Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Културно наследство - проблемът за поколенията

Безплатни анализи, реферати, есета, доклади и всякакви теми, за които няма собствен раздел.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283202
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Културно наследство - проблемът за поколенията

Мнение от Mozo »

СОУ”П.Р.Славеиков”






Д О К Л А Д


Свят и личност


Тема:



Културно наследство-проблемът за поколенията













Изготвил: Проверил:
Деница Красимирова 12б Янка Събева
24.11.2008


Културно наследство – проблемът за поколенията



Духовното величие на един народ се измерва не с казаното, а със създаденото от него.
България се нарежда на призовото трето място по културно-историческо наследство в Европа. По брой и разнообразие на културно-исторически паметници пред нас са само Италия и Гърция.
Съкровищницата България остава далеч назад по популярност от средиземноморските държави, въпреки че е земя на седем цивилизации - праисторическата, древно-гръцката, римската, древнотракийската, византийската, българската и ислямската.
Седем велики цивилизации и грижата за опазването на оставеното от тях богато културно-историческо наследство пада върху плещите на държавата. А тя е богата на исторически съкровища, но бедна за тяхното опазване, реставриране и рекламиране.
Повече от 40 хиляди са регистрираните недвижими паметници на културата в България, а в държавните и общински музеи се съхраняват повече от 5 млн. движими.
Колко туристи виждат това национално богатство обаче не се знае. В България липсва статистика колко чужденци идват, за да видят тракийските чудеса, средновековните крепости, римските бастиони, старите манастири и какви са приходите от тези посещения.
А сега по същество.България е прекрасна страна, но за съжаления над нея виси бремето за наследството, което оставяме на поколенията- ако въобще оставим нещо.
Всяко поколение живее в свое време, със свои ценности, идеали, със свои приоритети, традиции, ритуали, поведение, отношение към света...
Първо ми се ще да кажа какво разбирам под „нашето поколение” и кой се числи към него. Разбира се, на първо място това са хора, живеещи по едно и също време, мислещи по сходен начин, притежаващи някаква своя идентичност, свои ритуали, символи и прочее други „поколенчески характеристики”. Тук няма как да не спомена за вечните различия между поколенията. От създаването на света, през Древността, Среновековието, Ренесанса, та чак до наши дни, съществува проблемът на поколенията.
Заблуждаваме се, че всяко поколение има своя морал и ценности...Морала е един, затова е морал. Държание ,което се характеризира със съвършенсътво на действията, мисълта - с една дума всичко към, което се стреми човек още от древността....
Възпитаваме децата си без задръжки,в свят където властва безверието,алчността,лицемерието, новият свят...Старият ритуал – „посвещаването” на детето в първата степен на соц традицията, вече е в миналото. Символът на преминаването от едно състояние в друго – червената връзка, също. Тези неща вече ги няма, те са в миналото. Защо? Защото тази промяна е наложена от една политическо-икономическа промяна. Едни идеи, господстващи в страната близо петдесет години, са заменени от нови. С това дойдоха и „новите” хора, тези, които през реалния си живот са живели в демокрация, българска, но все пак демокрация.
Трудно ми е да реша как да степенувам нещата, които най-добре характеризират и описват нашето поколение. Поради това ще го правя хаотично, на произволен принцип. Разбира се, всичко което написах по-горе и което ще напиша, е в резултат на мои наблюдения и представлява единствено и само личното ми мнение по въпроса.
Въпросът как и дали ще се промени поколението и дали ще е към по-добро или напротив. В публичното пространство постоянно чувам „Вие сте бъдещето, вие ще сте новите политици, новите управляващи.” Естествено, напълно съм съгласен с това твърдение. Кой, ако не ние? Ами естествено, че ще сме ние! Кой друг?! Това си е напълно резонно и логично. Нито веднъж, обаче, не чух да се споменават някои други не толкова престижни професии. Ето например, от нашето поколение ще са и новите чистачи, хамали, фермери, стругари .
