Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Следосвобожденска литература

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
Мнения: 29946
Регистриран: пет ное 30, 2007 12:06
Репутация: 58101
пол: Жена

Следосвобожденска литература

Мнение от Kotkata68 »

1.Периодизация на българската литература след Освобожднието

Нашата литература започва да се утвърждава като такава в период на държавност и можем да говорим за модерна литература през 80-те год. на 19 век.
-Петко Славейков пренася в модерната литература всичко което е създал във Възрожденския период
-Стефан Стамболов издава стихосбирка преди Освобождението
-Цане Гинчев издава няколко повести след Освобождението
След Освобождението културно средище на България става Пловдив.Появяват се 4 писатели-Иван Вазов,Захари Стоянов,Константин Величков,Стоян Михайловски.Водещата фигура е Вазов-той има литературен опит и е автор на 3 стихосбирки до този момент.1880г. Вазов създава 2 основни неща-книжовно дружество и сп. „Наука” под редакторството на Вазов и Величков.
1885г. излиза и първото литературно списание „Зора”.Вече може да се говори за книжовен живот в България.Вазов пише белетристика,става идеолог на бълг. нация и на новата българска диржава.Вазов полага основите на жанрове като –лирика,лироепика,повести,разкази,драми.В списанията се откроява като критик .Създава няколко пътеписа,множество статии и рецензии.Константин Величков стои винаги близо до Вазов.Той пише поезия.Захари Стоянов поставя началото на документално-мемоарния жанр,на фактологична основа.Стоян Михайловски се открява с басните и философските си съчинения.По-късно той става неудобен защото поставя въпроса за смъртта и свободата.Интерпретира високи идеи.
Края на 80-те год. на 19 век Вазов написва романа „Под игото”.Малко след това Вазов епризнат за патриарх на българска литература и е ръкоположен като духовен водач на българския народ.В края на 19 и началото на 20 век нсе появяват нови писатели като Алеко Константинов.Утвърждава се сатиричната литература.През 90-те год. се появява и пролетарската литература с чисто практически цели.
Тодор Влайков създава проза-„Леля Гена”,”Дядовата Славчова унука”-това е идея да се съхрани патриархалното,подробно описва народния бит.
Вазов се опитва да въведе българския литературен език.
През 90-те год. се появява най-голямото явление –българския модернизеъм на страниците на сп.”Мисъл”.Създатели на списанието са Д-р Кръстев, П.Славейков,П. Яворов,Петко Тодоров,Кирил Христов.В центъра на художествения текст се поставя мисълта.Модернистите създават 3 много важни явления:
-нов герой/нов статут-от колективния човек към конкретната личност
-нов език –език само за литературата,скъсва връзка с разговорната реч
-нова читателска публика
1910г.Яворов,Славейков,Тодоров се утвърждават като автори.Българското общество се разслоява.Появяват се ново поколение белетристи-Антон Страшимиров,Георги Стаматов,Елин Пелин.
През второто десетилетие на 20 в. се водят много войни.През този период Вазов пише много стихотворения за войните и българскитъе победи.Кирил Христов и Стоян Михайловски пишат патриотични стихотворения







2.Иван Вазов
Лирика-тематични и жанрови насоки.Стихосбирки („Пряпорец и гусла”, „Тъгите на България”, „Избавление”, „Гусла”, „Поля и гори”, „Сливница”, „Звукове”, „Скитнишки песни”, военна поезия, „Люлека ми замириса”)
Разкази-поетика,тематични ядра(разкази от сборниците „Повести и разкази”, „Драски и шарки”, „Видено и чуто”, „Пъстър свят”, „Утро в Банки”)
Повести-жанровоноваторство („Немили-недраги”, „Чичовци”)
Романи-история и съвременност-(„Под игото”, „Нова зема”)
Драми-драматизации и оригинални творби („Хъшове”, „Руска”, „Службогонци”)

1870г-Вазов отпечатва първото стихотворение „Борба”
1872г-става популярно пейзажното стихотворение
1919г-цикъл с любовни стихотворения „Трендафили”
1876г-първа стих. с псевдоним Пейчин „Пряпорец и гусла” излиза в Букурещ във в-ик „Знаме”
1877г-втора стих. „Тъгите на България”
1878г-трета стих. „Избавление”-призив за революция ,освобождение-„Панагюрските въстаници”.Отпечатват се в сп. „Радецки”
От 5 октомври 1880г Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. В началото на 1881 е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението . През 1885 Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.
Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.
През 1882г започва да се появвява особено определение за Вазов-младий народний поет.
Както казахме Пловдивския период еедин от най-ползотворните периоди на Вазов.Идвайки в Пловдив тоъ издава „Гусла” и „Майска китка”.Именно тук той написва първите 5 стихотворения от цикъла „Епопеята на забравените”,който по-късно преименува на Епопея на забравените” (без пълния член за ж.р.).Цикълът има 10 годишна история .Стихосбирката „Гусла” е първата модерна стихосбирка в нашата литературна история.В нея той включва много разнообразни стихотворни текстове-тъжни стихотворения (плод на историческото време),басни,стихограми,широка гама от лирически текстове.
Една от големите заслуги на Вазов е утвърждаването на жанровата система на модерната ни литература.За много кратър период в Пловдив създава жанровите особености без наъ-просторния жанр-романа.
Лириката на Вазов
Вазов е автор на 20 стихосбирки /1876-1921/.Отпечатва първото си стихотворение през 1870 г.-„Борба”. През 1876г. издава първата си стихосбирка-„Пряпорец и Гусла”. „Тъгите на България”(1877) той отпечатва докато е в Букурещ.Вече до Освобождението от началото на 70-те г на 19 век Вазов има изадение 3 стихосбирки.Той заявява нов професионален поведенчески модел издавайки трите стихосбирки.
Когато се установява в Пловдив през 1880г той отпечатва „Майска китка”.Той продължава след Освобождението да издава нова стихосбирка.След тази година започва активно да разработва лирическия жанр.Заедно с „Гусла” и „Майска китка” той поставя началото на следосвобожденскта лирика на българската литература.Тук той действително се легитимира като нов поет. В първите 3 вазови стихосбирки темата е друга.В „Гусла” има 5 стихотворения обособени като отделен цикъл-„Епопеята на забравените” („Левски”, „Бенковски”, „Защитата на Перущица”, „Братя Жекови”, „Каблешков” ).Именно след тази стихосбирка Вазов е наречен младий народний поет.
През 1883г отпечатва стихосбирка наречена „Стихотворения за малки деца”.
1884г отпечатва „Поля и гори”.Темата тук е социално пейзажна.Има нови 7 стихотворения стоящи под заглавието на „Епопеята на забравените”,която вече се превръща в „Епопея на забравените”.През същата 1884г издава „Италия”-първата стихосбирка,чрез която българинът поглежда в света на чужденеца.
1886г- „Сливница”.Лирическите текстове от този период са посветени на войната от Съединението.Книгата започва с пролог.С това завършва пловдивския период.За 10 години Вазов е отпечатъл 10 стихосбирки.Също в този период заедно с Константин Величков издават и „Българска христоматия” от 2 тома в полза на българското училище,в която са преведени текстове на различни френски и руски писатели.
1893г излиза „Звукове”.Съдържа голямо разнообразие с различни тематика.Той тук се представя като модерен поет-поет на индивидуалното,личното усещане.До края на 19 век Вазов издава още 2 стихосбирки-„Скитнишки песни” (1899), „Под нашето небе”(1900).Следва голямато затишие от вазовото творчесво .Едва 1910г. „Легенди за Царевец” .Малко след това запо4ва периода на войните-1912-1918г.
( Бълканска ,междусъюзни`еска и Първа Световна ).Това са войни за национално обединение.Националната проблематикае пряко свързана с Вазов .И така се появяват няколко стихосбирки.
1914г.-„Под гръма на победите”
1916г.-„Песни за Македония”
1917г.-„Нови векове”
1918г.-„Полска китка”
1919г.-„Люляка ми замириса”

Вазов се повтаря като поетика и мотиви от 80-те и 90-те г. на 19 век.Той не се притеснява от това.По този начин той поучава своя народ.
Последната стихосбирка –„Любов и природа” излиза през 1919г.През целия си живот той разработва различни типове лирически жанрове.На тематично равнище вазовата лирика се дели на тематични полета:
1/Национална проблематика,която я има във вс яка една негова стихосбирка.Той поставя въпроса „Де е България?” от самото начало до края на стихосбирките си.Именно в неговата лирика българинът е видян като поданик на своята държава.
2/Пейзажната лирика на Вазов-в някои стихосбирки пейзажната лирика поминира.Има 2 вида пейзажи при Вазов-конкретно изображение („При Рилския манастир”).Той поетизира българската природа с цел да повдигне самочувствието на българина.Другият тип пейзаж –универсални състояния-това са стихотворения към природата-„Вечерният час” и др. В голяма степен те съдържат доза философия.Едва ли не той обожествява природата и търси мястото на човека в природата.
3/Любовна лирика-в началото и в края на творческия си път той пише любовни стихотворения.Използва принципа на мистификация през 1912/1913 за написването на цикъла „Трендафилите”
4/Военна лирика-свързана с националната проблематика
5/Социална лирика-„Елате ни вижте”
6/Сатирични стихотворения,епиграми,басни
7/Философска тематика-в универсалните пейзажи

Повестта при Вазов
Повестта има най-голям опит при Възраждането.Не случайно Вазов я разработва преди разказа. „Неотдавна”-първи белетристичрн текст.Той е автор на 8 повести.2 от тях Вазов ги помества в негов сборник с разкази. „Неотдавна” е изкл’чително важен вазов текст.С него той става професионален писател.
„Митрофан и Дормидолски”-има 2 издания в две отделни книги.Тази повест се изучава във българското училище доста дълги години.

