Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕТИКАТА. ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ, ВИДОВЕ-лекция

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.
Брутен вътрешен продукт, безработица, брутен национален доход, валутен курс, лихвени проценти, национален дълг, потребителско търсене, процент на инфлация, търговски баланс, фондов пазар.
Нова тема Отговори
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
Мнения: 29946
Регистриран: пет ное 30, 2007 12:06
Репутация: 58101
пол: Жена

ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕТИКАТА. ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ, ВИДОВЕ-лекция

Мнение от Kotkata68 »

ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕТИКАТА.
ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ.
ВИДОВЕ

Като наука тя се формира в Античността. Основна роля играят 3 древни цивилизации – Индийската / с будизма/, Китайската /с конфуцианството/ и Гръцката /с антропологическата тенденция от 5-4 век пр.н.ера – възгледите на Сократ, Платон, Аристотел/ ; преплитането на философия с: култура, религия, политика, социален живот и всекидневно мислене.
Терминът етика има гръцки произход = нрав, обичай, характер.
Етиката е хуманитарна наука, в основата и е заложен философския подход. Тя е философска наука. Тя си взаимодейства с др.философски дялове като: естетика, аксиология, философска антропология.
Етиката касае теорията и практиката на човека в нейната целокупност.
Тя може да има качество на “универсална човешка способност” защото засяга моралното съзнание, моралната само оценка на индивида.
Тя съдържа правила за поведението на хората, правила за действията им – дали са правилни или погрешни, морални или неморални.
ЕТИКАТА е съвкупност от правила, водещи към 1 морално поведение и явяващи се основа за запазване и продължаване на организирания начин на живот.
ПРЕДМЕТ на етиката е МОРАЛЪТ – в неговата сложност, противоречивост, незавършеност.
ЦЕЛ на етиката – да изследва и обяснява моралните явления и да учи на морал.
Основното в нея е моралната преценка през призмата на доброто и злото.
Етиката е насочена към установяване на определен ред във човешките взаимоотношения. За целта тя използва ценностният дуализъм /двойственост= добро и зло, материя и дух/.
ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ – на етиката са аксиологичността /афинитет към ценностния момент/ и нормативността /насоченост към предписването на поведение/.
ОСНОВНОТО ЕТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ е “човек-колектив-общество” – то определя съотнасянето между социални интереси с различна степен на общност. Нито 1 морал не може да заобиколи въпроса за индивидуализма и колективизма; за индивидуалното и колективното начало.
Категорията ОТГОВОРНОСТ заема възлово място в етиката. Отговорността е белег за идентификация на моралното съзнание, моралното поведение, моралните отношения. Отсъствието й обезмисля всяка 1 етическа система.
ФУНКЦИИ на морала – те визират неговото социално назначение----
регулативната, ориентировъчната и социално-възпитателната функции.

Етиката извежда общите принципи и насоки за поведението на субектите в рамките на определени целесъобразно формирани техни общности. Тя посочва приоритетите. Не елиминира целите и задачите, а трансформира техните виждания и сочи общия момент в интересите им.
Посредством етиката в дад.област се внедряват определени разбирания за значимостта на моралната страна във взаимоотношенията – хармоничното съжителство, сътрудничеството, общата полезност и удовлетвореността. Тя се отнася до фундаменталното в човешките отношения. Тя тълкува и преосмисля света, морално го проблематизира, категоризира, извежда от него втори свят – над света на вещите, функциите и технологиите.
ПРИЛОЖНАТА ЕТИКА има смисъла на практическа етика. Според Кант разбирането за етиката е като “практическа философия”.
Аристотел я отделя от теоретичните науки и я слага в групата на практическите науки редом до политиката и икономиката. Практическият аспект на етиката подкрепят и Платон, Августин, Тома Аквински, Хобс, Мил.




ПРИЛОЖНА ЕТИКА
ПРИЛОЖНАТА ЕТИКА се формира през 60-те год. на 20 век в САЩ.
Тя отразява пренасочването от фундаменталното и теоретично равнище към равнището на нравствената практика, изгражда връзката с живота и се явява опосредстващо звено.
Прил.етика Е “средство за движение на етическото познание към социалната практика”.
Класическите теории за морала не се противопоставят на теориите на приложната етика.
По своята СЪЩНОСТ приложната етика е аспект на философската наука и прилага философски анализ към морални факти. Прил.етика е основна част от приложната философия.
ТЯ ИЗПОЛЗВА теориите и методите на етиката и философията за разрешаване на практически проблеми, св. с ценностен противоречия и морални конфликти, възникващи в професионални, високоспециализирани или др.обществено-престижни области.






ПРОФЕСИОНАЛНА И СЛУЖЕБНА ЕТИКА
В общата приложна етика се развиват множество вътрешни подразделения – типове прил.етика, засягащи различни групи от проблемни комплекси.
ТИПОВЕ ПРИЛОЖНА ЕТИКА: - професионална, служебна, бизнес-етика, екологична, биоетика, педагогическа, етика на семейно-битовите отношения и др.
Прил.етики се разработват във връзка с развитието на различните родове практическа дейност.
Насочени са към разкриването на пътища за реално въздействие в/у нравственото съзнание и поведение на хората.

ПРОФЕСИОНАЛНАТА ЕТИКА се отнася до изследването на морала в различните области на разделение на труда. Тя засяга ролята на индивида – като член на дадена професионална общност.Тя е в интерес на ефективността на професионалния труд. Нейната задача е да формира и възпитава личността на професионалиста.
Тя засяга въпроса за проф.морална дължимост като форма на общата морална дължимост и налага разбирането за осъществяването на обществено полезен труд чрез упражняването на всяка 1 професия. Проявява подчертана насоченост към определени типове професии – такива, които се отнасят до човека.
Прил.етика има изразен ценностен характер и е връзка между приоритетите на обществото и тези на конкретната професия. Професион.поведение се подлага на ценностна квалификация /правилно-неправилно, добро-лошо/.
Проф.етика е ценностно-нормативна теория за поведението на хората в дадена професия.
От гледна точка на бизнес-етиката, голямо значение имат търговската етика, застрах.етика и др.

СЛУЖЕБНАТА ЕТИКА се свързва с взаимоотношенията м/у хората с различни професионални роли и йерархичен статус, които са обединени от полагането на труд в 1 и съща социална 1-ца. Тя носи единство в целите, изискванията спрямо членовете на труд.колектив, утвърдени критерии за оценка, съвм.поемане на отговорност, определена нравствена ориентация, типична за даденото работно място. Служ.етика има събирателен характер – включва в себе си множество конкретни етики, включително и професион.етики.
Служебната и професион.етика се намират в отношение на частично припокриване и засягат различни спекти от нравствените взаимоотношения м/у хората в процеса на труда. В бизнеса, като служебна етика може да бъде разглеждана фирмената /вътрешнофирмената/ етика.
БИЗНЕС-ЕТИКАТА
Етика на деловите отношения = на бизнес етика.
Б.етиката е научна дисциплина развиваща се във връзка са актуалните проблеми на проявлението на морала в деловите отношения.Определя етическите принципи и норми на поведение в рамките на деловия живот. Отразява особеностите на нравственото съзнание и взаимоотношенията на хората в бизнеса.
Бизнес-етиката има хуманитерна насоченост , в основата й лежи идеята за преодоляване на противопоставянето на специфичните ценности в бизнеса на човешките морални ценности, за синхронизацията им и взаимното утвърждаване.
Тя е приложение на общите етични правила върху бизнес-поведението.
ОБЕКТ НА БИЗНЕС-ЕТИКАТА са взаимоотношенията, засягащи покупко-продажбата на стоки за потребление и услуги с цел печалба. ОБЕКТЪТ се свежда до деловия живот и бизнеса въобще.
ПРЕДМЕТ НА БИЗНЕС ЕТИКАТА е нравствената страна на деловия живот – хуманизацията на деловите отношения.
По ХАРАКТЕР БИЗНЕС ЕТИКАТА е Интердисциплинарен – почиваща в/у философски основи. Тя е насочена към свързването на икономиката с класическата наука етика.
ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ НА Б.ЕТИКАТА:
В академичните среди тя е наложена в рамките на философската наука.
Бизнес.-етиката не е икономическа наука а философско разбиране на икономиката.
1. Има подчертан афинитет към ценностите.
2. Включва се в икономическата практика под формата на съвкупност на правила за доброволно спазване.
3. Изискванията й нямат задължителен статус, неспазването на правилата не подлежи на регламентирани санкции.
4. Осъществява действието си посредством механизма на обществената принуда – нравствените изисквания се осъществяват в т.нар. нравствени императиви и се самоналагат.
5. Има силно практическа насоченост – целта й е да съдейства за по-ефективно функциониране на бизнеса чрез нравствеността.
6. Изискванията на б.-етиката имат универсално значение – принципите й са всевалидни и приложими към вс.области на деловия живот.
7. Б.етиката съдържа голяма доза релативизъм /относителност./ Нейната относителност се определя от непрекъснатата динамика в деловия живот.
ЗАДАЧИ НА Б.ЕТИКАТА
Всяка наука има 3 функции:
1. описване и обясняване на обектите.
2. предвиждането на настъпвалище в тях изменения
3. насочване на тези изменения.

ФУНКЦИИ НА БИЗНЕС ЕТИКАТА
1. Проучва морала в деловите отношения и се стреми да го обяснява. Констатира и анализира фактите на моралния живот.
2. Прогнозира развитието на деловия морал
3. Съдейства за усъвършенстването на деловите отношения, чрез внедряването на морала, интелекта, цивилизоваността.
4. Има оценъчна /аксиологична/ функция – формиране на оценките вследствие етическия анализ.
5. Социален смисъл на б.-етиката във връзка с очакванията на обществото.
ВРЪЗКИ НА Б-ЕТИКАТА С ДР.НАУЧНИ ОБЛАСТи
ВРЪЗКИ С:
1. Философията – тя предоставя категории, концепции, логически инструментариум от методи на анализ и разкриване на общи закономерности. Опосредстващо вземо м/у нея и б.-етиката е етиката.
2. С общата теория на икономиката – тук има базови понятия, категории, концепции, общи принципи в икономиката
3. С отрасловите икономики – като индустрията, аграрната икономика, иконом.на търговията, на транспорта и др.
4. С Мениджмънта,
5. Застраховането,
6. Банковото дело и др.
7. С психологията – св. Е с необходимостта да се отчитат психичните особености на индивида
8. С общите социологически модели - и Социологията.

СТРУКТУРА НА БИЗНЕС ЕТИКАТА
Структурата на б.-етиката се определя в зависимост от това какви отношения в деловия живот са обект на разглеждане .
АКО СЕ ВЗЕМЕ ЗА КРИТЕРИИ ФИРМАТА: - обособяват се 2 групи – Външни отношения и Вътрешни отношения.
ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ: :
1. ОБЩЕСТВО-БИЗНЕС-СФЕРА - -водеща е идеята за съобразяване на дейността на различните звена на бизнес-сферата с глобалния обществен интерес
2. ОБЩЕСТВО – БИЗНЕС-ФОРМИРОВАНИЕ /ФИРМА/ - отношенията засягат изискванията към отделните стопански клетки; осъзнаването на соц.отговорност; на глобалните цели
3. ФИРМА – ФИРМА – изразява характера на сотнасянето между различните делови субекти – свързва се с конкуренцията.
4. ФИРМА – ПОТРЕБИТЕЛ - връзка между 2-та полуса в бизнес-практиката - /производител – потребител/.
5. ФИРМА / КАТО ЦЯЛО/ - ЧЛЕНОВЕ НА ДР.ФИРМА - това е разновдност на отношенията «Фирма-фирма». Има неофициален характер. Силно е изявен личностният момент и личностният критерий за нравственост.

ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ – това са взаимоотношенията в рамките на отделната фирма през всичките й равнища на йерархията.

1. ИНДИВИД – ИНДИВИД – засяга междуличностните отношения по хоризонтала на фирмата – м/у хора със сходно служебно положение.
2. ФИРМА- СЪТРУДНИК –отношенията м/у субекти с различна степен на общност. Наблюга се в/у лоялността.
3. РЪКОВОДИТЕЛ - ИЗПЪЛНИТЕЛ – отношение по вертикала на фирмата . Отнася се до етиката в управлението.Това отношение може да се развива и на нивото на отделни индивиди. Може да се пренася и в/у цели етажи от йерархията във фирмата.

ДЯЛОВЕ на БИЗНЕС-ЕТИКАТА

1. ФИРМЕНА ЕТИКА- /вътрешно-фирмена етика/ - е основна клетна на стопанския живот.Разглеждайки фирмата от нравствена гл.точка – ключово значение имат – мотивацията; формирането на ценностите; фирмената култура; фирмената стратегия; характера на комуникациите, регламента на общуването /деловия етикет/; отговорността; доверието; лоялността.
2. МЕЖДУФИРМЕНА ЕТИКА – засяга взаимоотношенията м/у отделните стопански единици.
3. УПРАВЛЕНСКА ЕТИКА – включена е във фирмената етика. Гради се в/у принципа на субординация /подчинение/, като се отчитат спецификите при вертикалната линия на комуникации. Тя се отнася до подхода към човешкия фактор – във връзка с притежаването на определени права и задължения; определяне на приоритетите; направляване на потоците от човешки взаимоотношения с оглед постигане на определени цели; делегиране на права и отговорности.Формалната структура на отношение е в основата на управленската етика.
4. КОМЕСРИАЛНА ЕТИКА - / търговска етика/ - засяга моралните проблеми, възникващи по повод отношенията на покупко-продажба. Тя изучава, анализира и направлява стихийно формиращия се търговски морал с оглед максималната ефективност на дейността. Силно е изявен дискусионният модел.
5. ЕТИКА НА РЕКЛАМАТА – етичният аспект в рекламната дейност засяга морални проблеми; морални изисквания и отговорности по отношение на обществото.
6. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ЕТИКА
7. ЕТИКА НА БАНКОВОТО ДЕЛО
8. ПРОИЗВОДСТВЕНА ЕТИКА
9. ЕТИКА НА ТРУДА

ЕТИКА ПРИ ФОРМАЛНИТЕ И НЕФОРМАЛНИ ОТНОШЕНИЯ
Отношенията във всяко икономич.формирование са 2-формални и неформални.
1. ФОРМАЛНИ отношения – това е скелетът на организацията. Те са строго регламентирани; засягат общуването в зависимост от служебното положение /йерархичното служ.положение/. Формалната структура е в основата на управленската етика. При фирмената етика – акцентът е в/у неформалността.
2. НЕФОРМАЛНИТЕ отношения не преминават пряко през центъра на управлението.


ВЪЗНИКВАНЕ НА БИЗНЕС-ЕТИКАТА
ПРОБЛЕМИ НА РАЗВИТИЕТО Й

Възниква във връзка с деловия живот в САЩ – там най-рано се осъзнава необходимостта от етичен бизнес; преоткрива се човешкия фактор;етиката на бизнеса става научна дисциплина.
Предпоставки за възникване на бизнес-етиката: - цялостното развитие на производителните сили и производствените отношения; развитиено на човека с неговите потребности, трупането на знания и теоретичното им осмисляне.
ПЪРВИ ЕТАП – разделението на труда и установяване на определени взаимоотношения м/у отделните професии.
ВТОРИ ЕТАП – засяга периода на Новото време 17, 18, началото на 20 век – свързва се с необходимостта от обоснованане на деловата етика във връзка с нуждите на практиката. При капитализма за 1-ви пък започва изучаването на професионалния морал. В 2-те год. на 20 век вече са оформени идеите за новия модел на корпорациите /наречени «пророчески»/.От голямо значение са теоретич.разраб. на Мери Фолит и проф. Джей Форестър. Новите идеи се явяват в противотежест на утвърдилия се «тейлъризъм» / школа на научното управление/ - той е чужд на етиката.
ТРЕТИ ЕТАП – СЪВРЕМЕНЕН – средата на 20 век – раждане и обосноваване на бизнес етиката като научна дисциплина; отделянето й от общата професионална етика и началото на самостоятелното й съществуване.
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ на бизнес етиката
1. Увеличаване ръста на знанието; ускорен темп на техническия прогрес; повишаване производителността на труда и свръхпроизводството.
2. Повишаване ролята на борсата в свет.икономика.
3. Високо развитие на производителните сили, които дава отражение в/у материалната задоволеност на човека и надрастване нивото на елементарните потребности.
4. Развитие на интелекта и самочувствието на човешкия фактор .
5. Необходимост от нови качества в управлението на деловия живот. Необходимост от нов тип ръководител – обединяваща личност, познаващ човешката природа, разчитащ на човешкия фактор и на морала.
6. Системата на социализма се явява подходящ стимул за осъществяване на положителни изменения в деловите отношения.

