» Югозападен район(Тема)

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с географията.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 174514
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Местоположение: Somewhere In Time

» Югозападен район(Тема)

Мнениеот Mozo » пет яну 18, 2008 20:12

21. ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН
1. Географско положение, граници и големина. Югозападният район (ЮЗР) е най-големият в страната - обхваща 18,3 % от нейната територия. Неговите граници имат преди всичко историко-политически характер и съвпадат с държавните ни граници с Гърция, Македония и Сърбия. По-голямата част от тях са прокарани по билата на планини като Славянка, Беласица, Малешевска, Влахина и др. Северната граница е добре очертана от старопланинското било и северните части на Ботевградската котловина. Източната граница е условна, има сложна конфигурация и е маркирана от източните части на Златишко-Пирдопското поле, Ихтиманска Средна гора, Рила и родопския дял Дъбраш.
Най-важната особеност на географското положение на ЮЗР е, че именно в него се пресичат пътищата, характеризиращи благоприятното транспортно ГП на България в Балканския полуостров. В рамките на района обаче тяхната конфигурация е строго предопределена от структурата на релефа. Релефът играе решаваща роля и при формирането на главните транспортно-икономически „врати“ на района­Петроханската седловина, Искърския пролом, Ботевградската седловина, Западните Задбалкански котловини, пролома Момина клисура, долините на Места, Струма и Струмешница. Същевременно по-голяма част от границите на ЮЗР са заети от високи планини, което в значителна степен затруднява връзките със съседни райони или държави.
2. Природни условия и ресурси. Преобладаващ релеф е планинско-котловинният, което благоприятства развитието на горското стопанство, туризма, пасищното животновъдство, дивечовъдството и хидроенергийното строителство, но е съществена пречка за транспорта и земеделието. Котловините и долините на реките се отличават със сравнително по-високо естествено плодородие и предлагат добри условия за интензивно растениевъдство. На територията на района има разнообразни полезни изкопаемиполезни изкопаеми, но голяма част от тях са с малки или изчерпани запаси и ниско качество. Сред енергийните суровини голямо социално-икономическо значение за развитието на ЮЗР в близкото минало имат кафявите въглища край Перник и Бобов дол, както и лигнитните находища в Софийско. Тяхното значение днес постепенно намалява. От рудните полезни изкопаеми с национално значение са железните руди при Кремиковци и медните в Етрополска планина и Златишко-Пирдопската котловина. С по-малко значение са оловно-цинковите руди в Осогово, флуоритът в района на Благоевград, баритът, варовиците и мраморите.
В ЮЗР се наблюдават изключително разнообразни климатични условия. На север те имат умереноконтинентални характеристики, усложнени от планинско-котловинния релеф, благодарение на което често явление през зимата са температурните инверсии. На юг, по долините на реките Струма и Места, климатът е преходноконтинентален и континентално-средиземноморски, а в многобройните високи планини ­ типично планински. Това изключително климатично разнообразие в съчетание със значителната разчлененост на релефа е предпоставка за разнообразна стопанска дейност. Поради относително голямата средна надморска височина и специфичната експозиция на планини, котловини и речни долини, валежите са значително над средните за страната. ЮЗР се отличава с голямо водно богатство. От неговите планини водят началото си най-големите реки в страната ­ Искър, Струма, Места, Марица. В техните средни течения обаче се наблюдава висока степен на замърсяване на повърхностните и грунтовите води. Специфичен туристически ресурс в Рила и Пирин са ледниковите езера. Голямо богатство са и минералните извори, бликащи по многобройните предпланински разломни линии.
Почвеното богатство се отличава с голямо разнообразие, най-вече поради мозаичната структура на релефа и силно изразената климатична диференциация на района. На север в котловинните дъна преобладават смолници, на юг ­ по долините на реките ­ алувиално-ливадни почви, а в предпланините и планините се наблюдава типично височинно почвено-растително етажиране. Характеризирайте планинската почвена и растителна зоналност. Ползвайте темата "Почви, растителност и животински свят"! Горите заемат над 45 % от територията на района. Тук се намират около 30 % от площите на иглолистните гори в страната. За да допълните текста, можете да сравните с относителния дял на горите в България като цяло или с горското богатство в други социално-икономически райони. Допълнително предимство е оценката на горските ресурси за развитието на различните стопански отрасли ­ горско и ловно стопанство, дърводобивна, дървообработваща, целулозно-хартиена, химическа промишленост, туризъм и др. Могат да се добавят и изводи за устойчивостта на природното равновесие.
3. Геодемографска характеристика. Населението на района през 2002 г. е 2,1 млн. души, т. е. около 27 % от населението на България. Характерно за района е, че само в София живее 57 % от неговото население. Средната гъстота е 103 д/км2, но този показател варира от 870 д/км2 за област град София до 10-15 д/км2 за западните пригранични общини на Пернишка и Кюстендилска област. Демографската тежест на столицата предопределя високия относителен дял на градското население в ЮЗР ­ 81 %. Естественото движение на населението през 2002 г. е отрицателно (-5,3 ‰), като с положителен естествен прираст са само общините Гърмен (2,6 ‰), Гоце Делчев (1,7 ‰) и Белица (1,6 ‰).Тук е необходимо да се посочат причините за високото естествено движение в тези общини. През последните години естественото движение на населението в столицата и големите градове също е отрицателно, но тяхната относителна демографска стабилност се дължи на все още положителното механично движение на населението.
Като цяло възрастовата структура на населението в района се отличава с по-висок от средния за страната дял на трудовите ресурси. Тук живеят 28 % от заетите в стопанството на България. Възрастовата структура в София и по-големите градове, както и в общините с положително естествено движение на населението, е благоприятна за развитието на стопанството. Силно нарушена структура с висок относителен дял на населението в надтрудоспособна възраст се наблюдава в общините Трекляно (66 %), Невестино (65 %), Ковачевци (52 %) Земен (50 %), Трън (45 %), Бобошево (45 %), Мирково (44 %), Кочериново (42 %), Драгоман (42 %). Около 150 села в района са с население под 30 души, като половината от тях са в западните пригранични райони. Посочете причините за тяхното обезлюдяване!
Отделните части на ЮЗР се отличават със специфични особености на демографските проблеми. В столицата например работната заплата е с около 15-20 % по-висока в сравнение със средните стойности на този показател в България. Същевременно специфични проблеми на столицата и по-големите градове в района са по-високата престъпност, наркоманията, влошените екологични условия за труд и отдих на населението и др. Главни демографски проблеми за повечето от малките градове и селата са отрицателното движение на населението, скритата безработица и относително по-ниската степен в развитието на обслужващата сфера.
4. Стопанство. ЮЗР играе първостепенна роля за стопанството на страната. На територията на ЮЗР се е формирала типична промишлено-аграрна стопанска структура, която е резултат от комплексното влияние на редица фактори. С най-голямо значение сред тях са изгодното транспортно-гео­графско положение, изборът и развитието на София като столица, сравнително високият природноресурсен потенциал, както и специфичната регионална политика на държавата. Особено важен за формирането на стопанския облик в ЮЗР е периодът след Втората световна война. Наложените тежкопромишлени приоритети в икономическото развитие на страната нарушиха традиционните отраслови и териториални пропорции и предизвикват редица проблеми от социално-икономически и екологичен характер. Съотношението между промишлена и земеделска продукция е около 85:15, като за град София делът на промишлеността е още по-голям.
4.1. Промишленост. ЮЗР дава около 45 % от ОПП на страната. През 1989 г. този показател е 24 %. Причина за значителното увеличаване на неговия относителен дял е водещата роля, която играят тежкопромишлените в района. Те са по-слабо засегнати от икономическата криза в страната и имат относително съхранени производствени равнища в сравнение с 1989 г. С най-голямо значение сред тях са металургията, машиностроенето, химическата промишленост. Енергетиката е тясно обвързана с функционирането им и развитието на комуналните стопанства в големите градове. Нейните производствени мощности обаче не са достатъчни, поради което районът внася големи количества електроенергия.
Характерна стопанска черта за района е, че около 45 % от ОПП в него се осигурява от черната и цветната металургия. В ЮЗР е разположена значителна част от производствените мощности на енергетиката и металургията в страната. Посочете главните производствени центрове на тези отрасли в ЮЗР, както и проблемите на тяхното функциониране в процеса на преход към либерални пазарни отношения в страната.
