ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА
ЛУННАТА БОЛЕСТ НА МАЙСТОРА
В прочутата Йовкова творба „Песента на колелетата" се разказва за ковача Сали Яшар, надарения от Бога майстор на каруци и звуци, който достига до хуманистични прозрения за смисъла на битието. Един внимателен прочит на разказа лесно би установил, че образът на героя е в много интересни отношения със символно натоварения образ на луната. Преображенията на лунната светлина по особен начин маркират промените в душевните състояния на Сали Яшар. „Песента на колелетата" е творба за особеното майсторство на съдбата-ковач - на лунна светлина тя изковава фината сплав на човешките съществувания.
Повествованието непрекъснато акцентува върху двойствеността на героя като основна негова характеристика - той „мъдро" се наслаждава на радостите на живота, но и се измъчва от горчивините на нерадостни спомени. Метафорично казано - единият Сали Яшар живее в „слънчевия свят", а другият се терзае в „лунния свят". В щастливите часове на почивката и насладата Йовковият герой е изправен сред почти пасторална картина - зелените поляни са „наполовина в сянка, наполовина залени със слънце". В слънчевия свят Божиите твари опиянено извършват ритуалите на живота, там времето като че ли е спряло в безкрайната си при-родно-щастлива повторителност. Там са богатството и дарбата, вдъхновеният труд и пеещите каруци, самото ненап-регнато отдаване на ласките на света. Чрез образите на щъркелите тази „картина" е метафорично обърната към божията благословеност на едно грижливо споделяне на съществуването. В спонтанността на грижата и в кръговратите на прибирането природният свят намира своята върховна ос-мисленост: „Спокойни и важни, щъркелите се прибираха по салплъците, Сали Яшар ги гледаше как нахранваха малките си, след туй се оттегляха настрана, продумваха си сякаш нещо и като отхвърляха главите си назад, като че за да погледнат към небето и към Бога, гръмко и тържествено започваха да тракат с дългите си клюнове."
Но знаците на прехода, така характерни за изображението на Йовков, не закъсняват да се появят. Сали Яшар е внезапно „изненадан от промяната" - полето е „почерняло", а „над хоризонта, сред разпилените мъгли от прах, беше се показал месецът, голям и червен, като нагорещено желязо". Именно изгряващият месец бележи обръщането на погледа -„Сали Яшар преставаше да гледа навън и обръщаше мислите си към самия себе си." Прехождането от „слънчевото" към „лунното" открива темата за злочестините. Притежанията на героя - богатството, честта, славата - се оказват дълбоко проблематични, те не могат да бъдат ориентирани към нищо, което да ги осмисли - те са късните и ненужни дарове на безвъзвратно изтичащото време.
Каруците - вдъхновението и гордостта на Сали Яшар -разказват с чудните си звуци не друго, а „... как един човек може да бъде много богат, но и много злочест". По един впечатляващ нач:ин „слънчевият" и „лунният" свят са предположени в творбата: „На баира, отдясно на царския път, където каруците, които се връщат от града, разсипват най-мелодичните си звуци, лежат в гробищата двамата му сина, два сокола." Гробищата са драматично въведени като контрапункт на песенния „царски път", те са тъмната, опака страна на светлия свят на човешкото светуване. Двата образа маркират острия дисонанс между благополучността на социалния статус и злополучността на психическите преживявания. Изгрелият месец е огрял всъщност зоната на психичното, на онова, което традиционно е конципирано като укрито някъде дълбоко „долу" и може да се проявява само в специфичните ситуации на прехода, на светлината на загадъчното и тревожещото.
Луната започва символичното си участие в съдбата на героя, за да открие жестоките следствия от загубата - самотата, унинието, болестта. „Соколите" на Сали Яшар са отнесли със себе си смислеността на живота, скъсали са така необходимите връзки между Дома и Света. Героят носи радости на света, но е загубил дома, съкровената му сподели-мост. В безкрайните нощи на загубата луната изгрява, за да раздипли метафоричния си метафизичен потенциал. Определена като „нагорещено желязо", тя сякаш сочи своята дъл-бинно-митологична свързаност с ковачеството, от една страна, и с лечителството, от друга.
Ще припомня само, че словосъчетанието „нагорещено желязо" се появява в началото на творбата тъкмо в лечителски контекст. Сали Яшар по чудодейността на своето появяване е сравнен със знахарите, а за знахарите се казва, че „лекуват най-тежки болести и често пъти с някоя билка, с върха на нагорещено желязо или само с няколко думи връщат живота на много умиращи". Така лунният образ влиза в сложни обратимости с образа на Сали Яшар. Луната открива сетивата за болката, но тя е и своеобразна символична проекция на „ковашките" умения на Сали Яшар. Чрез семантичното срастване на луната със знахарите и лечителството вече е създадена основа за внушението, че ковачът-знахар има все пак шанс да се справи с измъчващата сила на болките, да изкове по нов начин „нагорещеното желязо" на своята съдба-луна.
Но засега, в тази начална част на разказа, ходът на месеца трасира пътя на загубите и на болките. Веднага след изречението „Месецът беше се издигнал и побледнял" е срещата на Сали Яшар с Джапар. Съвсем в традицията на познати по-вествователни формули тя въвежда мотива за несъстоялата се сватба - дъщерята на стария майстор е отхвърлила „бедния, но добър момък". Изгубените синове и запилялата се по пътищата на света дъщеря оформят парадигмалния образ на опразнения дом. Така освен зоните на психичното, месецът за пореден път осветява и липсите, превръщането на дома в царство на сенките, на смъртта.
Болестта на Сали Яшар е използвана като знак на бук-валността - тя идва да потвърди това, което разказът вече метафорично е заявил. В хода на буквалността по-нататък големият празен дом директно ще бъде оприличен на „гробница", където се мяркат привидения - „немощна и болнава стара жена се мяркаше насам-нататък като привидение..." и гостенин - самият Сали Яшар, „гостенин от време на време вкъщи". Няма шанс за рождества в тази къща, привидението и гостенинът не могат да бъдат стопанин и стопанка, да пресъздават неповторимата констелация на дома, да укрепват домостроителната хипостаза на битието. „Навред беше тихо, напуснато, мъртво" - това е изречение-обобщение на закритите хоризонти.
В болестите на Сали Яшар луната отново е настойчив спътник и измерение на безнадеждното очакване - „Прозорците бяха отворени, вън се чернееха салкъмите и между листата им течеше бялата светлина на месеца". Нещо повече, след зловещия писък на птицата геджекуш, който сякаш е „зовът на самата смърт", клоните на салкъмите са описани като „увиснали в сребърната мрежа на месечината''''. Луната настойчиво продължава да бъде конципирана като образ на метафоричен ловец, хвърлящ погубителските си мрежи над болните човешки тела и души. В нейните мрежи агонизира и болният от „лунната болест" Сали Яшар, напразно напрягащ се да чуе звуците на спасението: „... колкото и да напрягаше слуха си, не чуваше нищо друго освен някакъв смутен шум и скоро разбираше, че е от кръвта, която биеше в ушите му".
Във формулния репертоар на повествователното изкуство съществува вълшебната дума „изведнъж" - именно тя се появява в най-страшния момент на безнадеждността и агонията в лунните мрежи - „Изведнъж той трепна: вървеше някъде каруца." Тази каруца, разбира се, ще е спасителната каруца на Шакире - дъщерята, завръщаща се у дома. Именно тук повествованието включва нови семантични пластове на лунния образ. Освен болестта, луната може да означава и промяната, трансформацията, възраждането. Пристигането на Шакире е оповестено от пеещите колелета на нейната каруца, те „идат наедно с лучите на месеца". Това е вече женското, плодоносното лице на луната, паяжината, сътворена от нея, пак от нея ще бъде разкъсана: „Затрептяват листата на салкъмите, разнищят се между тях като паежина лучите на месеца, през прозорците, като роса на топъл дъжд, нахлуват звънливите звуци на колелетата."
Самата спасителска топлина на женското ще се изправи на прага на къщата-гробница, за да разтопи този, изписан сякаш от регистрите на романтичната баладичност, лик на луната. Домът отново ще премине в слънчевия свят, Шакире ще бъде „огряна от слънцето и затова още по-хубава". Тя отчетливо е конципирана и като фрагмент от глъбинния образ на слънцето и на неговия човешки еквивалент - ко-нашкия огън: „... по сърмата на синия й елек, който стягаше гърдите й, горяха и се разсипваха ситни искри". Всеки човек е там, налага се метафоричното внушение - в света-ко-вачница кове той чудодейните форми на съдбата си. Той е майсторът зидар на Дома и на Града - центърът, където се събират лъчите на звездата пентаграма. Чрез знахарствата на съпричастието той може да спасява.