„Немили-недраги“ (1882-1884) е повест от Иван Вазов и един от ранните примери за качествена модерна българска литература. Тя и до днес е сред най-популярните произведения от своята епоха и заема традиционно място в българското образование. Повестта представя животът на българската революционна емиграция, годините малко преди Освобождението.Герои на творбата са редовите участници в национално-освободителното движение на България от турско робство — хъшовете, изгнаници в Браила. Принудени да живеят в нищета и социална изолация, те се събират в „Народната кръчма на знаменосеца“, където кроят планове за връщане в Родината.
„Чичовци” е хумористична повест на Иван Вазов от 1884/1885 г.Тази повест е вид пародия на предосвобожденското българско общество, която пресъздава бита, мисленето и взаимоотношенията в един малък град от 60-те години на 19 век.Централен конфликт в повестта е враждата между двама съседи - Иван Селямсъзът и Варлаам Копринарката.Но именно тези смешни,иронизирани герои играят ролята на съхранители през вековете.Вазов разбира,че затвореното патриархално общество пренася през вековете националното.Те са толкова нужни,колкото онези,които дават главата си.
Романът на Вазов
Написва първият български роман „Под игото”.Излиза на 3 части в сборник за народни умотворения „Наука и книжнина” (1889-първа част 1890-втора и трета част).Първата част той я написва в Одеса след като бяга от политическия режим на Стаболов.Вазов не бърза да го публикува в отделна книга-романът не е приет еднозначно от всички.Една от основанията за критика е била,че вазовите твърдения не били верни за Априлското въстание.В голяма степен романът е провокативен,което е подразнило интелигенцията.Само за няколко години романът излиза на английски език.Всъщност в Англия е първата публикация на „Под игото”.Едва през 1894г. романът излиза в България като отделна книга с илюстрации.Това е романът на Априлското въстание.От вазовите основни герои никой не участва във въпросното въстание.Едно от големите неща които романът прави е признаването на българския народ и българската държава като съществуващи.Освен това в романа има модерни литературни термини.На тематично ниво – подготовката ,избухването и потъшаването на априлското въстание.Но има и други неща с които романът ни занимава-животът на българите от турско робство.В романа има докосване на революция и бит.”Под игото” е сензационен роман.По това време в Европа са модерни този тип романи.Още в началото се създава напрежение.Романът е рицарски роман.Европейците са разбрали че носи елементи от куртоазна лирика.Иван Кралича спасява 4естта на Марийка при воденицата,след това се предава на заптиетата след като е разбрал че са заловили доктор Соколов.Той се явява спасител.От Иван Кралича се преименува на Бойчо Огнянов.Това е и любовен роман.Има любовен триъгълник-Кандов,Рада,Бойчо.При избухването на Априлското въстание в романа Вазов започва да разиграва и описва любовта между героите.Очевидно има елементи от класическия любовен роман.Романът „Под игото” има и възпитателен характер.Още в първата глава „Гост” Вазов влага всички елементи които по късно ще доразвива в романа.Нито една от тези линии не пронизват романа като права линия.Тайната на романа е преплитането на много жанрове,което е направило впечатление на Европейската литературна критика.През 1894 Вазов е свършил своята работа по романа.През 1895 е удостоен с „Писател на българската държава”.
„Нова земя” (1896) е другият роман на Вазов.Ориентиран е към следосвобожденска България.Започва с картини от Руско-турската война.1878-1885-хорнологията в романа.Идеята му е да продължи „Под игото” но не в пълния смисъл.Новите му герои са подвижни,пътуващи,авантюристи-Найтед Стремски.Това е талантливият неуспех на Вазов,тъй като по художествено постижение не достига „Под игото”.Името на героя отново носи неговата същност.Чрез този свой герой Вазов се поставя за идея да представи новия български гражданин.В общи линии героят носи доста автобиографични черти на своя автор.Вазов се опитва да ни представи идеалния герой на фона на политиката на България след освобождението.Найден Стремски не твори събитията,той е само наблюдател и коментатор.В последната глава главния герой се оказва вън от Съединението.Пише самозащитна статия в която се оправдава.Липсва съвпадението между голямото историческо събитие и героя.В романа Иван Боримечката претърпява голяма метаморфоза.Тук Вазов чрез този си герой налучква времето.
„Казаларската царица” (съвременен роман,чиято тематика е отправена изцяло към вазовото съвремие.
„Светослав Тертер”исторически роман
Драматургията на Вазов
Изключително плодотворен жанр при Вазов.Разделяме го на 3 периода:
1 Дял-Исторически драми.От първото десетилетие на 20-ти век.”Борислав”-дълго гледана на сцената на „Народния театър”.Вазовото творчество задоволява определени потребности на публиката.Отново с драмите си е актуален.От първия дял исторически драми са още и „Ивайло”, ”Престолът”.От днешна гледна точка вазовата драматургия не е от много високо ниво.Диалогът е илюстриран,не е психологически.

2 Дял – Комедии-„Службогонци”,”Станчо Квасников на гости на министъра”.Вазовата комедиография е скечова.
3 Дял – Вазови драми създадени по неговите големи белетристични творби-„Под игото”, „Към пропаст”, „Хъшове”, „Нова земя”.

3.Стоян Михайловски.Епиграми и басни. „Книга за българския народ”.Философски поеми („Поема на злото”, „Euthanasia”, „Божесвен размирник”

