Замърсяване и опазване на педосферата

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с екологията.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 174140
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Местоположение: Somewhere In Time

Замърсяване и опазване на педосферата

Мнениеот Mozo » пон мар 23, 2009 17:40

Педосфера
Педосфера е най-външният слой на Земята, който е съставен от почви и е обект на почвообразувателни процеси. Педосферата е разположена на границата на съприкосновение и взаимодействие на плантарните обвивки –атмосфера, литосфера, хидросфера и биосфера, там където плътността на живите вещества достигат до максимални стойности. Педосферата е най-тънката - 1,5 до 2 м. и млада – 350-500 млн. год.геосфера.Почвена покривка– полупроницаема земна обвивка – геомембрана на планетата(аналогично на биомембрана) е способна избирателно да отразява, поглъща или пропуска и трансформира енергетичните и веществени потоци между вътрешните и външните обвивки на Земята. Тя е регулатор на взаимодействията между литосферата, атмосферата и хидросферата в пределите на биосферата.
Педосферата притежава незаменими глобални регулиращи функции(регулира и контролира параметри, оптимални от гледна точка условията за жизнена дейност, в това число и на човека): атмосферни, хидросферни, литосферни, антропосферни.
Глобални функции на почвената покривка:
1. Литосферни
   - Биохимическо преобразуване на външните слоеве на литосферата
 2.Хидросферни
   - Преобразуване на повърхностните води в подпочвени
   - Участие във формирането на речния отток
   - Фактор в биопродуктивността на водоемите
 3.Атмосферни
   - Поглъщане и отразяване на слънчевата радиация
   - Регулиране на газовия режим на атмосферата
   - Участва във формирането и регулирането на влагооборота в атмосферата
   - Източник на твърди вещества и микроорганизми постъпващи в атмосферата
 4.Биосферни
Свързващо звено на биологичния и геологичния кръговрат.





Замърсяване на педосферата

Замърсяване с метали
Почвите са важни компоненти на биологичната среда, която като цяло може да бъде характеризирана като огромна, сложна и постоянно изменяща се част от биосферата. Почвата се състои от минерали, органични и органично-минерални съединения на голям брой химични елементи, които съставляват повече от 99% от почвеното вещество.
Химичните елементи имат важна роля в почвообразуването, в развитието на съставните части на почвата и при протичането на елементарните почвени процеси. Освен това почвените метали, металоидите и микроелементите осигуряват пълноценен растеж, развитие и продуктивност на растенията.
Тежките метали са естествена съставна част на земната кора и се срещат в различна степен във всички компоненти на околната среда. В състава на почвата преобладават: алуминий, калций, калий, натрий, желязо, магнезий, титан (метали) и кислород, силиций, водород, въглерод, сяра, азот и фосфор (металоиди). За разлика от състава на скалите на земната кора (литосферата), почвата съдържа въглерод и азот, което се обяснява със съдържанието на органично вещество в нея.
Замърсяването на почвата с тежки метали има различни източници. По атмосферен път – чрез праха и дъжда, от биоциди, при производството и преработването на рудите, отпадъци от металообработващата промишленост, продукти от изгаряне на топлива, автомобилни отпадъци, чрез моторизацията и химизацията на селското стопанство, поливане на земеделски култури с отпадни води, използване на шлаката за тор, която е доста богата на тежки метали. Натрупвайки се в дълбочина, те достигат подпочвените води, като подвижността и разтворимостта им зависят от рН на почвата. Подкиселяването на почвата, например чрез киселинните дъждове може да доведе до отмиване на тежките метали в дълбоките почвени пластове и по този начин да се замърси подпочвената вода.
Тежките метали лесно се натрупват в почвата, но трудно и бавно се отделят от нея. Съдържанието на тежки метали в почвите се определя като сума от фоновото ниво и допълнително постъпващите, в резултат на антропогенната дейност количества. Фоновото съдържание на тежки метали е нормално явление, надхвърлянето на нормалните количества ги определя като опасни замърсителии на почвата и природната среда. Границата, до която не засяга основните функции се нарича пределно допустима концентрация и се означава с ПДК. Численото й изражение за всеки тежък метал се определя от неговата природа и от свойствата на почвата. Колкото почвата е по-кисела, толкова по-ниска е допустимата степен на замърсяване с тежки метали. Фоновите съдържания на тежки метали са: олово - 25 mg/kg; мед – 36 mg/kg; никел – 30 mg/kg; кадмий – 0,4 mg/kg; хром – 68 mg/kg; цинк – 77 mg/kg.

ПДК на тежки метали в почва с рН от 4 до 7 (mg/kg сухо вещество)


№ по ред рН Пределно допустими концентрации (ПДК) mg/kg сухо вещество
олово мед цинк кад-мий ни-кел хром жи-вак арсен
1. 4 25 20 30 0.4 25 150 1 25
2. 5 40 40 60 0.8 35 170 1 25
3. 5.5 50 60 60 1 50 180 1 25
4. 6 70 120 200 1.5 60 190 1 25
5. 7 и >7 80 140 300 3 70 200 1 25

Най-голямо замърсяване с тежките метали и техните съединения е от промишлените предприятия (директно - аерозолно и индиректно, вторично, чрез напояване със замърсени води) приблизително 90% от общо установените замърсени земи.
В почвата тежките метали присъстват в две фази – твърда и течна (почвен разтвор). В твърдата фаза те се намират в обемно и фиксирано състояние: влизат в състава на дисперсни минерални частици и хумусното вещество. В почвения разтвор тежките метали присъстват във формата на разтворими минерали и органични соли. Техният източник е твърдата фаза на почвата и разлагащите се растителни отпадъци.
Замърсяването с мед в почвите у нас е значително по-високо от средното замърсяване на почите с мед в света. По-високо е съдържанието в районите на медодобивните комбинати. Наред с медта се отлага и сяра, което прави почвите особено фитотоксични.

