анализ на производителността на труда

[don4eto]

Анализ на производителността на труда
Анализът на производителността на труда е насочен към изучаване и оценка на използването на трудовите ресурси. Резултатите от ефективното използване на този производствен фактор , се изрзяват в икономия на жив труд , който се измерва с получена в повече продукция, падаща се на 1 лице за един ица време.
Чрез анализа се решават следните осн.задаич:
- опрделяне на равнището не показателите за производителността за труда и тяхното изменение спрямо поставените планови задачи през текущия период и спрямо фактич.равнище на предшестващия отчетен преиод
- определяне реалността на текущите задачи, съобразно фактич.условия възприетия режим на работа
- разкриване на ф-рите, които са оказали положително или отриц.въздействите в/у равнището и изменението на производителността на труда
- разкриване на резервите и набелязване на мерки за тяхното ефективно използване
за успешното решаване на чорните задачи и по- пълноценното използване на съществуващите ф-ри, се прилагат разл.методи, които взети заедно, образуват методиката за нализ на производителността на труда
Анализът на производителността на труда (ПТ) в БО се осъществява в 2 направления:
- анализ и оценка на достигнатото равнище на ПТ
- оценка на изменението ( динамиката) и на ПТ , на ф- рите и резервите , които оказват влияние в/у нейното изменение
А) анализ на равнището на ПТ
При него се използват разл.методи: пряк, аналитичен, коефициентен, коефициентно- аналитичен, експертен, екстраполционен и т.н.
От изброените методи най- широко приложение има прекия метод (разчетен метод), който е най- лесно приложим, разбираем и малк трудоемък. Равнището на ПТ чрез този метод се установява с помощта на няколко показателя, изчислени като отношение м/у произведеното кол- во продукция за опрделено време или от едно лице, заето в производството. Кол- вото продукция може да бъде изразено чрез различни измерителни единици (натурални, стойностни, трудови), всеки от които има своите предимства.
Равнището на ПТ по прекия метод се изчислява лесно, но всяла средна величина притежава някои слабости. При този метод не е възможно да се разкрие влиянието на отделните ф- ри в/у равнището на ПТ. Ето защо едновремнно със средните показатели следва да се изполват и други детайлни показатели. Препоръчително е обхватът на анализа да включва повече на брой периоди от време и различни производствени звена.
Фактически достигнатото равнище на ПТ дава възможност да се установи абсолютното и относителното отклонение от плановите текущи и базисни величини. Това равнище се определя чрез използването на показателита средна изработка и трудоемкост. Изработката показва времето, изразходвано за производството на единица продукт от едно заето в производството лице. При анализиране на производството се използва и показателят средна изработка (произведена продукция) от 1 работник за единица време (час, месец, година). Средната часова изработка хар- за изразходваното време за непосредствена работа. Тук се изключват всички непредвидени престои в производствения процес, поради което загубите на работно време са най- малки. Ето защо, часовата производителност на труда се счита за най- реална и заема особено място в анализа, свързан с използване на човешкия труд. Посредством анализа се установява влиянието на интензивните фактори – техническо равнище на произзводството, организация на труд, квалификация на трудовите ресурси и др.
Дневната ПТ също отразява реално достигнатото равнище. Върху равнището и изменението на ПТ оказват влияние освен посочените при часовата ПТ фактори , също така и степента на използване на времето в рамкте на 1 смяна. Средмомесечната изработка се получава като годишния обем на цялата продукция се раздели на средногодишната численост на персонала, свързан в определна степен с производството. Годишната изработка се изчислява на базата на фактически отработеното годишно време, включващо не само присъствените дни, но и дните, полагащи се за редовен и допълнителен отпуск, както и неявяванията по различни причини. Годишната изрботка не трябва да се разглежда като произведение от месечната изрботка и броя на месеците. Нейният размер зависи освен от посочените при дневната изработка фактори още и от изменението в използването на дните през годината. Като се съпоставят средната, часова, дневна, месечна и годишна изработка, се установява резервите, свързани с повишаване равнището на ПТ
Трудоемкостта отразява времето, необходимо за производството на единица продукция или необходимият брой работници за производството на единица продукция. Като измерител на трудоемкостта се използват човекочаспве, човекоминути и човекодни. Едно от основните предимства на този показател е, че може да се изчисли за всяко изделие, независимо от броя на обработките, на които ще бъде подложено. Като недостатък- с трудоемкостта се отчита работното време само на основните производтсвени работнци, заето в основното производство. Показателите изработка и трудоемкост са в обратна пропорционална зависимост. При нарастване на средната изработка на едно лице, заето в производството, трудоемкостта на продукцията намалява. За целите на анализа с успех се прилагат и двата показателя..
Б) анализ на изменението на ПТ- основен момент в това направление е разкриването на влиянието на различни фактори. С помощта на анализа се опрделя величината на съществуващите резерви, възникнали под действието на отделните фактори. При това направление се изполват следните методи: пряк, анлитичен, индексен, окрупнен идр. Всеки от тях анализира различен брой фактори.
Същността на окрупнеия метод се състои в това, че изчисляването на увеличената ПТ спрямо плановия период се осъщесвтвява окрупнено по основните направления, а не по отделни организационно- технически мероприятия. За целта може да се приложи следната класификация на ф-рите (или група ф-ри) с възможно влияние в/у ПТ:
- повишаване на техническото равнище и организация на пр-вото:
- усъвършенстване на организацията на труда
- изменение на обема и подобряване структурата на производството и др.
Изпозването на окрупнения метод обхваща сравнително широк кръг ф- ри. Резултатите от действията на ф- рите се изразяват в лесно разбираеми величини- относителна икономия на работана сили и др.
Обща икономия на работници в бройки под влияние на всички ф-ри в дадено пр-е
Ир= Q1: Qб – Т1
Тб
Прирастът на ПТ се определя по ф- лата
*ПТ= Ир .100
Ту-Ир
*ПТ е прираст на ПТ под действитео на всички ф-ри в %, Ту – средносписъчен брой на работниците, получена като отношение на обема на продукцията от отчетния период към изработката от базисния период в брой човека.
Опредлянето на икономията на труд под влияние на всеки конкретен ф-р в подразделенията на пр-ето
Ир= q1: qб – m1
mб
Икономия на работници може да бъде постигната и за сметка на снижаване на трудоемкостта на изделието с помощта на ф-лата
Ир= Σ ( tб- t1).q1
Feф.Кн
t- разход на труд за единица изделие
F еф.Кн- годишен фонд

След като се установи общата икономия на работници и общия прираст на ПТ, се преминава към разпадането на този прираст съобразно влиянието на всеки от ф-рите, ключени в предварително изградената класификация