В САЩ в средата на 20 век възниква и се развива школа на човешките отношения с представители – Елтън Мейо, Даглас МакГрегър, Честър Бърнард ...Основната й заслуга е обосноваване необходимостта от промяна в отношенията към човека ва бизнеса. Набляга се на творческия характер на човеш.природа; чувството за колективизъм; ролята на свободата и доверието. Тези идеи се доразвиват в движението за “корпоративен труд”.

БИЗНЕС- ЕТИКАТА КАТО АКАДЕМИЧНА ДИСЦИПЛИНА

Официално начало на б.етиката се приема 1974 г – провеждане на конференция по въпросите на морала в бизнеса /в Канзаския университет/.Формира се организация в САЩ «Общество за бизнес етика». Бума на б.етиката започва през средата на 80-те години.

Задачи на б.-етиката за развитието си като академ.д-на:
1. Да обоснове правото си на съществуване; да изясни смисъла си във връзка с обществото и отношенията си с другите науки.
2. Да изгради теоретични основи; да премине към изграждането си като действителна наука.

Като академ.дисциплина, б.е. е свързана с утвърждаването на нов подход към съвременния бизнес, основаващ се в/у идеята, че заедно с всичко, той трябва да се превърне и в сфера на човешки взаимоотношения, да удовлетворява чов.потребности, да зачита чов.достойствто, да реализира справедливост.

Проблеми в развитието на б.-етиката:
1. Необходимост от непрекъсната защита на позициите на етиката, отстояване с/у различни дискриминации. Стремеж към равноправие с другите дисциплини; борба за отхвърляне обвиненията около своята обективност.
2. Необходимост от обосноваване социалната ефективност от бизнес етиката
3. Подбор и подготовка на преподават.кадри. В свет.мащаб, тя успява да се утвърди като област на философите.
4. Трудности св. С подготовката, обезпечаването на преподавателската дейност.
5. Проблеми в чисто изследователски аспект
6. Проблемът за съвместяването на теорията и практиката и оптималното съчетание м/у тях.
7. Опастност от заменяне на критичната с описателната етика; проблеми с поучителството.
8. Деформации в характера на бизнес-етика-обучението.
9. Опастност от кооптация – поглъщане на бизнес-етиката от други науки и загубата й на самостоятелна дисциплина.

Разпространение на бизнес-етиката
САЩ, Япония, Западноевроп.свят.

Линии на разпространение: /как се осъществява разпространението й/ :

1. В преподавателската дейност – като специална и задължителна дисциплина.
Гл.център в развитието на б.етиката е Харвардския университет; Страндфордския, у-тат в Чикаго, в Ню Йорд, Хастингс-чентърът, у-тът Кент, в Белмонт, Оксфордския у-тет, Страфордския.
2. Посредством издателска дейност, печата, кръгли маси, дискусии.
3. На нивото на фирмената дейност – курсове, семинари, привличане на експерти по етика, експериментиране и внедряване на нови практики.

ПРОБЛЕМИ В РАЗВИТИЕТО НА ЕТИКАТА НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНО СТОПАНСТВО

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЕТИКАТА НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ
Преориентация към пазарно-регулирана икономика. Преход към пазарен модел – и от тук проблемът за морала в бизнеса. Трансформация в съзнанието на хората и човешките взаимоотношения. Функционирането на фирмите като основни клетки на стоп.система и утвърждаване на конкурентното начало – от тук засилване на икономическите с етическите принципив живота на фирмата.
ОСНОВНИ ТРУДНОСТИ в неразвитосттана фирмения морал–ФАКТОРИ:
ПЪРВА ГРУПА – свързани с естеството на отношенията в бизнеса – липсата на нормални пазарни условия и опит във фирмената дейност; неразгърнатостта на конкуренцията и липса на нравствени императиви.
ВТОРАТА ГРУПА – засяга съзнанието и е следствие от първата група фактори: неразвито конкурентно икономическо начало – липса на осъзнаване на важни елементи на пазарната система.
1. формализъм и ограниченост към проблемите от хуманитарно-приложен характер;
2. неумение при боравенето с водещи идеи в съвременния световен мениджмънт.
3. неизживяното едностранчиво разбиране за бизнеса като «правене на пари» и индивидуална изгода.
4. непознаване на бълг.традиции във воденето на стопанство.
Предпоставки за ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТРУДНОСТИТЕ
1. Стремеж за интеграция със силно развитите западни икономики – натрупване на знания, стоп.опит и промяна на мисленето.
2.Предоставяне на по-голяма свобода и отговорност на отделната фирма и ръководителите й
3. Положителни изменения при обучението на кадрите
ЗАДАЧИ в морално отношение
Преосмислянето на идеята за човека – разбирането на човека като център на стопанска дейност и ключов фактор за успеха.
Като изключителна необходимост от страна на държавата – осъществяването на специална морална политика в областта на икономиката.
- утвърждаване на нов хуманитарен , нестандартен стил на мислене , делови манталитет;
- формиране на нравствено-делово поведение;
- развитие на специфично българския хуманитарен стил на управление.
ФИРМЕНА КУЛТУРА

СЪЩНОСТ НА КУЛТУРАТА

Културата е дух, мислене, мисловно единство, модел на чов. и социално поведение; стил на живот в рамките на 1 общност.
Представители на културологията – О. Шпенглер /културата – 1 живо същество, на което е присъща енергия, динамика и насоченост в развитието/.
Според Енциклопедич.речник «Уебстър Ню Колиджънт Дикшънъри», културата е:
- развитие на интелектуалните и морални качества – главно чрез образование, експертни съвети и специализирана подготовка
- усъвършенстване на вкуса, придобит чрез интелектуална и естетическа подготовка.
- интегрирани модели на човешко творение, вкл. Самия начин на мислене, говор и действие.

БИЗНЕС-КУЛТУРАТА / фирмената култура/.

Културата на бизнеса представлява начин на живот в деловата сфера, определен стил на мислене, поведение, взаимоотношения.

КУЛТУРА НА ФИРМАТА /корпоративна култура/
Корпоративната култура се различава от култура на управлението.
Културата на управлението - Тя:
- набляга в/у обединението, връзката, единството във фирмата
- има се предвид при нещата, свързани с формални белези, външни изисквания, технологии
Корпоративната култура:
- се отнася до целия колектив;
- осигурява единство и сплотяване,
- решаване на въпроси, св. с концепцията на фирмата
Фирмената култура е еталонната бизнес-култура, обхваща и свързва елементите на фирмения живот.

Фирмената култура въплъщава духовната асмосфера на общността и се изразява в споделяне на идеите, ценностите, вярванията, традициите и др., като при нейното изграждане заляга етиката.
Фирмената култура може да бъде съзнателно формирана. Може и да бъде естествено установила се асмосфера на взаимоотношения.

МОДЕЛ НА 7-S на Макинзи – подход при който от значение са 7 взаимносвързани променливи. Централно място се отдава на фирмената култура . Подхода е свързан с подчертаване ролята на неформалността в организациите и отчитането на етиката.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФИРМЕНАТА КУЛТУРА

1. ХАРМОНИЯ – Фир.култура е своеобразен ред в хаоса, нареждане на хаоса, привеждане на взаимоотношенията в порядък.
2. УНИКАЛНОСТ – тя се явява индикатор на принадлежността. Приемането на фирмената култура означава и приемане на самата фирма.
3. СТАНДАРТИЗАЦИЯ – всяка фирмена култура е мах. стандартизирана – тя е обща, единна за всички членове. Фирмената култура уеднаквява, за да създаде синхрон в живота на събраните на 1 място разнородни човешки индивиди.
4. ПРИТЕГАТЕЛНОСТ - кохезия /сцепление. Изборът на фирма е избор на начин на живот. Културата на фирмата моделира манталитета на свързаните с нея хора.
5. ИНЕРТНОСТ – смисълът на фир.култура е в нейния традиционализъм, в даването на увереност, на трайна опорта точка на хората от фирмата.
6. ПРИЕМСТВЕНОСТ – Дори когато хората се сменят – общият дух на културата остава. Културата е феномен, осигуряващ приемственост в живота на фирмата.

ФУНКЦИИ НА ФИРМЕНАТА КУЛТУРА
Фирмената култура оказва помощ при управлението на хората /живата сила/.

1. Допринася за по-голяма целенасоченост в поведението, разкрива задачите; целите; обстоятелствата на съществуването на фирмата; предписва правила за оптимално действие съобразно утвърдени разбирания.
2. Насочва индивида, поощрява неговата активност – тя е инструмент на мотивацята.
3. Осъществява обединяващо действие върху човешкия фактор. Налага убеденост и чувството за съпричастност и обща отговорност.
4. Утвърждава ценностния дух на фирмата
5. Е източник на устойчивост и сигурност
6. Създава условия за развитие на личността, подтиска евентуални негативни реакции.
7. Регулира всички взаимоотношения
8. Чрез нея се извършва съхранението, преноса, развитието, разпространението и утвърждаването на всичко най-ценно за фирмата
9. Съдейства за реализацията на фирмената стратегия.
10. Е във връзка с утвърждаване на фир.престиж

КАЧЕСТВО НА ФИРМЕНАТА КУЛТУРА

ПОКАЗАТЕЛИ за качество: Сила на културата и Насоченост

1. СИЛА НА КУЛТУРАТА – има отношение към самореализацията на фирмената култура, изразява се в:
- числото на зачитащите я индивиди и степента на нейното споделяне;
- силата на мотивацията – до каква степен тя стимулира човешкатаа активност във фирмата.

2 вида фир.култури:
1. Силни култури – /ефективни/ те се отличават с наситена присъственост в живота на фирмения индивид и не остават незабелязани за външни лица. /Силни култури има в Ай-Би-Ем, Дженерал Мотърс, Форд и др./.

2.Слаби култури – Имат слаба ефективност, градени са стихийно; срещат се гл. При фирми, в които преобладава административния подход с силна централизация и носене на отговорността единствено от върховете на управлението.

2. НАСОЧЕНОСТ НА КУЛТУРАТА

Насочеността – това е ориентацията на фирмената култура към определен род дейности и връзки със стратегическите концепции на фирмата.

В зависимост от отношението към промените и нововъведенията, творчеството, риска; от динамиката на взаимоотношенията - фирмените култури се делят на:
1. Пробивни – стимулиращи агресивно поведение и са силно адаптивни към измененията
2. Консервативни – стимулиращи отбранително поведение и задържащи промените.




ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА КАЧЕСТВО НА ФИР.КУЛТУРА:

- отношение към персонала
- характерът на комуникациите – формални или неформални
- управленските пълномощия
В зависимост от тези показатели може да се извърши оценка на фирмените култури по отношение на бизнес-морала. Важна е отправната точка – да има съвпадение на цели и ценности – Например:
- по отношение на отделната фирма, позитивна е културата, съдействаща за утвърждаване на корпоративните идеали
- по отношение на обществото – позитивна е тази култура, която хармонизира с най-значимите социални потребности за дадения период.
- позитивна от позицията на горните 2 гл.точки фирмена култура може да се окаже недотам добра по отношение на отделния индивид обаче /безогледно eкспоатиране на личността/ или по отнош. на част от обществото.

ПОЛОЖИТЕЛНИ МОМЕНТИ ВЪВ ФИРМЕНАТА КУЛТУРА

1. Фирмени култури ориентирани към етична детерминация на поведение
2. Фир.култури, ориентирани по-слабо към етичната страна на деловия живот за сметка на по-директна и безцеремонна насоченост към финансовите си цели. /Те са типични за България – с неразвити пазарни отношения/.

ЕЛЕМЕНТИ НА ФИРМЕНАТА КУЛТУРА

Елементите на културата са производни на утвърдените във фирмата виждания, убеждения, оценки. Ценностите имат нормативно значение и около тях се организират останалите елементи.
Към елементите се отнасят: митове и легенди;символи, идеали, традиции, вярвания и мечти, цели, идеи, норми, стандарти, ритуали и др.
1. МИТОЛОГИЯ НА ФИРМАТА –тя е виждане за хората – идеализирано, но отразяващо техните постижения. Нейните действащи лица се дават като примери за подражание на другите и ги наричат «герои». Митологията поощрява ентусиазма, експеримента, личната отговорност, самопожертвованието.
2. ТРАДИЦИИ – характеризират устойчивостта, повтаряемостта, последователността в проявленията на фирмата. Направляват мисленето, поведението, отношенията и се предават през периодите от съществуването на фирмата. Традициите са неразделни от митологията на фирмата, те се явяват генератора във фирмата.
3. НОРМИ- нормата е установено правило /чрез закон или по обичай/, изискване, валидно за дад.общност от хора. Нормата –е критерии – ниво на общуване и съдържа в себе си утвърдено разбиране за правилност.. В зависимост от нормите се изработват «Фирмените табута» - забрани, целящи ненарушаване хармонията на фирмената култура.
4. СТАНДАРТИ – стандартите, ритуалите и церемониите засягат регламента на човешкото поведение в деловата сфера и са същността на фирмената етикеция. Чрез тях се осъществява еднофирмения поведенчески модел.
5. РИТУАЛИ – засягат всички изисквания, установени през времето. Ритуалите са дейности, каращи хората да се чувстват по-добре заедно. Дават възможност за освобождаване на хората от ролите, които носят като служители и помагат за разкриване и на други страни от тяхния характер.
6. ЦЕРЕМОНИИ- са разновидност на ритуалите. Церемониите са показни и тържествени. Чрез повишаването на положителния емоционален градус с тяхна помощ се формира духовния климат на фирмата.



ЦЕННОСТИТЕ ВЪВ ФИРМЕНИЯ ЖИВОТ

Фирмата е среда на човешките взаимоотношения, и контактите в нея са преди всичко културни контакти.

СЪЩНОСТ НА ЦЕННОСТИТЕ

Понятието ценност има относителен характер.
От гл.точка на фирмения живот – ценностите са стойности регламентиращи характера на взаимоотношенията във фирмата и влияят в/у нейното успешно функциониране. Водещите фирми ги наричат «свръхцели» на развитието.

ЦЕННОСТИТЕ СА:
1. Свързани с основни концепции и вярвания, участват във възпитанието и сплотяването на фирмения колектив
2. ценностите са всепроникващи и влияят в/у всички аспекти от дейността на фирмата.
Прочетено: 22931 пъти

Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!

Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
Мнения: 29946
Регистриран: пет ное 30, 2007 12:06
Репутация: 58101
пол: Жена

Re: ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕТИКАТА. ПРЕДМЕТ, ЦЕЛИ, ВИДОВЕ-лекция

Мнение от Kotkata68 »

3. те дават осмисленост на съществуването и са в основата на «фирмената философия»
4. по отношение на личността и бизнеса, ценностите се отъждествяват с всичко онова, което личността отстоява и чрез което живее, върху което стъпва, посредством което оценява.

Тезата на УОТСЪН е че: всяка организация за да успее трябва да:
- има система от твърди вярвания и ценности;
- преданността към тези вярвания и ценности;
- готовност за промяна на всичко в себе си в процеса на развитието си с изключение на вярванията и ценностната си система.

НЕТРАДИЦИОННОСТ

Ценностите в бизнеса имат противоречива същност и са от особен род приоритети. Първото изискване към тях е да не накърняват основния закон на бизнеса – закона за печалбата.

СЪПЪТСТВАЩИ ценности на фирмения живот:
1. РЕЛАТИВИЗЪМ /неопределеност/ - това е неопределеността, всеобщата относителност, мобилност, заменяща строгия регламент на морала в бизнес-сферата.
2. ПРАГМАТИЗЪМ - за него от значение е запазването на принципните ориентири.
3. УНИВЕРСАЛНОСТ – в рамките на дад.фирма ценностите са всевалидни. – масовост на споделяне на фирмените ценности.
4. КОМПЛЕКСНОСТ – фир.ценности обхващат различни стойностни категории. Събират в себе си рационални и ирационални моменти.

ПОДБОР НА ЦЕННОСТИТЕ

Подборът на ценностите е специфичен за всяка фирма. Той отразява глобално възприетата насока на нейното функциониране.
В морален аспект – се обособяват изисквания за: издържаност, значимост от гл.т. на обществото, на фирмата като цяло и на всеки 1 от фирмените членове. Фирмата съчетава различни ценностни нива: Личностно, Корпоративно, Общочовешко.
Ценностите на модерния – културния бизнес са императивно зададени. Основният фактор в неговото развитие е факторът «конкуренция»
На съвременния етап от развитие на бизнес-практиката ценностите участват в борбата за спечелване на потребителското доверие, което е свързано с борбата за печалба.
При ценностна градация :
1. Първо е доверието като универсална ценност.
2. Второ – свободата
3. Доверието
4. Лоялността – към фирмата и фирмата – към членовете си. Лоялността представлява качеството на работата – т.нар. любов към продукта.
Други ценности:
1. творчеството, новаторството, нестандартното мислене – които са във връзка с отговорността
2. неформалносттая, удовлетвореността от общуването, уважение, зачитане достойнството и способностите на другите – това е във връзка с формиране на отношенията във фирмата и поведението на личността.
3. във връзка с формиране на личностните характеристки – честност, скромност, стремеж към самоусъвършенстване.
4. във връзка с глобалното поведение на фирмата – балансирането на интересите, грижата за всеки един от фирмата
5. уважението към клиента – във връзка със смисъла на функционирането на стоп.субекти и отношенията «стоки-услуги»



ФИРМЕНИ ЦЕННОСТНИ КОДЕКСИ

Обединяването, обвързването и организирането на фирмените ценности се осъществява посредством фирмения ценностен кодекс /корпоративното кредо/. Той представя вярванията и очертава етичната отговорност на компанията.
Фирменият ценностен кодекс е системата от основните приоритети, подредени в йерархичен ред в зависимост от значимостта ми. Той е устойчива структура, засяга само акцентите. Ценностите в него се явяват под формата на принципи, общи предписания и изисквания на дейността, норми, стандарти на поведение.
СЪДЪРЖАНИЕТО според Питърс и Уотърман на доминиращите ценности във водещите фирми се свежда до убедеността че:
- те са най-добрите
- че и най-малката подробност в дейността им е важна
- убеденост в превъзходното качество и обслужване
- че повечето членове на организацията трябва да бъдат новатори и да са отворени към новаторството даже и в случай на неуспех.
- Убедени са във важността на неформалността за поощряването на контактите и комуникациите
- Убедени в признаване на важността на икономич.растеж и печалбата.

РОЛИ НА ценностната система за успешната работа на фирмата:
1. Обединяващо действие в/у чов.фактор – то произтича от споделяните идеали; от съзнанието за наличие на единни ръководни начала в дейността;
2. Засилване на доверието и лоялността, развиване на т.нар.Вярност към фирмата. Спомага за осъществяване на идентификацията на собственото аз с това на фирмения служител.
3. Мобилизирано действие на всички нива на организацията.
4. Създаване на яснота и правилна ориентация в работата – указвайки какво се очаква от всеки и как трябва да се постъпи в духа на фирмената традиция.
5. Формране на общовалидни критерии за оценка.
6. Възпитание на личността вътре във фирмата.
7. Позитивно влияние в/у имиджа на фирмата
8. Подкрепяне на финансовите цели и спомагане за трайния успех и продължителността на живота на фирмата.
Ефективността на ценностния кодекс е в непосредствена зависимост от отворената и свободно осъществяващата се комуникации.

ЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА МОТИВАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА ФИРМАТА


СЪЩНОСТ НА МОТИВАЦИЯТА ВЪВ ФИРМАТА

Проблема за мотивацията на дейността във фирмата е свързан с определянето на човешкия фактор за водещ измежду всички останали фактори влияещи в/у трудовия процес и в частност – в/у ефективността на бизнеса. Стремежът е да се открият и задействат по най-ефикасен начин положителните заложби на личността.
Мисъл на Фройд – «работата и любовта са най-вълнуващите форми на самоизява, които хората могат да изпитват».
Мотивацията може да бъде определена като подбуждане на хората към дейност.
СМИСЪЛЪТ на мотивацията е в:
- обосноваването на поведение;
- регулирането на поведение.

Задачи на мотивацията - търсенето и посочването на работната сила на основанията за нейното делово поведение.
ПРИЧИНИ /МОТИВИ/ ЗА ДЕЙНОСТТА - осмисляне и свързване на потребности интереси, норми и ценности.

ПОДХОДИ КЪМ МОТИВАЦИЯТА във фирмата:
1. Ефективността на управленското въздействие във фирмите е пропорционална на неговия мотивационен ефект.
2. Човешкото труд.поведение е обвързано с комплекс от мотиви, често противоположни, несъвместими, водещи борба за взаимно елиминиране.
3. В мотивацията се пресичат обективни и субективни, външни и вътрешни по отнош. на личността фактори. От значение е начинът на тяхната симбиоза.

3 КОМПОНЕНТА НА МОТИВАЦИЯТА

1. СТИМУЛЪТ /остен/ - има целенасочено въздействие в/у личността с оглед на нейната активизация. Изпълнява ролята на ВЪНШНА причина.
2. МОТИВЪТ е импулс – основание за действието. Според Уорън мотивът е съзнателно преживяване или подсъзнателно състояние, което в дад.ситуация е фактор, вземащ участие в детерминирането на индивидуалното и социално поведение. Мотиват е всеки фактор, който встъпва в качеството на ВЪТРЕШНА подбудителна сила.Мотивите са естествената трансформация на потребностите.
3. ПОТРЕБНОСТИТЕ – са най-дълбоките детерминатори на човешкото поведение. Те са ядрото на мотивацията. Изразяват вътрешната за човека необходимост. Определят се като състояние на недостиг, при което дад.живо същество не притежава нещо, което обективно или субективно му е необходимо. В резултат на това преживяване се поражда стремеж към преодоляване на липсата. Потребностите са първоизточник, условие за изява на човешката активност. Потребността е конкретно определена – тя винаги е потребност от нещо. Леонтиев подчертава че потребността е заключена вътре в себе си и от гл.т. на мотивацията е необходимо тя да придобие своята предметност, като открие обекта, който я удовлетворява. Потребностите изразяват състояние на недостиг и неравновесие на организма.

Между мотивите и стимулите и потребностите на личността съществува единство.
От гл.точка на фирмата, механизмът на мотивацията може да бъде представи по сл.начин:
1.ЦЕЛИ; 2. МОТИВИ; 3. ДЕЙСТВИЕ /реакция на фир.индивид/;
4. РЕЗУЛТАТ.


ТИПОВЕ МОТИВАЦИЯ

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МОТИВАЦИИТЕ съобразно избора на критерии:

І- Класификация на мотивациите според субекта при отчитане степените на общност /мащаб на поведенския субект/:
- индивидуална – отчита основанията за дейност на конкрет.индивид;
- групова – отчита спецификата на групата сходни по интереси и положение индивиди;
- общофирмена – отчита общите интереси.

ІІ. Класификация на мотивациите според тяхната устойчивост:
- глобална – засяга трайната нагласа на личността
- ситуативна



ІІІ. Класификация според участието на съзнанието /степен на осъзнатост на мотивите/:
- рационална – залага на човека като разумно същество; на мисленето; на преценката от ползата
- емоционална – залата на ирационални подбуди.

ІV. Класификация според характера на стимулирането:
- материална – насочваща по-пряко към предявяваните по отношение на личността претенции;
- морална – надхвърля едностранчивия технократичен подход – но непопулярна.

V. Класификация според акцента в/у оценъчния момент при отчитането
- мотивация на положителното утвърждаване – чрез поощрения – тук се разчита на засилване вероятността от повторение на желаното поведение;
- мотивация на отрицателното утвърждаване – посредством негативно-санкциониращо въздействие в/у личността.

4 ТИПА МОТИВАЦИЯ НА ТРУДОВОТО ПОВЕДЕНИЕ

1. Материална мотивация на положителното утвърждаване
2. Материална мотивация на отрицателното утвърждаване.
3. Морална мотивация на положителното утвърждаване
4. Морална мотивация на отрицателното утвърждаване
Най-близко до бизнес-етиката стои моралната мотивация на положителното утвърждаване.



ОСНОВНИ ПОДХОДИ КЪМ ПОТРЕБНОСТИТЕ

ВИДОВЕ ПОТРЕБНОСТИ:
1. БИОЛОГИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ – свързани са с обезпечав.на съществуването – първични ,с индивидуален характер.
2. СОЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ – отнасят се до принадлежността към социалната група и стремежа да се заеме определ.място в нея.
3. ДУХОВНИ ПОТРЕБНОСТИ- св. са с познанието и разкриване на човешките възможности; със стремежа към съвършенство.

При продължително повторение на определено действие може да се достигне до смяна на мотивацията.


ПОДХОДИ към човешките дейности:
1. Първият – се представя в доктрината за Икономическия човек, свързва се с името на Фредерик Тейлър. Названието е ТЕОРИЯ «Х». Този подход залага на рационалната природа на човека. Приоритет е материалното стимулиране. Изключва се доверието към работниците. Няма колективност. Подчертава се индивидуализмът «Индивидите са автоматизирани, изолирани 1 от друго икономически същества».
2. Вторият – ТЕОРИЯ «Y” – представена от доктрината за социалния човек, св. с школата на човешките отношения. В основата е нуждата от удовлетворяване на социалните и духовните потребности. Набляга се на чувството на принадлежност към социалната група. Повлияна е от биохевиоризмът – най-популярната американска психология.
Бизнес етиката отхвърля принципно първия подход – приема само някои положения. А базирайки се на втория – тя надхвърля неговата ограниченост.

ПРИНЦИПИ в/у които се изгражда фирмения живот от позицията на бизнес етиката:
1. ПРИНЦИПЪТ НА ОБЩИТЕ ЦЕЛИ – колкото повече са разработени общите цели/ за компанията и работниците/ и колкото по-пълно си прилагат различаващите се цели, толкова по-пълно ще бъдат реализирани възможностите на организацията и членовете й.
2. ПРИНЦИПЪТ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА ПОДДРЪЖКА – отношението спрямо подчинените да се изгражда в/у уважение, разбиране, одобрение и заинтересованост от задоволяването на потребностите. Това формира у тях положителна нагласа и готовност за подкрепа на ръководителите.
3. ПРИНЦИПЪТ НА ОТГОВОРНОСТТа – процесът на работата в компанията тр.да е такъв, че да гарантира всеки член да се стреми и да приема отговорност за собствената си работа и за работата на своята организация.

Съвместими с тези принципи са изискванията –а въвличане на хората в трудовия процес, изграждане на отношение на доверие, емоцион.близост в труд.колектив, съчетаване на матер. И морални стимули.

ТЕОРИЯТА “ Z “ – разработена е във вразка с японските корпорации /може да се нарече японски вариант на Теорията “у”/. Тя се изгражда в/у сл.принципи:
1. доверие
2. система за пожизнено наемане и гарантиране на работното място
3. оценка на дейността и постеп.издигане в йерърхията /чрез вярност към ф-та/.
4. групов метод за вземане на решения
5. носене на отговорност от групата /предимно/.
6. залагане на колективните ценности
7. квалификация, осигуряваща растежа.

ПИРАМИДАТА НА МАСЛОУ – той е представител на хуманистичната психология.Неговата структура на потребностите е пирамида, в основата й са : 1. физическите потребности; 2- потребност от сигурност и социал.обезпеченост; 3- потребности от принадлежност; 4- потребности от социален статус; 5- потребности от самореализация /духовни потребности/.
В пирамидата на Маслоу е осъществена движение в 2 посоки:
1. Първата насока е св. с разгръщането в рамките на дад.ниво в смисъл на по-пълно и цялостно задоволяване, задълбочаване, насищане на определена група потребности без задължителен преход нагоре по скалата – т.нар. разширяване на основата на пирамидата.
2. Втората насока засяга трансформацията на задоволените в нови потребности от др. йерархично ниво – т.нар. изграждане етажите на пирамидата – тази насока се явява перспективна.

ТЕОРИЯТА НА ХЕРЦБЕРГ /ТЕОРИЯТА НА ДВАТА ФАКТОРА/ - в нея се прави класификация на факторите в 2 групи – 1 – мотиватори ,носещи удовлетворение от работата; и 2 – хигиенни фактори – обезпечаващи проявлението на първите. Така са диференцирани 2 типа личности – “търсачи на мотивация” и “търсачи на сигурност”.

ПОТРЕБНОСТИТЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ФИРМАТА

ПОТРЕБНОСТИ: потребности от реализация и самоутвърждаване на личността, потребности от творчество; потребности от признание; потребност от творчество; потребност от признание; потребност от откриване смисъл на дейността; потребност от сигурност и принадлежност и т.н.

ИЗИСКВАНИЯ За УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ на тези потребности
1. Засилване на доверието и предоставяне на свободи и отговорности за разгръщане на потенциалните заложби на индивида във фирмата
2. подчертаване значимостта на приноса на всеки 1 за общия успех
3. внушаване на доверие към фирмата и гордост от съпричастността с нея и големите й цели.
4. осъществяване на идентификация на собственото АЗ с това на фирмения служител
ЗАДАЧА за осъществяване механизма на мотивацията е компонента вярност към фирмата – вярност към фирмените интереси и постигането на нейните цели.
Характер на СТИМУЛИРАНЕ във фирмата – най-сериозни са основанията на онова стимулиране, което се гради в/у морална мотивация на положителното утвърждаване _на основата на поощренията/ - с по-малък разход на сили и средства се постигат по-големи резултати. Това стимулиране е подходящо за страни като Б-я с неголеми финансови и матер.ресурси.
ЕТИКА В ТЪРГОВИЯТА

Търговската /комерсална/ етика е вид професионална етика. Тя е дял от бизнес-етиката. Насочена е към обслужването на търговската практика.
Търговския морал функционира стихийно, а търг.етика е с подчертана теоретичност.
Под търг.етика се разбира преди вс. Системата от схващания относно моралната страна на търг.отношения – тя е теория за регулиране на поведението на търговците и цели да го хармонизира с желанията, потребностите, интересите, целите и очакванията на техните клиенти и цялото общество.
ЗАДАЧИТЕ на търговската етика се свързват с определянето на нравствената стойност на постъпките и явленията, изграждането на критично мислене отн.търговската практика; с възпитанието на необходими морално-делови качества у професион.търговец. Търг.етика е св. с финалния етап на фирмената дейност – придобиване на печалбата

РАЗБИРАНЕТО ЗА МОРАЛА В ТЪРГОВИЯТА

Традиционно търговията и моралът се възприемат като несъвместими. Факта, че в търговията се печели без да се произвежда е основание за негативна морална оценка давана от обществото на мотивацията на търговската дейност. Търговията осъществява връзката м/у производството и потреблението, тя е социално оправдана и необходима и като цяло подлежи на положителна квалификация от етическа гл.точка. Пирамидата е 1- потребление; 2- търговия; 3- производство.
Отговорностите на търговеца са разположени на границата м/у потребление и производство.
ОТГОВОРНОСТИ НА ТЪРГОВЕЦА в морален план:
ПЪРВА ГРУПА: - произтичат от балансиращата функция на търговската дейност. Св. Са пряко с взаимоотношенията с производителя Търговецът носи отговорност за дейността на производителя чиито стоки той привежда в движение. Затова търсим тези отговорности в 2 насоки:
1. провеждане на обективните и най-актуални потребности на обществото към производителя;
2. последователност в изискването за съобразяване с тези потребности
ВТОРА ГРУПА ОТГОВОРНОСТИ – от общосоциален характер. Взаимоотношенията с производителя преминават на заден план. Грижата за потребителя попада пряко в/у търговеца – тук се открояват: лоялност към интересите на обществото – глобално.
ТРЕТА ГРУПА ОТГОВОРНОСТИ – отговорности по отношение на стоките. Тези отговорности са повече от техническо естество.
ЧЕТВЪРТА ГРУПА ОТГОВОРНОСТИ – св. С конкретното осъществяване на контакта с потребителя. Проявленията на морала тук са в най-осезаем вид. Търговеца носи отговорност за изграждането на трайни отношения на доверие и доброжелателност. Важни са проявите на толерантност, честност, положит.излъчване на търговеца.

Морално задължение на съврем.търговец е идентивицирането на действителните потребности на различните клиенти – това е възможно чрез установяването на близост до мисленето, настроенията, желанията, душевността на клиента. Всяка проява на неетичност за сметка на моментната печалба е недопустима. И засяга имиджа на фирмата. Печалбата трябва да се яви като резултат от проявата на морални качества, висока култура на общуване и добър психологически усет и интелект.

ПЕТА ГРУПА – други отговорности – ангажираност към поети задължения, готовност за възмездяване при щети, защитан а търг.марка, лоялност в конкуренцията и др.
В развитите бизнес практики въпросът за изграждането на търг.авторитет – т.нар.добра репутация няма формален характер. Означава по-надеждни връзки с производителите, по –успешно сътрудничество с др.търговци и фирми. По-добри отношения с клиентите и като цяло – ефективна търговска дейност.

ЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ТЪРГОВСКАТА РЕКЛАМА

Рекламата е дейност, насочена към популяризирането на стоки и формирането на благоприятна представа за предлагащите ги фирми.
Тя е “умноженото умение да се продава”.
Приоритет на рекламната дейност трябва да е уважението към човека, към потребителя.
ЕЛЕМЕНТИ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА РЕКЛАМНАТА ДЕЙНОСТ
1. Начина на отнасяне към потребителя – зачитане на неговите интелектуални възможности, право на избор, съчетаване на емоционалното с рационалното. Тя тр. да дава необходимото количество достоверна информация за качествата на стоката или услугата. Изтъкването на предимствата не трябва да бъде подвеждащо и да мами потребителя. Рекламата тр. да се извършва деликатно, с усет за мярка и съобразяване на човешката чувствителност. Тя трябва да предизвиква положителни емоции, да формира естетически вкус и да възпитава.
2. Естеството на предлаганите стоки – морално недопустимо е да се извършва реклама на вредни за ч(овека стоки. Необходимо е да се постави грижата за обществото пред тази на собствената търговска изгода.
3. Адекватен подход към различните групи потребители. Трябва да се прави разграничаване на потребителите съобразно тяхното материално положение, специфичен социален статус, възрастови и полови принадлежности и др.
Приоритет в рекламната дейност е и:
1. САМОУВАЖЕНИЕТО, разбирано като грижа за имиджа на собствената фирма.
2. УВАЖЕНИЕТО КЪМ КОНКУРЕНЦИЯТА – св. с действия за демонстриране на превъзходствата и ненанасяне на морални щети.
Приоритетите на рекламната дейност оформят 3-ЕДИНСТВО:
1. Уважението към потребителя
2. Самоуважението
3. Уважението към конкуренцията.
ЗАДАЧА на рекламната дейност определено може да се каже че е моралното възпитание - Пред търговската реклама се поставя важната обществена задача:
1. да използва средствата на своето магнетично въздействие в благоприятна за обществото и неговите членове насока
2. да възпитава в утвърдени добродетели
3. да представя известни личности /като + пример за обществото/
4. да утвърждава значими морални ценности
5. да възпитава естетически вкус
6. да оставя по-голяма свобода на избор
7. да не превръща хората в инертна маса
8. да поставя важни проблеми за обществото















ПРОБЛЕМИ НА ОТГОВОРНОСТТА И ДОВЕРИЕТО В ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА ЗАСТРАХОВАНЕТО

Развитието на застраховането е част от социално-икономическите отношения. В тези отношения се обвързват 2 основни страни с различни, но съвместими помежду си интереси – застраховател – застраховани.
Застрах.дейност има ярко социален характер. Тя трябва да удовлетворява определен род дейности, свързани със закономерното присъствие на риска в живота на обществото. Същността на застраховането се изразява във възмездяване на четите чрез тяхното разпределение м/у всички участници в застраховат.съвкупност.
СОЦИАЛНА ЗАДАЧА на застраховането е предлагането и осигуряването на застрах.защита на клиентите – на тяхната собственост и интереси.
Рискът е «отрицание на сигурност и увереност». Застраховането е насочено към даване на сигурност на клиента. Непряко, то се явява в помощ на материалното производство и населението като цяло.
Застрах.дейност има хуманитарна насоченост : да обезщети при щега; да даде сигурност; фондовете от застраховането да се използват за общественополезни цели.
От гл. Точка на бизнес-етиката от значение е социално-възпитателната функция на застраховането, която произтича от моралните ценности. То възпитава към грижливост, отговорност, точност, трудолюбие и др.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЕТИКАТА В ЗАСТРАХОВАНЕТО И
НЕЙНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ

ПРИЧИНИ ОТ ПОТРЕБНОСТТА от етика в застраховането:
1. присъствието на големи рискове като обективна основа на застрах.дейност и влагането в тази дейност на големи суми.
2. големите надежди от страна на обществото и все по-голямата потребност от сигурност;
3. нуждата от засилване доверието в условията на конкуренцията.

НАСОКИ НА ПРОЯВЛЕНИЕ на етиката:
1. Още при 1-вия досег с клиента – застрахователната услуга и начина й на предлагане;
2. В изпълнението на поетите задължения, което засяга лоялността към клиента
3. В характера на взаимоотношенията вътре в застраховат.компания – вътрешнофирмената етика.

Застрах.дейност се представлява от отношенията на доверие. Тя цели да накара хората да вярват, че са осигурени и защитени. Важно е застрах.компании да притежават добър имидж. Моралът трябва да бъде поставен като фундамент в основата на дейността.
Погредната от формалната страна, застрах.етика не поражда голяма двусмисленост. Налице е твърда определеност – Договор. Изисква се стриктно спазване на поетите ангажименти с/у предварително осигурена от клиента вноска.

ПРОБЛЕМИ НА ЕТИКАТА В ЗАСТРАХОВАНЕТО

ПРОБЛЕМИТЕ в застрах.:
Макрозастраховат.ниво, на нивото на застрах.компания, на микрозастрахователно ниво.
1. МАКРОЗАСТРАХОВАТЕЛНО НИВО – на това ниво се изработват ръководните принципи и се изгражда обгата /глобална/ теория на морала в областта на застраховането. Представлява интересът и имиджът на професията.
2. НИВО НА ЗАСТРАХОВАТ.КОМПАНИЯ – то се отнася до политиката на отделното застраховат.звено. На това ниво се засяга изборът на приоритетите, респективно изборът на поведение в рамките на нравствено оправданото за областта поведение. Определят се системите за стимулиране. Съществен е въпросът тук за изработването на Ценностният кодекс на застрах.организация, който би-трябвало да дава приоритет на клиента, да акцентира на уважението към него и предлаганата към него сигурност.
3. МИКРОЗАСТРАХОВАТЕЛНО НИВО – това е конкретно изпълнителско ниво с преобладаваща практическа насоченост. При него представлява интерес това, как хората от компанията си вършат работата, техните качества и постъпки, казуси и правилни решения. Всяка 1 застрах.компания възпитава служителите си в определен стил на мислене и поведение и дава тон във взаимоотношенията с клиентите.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ АГЕНТ И ВЪПРОСЪТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ДОВЕРИЕ В ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Застраховат.агент осъществява непосредствено връзката с потребителите на застраховат.услуги и представя облика на застраховат.компания пред обществото и външния свят. Заплащането му е в непосредствена зависимост от конкретно свършената работа. Такива стимули създават предпоставки за пренебрегване на етическите изисквания. Необходимо е да бъде създаден баланс на интересите в полза и на 2-те страни, като основа за това трябва да бъде етиката.
Въпросът за утвърждаване на репутацията на застрахователя е ключов. Моралните качества и ценности на застрахователя изпъкват в различните етапи от деловия контакт с потребителите: Предварителен етап, оценка и сключв. На з.договор, съблюдаване на спазване на условията на договора.
1. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ЕТАП – той е свързан с убеждаването на клиента в необходимостта от сключването на застрах.договор при позоваването на риска. Основно е изискването за честност и достоверност при агитацията, съобразяване с интелекта на потенциалните клиенти и техните реални потребности. Недопустимо е да се разчита на търговската измама.
2. ОЦЕНКА И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАСТРАХ.ДОГОДОР – тук са налице изисквания, свързани с професионализма и монала на застрахователя . Оценката на размера на риска следва да бъде правдива, точна за да не се ощети нито 1 от страните. При определяне Размера на вноските не тр. Да бъдат премълчавани възможни преференции за клиента. Застраховат.договор е насочен към постигане съгласие м/у страните, той изразява доверието, което те си гласуват. От позицията на етиката трябва да се спазва принципът на доброволността в застраховането.
3. СЪБЛЮДАВАНЕ СПАЗВАНЕТО НА УСЛОВИЯТА НА ДОГОВОРА – това е свързано с взаимната лоялност на страните през време на траене на застраховат.договор. Етичните моменти тук са: 1. изискване за честност от страна на клиента и за неумишленост в предизвикването на застрах.случаи; 2. осигуряване на необх. Застрах.защита чрез система от облекчения и санкции; 3- поддържане на непрекъсната готовност за изпълнение на поетите с договора задължения; 4- извършване на обективна оценка на щетите така, че да не бъдат накърнени интересите на клиента; 5- навременно изплащане на застраховките; 6- взаимоотношенията на застрах.компании с държавата да бъдат регламентирани със статут – да бъдат изработени определени изисквания, граници на допустимото поведение; 7 – взаимоотношенията м/у застрах.компании да бъдат в духа на лоялната конкуренция; 8 – взаимоотношенията вътре в застрах.компания да са еталон за проявленията навън.






ЛИЧНОСТТА В БИЗНЕСА И МОРАЛНИТЕ ДИЛЕМИ

Разглеждат се моралните дилеми в деловия живот. Те са вечен спътник в развитието на обществото. Обуславят се от естеството на човешката природа и взаимоотношенията между хората.с
Същността на дилемата – е труден избор между 2 еднакво неприемливи възможности.
Моралната дилема се представя като: 1- морален конфликт; 2- морален конфликт в който, всяко предполагаемо действие или изход е погрешно; 3- осъзнаване на сложността и невъзможността за избор в конфликта.
Дилемата – това е осъзнаването на необходимостта да се осъществи избор в ограничаваща човека ситуация.
Дилемата въобще изразява известно предпочитание на личността, разбиране за правилност. Моралната дилема се обвързва с разбирането за справедливост – основното в нея е вземането на позиция спрямо личности и проблеми, съвместяването на интереси.
Решаването на моралната дилема сочи степента на развитост на нравственото съзнание. Нравственото съзнание е центърът на ценностното отчитане на съзнанието.

ПРОЯВЛЕНИЕ НА МОРАЛНИТЕ ДИЛЕМИ В ДЕЛОВАТА СФЕРА

Моралните дилеми в бизнеса произтичат закономерно от развитието на деловите отношения. Те влияят в/у формирането на определен тип взаимоотношения.
Моралният избор е особено сложен.
ОБСТОЯТЕЛСТВА съпътстващи моралния избор

1. В деловия живот се пресичат неограничен бр. И различни по характер интереси. Това поддържа непрекъснатото морално напрежение.
2. Деловия живот е обект на особена морална отговорност. Той влияе в/у разрешаването на различни глобални за обществото проблеми.
3. В бизнесът се формира еталонният за обществото морал.
4. От гл. Т. На фирмения живот, от значение е и фактът, че осъществяването на морален избор при различните ситуации е обвързано както с имиджа на личността, така и с имиджа на фирмата към която тя принадлежи.

В бизнеса, моралните дилеми се проявяват под различни форми. Някои от дилемите могат да останат незабелязани.

ТИПОВЕ морални дилеми, СЪОБРАЗНО СИЛАТА НА ПРОЯВЛЕНИЕ:
1. Дилемите на «осезателното присъствие» - ОТКРИТИ ДИЛЕМИ – те ярко се очертават на фона на съответните практически ситуации. Налагат вземане на някакво определено решение – в противен случай доброто име на фирмата е поставено под въпрос.
2. Дилема «под пласт» - СКРИТА ДИЛЕМА – тя присъства неусетно /косвено/ в развитиено на деловата практика. Трудно се идентифицира, няма стандартен характер. Към нея се отнасят и дилеми които са преди всичко в сферата на мисленето. Дилемите «под пласт» са св. С кумулиране на напрежението и в определен момент те биха могли да получат своята пряка актуализация и да се превърнат в дилеми на «Осезателното присъствие « - Открити дилеми.

ТИПОВЕ морални дилеми СЪОБРАЗНО ЕКСТРЕМНОСТТА НА СИТУАЦИЯТА:
1. Дилема на «критическия избор» - те се установяват в критични ситуации. Изисква се незабавен морален избор. Времето за реагиране е кратко. Налице е заплахата от настъпване на конфликтна ситуация и срив във взаимоотношенията; подриване доверието. Прерастването на моралната дилема в конфликтна ситуация е върховата фаза до която може да стигне моралното напрежение.
2. Дилеми на «еволюционния толеранс» - отсъствие на определеност на нравствената ситуация. Липсва директния натиск в/у личността.

ТИПОВЕ морални дилеми СЪОБРАЗНО ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ТЯХ:
1. Дилеми в които пряко се засягат личният интерес, личното облагодетелстване.
2. Дилеми свързани с интересите на други хора или фирмата въобще.

НИВА на моралните дилеми в зависимост от ЙЕРАРХИЯТА във фирмата:
1. Дилеми, св. с естеството на управленската дейност – имащи всеобхватен характер.
2. Дилеми, съпътстващи всеки 1 член на фирмата и касаещи специфични проблеми също и тривиални ситуации.

МОМЕНТИ в моралните дилеми:
1. Необходимост от морална постъпка /морален избор/ по принцип – заради самия морал.
2. Лична заинтересованост
3. Съобразяване с имиджа на фирмата
4. Критичността на ситуацията
5. Евентуални опасения от санкции
Особено в етичен план се явява проблемът за съвместяване на лоялността към фирмата с лоялността към обществото. Личността застава пред необходимостта да осъществи ценностно подреждане, степенуване и избор м/у 2 рода интереси. От 1 страна се оказват интереси от по-висок порядък, от друга – интересите на собствената фирма. Тук не е без значение обстоятелството, че принадлежността към фирмата задължава. Недопустимо е накърняването на жизнено важните интереси на фирмата и обществото като цяло както и различните форми на нелоялност, спекулациите с общественото доверие.
Моралните дилеми в бизнеса представят 3 страни: 1- общество-2-фирма-3-личност.
ПРОБЛЕМИ
СИТУАЦИИ при разрешаването на моралните дилеми
1. Ситуации на вземане на отношение към ИНТЕРЕСИТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ФИРМЕНИЯ КОЛЕКТИВ при което се налага избор.
2. Ситуации на вземане на отношение към РАЗМИНАВАНЕТО НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ФИРМАТА С ТЕЗИ НА ОТДЕЛНАТА ЛИЧНОСТ В НЕЯ. Измор м/у определен интерес на ф-та и влизащи в противоречие с интереса проявления на чистия хуманизъм. Понякога компромисът се явява необходим. Личността влага своя принос за успеха на фирмата и в определен момент се нуждае от подкрепа.
3. Ситуации при ОТСТОЯВАНЕТО НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ФИРМАТА ВЪВ ОБЩЕСТВОТО /разминаване м/у фирмен и обществен интерес/.-
4. Ситуации при ОТСТОЯВАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ФИРМАТА ВЪВ ВРЪЗКА С КОНКУРЕНЦИЯТА . В случая се намесва предаността към фирмения интерес.
5. Ситуации, в които се разкриват МОРАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ТЪРГОВСКАТА И РЕКЛАМНА ДЕЙНОСТ СВ. С ОСНОВНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ.
6. Ситуации изискващи БАЛАНСИРАНЕ ИЛИ УРЕЖДАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С КОНТРАГЕНТИ.
7. Непрекъснато възникващи ситуации ПО ПОВОД ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА АВТОРИТЕТ И ВЛАСТ
8. Ситуации при ЕЖЕДНЕВНОТО СЪВМЕСТЯВАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ИНДИВИДИТЕ ВЪОБЩЕ.
9. Различни ТРИВИАЛНИ СИТУАЦИИ - св. със самоуважението и достойнството на ръководителя.

ПРОМЛЕМИ НА КОИТО НЕ БИХА МОГЛИ ДА СЕ ДАДАТ ГОТОВИ ОТГОВОРИ
1. Доколко е възможно придържането към принципна позиция в условията на силен натист?
2. До каква степен личността може да отстоява на големи изкушения, св. с бързата и лесна печалба или с упражняването на властта?
3. Какви са шансовета в борбата с предразсъдъците на мнозинството?
4. Трябва ли да се поема ангажимент във връзка с решения на фирмата, противоречащи на разбиранията на личността?
5. Какъв би трябвало да бъде подходът при положение, че нравствеността изисква поемане на отговорност, признаване на вина по повод на някои негативни действия на фирмата.
6. Как да се процедира в случай, че бъде поставен под въпрос сочствения авторитет
7. Как би могло да се поддържа нравствена позиция в условията на неразвита пазарна икономика, както и при нлоялна конкуренция. В този смисъл – дали понякога придържането към морала не е нереалистично, неправомерно или просто наивно и няма ли да бъде за сметка на проиграването на възможностите за печалба.

ОСНОВНИ ОРИЕНТИРИ ПРИ РАЗРЕШАВАНЕТО НА МОРАЛНИТЕ ДИЛЕМИ

При разрешаването на моралните дилеми би трябвало да се съблюдават основните принципи на етиката или просто някои ръководни начала.
В качеството си на ориентир най-често се явява фирмената култура.
Желателно е да се следва и глобалната стратегия на фирмата.
При моралните дилеми в бизнеса е в сила правилото : фирмата да не застава с/у човека; да не жертва човека в името на успеха.
При решаването на моралните дилеми е необходимо да се подчертае единството на морално разбиране, психологически усет и интелект.

Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!

Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Икономика”