Анализ на "Септември "на Гео Милев

[dark_angel]

Поемата "Септември" НА Гео Милев е пълноценен израз на неразривното
единство м/у конкретноисторическото и философскообобщаващо начало в
неговата поезия.Чрез нея се утвърждава човешкия стремеж към свобода и
щастие,катарзистното страдание за постигане на вярата.Творческия замисъл
Гео Милев реализира чрез съчетаване на реален исторически
факт-Септемврийското въстание-и универсална проблематика,свързана с
идеята за смисъла и целите на човешкия бунт,за природата,същността на
вярата и етапите в нейното постигане. Подемът на човешкия дух е отразен
в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането на бунта като
резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на
онеправданите и потиснати човешки маси. "Ноща ражда из мъртва
отрова,вековете злоба на роба,в своя пуриурен гняв величен"

о на постигането на идеяла и осъществяването на вярата. Оптимизмът се
утвърждава и като върешна нагласа на колективния дух и в следващите
части на поемата. В четвърта и пета глава бярата е разкрита като извор
на сплотеността. Силата и е реализирана художествено чрез изграждането
на метафорочна образност "хиляди вери","хиледи воли" и чрез
разширяването на пространствените граници-"нагоре","високо","над целата
втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена
разрушителната стихия на бунта,внушена чрез символно-алегорична
образност-"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия
утрем,също представена стихиино.Преходът от оптимизма към трагизма се
съдържа от седма го единадесета глава на творбата,като в седма е дадено
началото на погрома само в един стих "започва трагедуята!" И
наистина чрез конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една
страшна трагедия.Тук внушенията се постигат чрез натрупване на
образи,свързани с представата за смърт и ужаст. Единствено чрез подвига
на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката
личност саможертвата в името на идеяла. Жертвеното изкупление на
свободолюбието е страданието в името на вярата присъства в единадесета
глава,където възмездието на човеческото непокорсвто се явява
кулминационен израз на погрома и трагичното начало. Прозренията за
необоснованата жестокост,за несправедливостта се явяват лато стимул в
борбата за постигане на хуманните идеяли,които поетът е изразил в
дванадесета глава. Разкрит е процесът на човешкото самоосъзнаване чрез
преосмисляне на традиционните исторически и морално етични
възгледи.Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с
Бога.Това е изява на извоюваната независимост,на реабилитираните
права,осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог,без
господар,земята ще бъде рай,Човешкия живот,ще бъде един безкористен
възход" Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата-това са
основните оптимистични насоки на поемата "Септември" от Гео Милев.Те
определят и патос,който осмисля жертвеността,страданието и
мъченичеството.