Та на въпроса „какво смятам, че е нашето поколение?” Не бих искал да звуча като песимистка, но ми е трудно да бъда и краен оптимист. Поради това ще се опитам да бъда реалист, а на моменти и сенсуалист. Ако трябва да опиша с една дума нашето поколение, тя ще е заспало. Казвам това, опирайки се на личните ми наблюдения как живеят и как се държат съпоколенците ми, живеещи в селата, в малките градове и в столицата. Вярно, по говора, по облеклото, по маниера, те се различават коренно. Столичани искат да карат мерцедеси, да пазаруват от „Кавали” и да се забавляват в Син Сити, „малките” граждани са доволни на петнадесетгодишен опел, чалгаджийницата в центъра и дрехи от кой да е магазин, а селяните са се примирили със семейната лада, кварталната кръчма и конфекцията от битака. Но всички те се характеризират с апатия, нежелание за промяна.
За тези, които са от „неучещите” какво да кажа? Ритуали: ходене на кафе, на дискотека- естествено, шляене. Символи: някаква лъжлива външна красота, материално благосъстояние, някакъв мним социален просперитет. Трябва да се отбележи, че има и хора, за които се отнасят характеристики и от двете групи. А има и още много и различни видове групи.
В последно време се наблюдава и по-голяма толерантност, според мен в голямата си част лицемерна. В политически план – етническите турци са във властта. Насилствено изселвани и преименувани преди, сега те участват много сериозно в управлението на страната. По същия начин стои и въпросът с половите различия. До преди петнайсетина години жените се разглеждаха само като домакини и майки, отговорни за отглеждането на поколението, а сега те вече са равноправни (каквото и да означава това) на мъжете и наравно с тях са мениджъри, управленци, общественици. Дори хомосексуалистите вече имат място в нашето общество. Билбордове с най-видния гей в държавата красят улиците.И това ако не е демокрация. Ех, хубав живот живее нашето поколение!
Вече не може без компютри, а интернет е навсякъде.Животът е една компютърна игра, в която не може да се различи кое е реалност .
Съвременните младежи вече почти не ходят и на кино. Нещо, което за техните родители е било едно от най-големите забавления. Слава богу, че напоследък се създадоха модерни триизмерни кина, които донякъде върнаха желанието на младите да гледат филми на голям екран. За интерес от горепосочените към театър и опера съвсем пък не може да се говори. Рядко ще се видят някои двадесет-двадесет и петгодишни да се подвизават по такива места.
Докато нашите родители са се радвали на хипитата и на „Бийтълс”, ние се „кефим” на чалгата и късите коси. Появява се и неразбирането, както от страна на старите спрямо младите, така и обратно. Едните не си дават сметка, че децата им не харесват и не правят нещата, които те са харесвали, а другите не искат да разберат, че не всичко е както на тях им харесва. Всеки гледа от своята камбанария, а различията и произтичащите от тях конфликти са повече от явни.
Заключението, което ще направя не е никак положително и поне на мен никак не ми харесва. Смятам, че нашето поколение, бъдещето на държавата, е безхаберно. Смятам, че на съпоколенците ми не им пука за случващото се, че не искат да променят статуквото към по-добро, че не искат да се борят, за да живеят както заслужават. Впрочем, след казаното се чудя дали наистина не заслужаваме това, което е?!А за наследството,което ще оставим... сами си направате сметка.
Ти Какво ще оставиш?
И сега нещо, което скоро прочетох в една интернет картичка ме обнадежди. Там се разказваше за четири свещички, три от които угаснали – това били Свободата, Вярата и Любовта. Дошло едно дете и с четвъртата – Надеждата – запалило останалите.
Докато има надежда, аз ще вярвам в свободата и любовта! Дано цялото ни поколение живее с тази вяра!
Прочетено: 3250 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Други”