Между Стоян Михайловски и Иван Вазов има диалог.Басните му са писани с визпитателна цел.
„Върви,народе,възродени” – пише го с пълното съзнание,че това е химн за българското училище.Постепенно става химн на цялата българска духовност.Произхожда от потомствени интелигенти.Баща му – Никола Михайловски, чичо му – Иларион Макариополски.Тази потомственост изиграва роля във възпитанието му.Учи в Цариград,усвоява френския език на 12 – 13 годишна възраст.По – късно пише съчинение на френски.Учи във Франция „Право” , което прекъсва за малко поради Руско-турката война.През 1883год. се завръща в България като дипломиран юрист.На него се гледа като много учен човек.Той работи няколко месеца в Министерството на Правосъдието.Дава под съд министъра на правосъдиедо заради което е уволнен.Михайловски пише съчинение още в Цариградския колеж.Преди освобождението има около 20 публикувани стихотворения-опити.Заявява себе си като писател през 1884год- „ Сцени из парламентарния живот в България” – автор X.Y.Z. Първата му книга е анонимно издадена.Той крие себе си от общтеството.Книгата представлява диалози между различни дебутати.През същата година в периодическо списание излиза поемата „Suspiria de profundis” която е без автор. „Suspiria de profundis” – „Въздишки от глъбините”. В периода 1884/1885/1886/1887год. в същото списание излизат стихотворения и стихотворни цикли отново анонимно.
1888 год. поема – „Ева” (подписано „De profundis”)
1888 год.- „Поема на злото” – първата книга подписана с името му (Ева , Адам , Луцифер-библейския мит за грехопадението или философския смисъл за познанието и самопознанието чрез любовта; текстът не е религиозен)
-„Novissima verba”-най-нови стихове част 1
-“Euthanasia”
Сборникът със стихотворения съдържа доста разнообразни в стиловоотношение произведения-има басни,стихограми,любовни стихове и др..През 1890г. излизат 2 и 3 част от „Novissima…”
През този период Стоян Михайловски е учител във френската гимназия във Русе.Интересното е ,че при Михайловски се наблюдава за пръв път едно ново явление в българската литература до този момент-самопознанието.Например Адам и Ева в „Поема на злото „ познават любовта и чрез нея достигат до самопознанието.Именно това дава право да се смята че Стоян Михайловски е предтеча на модернизма ,който предстои да бъде утвърден като литературно течение в българската литература.
Интересното за Стоян Михайловски е че той никога не отпечатва стихотворението си „Св. Св. Кирил и Методий”
1893 – „Книга без заглавие” – 3 големи дяла – заявява своето присъствие като философ – 1-ви дял
-2-ри дял – „Епиграми”
-3-ти дял – Басни – „Орел и охлюв” , „Секира и търнокоп”
Доктор Кръстев заявява за Стоян Михайловски,че българската литература има нов сатиричен автор. В 1-ви дял („Книга без заглавие”) има няколко стихотворения,които създават до известна степен поета философ у Яворов.
1893 – „Сатири” („Нашите писачи и газетари”) – опит да сатиризира целия вестникарски живот в България.
Стоян Михайловски тръгва по линия на тоталното отричане , което го поставя в позиция на неразбиране , дори нечетене.Той не вижда нищо положително в новата реалност.Изявява се като краен и провокативен тип.
1895 - излиза сборникът „Философически и сатерически сонети”. Този сборник легитимира двете линии в творчеството на Михайловски.Състои се от 73 сонета и има винетки на всяка страница.Във „Философически и сатерически сонети” са едни от сериозните произведения на автора.
-„Не трае нищо”
-„Крайвековно тление”
-„Нирвана” (обикнат мотив от българските символисти)
-„Безмислие”
-„Прогрес” – единствено прогрес има само тогава , когато има прогрес в нравствеността на личността.Според тогавашната критика Стоян Михайловски се определя като философ песимист.Във всичките 73 сонета е спазил външно формално формата на сонета.
През 1887 излиза книгата му „Книга за българския народ”. Това произведение донася най-голяма известност на писателя като такъв,но това е и най-трудно четивния текст.Главния герой е Абдул Рахман Паша.Разказва се за това как се управлява държавата.Липсва сюжет.Търси модела на управление.Ситуацията е абсурдна,търси се възможно най-скучния текст.Има изявяване на принципа на алегорията-адресат е българския читател.Човешката личност е едно нищо в държавата.Езика е архаизиран.
Поетиката на Михайловски е построена върху принципа на диалогичността.Има заявен читател , но няма същински диалог,заявена теза – героят я развива до някъде , а другият персонаж ще я оборва.Идеята е оставена отворена до края на произведението.
Стихотворение с оставен отворен финал е „Сърцето или умът”.Михайловски иска да провокира читателя,да го накара да разбира и да доразвива текстовете му.
1902г. Стоян Михайловски е избран за председател на Върховния Македонско-Охридски комитет.
1903г. – Народен представител.Независим депутат
1904г. – Във вестник „Ден” печата множество статии , стихотворения – „Потайностите на българския дворец” (за това стихотворение е даден под съд за нанасяне на обиди на особата).Процесът се точи няколко месеца , много адвокатски колегии застават зад Михайловски. В няколко точки описва нарушенията , които князът е направил в рамките на една година.Въпреки всичко е осъден на 3 години на строг тъмничен затвор.Заменя се с условна присъда-3 години да не пише нищо против княза.
През 1905г. във 1-та статия на Божан Ангелов се намира предложението Михайловски да се обяви за Патриарх на българската литература.През същата година излиза неговия сонет „Лама сабахтани!” – изповедно емоционално съпреживяване на преживяното от автора.Отново през 1905г. се появяват неговите диалогизирани очерци – „От развала към провала” – Това са преки наблюдения от парламента.Според очерците всички политици говорят за народа,работят против народа.
Образите на Стоян Михайловски
1.Поета философ – Философът песимист търси универсалните закони,които управляват човешкото битие.Човекът е нещо нищожно във Вселената.
2.Сатерик – (през 90-те години на 19-ти век) – носи доза абстрактност,което го сближава с философската му същност.
3.Религиозен поет ( 1-то десетолетие на 20-ти век) – отдава се в служба на Господ ,ражда се единственият религиозен автор.Търсейки Бог , човек търси нравствеността.
Невъзможно е Михайловски да се възприеме като единство.Полага основите на модерната българска литература.Той успява да провокира читателя,поставя начела,които ще бъдат доразвити от тези , които идват след него.
През 1918г. пише цикъл любовни стихове- „Когато всеки месец беше май”.Тук той използва принципа на мистификацията. И Вазов и Михайловски към края на живота си се опитват да бъдат модерни със своите модерни цикли.Предсмъртното желание на Михайловски е да бъде погребан до гроба на Вазов.Но това не се осъществява.Умира на 03.08.1927г. в София. Вазов признава Михайловски.Дава му висока оценка и двамата имат съзнанието,че градят основите на българската литература.

4.Захари Стоянов – „Записки по българските въстания”
Роден е през 1850г. Създава огромно по обем творчество в рамките на само едно десетолетие – 1879 – 1889.Въпреки това има не издадени съчинения.Мемоарно-документалното творчество не е подредено приживе.Захари Стоянов и Стефан Стамболов се присъединяват като съблюдатели на войната.
„Записки…” се отнася за дейността на Панагюрския революционен окръг.Той е летописец на Панагюрското въстание и един от апостолите на въстанието,опълномощен да го обяви.В летописа си говори за себе си иронично-важни са големите събития.Бенковски поръчва на З.Стоянов да описва въстанието.Има достоверност на фактологията.
През 1885г. З.Стоянов подготвя Съединението.
През 1886г. е подпредседател на Народното събрание.
През 1888 – 1889г е председател на Народното събрание.
„Записки на българските въстание”
-Предговор – авторите на заглавията,които е използвал.Описва влизането в Рушчук.Използва дивит – средство за писане.
1883г. „Васил Левски – Дякона – черти от живота му” – 1-та биография на апостола.
1884г. „Записки…” Том 1.
1887г. „Записки…” Том 2.
1891г. „Записки…” Том 3.
1886г.-„Четите в България на Хаджи Димитър,Филип Тотя и Стефан Караджата”.
1889г. „Христо Ботьов – опит за биография”

„Записки по българските въстания”
20-те години на 20 век се обръща по-голямо внимание на записките.Подзаглавието на книгата е „Спомени на очевидци 1870 – 1876” . 1 Том е посветен на Л.Каравелов.Рецензията е от Петър Пешев,който е първият български литературен критик след освобождението.Според него езикът на „Записките…” е много прост.Писателят разказва тъй както са протекли събитията.Има противоречие в хронологията на събитията,но З.Стоянов следва тази своя особеност умишлено.Един от основните въпроси е кой разказва в „Записките…” . Първите глави нямат никаква свръзка с основния замисъл.Има прекъсване на разказа.Едно от прекъсванията е свързано със срещата на З.Стоянов с Дядо Въльо.Има две гледни точки в творбата-преди и след Освобождението – знаещ и незнаещ – двоякост.За предаването на Ангел Кънчев ,Захари Стоянов представя дълга публицистична тирада против предателството.Също така вмъква и предателството на В.Левски , има разказ за Отец Матей Преображенски.Двоякостта в книгата е на композиционно равнище.На микроравнище книгата не е изградена хронологически-постъпателно,а е подчинена на психологията на разказвача.Има особена праговост.Сменя се кода на разказване.
Жанр на „Записките…” – пътеписен текст.
Мемоар – субективност в разказа.Мемоарното побира биографичното.
Публицистичност – осигурява сигурност във фактите,има изявена гражданска позиция.Не може да бъде роман,защото няма худ. персонажи (има исторически личности,но не худ. образ),но има повествование.Носи елементи на художественост,но на друго равнище-с мемоарния разказ,има худ. детайли,които облагородяват мемоарния разказ,цветист език на базата на сравнението.
Документалност – на базата на конкретно цитирани документи (посвещението в революцията,клетвата на З.Стоянов) Наблюдава се умишлено забавяне на действието.
Освен това се наблюдават дълги природни описания,които са елементи на пътеписния текст,който обединява всички жанрове.За „Записките…” се смята че е хибриден в жанрове отношение текст – съдържа 4 жанрови типа в равноправно отношение.З.Стоянов се оказва модерен разказвач за 80-те години на 19 век скрит зад наивността на разказа си.

5.Алеко Константинов.Пътеписи – жанрова синкретичност („До Чикаго и назад” и други).Фейлетони – поетика на жанра.”Бай Ганьо” –естетически ,социологически,народопсихологични разрези.

Краят на 80-те и 90-те години на 19 век е поколението на образованите писатели.Алеко Константинов е един от тях.Той е преводач на руски и френски език (Пушкин и Лермонтов).Изявява се като един от първите критици на С.Михайловски.Вижда новото във философките му трудове.През пролетта на 1893 година пътува за световното изложение във Чикаго.През 1889 и 1891 отива също съответно до Париж и Прага.Тамошната преса се е надявала той да опише изложението.През 1893 година отпечатва впечатлението от своето пътуване в списание „Български преглед”.През 1894 издава своя текст в отделна книга под ръководството на Беньо Цонев,който сменя заглавието на А.Константинов като редактор „До Чикаго и назад”.Това е съкратеното заглавие на пътеписа.Неговата поетика се корени в двояката природа на текста-съпоставка между американската и българската,българската и европейската действителност.Започва разказа си от Париж.Впечатлението му от Америка е ,че всичко е огромно.Демонстрира една свободна личност.Иска да открие през своите очи новия свят и да го покаже на българския читател.Завършва с мечта за осъществяване на околосветско пътешествие.
1894 – във списание „Мисъл” започват да се появяват отделни части на „Бай Ганьо”.Запазен е моделът на пътуването.
1895 – издадена е книгата,която е разделена на 4 части.
Третата част е отмъщението на Алеко към обществото озаглавена „Бай Ганьо прави избори”.Четвъртата част е озаглавена „Бай Ганьо журналист”-надежда за израстване на героя,съдържат се злободневни политически фейлетони,където бай Ганьо е герой на фейлетоните.Пенчо Славейков нарушава замисъла на автора като ги публикува към „Бай Ганьо”.Разрушава концепцията – започва още с първото изречение-отделно графично в текста,където е запазена основната концепция.
-Преобличането и опитите да скрие своята телесност – не успява да се преоблече (да смени своята същност)
-Манипулацията на Алеко - поставя героя в ситуации , в които той няма да издържи (предварителен замисъл),незнае как да приеме тази свобода.
-коментаторски текст и отделни разказвачи през различните моменти пътувания – студенти/разказвачи-изпитват страшен срам и неудобство при срещата с този тип българин,което е било характерно по това време.
-Срам – смях (авторската гледна точка)
Само в главата „Бай Ганьо прави избори” няма помощен разказвач.Авторът в някои случаи се препокрива със своя герой.Книгата не е морализаторски или превъзпитателен текст.Жанрът на творбата е сборник разкази (цикличен) с един основен герой.Може да се приеме че това е един жанров експеримент.Има изключителна полярност в мненията за произведението.Най – хубавата статия е от Пенчо Славейков.Той казва , че има рамка в която трябва да помести огледало,което счупва преди да го постави.В случая става въпрос за принципа на счупеното огледало.Ако Алеко беше се побрал в рамката,той щеше да бъде еднозначен.

6.Пенчо Славейков.”Епически песни” – фолклор и литература , философия и литература,епическо и психологическо. „Сън за щастие”-лирическата миниатюра,функция на пейзажа,поетика на мечтанието , концептуалност.”На острова на блажените”-модерният проект на българската литература.

През 1888 година издава 1-та си книга „Момини сълзи” – кратки лирически фрагменти,които са добре посрещнати от обществото.Дори самия Вазов научава за това в Одеса и похвалва младия П.Славейков.Само Пенчо Славейков не е доволен от себе си.Това е метафора за по нататъшния труд на Славейков.Той е верен почитател на лириката на Хайне.Стиховете му са близки с неговите.Тази стихосбирка за Пенчо Славейков е механичен труд.За нея той казва , че книгата не е била концептуална.Славейков е водещия поет във списание „Мисъл”.Младите се легитимират като се сравняват с Вазов.
През 1896 година издава своя стихосбирка „Епически песни”.През втората половина на 90-те години Славейков е студент в Лайпциг.Натрупва определен тип култура,което дава отражение върху творчеството му.1898 година „Блянове” с под заглавие „Епически песни.Книга втора”.През 1903 година отново има „Епически песни”.1907 година „Епически песни” първи том,втори том „Епически песни”. В трети том има прекомпозиране и редакция на първи и втори.През 1907 отново прередактиране и прекомпозиция.В четвъра книга „Епически песни” има предговор.Битката за тази книга е повече от десетолетие.Предговор: „Олаф Ван Хелдер” очерк (литературен портрет на един българин).Това е първият опит на Славейков за литературна мистификация. От 1903 / 1904 той се подписва с псевдонима Олаф Ван Хелдер.Чрез този предговор , той представя някои биографични и творчески черти от своя образ , но не изцяло.Олаф е двояк текст и мечтата на Славейков за това какъв трябва да бъде модерния поет.Една от първите характеристики на модерния поет е различността му от останалите , защото той е с мисия в обществото-изпълнява определена естетическа мисия.Славейковия творец трябва да извърши нравствен подвиг.Чрез усилията на българските модернисти , литературата ни става автономна,тоест тя се занимава само с естетически проблеми.Мисията на модерния поет е да превърне литературата ни в естетика.
„Епически песни” том 4.
„Луд гидия”-поставя го в началото на книгата.В никакъв случай Славейков не е групирал стихотворенията си по концепция.Те някак си се групират с други по концепция.”Ciss moll” (музикален термин,който Славейков ползва за стихотворението си).Бетовен е централен персонаж в стихотворението.За сега има 2 типа стихотворения: с фолклорни мотиви и философски мотиви.От философските са „Микеланджело”,”Фрина”,”Сърце на сърцата” и др.Те отново не са прегрупирани.Във философските стихове Пенчо Славейков поставя проблема за твореца , който трябва да премине през страданието за да твори славейковия герой.За Славейковия герой е характерно е,че винаги има избавление в края.Например в „Ciss moll” Бетовен е представен в кризисна ситуация.Той е поставен на границата между живота и смъртта.Започва да търси себе си.Постулатът на модернизма е ,че личността сама по себе си е ценност.Бетовен решава,че трябва да живее за да твори.Личността е в центъра на света.Въпросът е , че всяка личност трябва да открива своята същност.
Поемите „Ралица”,”Бойко”,”Коледари” и др.
Ралица е патриархална девойка.Създадена е за да влезе в диалог с бащиния текст.Ралица ще трябва да избере сама като личност своя любим.В патриархалния модел,момъка избира девойката.Тук това е за да се подчертае , че модерната жена има право да изразява себе си . Това никак не е патриархалната девойка.В поемата няма битов пласт.Още 1893 година с „Ралица” Пенчо Славейков създава една от модерните творби. Ралица до края на живота си остава сама , вярна на своя си избор.Застъпва се тезата за избиращия човек-човекът направил своя избор,отстояваш го докрай.
Прочетено: 12583 пъти

Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!

Нова тема Отговори

Върни се в “Литература”