Франция 1919-1939 г.

Еволюцията на втория модел на демокрацията - на "квалифицира¬ното мнозинство" във Франция в периода 1919-1939 г. завършва с гибел¬та на Третата република (1870-1940 г.) Надали обаче след края на Първа¬та световна война и най-големите песимисти са очаквали подобен неин край.
Франция е може би в най-деликатното положение сред държавите-победителки. От една страна, от "Великите сили", участвували на стра¬ната на Антантата, тя дава най-много жертви, а в продължение на чети¬ри години територията й е подложена на системни разрушения. От друга страна, националната жажда за мъст и реванш след погрома във френско-пруската война от 1870-1871 г. и понесените лишения през 1914-1918 г. срещат енергичното противодействие на Великобритания и САЩ. И може би тъкмо поради това още с първите следвоенни парламен¬тарни избори (ноември 1919 г.) Франция не само се обръща към една от основните характеристики на "демокрацията на квалифицираното мно¬зинство" - големите, коалиции, но и предпочита да даде победата на т. нар. "Национален блок” – обединение на десните и центристки партии. Изборите се провеждат по нова, смесена система, съчетаваща мажоритарния и пропорционалния принцип. Камарата на депутатите решава да даде право на глас на жените, но Сенатът налага своето вето върху този съществен опит за модернизация на "модела". Аргументите му са, че жените са доста по-сдържани в републиканските си убеждения и дос¬та по-подвластни както на влиянието на свещенослужителите, така и на красотата на героите от войната. И без приноса на жените обаче в състава на новия парламент пре¬обладават предимно бивши военни, а цветът на униформите им дава и името на камарата- „синя”. На нея французите възлагат надеждите си "германците да платят за всичко”, което са им причинили и през 1870-1871, и през 1914-1918 години. Политическата линия, провеждана от представителите на "Наци¬оналния блок", е съчетание между консерватизъм и национализъм. От една страна Франция е активен участник в "сдържането на комунистическата опасност" в европейски мащаб, организирайки т.нар. "санитарен кордон” срещу СССР. От друга страна, именно това са.годините на най- изявените й претенции за ролята на европейски хегемон.
Големият проблем на Франция в първите следвоенни години обаче
......