ГЛОБАЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ НА ЗЕМЯТА
( Таню Иванов Танев, Варна, Възраждане )

При всички случаи на Геокатастрофите има изместване на Земните полюси, редспективно Полярната ос, Тропиците, Екватора. Миналото местоположение на Полюсите в различните епохи е оставило следи по Земната повърхност, които понастоящем се набиват в съзнанието ни. За да обясним твърденито си, нека погледнем настоящето местоположение на Полюсите, природната и геологична особенност върху Земната повърхност.
СЕВЕРЕН ПОЛЮС. Намира се в средата на Ледовития океан, с най-дълбоко място – котловината на Амундсен. Натрупващия се лед върху морската шир измества по-тежката от него вода и всъщност общия натиск върху кръга, заключен между 70-тия паралел е олекотен. От друга страна, вследствие въртенето на Земята е предизвикано хлътването на този район с фунийно дъно – котловината на Амундсен. Фактически, Полюсната ос, северно от 60 N е издута поради вътреМагмения натиск с централно фуниеобразно дъно.
ЮЖЕН ПОЛЮС. Той е разположен почти в центъра на Антарктида. Огромната ледена тежест върху материка е предизвикала неговото
“ потъване “ в Земята, изтласквайки Магмата в северна посока. Огроминят натиск е предизвикал хлътване на кръга, заключен по 60 S.
Ако допуснем, че Полюсът внезапно се отмести северно от 60 S, то Антарктида след разтапянето на леда ще бъде оттласната от Магмата и ще “изплува” на по-голяма надморска височина.
По-важното е да се знае, че затоплянето ще унищожи голяма част от фауната – много видове животни, привикнали на студения климат, ще изчезнат. Много малка част ще успеят да доплуват до новообразувания полюс. Флора няма да има, поради наличието в миналото на дебела ледена покривка и свличането на ледените блокове към морето, които ще изчегъртат и последния остатък от почвен слой.
След силното затопляне – денем висока температура, нощем минусов студ – камъните ще се превърнат в дълбок пясъчен слой. Континентът, най-вече в центъра ще е пустиня. Само на 50 – 60 километра навътре от морския бряг ще има растителност. Тук-там из Антарктида, където има вода, ще има оазиси.
Изводът е, че там където е имало континентален полюс, наследството е възможно да стане пустиня с липса или със слаба растителност.
……………………………..
Разглеждайки Земния глобус, независимо от разместването на материците, се очертават следните Полюсни двойки:
1. САХАРА – езерото ЧАД и котловината ТОНГА ( източно от Австралия )
2. Пустинята ГОБИ ( Монголия ) - пустинята АТАКАМА ( Чили )
3. Пустинята НЕВАДА – ЗАПАДНА АВСТРАЛИЯ
4. Пустинята ТАР ( Пакистан ) – 20 S , 110 W
5. САУДИТСКА АРАБИЯ – ТУАМОТО ( Тихи океан )
6. ИРАН – ЮЖНА КОТОЛОВИНА на Тихия океан
7. КАРАКУМСКАТА ПУСТИНЯ – КОТЛОВИНА КРОЗЕ ( Тихия океан )
8. КОТЛОВИНА ЗЕЛЕНИ НОС – КОРАЛОВО МОРЕ

- 2 -


9. СЕВЕРОЗАПАДНА ТИХООКЕАНСКА КОТЛОВИНА – НАМИБИЙСКАТА ПУСТИНЯ
10. ОХОТСКО МОРЕ – АРЖЕНТИНСКАТА КОТЛОВИНА ( Южен Атлантически океан ).
Преди настоящата двойка е била двойката: Северен - Сахара и Южен – западно от котловината Тонга до Австралия, още по-предишни Полюсна двойка -- Северозападната Тихоокеанска котловина – Намибийската пустиня в Африка.
От изброените по-горе двойки, кой е бил Северен, кой Южен полюси, трябва да се установи изменението на Магнитното поле на Земята. А то е в зависимост от местоположението на Ядрото на Земята. При Катаклизъм, хипотетично е допустимо Полюсите да се завъртят на 180 градуса. Но обикновенно, Географските полюси при Геокатастрофа променят местоположението си на разстояние около 45 до 60 градуса от първоначалната си точка. Промяната настъпва в случай, че Земното динамично равновесие премине в състояние на Динамично неравновесие и зависи, както от Геологичното разпределение на Материците, Магмата, Ядрото, така също и от извън Земни фактори – Гравитационната сумарност от Слънчевата, Планетарната, Метеорна и Галактическа гравитация.
Понастоящем, Земята е Динамично нестабилна, вследствие натиска на Антарктида върху Магмата, Земното ядро е отместено в посока Север. Магменото налягане е увеличено в същата посока. Затова Земетръсната зона между 30 и 45 градуси Северни паралели е по-динамично изразена от такава в Южното полукълбо. По-скоро, районите около Екватора са Земетръсно неустойчиви, пак поради същата причина.
Ако във времето, някаква по-силно изразена Гравитационна сумарност въздействува върху Земята, то е възможно тя да потърси ново Динамично равновесие.
Линията на разположение на бъдещите, нови Земни плюси е очертана. Това е земетръсната лента между 30 и 45 градуса Северна и Южна широти. Новите полюси ще се установят върху по-стабилни области върху горепосочените ленти. Най-вероятното е : Северния да отиде около Хаваите, Южния – около Южна Африка. При това ново Полюсно разположение , възможно е ъгълът между Земната Екваториална плоскост и Планетната Орбитална да е по-малък от 20 градуса. В зависимост от новото преразпределение на сушата и водните басейни, този ъгъл може да е много малък – Земните Екваториална и Орбитална плоскости да лежат в една равнина. В действителност винаги ще има ъгъл помежду им.
Преместването на Полюсите в първия момент е революционно, рязко, с голям отскок – до 45 – 40 градуса от първоначалната си точка. След това скороста на преместванет спада до приплъзване. Полюсите стабилизират новото си местоположение на 60 градуса от първоначалното. Еволюционното придвижване трае хиляди години..


- 3 -


Изменението на Полярната Земна ос е придружено с огромни Геокатаклизми, изчезване на Континенти, появяване на нови, оттласкване на материците от първоначалното им местоположение, гибел на флора, фауна и хора. Организирането на нов живот, изпълването на опустошените континенти с нови живи създания: растения, животни и хора, изисква хилядолетия. Геокатаклизмите са придружени с миграцията на живия свят до сравнително Динамично успокояване на Земята.
………………………………………
На база гореказаното и съвременния географски атлас, да се опитаме да възстановим географията на Земята преди Космическата катастрофа през периода 11652 до 11556 год. преди Христа.
Северният полюс е бил върху Сахара, а Южният – върху районите Фиджи и Тонга.
Вследствие на гигантския геокатаклизъм, разбушувалата се Магма е погълнала част от континенти и острови около тях, разположени в тогавашните земетръсни зони: Тихият океан – остатъците от голям остров в центъра му, Индийския окен – острови, свързващи Анттарктида с Индия.
Образували са се нови морета и океани - Индийския.
Да разгледаме повърхноста на Земята преди Катастрофата.
Бахамските острови са били част от Северна Америка. Южна Америка, Антарктида, Южна Атлантида са затворили Аржентинската котловина, като вътрешно море. Фолкландските, Шетландските, Южноантилските острови са остатък от земния мост между Южна Америка и Антарктида. Връзката между Атлантида и Южна Америка е плитчината Риу Гранде. От най-северната си страна, Южна Атлантида е била свързана с Африка.. Северно море, Балтика и Скандинавия не са съществували. Южна Атлантида е била в Екваториална област, а Антарктида близо до нея. Били са богати на растителност и животни. В Атлантида и Антарктида е имало високоцивилизована човешка култура.
Земните мостове са потънали и са се образували котловини..
Първият удар е предизвикал разместване на огромни водни маси – гигантски цунами, залели по-ниските крайбрежни места, дълбоко навътре в сушата. Малко са били оцелелите същества.
Две хиляди години по-късно, след разтопяването на Сахарският полюс; ледът, затварящ Гибрилтарския проход се е разтопил и нахлулата океанска вода е потопил цветущи долини на Средиземно море. С Черноморският потоп, периода на оводняването на Средиземно, Егейско, Мраморно и Черно морета е траял около 5000 години.

