Христо Ботев - "На прощаване"

[Mozo]

ОСНОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ ,
КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЛИРИЧЕСКАТА ТВОРБА

Автор- реална личност , създател на творбата, изразил в нея една или друга част от личността си като човек и творец.
Лирически говорител –представя лирическите герои ,а сам остава неназован.
Лирически герой- може да бъде назован с име или с местоимение в трето лице единствено или множествено число.
Анафора- повторение на една и съща дума или израз в началото на съседни стихове.
Асонанс-съзвучие ,повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко съседни стиха.
Алитерация-повторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове.
Епитет- художествено определение на съществен признак на някой предмет или явление.
Плеоназъм- повторение на синоними.
Апосиопеза- замълчаване ,недоизказване, прекъсване на речта под влияние на силни чувства.
Поанта- дума ,израз или обобщаваща сентенция във финала на художествено произведение, чрез които авторът насочва, подчертава, отправя вниманието към художествената идея на творбата.
Контраст- художествен похват,съпоставяне на образи ,картини, преживявания, идеи, явления в природата и обществото с противоположни черти.
Символи
домът- символ на нравствена установеност, на нормалния ред на нещата;
сабята и честта- непримиримост с робството;
черният цвят- страдание ,скръб ,смърт,страшното;
белият цвят- надеждата,радостта,красотата,живота,свободата;
песента-символ на връзката между небето и земята,между живота ,смъртта и безсмъртието-означава още родова памет, история.
цялата картина на победното завръщане- символ на свободата;
бръшлян и здравец- символи на твърдостта и устойчивостта на българина;
венец и китка- символи на победата, обичта и признателността;
красно чело- символ на радостта
река- символ на вечното движение и промяна в света;
огнище- вътрешният духовен център ,пренасяне на духа чрез огъня,център на дома ,топлина.
Инверсия – разместване на обичайното място на думите в изречение, обърнат словоред
Перифраза – название на предмет ,явление , лице се замества с негови признаци или характерни черти
Синекдоха- пренос на название въз основа на взаимовръзка между част и цяло.
Дълг- обществена необходимост,превърната в нравствено изискване и приета като лична задача на дадено конкретно лице.Дългът е отношение на личността към обществото.
Героизъм- особена форма на човешко поведение, която в нравствено отношение е подвиг.













1.Творческа история – стихотворението има автобиографичен характер.През 1868 г.Христо Ботев се записва в дружината на Желю войвода.В навечерието ркогато четата се готви да премине Дунава ,Ботев написва тази творба.
Първа публикация 25.06.1871 г.във вестник “Дума на българските емигранти”.По- късно е публикувана в сборника”Песни и стихотворения от Ботева до Стамболова”.
2.Смисъл на заглавието –“на прощаване “ може да се разбира като раздяла ,сбогуване ;но и като даване или получаване на прошка.В стихотворението присъстват и двете значения .Присъствието на историческата 1868 г.разкрива конкретния повод за създаване на творбата.
3.Идея- основната идея е освобождението на България.Ботев изразява вярата си ,че неговите “братя невръстни “ ще вървят по завещания път.
4.Композиция:
а/ лирически увод;
б/ картина на смъртта;
в/ картина на свободата;
г/ епилог.
5.Форма –лирична изповед,която прераства в проповед.Словото е адресирано към майката, като от началото до края тя е слушател ,възприемател на синовната изповед.Ботевият монолог носи белезите на диалога.
6.Образи в стихотворението:
а/ майката- липсват физическите й черти;25 на брой са преките обръщения към майката,които разкриват синовната нежност на лирическия герой;
б/ либето- народно-песенното словосъчетание “черни си очи ”,”тиха усмивка” ,епитетът “хубаво” разкриват физическата красота , смирението и красотата на нейния разбиращ поглед;
в/ бунтовникът- изграден е образът на духовно- извисена личност.
7.Мотиви в стихотворението:
а/ за заминаването и завръщането;
б/ за интимния уют на дома и страшния път на борбата;
в/ за живота и смъртта;
г/ за любовта и омразата;
д/ за робството и свободата;
е/ за човешкото щастие и нещастие;
ж/ за смъртта и безсмъртието.







РОЛЯТА НА ЛИРИЧЕСКИЯ УВОД
В СТИХОТВОРЕНИЕТО “ НА ПРОЩАВАНЕ”
/ план/

1.Христо Ботев разкрива душевния свят на бунтовника ,като изгражда лирически увод под формата на монолог-откровение пред майката за най- съкровените му преживявания:
а/ желанието на сина е не само да успокои майката , но и да я убеди в правотата на решението си ;
б/ синът моли за прошка поради това ,че е нарушил патриархалната норма.Като “първо чедо”той носи отговорността да бъде неотменно до майка си ,обвързан е със задълженията да пази дома , като по този начин изпълнява функцията си на крепител на неговия свят.Нарушаването на патриархалната норма от сина е свързано с робската участ на народа.
2. Домът- поробеният роден дом е сред основните аргументи за излизането на пътя , за нарушаването на патриархалната норма,защото най- страшното ,което носи робството е невъзможността да бъде запазена ценността на родния свят.Любовта на хората в дома и омразата към тези, които правят съществуването им страдалческо , пораждат гнева на сина.Тези чувства определят контраста като основен композиционен похват.
3. Ценностите на лирическия герой влизат в спор с родовите норми.Той съзнава своя дълг , дълбоко съпреживява драмата на родната си майка ,но определя себе си като “ хайдутин ,бунтовник”.Изпълнител е на свещен дълг към отечеството, към свободата и е непоколебим в избора си: “ Аз вече пушка нарамих…”.
4.Напускайки дома ,за да се върне и да го освободи ,синът е в чуждото пространство ,където се чувства “ немил ,клет ,недраг”.Скитничеството е временната съдба на онзи ,който не може да гледа , да трае робското настояще на родното.За човека ,поел пътя за освобождение на родината, смъртта е естествена ,разбрана съдба.Бунтовникът е готов на саможертва в името на светия идеал на отечеството.
5.Пътят на героя - роден “ със сърце мъжко, юнашко” ,избрал да бъде “ хайдутин” ,” бунтовник”,синът следва своя път ,който минава през раздялата с роден дом и майка, преминава през изпитанията на изгнаничеството в чуждото пространство.Завръщането в родината , за да извърши геройски подвиг, е истинско осъществяване на юнака, видял себе си като борец за свободата на родното.Жертвайки себе си ,синът защитава юнашката си чест – ценност, която е осмислена като съхранено човешко достойнство в неприемането на робството и в любовта към родината.
6. Художествени средства , употребени в лирическия увод:
а/ епитети- “ клета”, “ немили ,клети , недреги” ;
б/ повелителни глаголни форми- “ кълни” ,”проклинай”;
в/ инверсии- “ майко юнашка”,” глас народен”,”врагът си безверни”;
г/ анафорите при отражението на спомените за българската земя превръщат наречието “ там” в симовлистичен образ на родното;
д/ черният цвят- символ на робството;
е/ метафора, синекдоха – “ бащино огнище”.



ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ
Мотиви за житейския избор на юнака
Домът и пътят на бунтовника








ВЪОБРАЖАЕМАТА КАРТИНА НА СМЪРТТА – ПОДВИГ
/ план/


Мотиви ,присъстващи в картината на смъртта:
а/ мотивът за юнашката смърт в името на свободата е визиран първи поради по- вероятната за героя съдба да загине по пътя на борбата;
б/ мотив за разрушаващата сила на смъртта;
в/ мотив за духовното надмогване на смъртта.
Смъртта е представена на Балкана, в планинската висота може да бъде покорена само от орлите- създава се асоциация за висотата на човешкия дух в саможертвата:
а/ юнакът е дал кръвта си за очистването на земята от робството;
б/ тялото на бунтовника остава да говори за делото;
в/ кървите ,месата сочат и изконната свързаност на героя с родното , завърнал се в него и чрез смъртта.
3. Бунтовникът завещава на поколенията своя пример.Неговият избор е мотивиран от :
а/ собствената му нравствена същност;
б/ убеждението ,че пътят към свободата преминава през саможертвата;
в/ повелята на времето- свободата –висш идеал.
4. Начини ,по които ще бъде предаден заветът:
а/разказът на майката- тя съхранява и пренася във времето родовата памет- тя ще стане духовен мост между поколенията.Нейното слово ще обезсмърти подвига.
б/ песента – тя извежда спомена извън рамките на рода и го прави достояние на по- голяма човешка общност- народа.Песента юнашка е тази ,която придава по- мащабно измерение на подвига.
в/ пътят на родовата памет :” да помнят “- “да търсят” –“ да найдат”- заветът на бунтовника внушава величавата национална идейност ,че революционната приемственост е залог за постигане на идеала.
5 .Намирането на юнашките атрибути- пушката и сабята ,защитава правото на подвига да съществува и потвърждава неговата ценност.Приемането на пушката и сабята е продължение на делото , а това означава придобиване на сила да се унищожи врагът.
6. Нравственото послание на бунтовника е отправено към онова време ,когато саможертвата му ще бъде разбрана ,оценена по достойнство,а подвигът му преповторен.


ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ
1. Нравственото послание на бунтовника към братята
2. “…кат брата си да станат”




ВЪОБРАЖАЕМАТА КАРТИНА НА ПОБЕДНОТО ЗАВРЪЩАНЕ
/ план/

1.Мечтата за победно завръщане на бунтовника разкрива вярата му ,че борбата е свято дело и победоносният край е възможен.
2.Победата е разкрита като всенароден празник:
а/ радостта от извоюването на свободата е внушена чрез анафората “ жив и здрав”;
б/ знамето ,носено от бунтовника, изтъква личните му заслуги за постигането на свободата ,символизира светостта на делото, изразява бойния дух и достойнство.
в/ бунтовникът е част от колективния образ на многото юнаци, жертвали живота си за народната свобода.Техните визии излъчват прелест и величие,изразени чрез инверсията “ левове златни на чело” ,” иглянки пушки на рамо”;
г/ поставен е акцент върху онези атрибути ,които изразяват героичното – “ с саби змии на кръстът”;
д/ повелителните форми – “берете”, “ късайте “, “ плетете” изразяват неудържимостта на развълнуваната душа на човека ,постигнал заветната си мечта;
е/ обкичването с цветя ще демонстрира признанието на народа, осъзнал , разбрал избора на юнака.Бръшлянът и здравецът ,чиито вечно зелен цвят ще означи вечността на делото и признанието , венците и китките-знак на победата,посочват ,че бунтовникът мечтае за победата- празник.
3.Сред ликуващия народ юнакът откроява два особено свидни за него образа:
а/ майката –едва след всенародното признание майката ще пристъпи към сина, за да даде своята прошка и благословия чрез целувката и прегръдката.С майчината прегръдка се осъществява своеобразното затваряне на кръга на живота- тръгнал от майката ,която го е родила със “ сърце мъжко ,юнашко” ,синът се връща в нейните прегръдки мили.
б/ либето- срещата с любимата разкрива юнака като човек ,който цени радостите на мирния живот , защото в неговата ценностна система любовта и свободата са неизменно свързани.
4. Лирическият епилог- прозрение за същността на избрания път.
а / лирическият герой се завръща в настоящето , след като е изживял мислено бъдещето.Започнал с “ не плачи” ,юнакът завършва с “ прощавай” – в границите на тези две синовни желания е заключена историята на неговото юначество.
б/ два гласа отсъждат стойността на саможертвата- азът “аз може млад да загина” и народът”умря сиромах за правда”.Стиховете “ да каже нявга народът”биха предали оценката на общността, като определят социалния смисъл на саможертвата на човека - “ за правда и за свобода”.
в/ финалът на творбата е и апотеоз на героя ,отправил своя завет към бъдещето, изразил жаждата си за живот след смъртта.Стиховете посвещават – най- висшата правда е свободата.

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ
1.Смърт и безсмъртие в “На прощаване”
2.”Пътят е страшен ,но славен”
3.Свобода и смърт юнашка


ДУХОВНАТА КРАСОТА НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО “ НА ПРОЩАВАНЕ”
/ план /
Употребата на израза “ духовна красота” се обвързва с общочовешкия идеал.Духовната красота на героя е илюстрирана чрез неговите лични качества:
а/ свободолюбието – в името на личната свобода ,свобода на майка ,братя,либе той е готов на саможертва, която става негова житейска участ;
б/ патриотизъм- родолюбието е висш дълг за всеки човек;
в/ чувството за отговорност през бъдещите поколения дообогатява духовния облик на бунтовника;
г/ жертвоготовност – това е естествен избор на духовно извисен човек,който не заема фалшива патриотска поза ,а постъпва в живота си така,както душата му диктува;
д/ идеализъм-остоявайки с жертвоготовност своите идеали ,Ботевият лирически герой става ярък пример за това ,в какво трябва да търсим духовната красота у човека.
Превъплъщенията на лирическия герой : клетник- юнак- сиромах.
Първопричина за това превъплъщение е клетничеството , мъченичеството в живота, в робството, което разделя близки хора.Свободолюбивият дух на хаюдутина го тласка извън родния дом , а неговата силна любов към родината го превръща в жертвоготовен бунтовник- революционер.Юначеството на българския дух и характер се разкрива в песента.
Съществителното “ сиромах” е със значение на клетник ,в чийто образ се отрлазява не мракът на робството , а светлината на святата саможертва за свободата на България.
Гениалността на поета Ботев е затворила в личната човешка изповед нравствената висота на самоотричането заради свободата на родината.

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ
Свободата – избор и дълг на достойния човек
Красотата на Ботевия лирически герой.