Тясно свързани с металургичната специализация и енергийните мощности в района са тежкото инвестиционно машиностроене (София, Перник, Радомир), транспортното (София, Ботевград), подемно-транспортното (София), електротехническото (София, Перник, Ботевград, Кюстендил, Банско) машиностроене, производството на металорежещи (София, Перник) и дървообработващи (Якоруда) машини. Електронната промишленост е развита в София и Благоевград. Химическата промишленост е представена от производството на автомобилни гуми, пластмаси, козметика (София), технически каучукови изделия (Нови Искър), фармацевтика (София, Дупница), битова химия („Верила“ ­ Елинпелинско), бои и лакове (София, Костенец).
Сред тежкопромишлените отрасли се отличават също дърводобивната и дървообработващата промишленост, както и технологично обвързаната с тях целулозно-хартиена промишленост. Те са типични за ЮЗР, поради изключително подходящите условия за развитие. Дървообработката и производството на мебели са представени в редица неголеми селища, разположени в близост до горските масиви (Разлог, Банско, Якоруда, Белица, Сандански, Гоце Делчев, Етрополе), както и в големите консумативни центрове. През последните години рязко нарасна броят на малките дървообработващи предприятия, което води до увеличаване на експлоатацията на горските ресурси в района. Главни центрове за производство на целулоза и хартия са Разлог, Костенец, София и Кочериново.
От предприятията на строителната промишленост с най-голямо значение е производството на цимент (Батановци), стоманобетонни конструкции (София, Перник), вар (Сливница, Земен, с. Искрец), огнеупорни материали (Елин Пелин), строителна керамика (с. Драговищица, с. Мирково) и др. Стъкларски изделия се изработват в София и Перник.
Благодарение на големия брой на населението, изгодното икономгеографско положение и разнообразните природни и социално-икономически фактори, добре представена в ЮЗР е хранително-вкусовата промишленост. Тя дава около 15 % от ОПП на района. Отличава се с голямо производствено разнообразие и висока степен на териториална концентрация в най-големите градове. С по-голямо значение са месната промишленост (София, Перник, Кюстендил, Благоевград), млечната, която се отличава с повсеместно разпространение, тютюневата (София, Благоевград, Дупница), консервната (в районите на Благоевград и Кюстендил), пивоварната (София, Благоевгр­а­д­),­ винената (Сандански, Дупница, Благоев­град) и др. След 1989 г. в многобройните подотрасли на хранително-вкусовата промишленост се забелязва тенденция към увеличаване на относителния дял на малките предприятия, част от които се разполагат извън големите градове.
Текстилната промишленост е традиционно добре развита в столицата и северните части на района. С най-голямо значение са памукотекстилната и вълненотекстилната промишленост (София, Благоевград, Самоков). Специфичен подотрасъл за ЮЗР е ленено-конопената промишленост (Самоков). По-широко географско разпространение има трикотажната промишленост (София, Перник, Кюстендил, Златица, Петрич).
4.2. Земеделие. В земеделско отношение ЮЗР се характеризира с приблизително еднакъв относителен дял на животновъдството и растениевъдството. Въпреки голямата обща площ, обработваемата земя е едва 9,7 % от общата за страната. Тук трябва да се посочат и оценят отделните природни области в района и териториите, пригодни за развитието на растениевъдството и животновъдството. От земеделските култури типични са техническите, овощните и зеленчуковите. ЮЗР дава около 25 % от ориенталския тютюн, 25 % от картофите, 20 % от зелето, 20 % от ябълките, 17 % от сливите и 15 % от ягодите в страната. От животновъдните отрасли за северните части на района са характерни – крайградското месо-млечно говедовъдство, птицевъдството и свиневъдството, а за южните райони и особено в полупланинския и планинския пояс – пасищното овцевъдство и говедовъдство.
4.3. Транспорт и икономически връзки. Благодарение на голямата притегателна сила на столицата и вследствие на изгодното транспортногеографско положение транспортната инфраструктура в ЮЗР е добре развита. За нуждите на междурайонните и междудържавните връзки голяма роля играе железопътният транспорт. Поради специфичните особености на релефа неговото значение за вътрешнорайонните връзки е незначително. По-голяма роля в това отношение играе автомобилният транспорт. Необходимо е да посочите главните транспортни оси, пресичащи района, и техните направления към съседните райони или страни.
Голямата стопанска мощ на ЮЗР предизвиква значителното му участие в междурайонните и международните икономически връзки. Изнася се разнообразна металургична, машино­строителна и химическа продукция, дървен материал, конфекция, тютюн и др., а във вноса преобладават храни, енергоносители, руда, машини, химикали и др. Голяма роля за икономическите връзки на района играе туризмът, за чието развитие има значителни ресурси. Посочете спецификата на туристическия потенциал в Югозападна България!
5. Административно-териториално деление, гео­графски подрайони и главни селища. До 1987 г. Югозападна България е административно поделена на 5 окръга (Софийски, София-град, Пернишки, Кюстендилски и Благоевградски) и 53 общини. След 1987 г. районът функционира като Софийска област и област София-град. Като главна административно-териториална единица функционират общините, чийто брой е намален на 52. Поради специфичните функции и проблеми на столицата, нейната територия е разделена на 24 отделни общински райони. През 1999 г. е въведено ново областно деление на страната, което на практика съвпада със старите окръзи, а общинското деление в общи линии се запазва. Населението живее в 953 селища, от които 46 са градове.
Поради значителната природна, демографска и стопанска диференциация на ЮЗР, неговата територия може да се раздели условно на два географски подрайона: Северен (Софийско-Пернишки) и Южен (Струмско-Местенски).
Благодарение на огромната демографска и икономическа мощ на София и Перник Северният подрайон е по-развит и се отличава с голям дял на тежкопромишлените отрасли и интензивното земеделие. Главни градове с важни транспортно-икономически функции в него са също Ботевград, Самоков, Радомир, Етрополе, Ихтиман, Своге, Златица, Пирдоп и др.
Град София изпълнява уникални за страната политически, административни, финансови, промишлени, транспортни и културно-просветни функции. На мястото на сегашната столица още в древността са възниквали редица селища, изпълняващи важни административни, транспортни, търговски и военни функции. Тук може да се посочат имената на главните селища, изграждани през различните исторически периоди на територията на град София. При избирането й за столица София има едва около 15 хил. жители, което е било по-малко от градове като Пловдив, Русе, Варна и Шумен. Последвалата концентрация на капитали, население и промишлени мощности предизвиква бързо разрастване на града и увеличаване на неговата социално-икономическа тежест в рамките на България. Например само за периода 1950—1990 година населението на град София нараства два пъти и достига 1,1 млн. души. Днес в столицата върху около 1 % от територията на България живее всеки седми жител и се създава около 25 % от БВП в страната. Посочете какви проблеми предизвиква голямата концентрация на население и промишлени мощности в столицата. В какво се изразяват политическо-административните и културно-просветните функции на София. Дайте примери за единствени по рода си държавни, административни, научни и културни учреждения. Кои са главните жп и шосейни направления от столицата към другите райони на страната?
Особено голяма е промишлената роля на град София. Тук се произвеждат 20-25 % от общата промишлена продукция в страната. Промишленото производство се отличава с голямо разнообразие: метали, транспортни средства, домакинска техника, заводско оборудване, битова химия, трикотаж, конфекция, продоволствени стоки и др. Земеделските територии в непосредствена близост до столицата са специализирани в задоволяването на продоволствените нужди на населението. Тяхната продукция обаче е недостатъчна, което налага снабдяването на града да става от по-отдалечени райони на страната.
В най-близкото географско обкръжение на град София (Софийска и Пернишка област) са разположени редица по-малки градове, чийто социално-икономически живот в значителна степен гравитира към столицата. С най-голямо значение сред тях е град Перник (85 хил. ж). Разстоянието между крайните квартали на София и Перник е едва 10—15 км, което е важна предпоставка за социално-икономическите връзки между тях. Перник е един от първите промишлени градове в България и в миналото играе водеща роля за индустриализацията на страната. Съвременният стопански облик на града продължава да се определя от енергетиката, металургията и тежкото машиностроене. Значителната зависимост на икономическия живот в града от тежко­промишлените отрасли създава редица екологични и социални проблеми. При прехода към пазарно стопанство тяхната острота нараства значително. Естествено продължение на Софийско-Пернишката агломерация в южна посока е град Радомир (15 хил. ж). Построяването на комбината за тежко машиностроене предизвиква значителни промени в механичното движение на населението, производствената квалификация на заетите и стопанския облик на града като цяло. В западните пригранични територии на Северния подрайон се забелязва прогресивно намаляване на броя на населението и отслабване на функциите на градове като Годеч (5 хил.ж.), Брезник (4 хил. ж.), Драгоман (3 хил. ж.), Трън (2,5 хил. ж.).