ПАСИФИКА. Потъналият голям остров е бил върху Източно-Тихоокеанското плато, съединявайки се със Северна Америка при Кордилерите. Вероятно е имало сухоземни мостове до Южна Америка. От Охотско море до Австралия е било суша. Беринговия проток, Охотско и Жълто морета не са съществували. Японските острови са били част от Азиатския континент. От Бирма, през Зондския архипелаг
- 4 -


до Австралия – сухоземни области.
Япониците са смесица от две раси. Линията Хуан-Хе – Япония е била границата между Жълтата и Бялата раси. Европейските народи са наследници на тази Бяла раса. Индианската – наследници на Източната, Червената раса; Китайските и Индокитайски народи – на Жълтата раса.
Това, което не е успяла Геокатастрофата, го е довършил Потопа през средата на Десети век, когато потъват последните остатъци от сухоземните връзки на Азия с Тихоокеанския остров и Северна Америка – това са Охотско и Чукотско морета, областа около Алеутските острови, Беринговия проток.
В първият момент на Глобалния катаклизъм, Южният полюс, намиращ се около островите Фиджи до котловината Тонга, се премества върху Антарктида. Захлаждането е принудило преместването на съществата към Азия и Южна Америка през все още непотънали сухоземни мостове.
…………………

Областа на Индийския океан, също е подложена на Геокатаклизмени изменения. Вследствие на снижаването на надморското равнище след
преместването на Екватора се раждат Червено море, Персийския залив,
Северната част на Арабско море и Бенгалският залив. „Лемурия”, състояща се
от Малдивските острови, Арабско-Индийския хребет, Маскаренския хребет и принадлежащите му острови, потъва. И тук има унищожение на растения, животни, човешко население. И тук има преселение към оцелелите континенти, не само от Лемурия, но и от Антарктида и Австралия.. Част от Австралийските аборигени се преселват в Южна Индия. Дравидите и Тамилите вероятно са потомци на тези преселници.
Топлолюбивата жизненост в Антарктида постепенно загива с установяването на полюса в центъра на материка. От бившите студени води на стария Южен полюс към Новия се преместват живите същества, пригодени за студен климат.
…………………
Етапът на революционното и еволюционното преместване на полюсите е свързан с постепенно захлаждане върху областите на които са разположени, а след 8000-та година преди Христа, когато динамично се стабилизира Земята и се установяват настоящите полюсни местонахождения, започва заледяването им за да се стигне до настоящото статукво на климатичните Земни зони, на ледените покривки.
Под натиска на постоянно трупащия се лед, Антарктида е потъвала в Магмата, оттънявайки Земната кора около себе си. Олекотения Северен полюс се е издувал вследствие смяната на водата с по-дебела ледена покривка, под натиска на притиснатата от Антарктида магма.
Затова Земята понастоящем има формата на круша със широка средна част, вследствие Екваториалното издуване от въртенето на Земята.
5 -


