Ограничаване правата на гражданите

[Mozo]

ЮЗУ „Неофит Рилски”

Правно – исторически факултет

Катедра „Публична администрация”

Курсова работа



Тема : Правата на гражданите и условия за тяхното ограничаване





Изготвил: Проверил:
Димитър Николов Доц.д-р. М. Станин Факултетен номер: 13100242802






Благоевград 2014г.
I. Възникване и развитие на основните права на човека и гражданина.
Правата на човека са универсални морални права с фундаментален характер, които принадлежат на всяко лице и определят взаимоотношенията му с държавата. Концепцията за правата на човека се развива в три направления: първо, всяка власт е ограничена; второ, всеки човек разполага със свой автономен свят, в който никоя власт не може да се намесва и трето, всеки човек може да предявява претенции към държавата, когато защитава своите права. Правата на човека са универсални те принадлежат на всички хора във всички ситуации, независимо от общественото им положение, те са иманентни и всеки се ражда надарен с тези права. Те са неотчуждаеми, което означава, че човек не може да бъде лишен от тях, и че не може доброволно да се откаже. Независимо че са фундаментални, правата на човека не са абсолютни. Те могат да бъдат игнорирани и често са игнорирани заради някакви други ценности. Намесата в сферата на правата на личността не следва да са произволни, а да се извършват при точно определени условия и по надлежния правен ред. В конституционната държава условията, при които правата на човека могат да бъдат ограничавани, се декларират в конституцията - тя заявява кои точно права и до каква степен могат да бъдат ограничавани от законодателната власт с цел защита на някакъв надделяващ обществен интерес
Основните права и свободи са историческа категория. През вековете се развива процес на признаването на индивидуалните свободи и на ограничаването на властта на правителството. С появата на кралските съвети, на църковните съвети и на първите парламенти идеите за участие и представителство получавали все по-широко разпространение. Епохата на Просвещението е свързана с философската концепция за правата на човека. В САЩ идеята за индивидуалните права обуславя идеята за независимост, която е основа за формирането на американската държавност. Декларацията за правата на човека и гражданина през 1789г. прогласява, че хората се раждат свободни и с равни права. Ако Френската Конституция поставя акцент върху политическите свободи, възможностите за участие в политическия процес, политическото сдружаване, правото на избор, правото да бъдеш избиран и да избираш, то след Първата световна война акцентът е в сферата на синдикалните и трудовите права. Конституциите, приети след Втората световна война приемат като приоритет благоприятна жизнена среда, право на информираност и колективни права.
Проблемът за правното положение на гражданите придобива особено важно значение в условията на създаване и утвърждаване на гражданското общество. В основата на това общество стои гражданинът с неговите права и законни интереси. Затова характерът и обемът на предоставените на гражданите права и свободи са мерило за развитието на демокрацията.
Създаването през 1945г. на Организация на обединените нации (ООН), поставя началото на процеса на интернационализация на закрилата на правата и човека и основните свободи. Философията изразена в преамбюла на Устава съдържа решителността на Международната общност да възстановят вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на индивида, равенството между правата на мъже и жени. Уставът на ООН е първият универсален договор, явяващ се нормативна основа за разработването на Международната харта за правата на човека и останалите универсални договори в тази област.
На 10 декември 1948г. ОС на ООН приема исторически значимата Всеобща декларация по правата на човека (ВДПЧ), чийто възвишени идеи са неоспорим. Декларацията, която съдържа 30 текста, разграничава няколко категории права на човека: основни права и свободи; граждански права; политически права и свободи; икономически, социални и културни права.
Основната регионална организация в Европа е Съвета на Европа. Създаден 1949г. със седалище в Страсбург, създадена като организация – колективен гарант на правата на човека. Има 46 члена – почти всички европейски държави. България членува от 1992г. Европейската конвенция за правата на човека(ЕКПЧ) е приета 1950г., в сила от 1953г., за България от 1992г. Към нея има разработени 14 протокола, които или видоизменят нейните текстове или допълват нейното съдържание. ЕКПЧ урежда предимно граждански, политически и лични права и в по-малка степен икономически, социални, културни. Макар, че има характер на общ инструмент, не може да се каже, че ги покрива покрива всички права. За да се компенсира този пропуск на ЕКПЧ в рамките на Съвета на Европа (СЕ) е приета Европейската социална харта, която третира тези права. Конвенцията отделя особено внимание на защитата на правото на живот, зачитане на личния и семейния живот, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на словото, събранията, сдруженията. Конвенцията не само прокламира правата, но и предвижда ефикасна зашита. Тя се осъществява от Европейския съд по правата на човека със седалище в Страсбург.
В много голяма степен ЕС е оставил тази материя на СЕ. Харта за основните права в Европейския съюз, приет 2000г. със статут на политическа декларация. В преамбюла се посочва, че правата, така като са уредени в ЕКПЧ, ЕСХ и др. остават валидни, но ЕС се ангажира още веднъж с тяхното спазване. Тази Харта преповтаря в голяма степен основният каталог на правата на човека, така както е закрепен в различните международни инструменти, като го обогатява с някои нови права.

II. Права и свободи на гражданина съгласно Конституцията на Република България
Показател за развитието на правовата държава е създаването на ефективно действащи защитни юридически механизми, гарантиращи естествените права на човека и утвърждаването им като конституционни права на гражданите. Необходимо е да бъдат гарантирани обективни условия за тяхното осъществяване, както и съответни юридически гаранции за тяхната защита. Гаранциите, могат да бъдат не само юридически но също така икономически и политически. Абсолютна предпоставка за неотменимостта и ненакърнимостта на правата на гражданите е тяхната конституционно-правна уредба. Съществуването на ефективно действащи, юридически процедури за защита и възстановяване на нарушени права кореспондира на специфичните механизми на държавната принуда, чиито рамки и граници са нормативно определени.

Целият материал: