Предпоставки за развитие на винен туризъм в България

[Mozo]

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИНЕН ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ

Курс III , специалност „Икономика на туризма”


Въведение

Понятието “винен туризъм” се появява в началото на 90-те години на миналия век. Производители от Австралия и САЩ първи организират и реализират турове, чиято цел е само и единствено виното – винен туризъм. Там преобладават неголеми винарни, които не разчитат на големите търговски вериги и чрез организирането на винени уикенди и турове успяват да увеличат директните си продажби. По този начин се реализира около 35% от продукцията на повечето австралийски изби, а годишният оборот от винен туризъм в страната е около 3,6 млрд. щатски долара. Винарните в областта Напа вали (Калифорния, САЩ) се посещават от около 18 млн. туристи годишно, като повечето са американци.
Този новаторски опит на австралийските и американските винарни се оказва заразителен и в края на 90- те години повечето значими производители на вино в света се преориентират към този нов вид туризъм. Винените турове стават предлагани в Аржентина, Чили, Южна Африка, както и в стари винарски държави като Франция, Испания и Италия. Дори Турция, която няма традиции във винопроизводството, се опитва в последните години да предлага тази форма на туризъм.
Виненият туризъм е специфичен продукт, който съчетава пътуване с цел дегустация на вино. Много често тези турове се съчетават и с културно-историчести обекти, природни забележителности и традиционна кухня. Това съчетаване на различни обекти и дейности прави продуктът по-разнообразен и интересен за туриста. Виното навсякъде по света и винаги се е свързвало с определената за района и страната история, култура, религия, технология и кулинария. Виненият туризъм акцентира именно върху тази негова специфика, поради което и клиентите най-често са образовани, интелигентни и платежоспособни хора, които искат да усетят духа на региона или на страната чрез вкуса на местните вина.

1. Световни дестинации на винен туризъм

Дестинации на винения туризъм са основните страни – винопроизводителки от Европа, Северна и Южна Америка и Австралия. Винените турове и посещенията на винарни са в конкретни лозаро – винарски райони и обикновено се съчетават с атрактивни природни и културни обекти.
Франция е най-големият световен производител на вина - 21% от общата световна продукция. Бордо е най-прочутият винарски район в света.Това е най-голямата област за вина с контролирано наименование за произход и впечатяваща история на винарска култура, наред с Бургундия и Рона. Лозовите масиви са разположени по бреговете на Жиронда и на вливащите се в нея реки Гарона и Дордона. Световно известните сортове в Бордо са каберне совиньон, мерло, каберне фран, пти вердо, малбек и карменер за червени вина и семийон, совиньон блан и мускадел за бели вина. Едно Бордо, независимо дали е червено или бяло, традиционно е купаж.
Търсени туристически продукти са речните круизи в края на лятото и ранната есен из Южна Франция, съчетаващи културен и винен туризъм. Маршрутът „Замъците на Лоара” предлага винени дегустации с посещения на шата, средновековни замъци и местни фестивали по поречието на Лоара. Един седем дневен круиз включва пълен пансион, дегустация на напитки, турове с екскурзовод и развлекателни програми на борда.
Испания е страната с най-много лозарски масиви ( над 1,15млн ха ) и на трето място по производство на вино след Франция и Италия. Като Стиловете и качеството на испанските са световно извесни. Символи на Испания като туристическа дестинация са легендарните вина от Риоха, Рибера дел Дуеро, Херес и пенливото кава. Основната категория вина са трапезните - Vino de mesa. На тях, без да е задъжително може може да е изписано мястото, откъдето произхождат. В системата на апелациите влизат вина с наименование за произход (със статут DO - Denominacion de origen), най-разпространената категория сред качествените вина в Испания. Това е наименование, което се дава на вина, отговарящи на определени изисквания за сортове, начин на отглеждане на лозята и географски произход.
Най известните винарски области в САЩ са Напа и Сонома в щата Калифорния. От най-добрите лозя на Америка се произвеждат около 7 процента от виното в света, като голяма част от него е от международна класа. Напа е живописно разположена в 56-километровата дъга, на която има 280 винарни, произвеждащи характерното за областта каберне, както и други видове. Сред най-известните са реномираната „Домен Шандон“ в живописния Йънтвил и мощната „Робърт Мондави в Оуквил. Неофициалният крал на Напа, „Мондави“ наскоро отвори отрактивния културен център „Копия” , посветен на виното и храната, изкуствата и хуманитарните науки. Климатичният, развлекателен и винен курорт „Мийдоуд“ е домакин на най-важното винарско събитие в региона - тридневния винен аукцион на долината Напа. Той се провежда в началото на юни и е най-голямото и най-престижното благотворително събитие в света, свързано с вино. В Сонома с нейните 200 винарни се произвеждат вината каберне, шардоне и зинфандел. През най-доброто време за винен туризъм, есента - сезона на гроздобера, се провеждат многобройни фестивали.
Австралия е сред петте най- големи износители на вино в света. Лозарството и винопроизводството са съсредоточени в югоизточната част. Лозарските зони на страната по реда на значимост са: Южна Австралия, Нов Южен Уелс, Виктория, Западна Австралия, Тасмания, Куйнсленд и Канбера. Така наречената “супер зона” на Аделаида в Южна Австралия включва: Mount Lofty Ranges, Fleurieu и Barossa, а в Нов Южен Уелс се намира небезизвестната Hunter Valley. Австралия има около 60 винени области със 103 определени географски наименования за винарските региони, които покриват зоните, районите и подрайоните. В Австралия се отглеждат над 150 сорта. Но най-значимият от тях е шираз, от Бароса валей и Хънтър валей, допринася за световния успех на австралийските вина. И въпреки че шардонето е сортът, изстрелял държавата-континент в орбитата на винената слава, от края на 90-те години ширазът е безспорен лидер. Други важни сортове от червените са каберне совиньон, мерло, пино ноар, руби каберне, а от белите – семийон, коломбар, совиньон блан, ризлинг. Повече от половината австралийско вино не се продава в бутилки, а във формата на т.н. “бег ин бокс”.
Известни винени дестинации, производители и износители на вини са Италия, Германия и Португалия в Европа, Нова Зеландия с емблематичното вино совиньон блан, Чили с прочутите винарни „Виня Конча и Торо“, „Виня Коусиньо Макул“ и „Виня Санта Рита“ (Viña Santa Rita), световноизвестна със своето каберне, Южна Африка.
В основата на продуктовите структури на винения туризъм са познания и практики на лозарството и винарството, на технологичните процеси и видовете вина, на енологията и сомелиерството. Туристическите маршрути изследват винарските райони, където се промоцират и дегустират различни вина, представяни от енолог. Дегустацията се извършва в специална зала и включва запознаване с историята на избата и нейните собственици. В беседата се дава информация за региона с неговите климатични и почвени характеристики, уникални сортове и етапите на винопроизводството, в които е възможно да участват гостите – бране и мачкане на грозде, по време на гроздобер измерване на захарността, както и закупуване на вино директно от избата. 

2. Ресурси за развитието на винен туризъм в България

В България са на лице необходимите условия и ресурси за превръщането и в атрактивна дестинация за винен туризъм. Традициите във винопроизводството и културата на виното по българските земи са далече в миналото, много преди създаването на самата българска държава. Виното е било част от културата на траките. ”Сакралната напитка на древните траки”, както я нарича проф. Иван Маразов се е пиела в ритуални ситуации, които изисквали приобщаване към божеството. Те смятали, „че виното е самият бог, който влиза в човека и заема мястото на "излязлата" душа, а самият дълъг и сложен технологичен процес на производството прави от виното знак на "култура", т.е. на тотално и радикално променена "природа". Виното е било „течната храна” на Дионис – Богът на виното и веселието, а култови практики са били гадаенето по пламъка на виното, мистериите, обредите, инициациите и жертвоприношенията с вино. Между другото, древните гърци са считали траките за варвари и заради това, че са пиели виното неразредено. Артефакти от тракийската култура са съдове за вино, известни с гръцките си наименования като ритони, амфори и фиали.не на вино. Фиалата (от гръцки phiálē, у древните гърци и траките - ниска чаша, използвана за вино) се приема за прототип на съвременната сомелиерска чаша - символ на професията.
В началото на миналия век се изграждат основите на винарската индустрия в България. Основават се лозаро-винарски кооперативи, в няколко развити винарски центрове в страната - Ловеч, Мелник, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Сухиндол, Сливен. През втората половина на века се оформят структурата на винопроизводството и облика на българското вино. Масово се засаждат световноизвестни сортове като каберне, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне, траминер, ркацители. Новите насаждения са високостеблени и широко редови, подходящи за машинна обработка и бране. Този тип модернизирано отглеждане на лозята се оказва обаче, неподходящ и почти пагубен за местните, типично български сортове мавруд, широка мелнишка лоза, гъмза, памид, димят и мискет.
По време на прехода след 1989 г. настъпва срив българската винена индустрия – неудачна поземлена реформа и раздробяване на лозовите масиви, в редица случаи безогледна приватизация на винарските изби, загуба на пазари, намаляване на вътрешното потребление.
С новия век и приемането на България в Европейския съюз започва нов етап в развитието на винопроизводството. С пред присъединителните земеделски фондове и програми като САПАРД и ФАР, много български винари и чужди инвеститори успяха да осъществят проектите си за модерни изби и лозя. Това постепенно започна да променя облика на цялата винарска индустрия и за броени години из всички лозаро-винарски райони изникнаха малки, средни и големи, отлично проектирани и добре оборудвани нови винарни с възможности за винен туризъм. Примери за това са Беса Вали, в района на Пазарджик, Загрей до Първомай, Едоардо Миролио до Нова Загора, Катаржина близо до Свиленград, Тера Тангра, Кастра Рубра в Харманли и др.
Виното е продукт, получен в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или гроздова мъст от прясно грозде. Вината са бели, розови и червени и се определят в категории, видове и типове, съгласно Закон за виното и спиртните напитки.
Наименованието на категорията е задължителна индикация за означаване и търговско представяне на вината. Категориите вина са две:
- трапезно вино - произведено от грозде от препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози и има действително алкохолно съдържание най-малко 9 обемни процента. Регионално е трапезното вино, което е означено с географско указание, при условие че е произведено от грозде, получено в лозарския район, чието име носи виното, от определени по реда на наредба разрешени или препоръчани сортове лози. Географското указание, използвано при означаването на регионално вино, трябва да бъде свързано с лозарския район, от който произхожда гроздето. Традиционно наименование може да бъде използвано като географско указание на определен лозарски район.
- качествено вино, произведено в определен район, е виното, което произхожда от лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаване на виното, и което е получено и обработено на същото място. Неговите качества се дължат на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Тези вина притежават специфични качества с елементи на неповторимост, които се дължат основно или изключително на географската среда – природни условия и производствени традиции. Географските наименования, използвани при означаването на тези вина, се свързват с определения лозарски район, от които произхождат.

Целият материал: