Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

“Аз помня чудно мигновение” - шедьовър на световната любо...

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

“Аз помня чудно мигновение” - шедьовър на световната любо...

Мнение от Mozo »

“Аз помня чудно мигновение” - шедьовър на световната любовна лирика.

“Аз помня чудно мигновение”-шедьовър на световната любовна лирика.

Стихотворението “На К.” на Пушкин е несъмнено едно от най-прекрасните, на-великите и най-известни любовни стихотворения. В центъра на творбата стои една любовна среща. Авторът ни разказва за чувствата и емосиите, събудени в сърцето на лирическия герой, раздялата му с любимата, милия спомен за нея, мъчителната забрава и накрая прераждането в новата среща. Основната идея на творбата е да покаже значението на това невероятно чувство, което романтиците определят като смисъл на живота, да покаже любовта в най-хубавата и светлина.
Стихотворението започва със срещата на лирическия герой с едно видение. Той си спомня за чудния миг, когато е зърнал образа на любовта. Тя е описна като “видение”, което “прелита” пред погледа на лирическия герой. Той е толкова опиянен от нея, че я сравнява с “гений на чистата красота”. Авторът дава да се разбере, че тази внезапна среща е имала огромно въздействие върху него и е остала следа в сърцето му. Думите “видение”, “прелетя”, “яви се”, “пречиста карасота” навеждат читателя на мислълта, че поетът не говори за среща с истински човек, а по-скоро за среща с чувството, наречено любов. А и като погледнем цялата творба, никаъде не се споменава физическо описание, което да ни подскаже, че той говори за човешко същество. Описано е само въздействието, което има въпросанта среща върху лирическия герой и чуватвата и емоциите, зародили се в сърцето му. Всъщност Пушкин говори за нещо много по-висшо от неговата любима, а именно чувствата, които той изпитва кум нея. Те са описани като висша сила, като нещо извън този свят, като “божество”. Може би именно за това и името на стихотворението е “На К”, вместо да се казва примерно “Анна Керн”. Авторът не пише стихотворение за жената, която обича, а посвещава стихотворение на нея, в което разказва за начина, по който тя го кара да се чувства.
По много нежен и красив начин авторът разкрива какво за него е любовта, а именно смисъл на живота. Това се вижда в описанието на емоционалните състояния, в които изпада лирическия герой при присъствието и при отсъствието на неговото “божество”. Във втория коплет на стихотворението поетът разкрива по какъв начин любовта е променила живота му, как го е осмислила. Както за всеки влюбен любимото същество е убежище от реалният свят така и в стихотворението спомена за гласа на любимата и чертитите на лицето и са спасението в “скръбта на порив безнадежден” и в “светски суети”. Гласа на любимата не е просто глас, той е най- нежния за лирическия герой, а чертите и са “небесни”. Света е разделен на две нива, едното е света на мъките и на сивотата, а другото е небесния свят на чистите чувства и извисеността, а любовта е връзката между тях за лирическия герой. Тя е тази, която го издига над светските суети. Но спомените са проектирани да бледнеят. Избледняването на този спомен, поетът сравнява с вихър, който разпръска мечтите му. Няма какво да ги запази, след като не е опазил спомена за гласа на любимата. Животът се е превърнал в “марачно заточение”, лиририческият герой жвее “без божество, без вдъхновение,/ без сълзи, без живот, без страст”. Изброени са най-основните човешки емоции, без които нито един човек не може да съществува, включително и самият живот. На лирическият герой не само, че му липсват вдъхновението, сълзите и страстта, на него му липсва божествената сила, която може да се тълкува и като вяра, липсва му и животът. При следващата среща на лирическия герой с неговото “чудно видение”, той сякаш се преражда – сърцето му “бие в упоение” и той си възвръща “и божество, и вдъхновение,/ и сълзи, и живот, и с траст”. Той отново чувства, отново има божествена сила в живота си, отново е жив. Изводът е, че живот не може да има без любов, защото именно любовта е смисъла му.
Стихотворението на А. С. Пушкин “На К.” Несъмнено е един шедьовър на световната любовна лирика. Творбата представя едно възвишено духовно изживяване със съпътстващите го моменти на радост и скръб, убеждавайки читателя, че без любов няма вяра, няма вдъхновение, а присъствието и дава смисъл на човешкия живот.
Прочетено: 3708 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Литература”