И още един, значим за внушенията на творбата, жест извършва Шакире. Тя се преоблича със „скритите дрехи на майка й", а преобличането в Йовковите творби, както знаем, с смислово натоварено. Още преди конкретността на преобличането Сали Яшар е слял образите на майката и дъщерята - „... нейният образ се сливаше с образа на първата му жена, на която тя приличаше". От дълбочините на „старите брашовски съндъци", този популярен символичен уред за неутрализация на изтичащото време, като че възкръсва едно друго същество - „... Сали Яшар я гледаше със свито сърце, защото пред очите му се събуждаха спомени и видения от друго време и от други дни." Шакире е върнала времето, щастливото време на домашната заедност и с това е спасила своя баща от смъртта.
Нищо по-значимо от духовния баланс на спасителското „ковачество" не може да има - оздравелият Сали Яшар провира именно това. Неговото досегашно лутане в търсене на швета го е изправяло само пред закрити пътища. Героят иска да прави чешма, представя си цялата омайност и щедрост на това благодеяние. Но глъбинно-митологичната „компетентност" му подсказва, че „чешма не навсякъде можеше да се направи, нямаше къде". Чешмите се градят на особени, свети места, те бележат благодатта на природата и битието, от тях се лее светлината на божия свят. Сали Яшар е изправен сякаш пред изчерпаността на земната святост, всички жестове на добросърдечието изглеждат заети. Идеята за направа на мост или хан неслучайно е свързана с „лошото място" - „Идеше му наум да направи някъде кладенец, мост на някое лошо място, хан, където замръкват пътници". Но чистата благодеятелност не може да е свързана с „достатъч- ността" на лошите места - в тях са дори подозрително укрити демоните на притежанието - „... всичко това му се виждаше или недостатъчно, или не твърде почтено".
Символите, знаците, заветите носят очертанията на преднамереността, те по особен начин са смисъл-за-себе-си. Докато майсторското ковачество е захласът, опиянението от разпалването на огъня и разпалването на желязото. Изковаването е спонтанно избликване на битийните смиели, благост, непредизвикана от грижата за себе си, а от любовта към другите. Майсторът е този, който дава гласове на вещния свят и тези гласове са субстанциално идентични на гласове-те на спасението, те завещават захласващата радост на чо-вешкия труд.
Разговорът на Сали Яшар с Джапар за завръщането на Ибрям Чауш е може би смисловият център на творбата. Джапар разказва притчата за изгубения стопанин, който след дълго отсъствие се завръща у дома от далечните селе- ния на смъртта. Това свято завръщане отново е „оповесте-
но" от каруците-гласове на Сали Яшар - целият дом отклик-ва на мощта на приближаващата се песен - „И наистина, по-дир малко затупкаха боси крака, гледам, чернее се фередже, върви жена и около нея деца скимучат като прасенца, плачат. Познах я - жената на Чауша. „Татко ви си иде, мама" -дума им. [...] Ах, голяма радост, голяма дунанма беше сно- щи в къщата на Чауша!"
Поразяваща душите е тази среща, която отново сглобява разпилените късчета на дома. „Мъртвият" баща („... нали казаха, че го били бастисали по пътя, че го убили?") се завръща по толкова сходен начин със символично завърналата се мъртва жена на Сали Яшар. Едва в удвоения и коментиран разказ за завръщането на мъртвия стопанин Иовковият герой съзира истината за „разположението" на светите мес-та по света. На следващия ден в ковачницата майсторът на три пъти вдига чука и на три пъти го оставя замислен. На третия път, при третото спомняне, той вижда величавата картина на вечното завръщане: „... той сякаш като насън ви дя хиляди и хиляди каруци, които се връщат, които пеят по пътищата, а от ниските къщурки, над които се носи вечерен дим и прах, излизат жени с деца на ръце, други по-големи деца тичат наоколо им и всички вървят срещу каруците, за да ги посрещнат..."
