» Пароними, антоними, синоними и омоними(Урок)

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с българския език.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 174190
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Местоположение: Somewhere In Time

» Пароними, антоними, синоними и омоними(Урок)

Мнениеот Mozo » пет дек 28, 2007 17:30

ПАРОНИМИ


Това са думи, близки по звуков състав, но различни по значение. Например икономически и икономичен, практически и праКтичен. индианец и индиец. Кубанец и Кубинвц.
Паронимията е свързана с недостатъчна езиКова Компетентност. с незнаене значението на няКои думи. ТаКа се объркват значенията на две думи и едната се употребява неуместно вместо другата (праКтичен и практически. натурален и нотариален. Конституирам и Конструирам, адресат и адресант).
В други случаи употребената дума не е позната, тя е чута-недочута и се асоциира (свързва) с няКоя друга позата дума. Такива пароними изобщо не сз КииАсЕпи и са борят за слаба езиКова Култура (шумКа вместо шунКа. полюлвй Вместо полилей. мотиКи вместо мотиви).
Трети просто неправилно се изговарят или пишат и по този начин се създават неКниЯювни пароними (перес-пеКтива вместо перспектива, интвлвгвнт Вместо интелигент. сьвоКупност Вместо съвкупност. Константирам Вместо Констатирам. юристКонсул вместо юрисконсулт)





АНТОНИМИ


Това са думи с противоположно значение. За да има антонимия меАду думи, е необходимо Крайно (полюсно) противопоставяне по смисъл. Например от названията на цветове само бял и черен са антонимни, а названията на останалите цветове на дъгата, Които се преливат един 8 друг, не са антонимни.
Антоними мо?Ке да бъдат разни части на речта:
антоними прилагателни {добър - лош, млад стар, богат - беден, висоК - нисъ1(, голям - малъК, гладен -сит);
антоними съществителни (мир война, радост мъКа. любов - омраза, печалба - загуба);
антоними глаголи (говоря - мълча, сядам ставам, отварям - затварям, отивам - връщам се, паля -гася, правя - развалям);
антоними наречия (горе - долу. вътре - вън. близо - далече, горещо - студено, добре - зле, весело тъЛ-1 но);
антоними предлози (с - без. пред - зад, преди
след. под над).
По състав антонимите биват:
а) от разни Корени (добър лош. любов омраза, паля - гася);
б) от един Корен (сигурен - несигурен, щастие -нещастие, внос - износ, плета - разплитам, влизам -излизам).
В българския езиК антоними се произвеждат и с чуждите представки а- и анти- (нормален - анормален, симетрия - асиметрия, народен - антинароден).



СИНОНИМИ

Обратно на омонимите. в езиКа съществуват думи, )сои-то са различни по зВуЬоВ състав, но са близки по значение. Наричаме ги синоними.
Синонимите са думи. Които назоваВат едни и същи или сродни предмети, яВления, признаци, дейстВия и пр. Най-често тоВа са думи. Които принадлежат на една и съща част на речта {сграда и здание, ядене и храна, хубав и Красив, ям и храня се).
Синоними мо>Ке да бъдат:
а) български КниАоВни думи: работя, трудя се. действувам;
б) Книжовна и диалектна дума: ис1сам и сакам:
в) КниЯсоВна и Жаргонна дума: работя и бач1сам:
г) българска и чу>Кда дума: влак и трен, ъгъл и кьоше, родолюбец и патриот.
НяКои синоними са почти еднаКВи по значение (граматичен и граматически, наставка и суфикс, езикознание и лингвистика}, други са по-близКи по значение (отечество и родина, викам и зова. бистър и прозрачен). трети са по-далечни по значение (гледам и виЖдам. съперник, противник и враг}.
Във връзКа със значението и отношението. Което Влагаме при употреба на думите, делим синонимите на неутрални и стилистично оцветени:
мечта е неутрална дума. блян е поетичен синоним;
ум е неутрална дума. аКъл е разговорен синоним;
работя е неутрална дума, бачКам е Жаргонен синоним.
Обикновено една дума има няКолКо синонима. Съществуват синонимни речници. Където оКоло един основен синоним се групират другите синонимни думи.
Тъй Като всеКи синоним е подходящ В определена об-станоВКа. а е неподходящ В друга обстаноВКа, моЯсем да КаЯсем, че абсолютно еднаКВи синоними не съществуват.
ВсеКи говорещ или пишещ трябва да се стреми да използува най-подходящия синоним В Конкретната обстановка в заВисимост от събеседника (читателя), темата на общуването и др.



ОМОНИМИ

Омонимите са думи. Които са напълно еднакви по звуКов състав, но напълно различни по значение. Съвпадението на звуковия състав е случайно. Те са напълно независими по значение.
Асоса (на човеК) и *осв (сечиво за Косене на трева)
вила (сечиво за събиране на сено или слама)
вила (Къща сред природата, предназначена за почив-
Ка)
вила (минало деятелно причастие от глагола вия.
>КенсКи род).
157

бал (увеселение) бал (сбор от оценки) бас (мъЯАи глас) бас (облог)
Омоними се получабат В езиКа от случайно съвпадение на зВуКоВ състаВ на думи, Които някога са били различни. ТаКиВа са например:
мед (метал)
мед (храна)
син (роднинско назВание)
син (ц8ят)
пръст (на ръКа)
пръст (земя)
Омоними се получаВат още при съвпадение на:
а) Книжовна и диалектна дума: Галина (дърВо),и Галина (роднинско назВание);
б) българска и чу?Кда дума: клас (на )Китно растение) и клас - латинска дума (група, съВКупност, подразделение), чело (част от лицето на чоВеКа) и чело - италианска дума (музикален инструмент);
В) дВе чу?Кди думи: б/ю* - френсКа дума (съюз, съглашение ме*ду дърАаВи), и блок - немсКа дума (Жилищна сграда, голям отрязък от земя, слепени листоВе за рисуВа-не); бас - италианска дума (мъ?ККи глас, музикален инструмент), и бас - турсКа дума (облог).
Омонимите обиКноВено се делят на пълни и непълни:
пълни - Когато са еднаКВи части на речта и имат ед-наКВи форми (Вила. Коса);
непълни - Когато са различни части на речта и имат различни форми (мед - от мъ^ККи род, и мед - от )КенсКи род; син - съществително име, и син - прилагателно име).
Когато думите са еднаКВи само писмено, а се различа-Ват по ударение. гоВорим за омографи (вълна и вълна. кален и кален).
158
Когато думите са еднаКВи само по произношение, а се пишат различно, гоВорим за омофони (шев и шеф. под и пот).
Освен за омонимни думи говорим и за омонимни сло-воформи. В този случай имаме съВпадение на форми на най-различни думи (прах - съществително име. прах - минало свършено време на глагола пера. първо лице единствено число).


ИзображениеИзображение


Върни се в “Български език”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта