Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Лекции по Методи за изследване на масовата комуникация

Безплатни реферати, доклади, есета, анализи и всякакви теми свързани с журналистиката.
Разследваща журналистика, културна журналистика, спортна журналистика, музикална журналистика, криминална журналистика, фотожурналистика, радиожурналистика, телевизионна журналистика.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 284663
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 336274
Местоположение: Somewhere In Time

Лекции по Методи за изследване на масовата комуникация

Мнение от Mozo »

Литература за изпит:
Венцислав Бондиков и Борис Чакалов - „Методи за изследване на МК“
Венцислав Бондиков - „Методи за изследване на комуникацията в Интернет“

Видове емпирични изследвания

Емпиричните социологически изследвания могат да се класифицират по следните признаци:
• Според сферата – социологически, ПР, маркетингови и др.
• Според представителността – представителни и непредставителни
• Според повторяемостта – еднократни и многократни

1. Еднократни изследвания
Получените резултати от еднократните изследвания за обекта или явлението се отнасят за един строго определен момент .





А) Еднократно ситуационно изследване
Еднократното ситуационно изследване се използва за решение на даден възникнал проблем и за събиране на информация за социални факти и характеристики в строго определен момент.
Б) Еднократни сравнителни изследвания
При еднократните сравнителни изследвания се изследват два или повече обекта едновременно. Проекта се реализира по една и съща методика, за да могат да се сравнят получените резултати.

2. Повторни изследвания

При повторните изследвания обекта или явлението се изследва в различни периоди от време. При този вид изследвания има възможност за перспективни изследвания.
Пример: Изследване на жизнения път на населението в България от 10-ти клас до пенсиониране




А) Панелни изследвания
Панелните изследвания са повторни изследвания, при които се изследва една и съща извадка многократно, като членовете на панела не се сменят. Основен проблем е, че трябва да се запази първоначалния състав на извадката.
Б) Лонгитурни изследвания
При лонгитурните изследвания извадката е обособена по даден признак. При този вид повторни изследвания членовете на извадката могат да се сменят, ако отговарят на основния признак, който често е социално-демографски(например родени през 1970г., завършили през 2015г.)
Б) Трендови изследвания
Вид повторни изследвания, при които се изследва малък брой променливи и тяхното изменение във времето. В различно време се анкетират респонденти от няколко различни извадки, които са съставени от една и съща генерална съвкупност.

Теоретични основи на емпиричното изследване

Всяко изследване, независимо от характера му, минава през едни и същи етапи, изследва едни и същи елементи, различна е само ориентацията.

Етапи на емпиричното социологическо изследване:
1. Проектиране на изследването – разработва се методологията на изследването
• Изясняване необходимостта от провеждане на проучването
• Изясняване на темите, целта и задачите на изследването
• Формулиране на хипотеза
• Операционализация на понятията
• Определяне на обектите и предмета на изследването
2. Методически етап
• Разработва се инструментариума
• Определя се метода за набиране на информация
• Определят се обема и обхвата на извадката
• Обучение на анкетьори
• Провеждане на изследването
3. Обработка на събраната информация
4. Обобщение и оценка на резултатите






Описание на Етап 1

1. Изясняване на необходимостта от провеждането на проучването
Основание на необходимостта за провеждане на изследването е наличието на проблемна ситуация, решението на която налага изследването. Решението на някои проблеми може да не изискват провеждането на едно такова специално проучване. Информацията може да бъде открита по друг начин.
Изследва се конкретно определен обект, а не просто нещо. Важно е от каква гледна точка възложителя иска да се направи изследването.

2. Същинска изследователска част
Изясняване на темите, целта и задачите на изследването.

А) Темата очертава кръгът от проблеми, които интересуват автора или възложителя. Формулира се кратко и ясно в едно изречение. Поради нейната краткост, тя очертава само контурите на изследването, без подробности за него.

Пример: Кандидатстуденти 2017г.

Б) Целта уточнява това, което ще се изследва. Тя е свързана с темата, движи се в нейните граници.
Ако чрез темата се определя кръга от явления, то не всички имат еднакво значение. Целта е нивото на конкретизация и ни определя точно от какво се интересува изследователя в дълбочина на изследвания проблем.

Пример: Изследване на състоянието на динамиката на образователните ориентации на кандидатстудентите в СУ през 2017г.

Ако темата се конкретизира посредством целта, то целта конкретизира задачите (аспектите на проблемите).

В) Задачите са аспектите на проблемите и са конкретизирани чрез целта. Обикновено броят на задачите е най-малко 3-4 и най-много 7-8. На практика се движат между 5 и 7.








3. Операционализация на понятията
Всяко изследване борави с понятия, които са свързани в определена система и са абстрактни поянтия.

Пример:


4. Формулиране на хипотеза
Чрез формулирането на хипотезата се представя какво се очаква от изследването. Хипотезата не трябва да променя обективни факти.
Видове хипотези са:
А) Хипотеза за фактическо състояние – отразява се във факти и величини.
Пример: Мога да предположа, че избирателната активност на президентски избори 2016 ще е 60%.


Б) Обяснителни хипотези
Пример: Може да се предположи, че тежката икономическа криза и миграцията ще намалят процента избирателна активност на президентските избори през 2016г.

В) Хипотези за тенденции - Разкриват повтарящото се, устойчивото, базират се на фактите, но и излизат от рамките фактите.

5. Изясняване на предмет и обект на изследването
А) Предмет
Предмет на изследване са всички аспекти от жизнената дейност на хората, като:
• материални потребности и интереси
• мисли, чувства, оценки
• постъпки и действия, т.е. неговото поведение
• социално-демографски черти-личностни качества извън съзнанието

Б) Обект
Каквато и област на социалната действителност да налага изследване, обект са някакви човешки общности.
Трябва да се уточнят белезите на този обект според:
• Време
Пример: Изследването е проведено за периода от 1-ви до 10-ти септември 2017г.
• Място
Пример: Резултатите от изследването важат само за хората от Варна.
• Същество – при определяне на съществото на обекта, определяме неговите качества.

Целият материал:
Прикачени файлове
Лекции по Методи за изследване на масовата комуникация.rar
(82.59 KиБ) Свален 38 пъти
Прочетено: 541 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Журналистика”