На североизток, изток и югоизток от София са разположени редица градове, които се отличават с добра транспортна достъпност до столицата и в много социално-икономически области гравитират към нея. Ботевград (20 хил. ж.) е разположен в едноименната котловина. Характерни промишлени отрасли в него са производството на автобуси и полупроводникова техника. Пирдоп (8 хил. ж.) и Златица (5 хил. ж.) са разположени по задбалканската железопътна и шосейна линия. Остри екологични проблеми предизвиква построеният между тях медодобивен комбинат. С тежкопромишлен производствен профил се отличава и град Ихтиман (12 хил. ж.). Главна роля за неговата производствена специализация играе чугунолеярният завод и машиностроенето. Специфичен стопански облик има град Самоков (28 хил. ж.). Голямо значение за развитието му играе планинският туризъм. Традиционни стопански отрасли са също текстилната, хранително-вкусовата, дърводобивната и дървообработващата промишленост.
Южният подрайон се отличава с по-висок относителен дял на отраслите на леката промишленост и силно изразена растениевъдна и пасищно-животновъдна земеделска специализация. Главни градове в него са Благоевград, Кюстендил, Дупница, Петрич, Гоце Делчев и Разлог. Спецификата в социално-икономическото развитие на Благоевградска област до голяма степен се предопределя от по-късното му приобщаване (през 1912 г.) към вече освободените български земи. Благоевград (71 хил. ж.) е най-голямото селище в Южния подрайон. Неговата производствена специализация се определя от развитието на тютюневата, дървообработващата, винената, месната и пивоварната промишленост. Напоследък градът се развива като университетски и културен център на Югозападна България. Петрич (30 хил. ж.) и Сандански (27 хил. ж.) се развиват благодарение на изключително благоприятните почвено-климатични условия в средното течение на р. Струма, което предопределя тяхната специализация в туризма, растениевъдните отрасли и свързаната с тях хранително-вкусова промишленост. Главни градове в югоизточните части на подрайона са Гоце Делчев (20 хил. ж.) и Разлог (13 хил. ж.). Относително голямата надморска височина и специфичното географско положение на Разложката котловина между Рила, Пирин и Родопите дават възможност селищата в нея да се специализират в областта на горското стопанство, дървообработващата промишленост и туризма. Южно розположеният град Гоце Делчев е център за развитие на хранително-вкусовата промишленост.
Кюстендил (49 хил. ж.) има специфично периферно географско положение, което може да се подобри при увеличаване на търговско-икономическите контакти с Македония. Градът е традиционен производител на изделия на дървообработващата, текстилната, хранително-вкусовата и електротехническата промишленост. Град Дупница (38 хил. ж.) възниква като кръстопътно селище между София, Солун, Пловдив и Скопие. В него силно е застъпена фармацевтичната и тютюневата промишленост. Бобов дол (8 хил. ж.) се развива като типично въгледобивно и електропроизводствено селище. В ТЕЦ „Бобов дол“ се произвеждат над 3 % от електроенергията в страната.
6. Проблеми и перспективи в социално-икономическото развитие. Главните проблеми в социално-икономическото развитие на ЮЗР произтичат от наследените диспропорции в стопанската структура, голямата концентрация на население и промишлени мощности в столицата и големите градове, обезлюдяването на западните пригранични територии, преходът към пазарно стопанство, раздържавяването на земята и пр. Особено неблагоприятни са процесите на деградация на природната среда и влошаването на екологичните условия за живот в градовете. Значителните различия между природните и стопанските характеристики в северните и южните територии на тази част от страната изискват диференцирана регионална политика при решаването на целия комплекс от социални, демографски, екологични и пр. проблеми в развитието й. При всички райони тази точка може да се допълва с информация от формулираните в предходните теми регионални природногеографски и производствено-отраслови проблеми на развитието.
ИзображениеИзображение


Върни се в “География”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта