Логиката се появява в Древна Гърция.Тя е по-стара от името си и е на 2600 години.С появата си тя задава образеца,рамката на много други неща.Логиката е духът на научността,неината поява е появата на идеята за научността.Тя е майката на научността.Логиката не е наука,а тя е първата наука.Логиката е наука характерна за европейската цивилизация, наука за формите на мисленето. Мисленето е предмета на логиката.Логиката не е езикознание,тя не съвпада с езика,но си служи с него,има нужда от него.Логиката не е психология.В душата се състои мисленето.Логиката не се занимава с душата.Но мисленето се подчинява на правила и закони,които не са подчинени на психологията,за това логиката не е психология.Логиката изучава мисленето.Мисленето е възможно най-простото нещо и същевременно най-непонятно.Мисленето е нещо, което знаем какво е,когато не мислим за него.Ако започнем да мислим за него,вече не знаем какво е.Мисълта протича през нас.
Душата е формата,в която се реализира предметът на логиката.Мисленето е предметът на логиката.Космосът представлява нашият свят според древните гърци.Този свят има център и ние сме в центъра.Космосът е там,където живеем.Той представлява кръг,това е познатият за нас свят.В този свят има правила и закони.Космосът завършва там,където вече спират да действат законите.Противоположното на Космоса е Хаоса.Това е мястото,където няма и не действат никакви закони и правила.Хаосът е свят,в който не се е родила истина,това е светът без истина.В Хаоса живее безсмислицата.Това е свят преди творението.В Хаоса не може да има гледна точка.Безвидността характеризира Хаоса.Безвидността не е мракът.Безвидност има тогава,когато няма какво да се види,няма кой да види и няма виждане.Това,което логиката изучава е логосът.Логосът – това е първозакон,той е закон за законите,закон за себе си,слово.Логосът е силата.която разделя Космоса от Хаоса.Логосът не представлява светлина.Той дели светлината от мрака.Той не може да се види,невидим е,но без него нищо не може да бъде видяно.Всичко,което е разлика между Космос и Хаос – това е логосът.Логосът е невидим,но са видими следите на неговото минаване,на неговите действия.Той говори за себе си чрез делата си.Логосът е онази сила,която определя нещата такива,каквито са.
2.Понятие
Логосът има своите форми и те са три.Логосът е силата,които формира света,без да я виждаме,виждаме само резултатите и.Формата е особен начин на съществуване и на съдържание.Нещата имат вътрешна и външна форма.Външната е случайна и се изменя,докато съдържанието издава вътрешната форма.Формата е особеният начин на съществуване на логоса.Понятието е една от формите на съществуване на логоса.Хегел казва,че то е първата форма на логоса.Според него понятието е най-важната форма.
Понятието въплъщава в себе си мощта на идеите.Когато идеите влезнат в нас,те могат да пожелаят какво ли не и тъй като те са своеобразен вид власт,човек им се подчинява.Принципът на понятието се изразява в това,че нещата,идеите,които са заложени в него,стават,карат човек да направи нещо.Сократ нарича това бесове.Понятието е сила,която стои в нас,то ни управлява,докато си мислим,че ние я управляваме.Понятието и идеите управляват нас,а не ние – тях.Те определят формата на живота на човека.Понятието живее в тялото на човека,обитава го и кара самото тяло да бъде човешко.Сократ жертва своя живот заради властта на понятието,на своите идеи.Тези сили определят линиите на човешкото поведение.
Понятието е разкриване на същността,но не просто разкриване, а задържане на същността.Знаем ли същността,ние имаме понятие.Придобиваме знание в резултат на разкриване.Понятието се свързва с истината.Тя е нещо,което първоначално лиспва,а след това се появява и връхлита човек.Tя е събитие.Самото разкриване на истината е понятие.Понятието и идеите са сили,които ни водят.Понятието – това е разкриване на същността на съществуващото.Знаеш ли истината,имаш понятие. Езиковият израз на понятието е думата. Понятието е мисълта в думата.
Понятието има две свои характеристики – обем и съдържание.Когато мислим за едно понятие,ние мислим за обема му. Обемът това е клас,множество.Множеството – това е много мислено като едно .На всяко понятие съответства дадено множество.Всички понятия имат обем.Няма понятия без обем,има такива с нулев обем.Всяко нещо,което е понятие,може да бъде заменено със своя обем.Когато мислим или казваме ‘котка’,ние имаме предвид всички котки.Когато мислиш за едно понятие,мислиш за обема му.Отношенията между понятията могат да се заменят с отношенията между множествата.Няма понятия без обем.Могат да бъдат общи (маса),единични (Видин ) и такива с нулев обем(баба Яга).Понятията в нулев обем са понятия с празно множество.Обемите на понятието влизат в обеми на други понятия.Понятията се делят на конкретни и абстрактни.
При Платон понятието е сила,която контролира човека.То дава сила,но може и да мачка.
Понятието е начин на съществувне на логоса.От логоса се виждат познати очертания.Понятието е първата е и най-проста форма на логоса.Понятието е същността на нещото,която се е разкрила пред нас.Понятието е знанието за същността.
Цялата тема:
Предмет и същност на логиката.rar- (17.87 KиБ) Свален 33 пъти