Иовковият герой е съзрял благословената домашност на света, циклите на тръгване и завръщане, прехожданията на слънчевия към лунния свят и обратно, загриженото, но и радостно стопанисване на земния дом. Той е разпознал дома като пределно средоточие на святост в грешната и лунно тъжна земя. Каруците, препускащи по белите пътища на света, ще бъдат теглени от съдбовните коне на копнежа по дом, те са посланиците на вярата и спасението, силите, разкъсващи коварните мрежи на лунните горести и болести. Край на всички „лоши места", край на всички измъчвания за добротворство и завещаване - центърът на света е открит.
* * *
В дидактичния финал на разказа Шакире и Джапар се събират, за да положат и последните реторични греди на притчата за Дома. Сали Яшар отново майстори каруца - нека тя да бъде наистина само за новото семейство. За читателите на символичния план на творбата прочитът е привършил при сцената на третото замисляне, при третото отпускане на чука.
Това отпускане изковава истинския финал на разказа, заключителния му метафизичен акорд.
Прочетено: 2629 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
Йовков - „Песента на колелетата"
Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Отиди на
- Въпроси, информация, новини
- ↳ Въпроси и проблеми, свързани с Kaminata.net
- ↳ Информация и новини
- ↳ Анкети
- ↳ Поздрави!!!
- Обсъждане
- ↳ Лафчета, лични проблеми, въпроси и още
- ↳ Любопитни новини
- ↳ Всичко за електронната цигара
- ↳ Поезия, лично и чуждо творчество!!!
- ↳ Миг в кадър
- ↳ Спам, спам, спам!!!
- Забавление и образование
- ↳ Музика
- ↳ Филми
- ↳ Книги
- ↳ Всякакви игри
- ↳ Форумни игри
- ↳ Реферати, есета, доклади, анализи
- ↳ Заявки за сваляне от Помагало
- ↳ Биология
- ↳ Български език
- ↳ География
- ↳ Геодезия, геология
- ↳ Геополитика
- ↳ Геофизика
- ↳ Европейска интеграция
- ↳ Екология
- ↳ Журналистика
- ↳ Информатика, IT, интернет
- ↳ Икономика
- ↳ История
- ↳ Литература
- ↳ Математика
- ↳ Медицина
- ↳ Механика
- ↳ Митология
- ↳ Педагогика
- ↳ Политология, политика
- ↳ Полиция, отбрана, национална сигурност
- ↳ Право
- ↳ Психология
- ↳ Радиоелектроника
- ↳ Религия
- ↳ Социология и социална политика
- ↳ Статистика
- ↳ Технически науки
- ↳ Транспорт
- ↳ Туризъм
- ↳ Физика и астрономия
- ↳ Физкултура и спорт
- ↳ Философия
- ↳ Химия
- ↳ Чужди езици
- ↳ Други
- Свободно време
- ↳ Свободно време
- ↳ Спорт
- ↳ Авто-мото
- ↳ Кулинария и рецепти
- ↳ Салати, предястия, аламинути
- ↳ Супи
- ↳ Ястия с месо
- ↳ Ястия с птиче месо
- ↳ Десерти и тестени ястия
- ↳ Ястия с риба
- ↳ Вегетариански ястия
- ↳ Пици
- ↳ Напитки и коктейли
- ↳ Други
- Компютри, интернет, програмиране
- ↳ Хардуер
- ↳ Интернет свят
- ↳ Софтуер
- ↳ Линукс - инсталация, настройки, проблеми
- Мобилен свят
- ↳ GSM новини, проблеми и въпроси
- ↳ Полезни нещица
- Много смях и закачки
- ↳ Вицове и смешни истории
- ↳ Забавни клипове и картинки
- ↳ Развлечения, тъпизми и всякакви подобни
- Архив
- ↳ Архив
- ↳ Софтуерни продукти
- ↳ Аудио и видео
- ↳ Изображения
- ↳ Текстови редактори
- ↳ Браузъри
- ↳ Windows инструменти
- ↳ Инсталация
- ↳ Антивирус
- ↳ Почистване и отпимизация
- ↳ Чертане и 3D моделиране
- ↳ Отдалечен достъп
- ↳ Плейъри
- ↳ Хард диск инструменти и бекъп
- ↳ CD/DVD/BlueRay инструменти
- ↳ FTP клиенти
- ↳ Интернет/Мрежи
- ↳ Програмиране
- ↳ Архивни мениджъри
- ↳ OCR - оптично разпознаване на текст
- ↳ Друг софтуер
- ↳ IT Новини