Социологията като наука. Предмет на социологическото познание.

[Mozo]

Тема № 1

Социологията като наука. Предмет на социологическото познание. Основни понятия в социологическото обяснение. Методи на социологията. Структура на социологическото познание.

Социологията е наука, която изучава човека в отношенията му с другите хора в конкретна социална среда. В центъра на социалното внимание е отношението на човека към социалната среда и нейното влияние върху неговото развитие. Социологията изучава индивидуалното и груповото поведение като социално по своята природа. Човек „обучава” поведението си под влиянието на други хора и „обучава” с поведението си други хора. (понятия). В социологическото изследване се търсят отговори и обяснения на поведението на хората и на отношенията между тях в социален контакт в понятията; структура – структура на личността ,на групата, на обслужването; функции – като действия или резултати от действията на хората в група, на групите и т.н. За структурата , функционирането и развитието на групата от значение има нейната базисна функция, а именно да прави закони или провежда стоки, услуги, информация. Методи на поведение, на които хората се обучават , усвояват и прилагат в конкретна ситуация; промени като естествено качество на човешкия живот ( човек се ражда, расте, старее, променя се всичко около него и с него); причини за човешкото поведение и човешките взаимоотношения; последици от човешкото поведение и човешките взаимоотношения в групата.
Като всяка наука социологията изучава общо - научни методи за получаване на информация относно предмета й на изследване; емпирични, логически, обективни и систематични. Емпиричните методи се основават на жизнения етикет на изследователите. Логическите предполагат умения да се използват мисловните способности за правене на изводи на базата на опит и наблюдения на факти, събития, явления. Обективния метод предполага недопускане на преиначаване на данни за доказване на предварително формулирана гледна точка. Систематичните методи са организирани в методика теоретически, методологически и методически обосновани пътища и процедури за регистриране, систематизиране и обработка на данни и получаване на информация. Практически социолозите използват някои специфични методи: статистически метод; метод на изследване; наблюдение: контент – анализ; изучаване на случая. Историческият метод предполага изучаване на минал опит от човешкото съществуване. Статистическият метод използва по – точни и повече получени данни (факти). С метода на социологията (измерване) се събират данни от много хора за техните виждания, мнения, нагласи. Интервюто и анкетата са специфични инструменти на социологическото изследване. Интервюто може да се проведе по телефона, може и персонално. Анкетата е въпросник, който се дава на изследваните лица, които отбелязват отговорите срещу зададените въпроси, които съвпадат или са близки до техните нагласи. Наблюдението е друг важен метод за регистрация на данни. Използват се 3 типа наблюдения; естествено при което наблюдателят/ изследователят наблюдава отстрани и не влия е на поведението на респондентите; контролирано поведение, при които изследователят се стреми да установи как хората реагират на конкретна ситуация; наблюдения чрез участия, което включва изследователя във взаимодействие с наблюдаваните в социалната среда.
Контент – анализът предполага отчитане на броя на използване на думи, фрази в даден контекст. Изучаването на случаи е интензивно изследване на хора , групи и проблеми. Но проблемите на един конкретен случай не могат да се определят като проблеми на всички подобни случаи.
Социолозите обикновено използват комбинация от методи като условие за получаване на пълни и достоверни данни.
Структурата на социологическото познание се възприема и разглежда като единство на равнища на социологическото познание и съдържателни направления, които в своята съвкупност и съдържателност формират виждане, обяснения за човека и обществото в което живее. От гледна точка на изследвания обект се разграничават съдържателни направления в социологическото познание, а именно: обща социология, която разкрива общата социологическа система на обществото, основните социологически концепции и понятия, социологическите връзки, зависимости и взаимодействия; и качествени социологически интереси, които изследват отделни социални феномени в конкретен социален контекст – личността, общностите, организациите, институциите.
Две фундаментални допускания имат особено важно значение при прилагането на социологическите методи и провеждането на емпирични социологически изследвания; събитията имат причина и откритията на науката могат да се променят.



Тема № 2

Култура и общество. Компоненти на културата. Равнища на култура. Културно разнообразие. Културна база. Културна дифузия. Културна промяна.

Културата в контекста на социологическото разбиране и обяснение е начин на живот на хората в едно общество, обучени, споделени, практикувани модели на поведение на човека в групата, в общността, в обществото. Културата е това, което хората мислят, правят, и притежават като членове на едно обществото. Културата е и социалната организация на живота на хората, социалните институции, както и структурите, функциите и механизмите, чрез които те задоволяват потребностите на обществото.
Най - характерната черта на културата на едно общество е езика, на който хората общуват един с друг.
Културата е необятно и комплексно социално явление. Ето защо, за да обхванат и изучат този сложен феномен социолозите разглеждат следните компоненти на културата: културни елементи, културни комплекси и културни модели.
Културните елементи са индивидуални вярвания или действия, отнесени към частна ситуация или потребност (характерно е лъжица, нож е културен елемент) Културният елемент може да бъде инструмент ( нож, вилица );
действие ( начин на поздравяване ); вярване ( че не е хубаво черна котка да мине пътя ти ). Културният елемент също може да има материален характер ( инструмент ) или нематериален характер (действие). Той може да бъде прост или сложен.
Културните комплекси са функционално и целево обвързани културни елементи, които заедно формират условията за осъществяване на дадена дейност. Пример е приготвянето на храна, който включва инструменти ( съдове, прибори ),
действие ( пържене, печене ) и вярвания.
Културните модели са конкретни обучени, споделяни и практикувани културни комплекси в бита на хората. Те характеризират и отделни страни от живота на хората: семейство, образование, религия, бизнес.
Хората в едно общество могат да реализират участие и взаимодействие на
3 равнища на неговата култура: на равнището на универсалната ( всеобщата ) култура; на равнището на алтернативната култура и на равнището на специфичната култура.
Универсалната култура е съзнателно обучено, широко прието индивидуално поведение, очаквано от групата. Задължителното образование е от този тип.
Културната алтернатива е възможност за избиране на конкретно поведение в рамките на културния универсал.

Целият материал: