- 5 пъти, Във Франция- 7 пъти). В Германия инфлацията довежда през 1923г. до съотношение долар – марка -1 към 40 000.
Най-силно и най-продължително време кризата засяга Германия. Дори през 1923г. промишленото производство е два пъти по-малко, отколкото през 1913г. Във Франция обаче след военната ик. криза почти не е почувствена.
Едно от важните условия за преодоляване на кризата е стабилизирането на валутно-финансовите системи. Проведени са парични рефорни: в Германия-1923г.: в Англия-1925г.: във Франция и Италия -1927г. В периода от 1924 до 1928г. около 20 страни се връшат към златния стандарт. Но нито една от тях не може да възстанови напълно златното обращение. През 1928г. златото обезпечява само 5 % от паричното обръщение в световен мащаб и само 1% от Европа срещу съответните 31 и 37% в навечерието на Първата Световна война.
През 20-те години още по-ярко се откроява тенденцията към изменение на съотношението на силите си в световната икономика, която започва още в края на XIX в. САЩ категорично се установява като наи-развитата индустриална държава в света. През 1929г. произвеждат с 9% повече промишлена продукция от Германия, Франция, Италия, Великобритания и Япония, взети заедно. САЩ дава 42% от световното промишлено производство. Американските стоки се настаняват не само на европейските пазари, но решително изместват развитите европейски страни от пазарите в някои техни колонии. САЩ се превръща в един от наи-големите износители на капитали, а американската валута все повече се налага като световна валута. В същото време Великобритания продължава да изоставя от някогашната си позиция на лидер в светоната икономика. Нейният дял в световното икономическо производство през 1926-1929г. намалява 9,8%. Англия престава да бъде най-големия износител на капитали и световен финансов център.
Страните на Северна Европа постигат през втората половина на 20-те години интензивно развитие. Индексът на индустриалното производство на Швеция е по-висок, отколкото на други развити европейски страни.
Една от най-важните промени, който настъпват в икономиките на развитите държави, е изменение на структурата на техния промишлен потенциал. С най-високи темпове се развиват новите отрасли – автомобилостроене, електротехническа и химическа промишленост, машиностроене и самолетостроене. Между 1919 и 1928г. броят на моторните превозни средства регистрирани в САЩ се удвоява, а в Англия се увеличава чтири пъти.
Развитието на международната търговия силно се влияе от колебанията и тенденциите на световната ик. конюктура. След Първата световна война търговията отбелязва оживление, което обаче е прекъснато от спад в годините следвоенната икономическа криза през 1921-1922г. През 1924-1929г. се наблюдава значително разширяване на международната търговия и тя задминава равнището от 1913г. с 31%. Икономическия подем през 20-те години води до увеличаване на брутния продукт, в резултат на което реалните доходи на населението нараства ежегодно. Нарастват покупките на нов вид стоки: автомобили, хладилници, телефонни апарати и др. През 1927г. във Великобритания има 2,5 млн. Апарати, а в Германия- 2 млн. Между 1919 и 1928г. в САЩ са регистрирани над 21млн.моторни превозни средства. Семейните доходи нарастват не само поради високите работни заплати, но и поради масовото включване на женския труд в икономиката.
През 1929г. настъпва най-тежката и продължителна икономическа криза, която обхваща всички страни. „Великата депресия” е разделителна линия на двата етапа ма икономическото развитиев пероида между двете световни войни – преди и след кризата от 1929-1933г. Тези етапи се развиват в редица аспекти – по темпове на ик.разтеж; по роля на държавата в икономиката; по стратегически цели на икономическо развитие и т.н.
Икономиката на Германия е силно поразена от въздействието на кризата, независимо че някои нейни показтели са по-ниски в сравнение с показателите на кризата в САЩ. Към 1929г. промишленото производство нараства само с 8%. През 1932г. обемът на промишленото производство спада с 40,2 %, 70% от производствените мощности бездействат, а външната търговия се свива с 60%. Цените на промишлените изделия спадат с 53%, а цените на монополните стоки само с 32%. Приблизително 68 хиляди предприятия и банки банкрутират. Кризата засяга силно и селскотостопанство. През 1932г. общият дълг на германското селкостопанство е почти 7 пъти по-голям в сравнение през 1924г. В годините на кризата рязко намаляват капиталните инвестиции. Прекратява се притокът на чужди капитали.
В тази трудна обстановка правителството на Хенрих Брюнинг (1930 – 1932г.) прави опита да се противопостави на кризата. Едрите собственици на промишлени предприятия, търговците и банкерите се субсидират от държавата. Отпускат се и транспортни кредити. Специален закон дава право на собствениците да намаляват заплатите до 20%, което от своя страна ограничава вътрешния пазар. Не помага и солидарността на САЩ през 1930г. с „план Йънг” за намаляване на репарациите и отмяна на контрола на немската икономика. През 1932г. близо 7 млн. души са безработни. Формен глад и принудителна разпродажба на земи и друго имущество са естествен спътник на повишените цени на стоки и данъци. Антикризистните мерки, които се прилагат в Германия, имат определена антиработническа насоченост. Освен законовото съкращаване размера на работната заплата в страната се ликвидират паричните помощи на безработни, а в трудовите лагери, където те се събират, се установява тежък трудов режим.
Социалната обстановка в Германия е много по-напрегната в сравнение с другите страни в Европа и в свата по време на кризата. Още през 1933г. е суздаден Генерелен стопански съвет към Министерството на икономиката за разработване и насочване на стопанската политика. На 20 януари 1934г. е обнародван закон за регулиране на националния труд, с който се разбраняват стачките. Работниците са обявени за „войници на труда”. Така се изгражда ефикасна система за принудителен труд в национален мащаб. Селяните се натоварват със задължителни доставки на жизненоважни изделия. В закона за наследството на земи се възстановява средновековният принцип на майората – един наследник – обикновенно в лицето на най-възрастния син, с цел запазване на размерите на поземлената собственост. Всичко това заедно със засилената милитаризация на икономиката позволява на Германия да излезе от състоянието на криза, да осъществи икономически разтеж и да тръгне по пътя на реваншизма и войната.