АРКТИКА
Съществувал е сухоземен мост между Северна Азия и Канада, най-вероятно през възвишението Ломоносов. Има прилика между растителноста в Канада и полуостров Таймир. От съществуването на този Арктически мост, следва че Новосибирските острови, островите Анжу и Източносибирското море ще да са били суша, като част от Азия. Остров Шпицберген е бил свързан с Азиатския мегаконтинент.
Преди Глобалния катаклизъм, Баренцово, Карско, Източносибирското морета са били суша, която заедно със Сибир и Арктика са били изпълени с богата флора и фауна, много от днешните народи са живяли в тези области, имали са цивилизация. Промяната на климата и релефа на тези райони е еволюционно , дължащо се на еволюционното захлаждане на Северния полюс.
----------------------------
АВСТРАЛИЯ е била свързана с Азия чрез миниконтинентите Сунда и
Сахул, по които е станало преселението на част от аборигените от Австралия в Южна Индия. По-скоро може да се приеме, че Сунда е бил населен с жълтокожи, докато Сахул с австралоиди.
……………………………..
От десетина години преди 2000 година след Христа, Земята постепенно навлиза в нова Динамична нестабилност с постоянно нарастващ интензитет. Причините са:
1. Обезформянето на Земята, вследствие нейното въртене и най-много от огромната тегло върху магмата от заледената Антарктида.
2. Изместването на Ядрото в посока Север.
3. Климатични промени, внесени от дейноста на човека – всеобщо повишаване на средната Земна температура.
4. Гравитационното влияние на планетите от Слънчевата система и на самото Слънце и от самото Слънце и особенно при подреждането им в една
линия заедно със Земята.
След 1999 година до момента, Динамичното неравновесие се компенсира със земетръси, засилена вулканична дейност, пренасищане на атмосферата с влага – обилни снего- и дъждо- валежи, ускорено придвижване на въздушните маси; нарастнала е височината на морскитевърни.
Дали нарастващия интензитет на Динамична нестабилност ще доведе до нов Геокатакизъм или ще затихне, неможе да се прогнозира. Ако сумарноста от гореизброените причини продължи растежа си, може да се стигне до критичен праг на начало на нов Геокатаклизъм, който да приведе Земята в нов Динамичен стабилитет.
Като една от причината зa належаща геопромяна е деморализацята на Човечеството. Психическият компонент е третия основен, освен Материята и Енергията. Инертноста му дава възможност на хората да преосмислят лошите си деяния. Ако няма позитивна корекция на Психиката, тя става основна причина за належащи промени – унищожение на най-напредничавите технологии, предназначени за унищожение или
- 6 -



изменение на съществата и растенията. Негативната Карма, натрупана от престъпленията се изплаща отведнъж с много жертви и унищожение на
цивилизацията. Новото начало ще са лъка и стрелата.
===============================================

Нека се опитаме да проследим евентуална следваща Геокатастрофа.
СЕВЕРЕН ПОЛЮС:
Първият рязък тласък ще го премести към Хаваите. Следва еволюционното му придвижване за 3 до 4 хиляди години. Вероятноста, Северният полюс да тръгне към Америка засега е малка. Причината е, че вследствие натиска на Магмата върху областите заключени между 30 и 45 градуси Северна ширина, тези области са земетръсно по-дейни – налягането на Магмата и твърдото централно тяло е в тази посока.
ЮЖЕН ПОЛЮС:
Тъй като Северното полукълбо ще е определящо за бъдещите геопромени, очаква се Южния полюс след първия отскок да достигне около Южна Африка. ………………………..
Горното е хипотеза и никой Човек реално неможе да ясновиди, каква точно ще бъде географията на Земята след нов гигантски Катаклизъм, величината на пораженията върху върху растителния и животинския свят, върху Човечеството, колко и какво ще е оцеляло. Но че такъв периодически повтарящ се Геокатаклизъм ще има, е неоспоримо. Въпросът е кога и величината му.
Там където е бил Полюса е имало ледниково покритие, където е бил Екватора – бурни растителност и животински свят, а в по-ново настояще – съответно природни богатства – въглища, петрол.
Над каквито и модели да гадаем, какво ще се случи конкретно, е невъзможно. По-горе изброих само вероятности, базирани на настоящето Земно статукво.
Че природата неможе да се надвие, е ясно. Срещу малките временни победи над нея, тя ни отвръща с неочаквани наказания, предупреждавайки ни да не се задълбочаваме в борбата срещу нея.
Вселената си има непоколебими закони. Непознаването им, води до бедствия, неуважението до гибел.