Елин Пелин "По жътва"

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 174344
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Местоположение: Somewhere In Time

Елин Пелин "По жътва"

Мнениеот Mozo » съб май 01, 2010 14:44

Елин Пелин ”По жътва”


Обект на изображение в разказите на елин пелин е животът на
българския селянин , трудовата му съдба, битовите привички, социалната
орис, обществените му и родови контакти , житейската философия,
нравствеността и психиката му.Светът на българското село е художественият свят на елин пелин.Пресъздава го чрез участта на селянина,който е във вечен диалог със земята, в борба с природните стихии и неблагоприятните условия на труд, в икономическа зависимост от държавата.
Както в повечето му творби,и в разказа „По жътва” случката е изобразена на фона на природата.Сюжетното действие в „По жътва” е концентрирано около проста случка: по време на жътва в равното Софийско поле слънчев удар покосява живота на една млада девойка.Смъртта и попарва любимият и Никола и на всички селяни.Събитието е трагично, но както загатва заглавието, то явно често се случва „по жътва”.
Началната пейзажна картина създава тягостно настроение, налага усещане за безкрайност – в безкрая са „далечните гори и планини”, нивите са „от край до край”. Времето сякаш е спряло хода си „Слънцето се е спряло, огнено и немилостиво”.Носи се предчуствие за нещо страшно.Обобщението на автора „Тежко и душно” се отнася както за усилното време на жътва, така и за трудния живот на селския човек. Точно тази картина подготвя читателя за основната случка.
Освен героите, в разказа присъства и образът на песента.В него тя има свое, особено място – дава „надежда и сили”, открива неочаквани пространства пред душата и затова над цялото поле песните „се носят на вълни чак да небесата като благодарствени молитви. Тя е и въздушен мост между сродни души, изпълнени с „надежди и желания”.Левент Никола би познал гласа на любимото момиче, дори „през морето”.Песента е удохотворен израз на любовта – тя кичи мили думи, ту глъхне, ту се вдига, бори се с някакво съмнение и победоносно взима връх.Чрез нея селянинът разкрива своя усет за красивото „песента се ширеше волна и млада, чиста като извор и пълна с надежди и желания”.Песента в разказа е израз на благодарност, обич, радост и надежда.
Героите впроизведението „По жътва” са малко на брой. На малка нивица левент Никола връзва тежки снопи, а пред него жънат „сам-самички стара майка и малка сестрица”.Той внимателно се вслушва в песните, които се подемат от различните краища и очаква да чуе любимия глас на Пенка.Усетила вълнението му, неговата малка сестра шеговито го задява: „Бате, не мож позна Пеникиния глас.”Отношенията помежду им са топли и сърдечни.Никола използва закачката като повод да съобщи нещо важно : „Майко, я си почини и послушай!Ако схванеш Пенкиния глас,да знаеш, че наистина снаха ще ти стане.”Майката, доловила чувствата на сина си му намеква, че той сам трябва да вземе решение : „Ако ти не мож и позна гласа, та аз ли ща, бре синко?”Когато Пенка му изпраща с любов „мили, хубави думи” той отговаря с вик : ”Еееех!”.Селяните разбират техните чувства и отговарят с „екливи и ободрителни смехове”.
Разказът започва и завършва с природна картина. Необичаен е този ден посред лято, в който полето остава пусто и глухо.Метафоричния израз „тъжен празник” разрушава представата за „празник” и внушава усещане за нещо „празно”.Глухо и пусто е не само полето, а и душите на хората, където е свила гнездо безутешна мъка.


ИзображениеИзображение


Върни се в “Литература”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 0 госта