Строителни отпадъци
 
Те биха се появили главно по вереме на изграждане на съоръженията.  Ето защо е необходимо да бъде направен предварителен разчет за тяхното количество, и респективно за тяхното депониране или унищожаване.
 
      


Гориво смазочни материали
 
Този тип замърсяване засяга главно почвите, но не са защитени и водите, както повърхностните така и подпочвените.  При неспазване на съответните норми за тяхното съхранение те са в сътояние сериозно и трайно да замърсят почвите, като за тяхното обезвреждане ще са необходими доста усилия и средства.
 
Транспорт
 
Използването на различни видове транспортни средства може да доведе до замърсяване на атмосферния въздух а оттам и на почвите с различни както по състав така и по концентрация токсични съединения.  Някои от тях се разсейват във въздушното пространство, но други могат да попаднат твърде близо до източника на замърсяване и така трайно да замърсят почвената покривка.  В зоната на предлаганите военни съоръжения, се предвижда използването на съвременни транспортни средства, и то в малък обем, проектирани за работа, при която се допуска наднормено замърсяване на околната среда.
 
Разрушаване и унищожаване на почвите

Под влияние на транспортни средства и определен род дейности почвите могат да бъдат силно застрашени от разрушаване и унищожаване.  Тук е уместно да се напомни че в резултат на ускорената ерозия за последните 100 години са изгубени над 2 милиарда хектара плодородни земи което е около 27% от активно използваната в световен мащаб селско стопанска земя.  Ето защо, при използването на военни полигони винаги се предвиждат достатъчно средство за възстановяване и рекултивация на нарушената почвена покривка.











Опазване на педосферата


A. Вкисляване на почвите

1. Образуване на кисели почви
Съчетанието на факторите в резултат на които са се образували почвите е различен за всяка географска обстановка. Съдържанието на подвижни съединения на H, Al, Mn, Fe, Cu, Zn определят киселинността на почвите и количеството на тези съединения определят степента на киселинност на киселите почви.

2. Зоналност на вкисляване на почвите в България.
С повишаване на надморската височина на територията на Северна България от север на юг се получава увеличаване количеството на валежите, понижаване на средногодишните температури и усилващо се развитие на горския почвообразуващ процес. Реакцията на почвата става по-кисела в следния възходящ ред:
Тъмносиви горски почви- сиви горски- светлосиви горски- кафяви горски - планинско ливадни
В Южна България с повишаване на надморската височина почвите стават кисели:
Излужени канелени горски- силно излужени канелени горски- плитки канелени- планински- кафяви горски- планинско ливадни
Много силната киселиност и голямото съдържание на обменен Al и Mn в обработваемите площи на припланински котловини и райони се свързва с процеса углеяване. Това се получава при повишена влажност, безоточност на релефа силно уплътнени хоризонти, т.е. почвите се преувлажняват.
Така в тези почви се развиват процеси на промиване миграция, дистрибуция и трансформиране на минерали на почвата като в следствие на това се получава увеличаване на обменния Al в почвените хоризонти, Същевременно с това протича и редукционен процес с образуване на голямо количество обменен Mn2+- особено в светлосивите горски глееви почви.
В азоналните почви (блатни, авиални, делувиални и др.) появата на силно кисела реакция е вързана със силно преовлажняване. Те близки до подпочвените води. Тяхната висока концентрация на обменен Al и Мn намалява, но има голямо количество на обменo Fe.

3. Мониторинг на вклислените почви в България.
Преобладаващата кисела част на киселите почви се намира в Предбалканска област. Земеделските площи са наситени с обменен Ca и Mg поради което не е необходимо варуване с цел предпазване на глинестите материали от бързопротичаща деструкция, стабилизиране на хумуса и др. При вкисляване от минерално торене намалява наситеността на обменния Ca и Mg и тук е необходимо варуване не само за бързо блокиране на токсичните елементи, но и опазване и подобряване състава на почвата.
За организираното развитие на вклисляване при обработваемите почви е необходимо прилагане на подходящи модели за торене. При изоставени терени се налага ограничаване процесите на ерозия, прилагане на стопански решения за увеличаване на почвеното плодородие, варуване съобразено с конкретните условия на засегнатите площи.

Б. Почвите на България, опазване и оценка
Класификация на черноземите в България
Плодородие на хумусно-карбонатните почви и мерки за неговото повишение. Тези почви имат сравнително добро природно плодородие. По-ниско е плодороодието на по-плитките почви. Основните мерки за поддържане и повишаване плодорието им се свеждат до защита от ерозия, торене с органични и минерални торове, а и с някои микроелементи и напояване. При торенето с минерални торове и избора на някои култури трябва да се съобразяваме с наличността на свободни карбонати. При добри грижи върху добре развитите почви могат да се отглеждат без напояване почти всички зърнени житни и полски окопни култури. Подходящи са и за отглеждане на лозя за шампански виноматериали и десертно грозде. От овощните видове могат да се отглеждат череши, вишни и бадеми при положение, че профилът е по-мощен от 50-70 см и съдържанието на карбонати не превишава 30%.
При напояване могат да се отглеждат и полски култури с по-дълъг вегетационен период. Напояването да става с подходяща техника, за да се избегне поливната ерозия.


ИзображениеИзображение


Върни се в “Екология”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта