Елин Пелин - "По Жътва"

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 174276
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Местоположение: Somewhere In Time

Елин Пелин - "По Жътва"

Мнениеот Mozo » съб май 01, 2010 14:45

ЕЛИН ПЕЛИН #1
Социални и нравствени аспекти в разказите на Елин Пелин
I. Увод
1. Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и чрез изображението му проникване в народопсихологията, в душата на човека от народа; енциклопедия на българския живот в селото: на горчива мъка и сладки мечти, на тежък, непосилен труд и на романтични копнения, на грях, престъпление и търсене на истината, на страсти, човешки драми, страдания и на стремеж към духовно съвършенство, на лъжи и истини, на единство между човека и природата, формирала и съхранила богатата му душевност.
2. Повествованието на Елин Пелин: протича във вечно сегашно време; пресъздава винаги конкретна социална и историческа реалност – края на XIX и началото на XX век; събитията се развиват под открито небе, сред българската природа и сред светлината на живота, на полето, двора – жизнелюбие, произтичащо от мъдростта на твореца, изразил вековна и изстрадана народна мъдрост; животът такъв, какъвто е – ценност, неповторим, радостта от него, определяща хедонистичното звучене на творбите му; коренът на повествованието е в народните приказки и анекдоти; Елин Пелин – демократ и по битие, и носещ страданието и въжделенията на човека от народа, неговото чувство за справедливост, изтънченият му усет към красотата.
- в разказите на Елин Пелин – отражение на изконното в живота на българина: привързаност към земята, към труда, към животните, към семейството; вековни народностни начала, свързани с общочовешкото – поривът на сърцето към красота, към устояване в мъката, към обич и щастие, към съвършенство и хармония.
II. Изложение
1. Разказите на Елин Пелин – изображение на българското село, на характерното за бита на човека от народа и проникване в душевността му; отражение на конкретна социалноисторическа действителност, като в центъра на всяка творба стои някаква човешка драма; разказите „По жътва” и „На браздата” – темата за селската неволя, претворена чрез човешката драма, чрез взаимообусловеността на социалното и нравственото.
а) „По жътва” – картината на софийското поле през августовския ден: дълбоката връзка на селянина със земята, с природата – естествената му среда, любовта му към нея и зависимостта му от нея, природата, определяща трудолюбието му – смисъл и съдържание на живота;
- пейзажния рисунък – живописен, нагледен, релефен, с национален колорит, поетически одухотворен, пространственост: златните ниви, небето, горите, слънцето: настроението на красивата природа, загатваща за трагизъм, въздействието му върху душите на селяните: възкръсналата надежда за по-добър живот, възгласите им, песните – молитвеният копнеж за пълноценен живот; контрастът в празничното настроение на полето и хората с тишината и тъгата в края на разказа (смърт, нещастие); смъртта на Пенка, жертва на непосилния труд, образът й, излъчващ фолклорно обаяние – физически и душевно чиста и невинна с преждевременно прекършен живот (възможен е паралел с „Изворът на Белоногата”- човешко жертвоприношение на природата в името на общия успех и благоденствие);
б) социалното страдание на бедния селянин, претворено и във втория разказ – самотната фигура на Боне Крайненеца сред есенното поле: връзката на селянина не само със земята, но и с животните – неразделни негови спътници; красотата на есенното поле, на живота в него, на земята и въздействието й върху сърцето на бедняка и страдалеца: усмивката му, обръщенията му към животните, милувката му: обич към земята, към животните, топлота, сърдечност, дълбока хармония между тях; драмата на Боне, внушена психологически чрез преживяванията му: ужасът и болката му от страданието на Сивушка, от неизораната нива: обръщенията към нея – покъртителната му молба, нежност и безпомощност пред злото, позата му – трогателност, породена от човешката обич, страдание, отчаяние, погледът му към нивата, Белчо и гората – безкрайното му страдание и несломим копнеж към малко радост, сълзите му – израз на покъртителната болка и безпомощност пред злото, пред смъртта.
в) кратка съпоставка между двете творби и социалната поезия на Яворов- социалната неволя на човека от народа, хуманистичната позиция и демократизъм на двамата творци, съчувствие и състрадание към онеправдания човек от народа, проникване в народопсихологията и утвърждаване на изначалното му страдание, трудолюбие.
2. Социалното в света на Елин Пелин – резултат от зависимостта на селянина от природата, но многоаспектно осветлено в разказа „Напаст божия” – резултат и на невежеството, суеверието, предразсъдъците, насажданите вековни догми от духовенството, консервативността на старото поколение; картината на селото, изобразена с характерните битови подробности: черква, мегдан, кладенецът на попа – източник на болести и смърт; селянинът, обречен на страдание и поради сушата: мъченик, животът му - непосилно тегло; тълкувание на заглавието – народното светоусещане за теглото, характеризиращо битието му, идеята за Бога – немилостив към съдбата му; сушата, свързана в народната психика с традиционното народно виждане за Бог и нещастието, подробно пейзажно изображение на страданието и на човека от народа: изразителни и изобразителни детайли, черна тоналност, епитети и сравнения – представа за трагизъм; повторението на глагола „мълчение” в различни модификации, безмълвния, мъчителен труд на полето; образът на народа – литията из него и из селото – внушение за трагизъм, покрусен в съкровените си въжделения за пълноценен труд и живот; въпреки покъртителната му трагедия – жертва на глада, на нещастието – жизнелюбиво звучене на творбата, произтичащо от разрешението на конфликта между старо и младо поколение – тържество на човешкия разум, на духовната сила на човека над несправедливостта.
3. Социалното, преливащо в нравствено, тъй като човекът от народа е духовно устойчив, с несломим копнеж за обич и щастие, със силно изявено чувство за социална справедливост; разказът “Закъснялата нива” – отражение на традиционния конфликт между бедни и богати, на народното разбиране за злото , за греха и престъплението – всичко, което противоречи на законите на природата, а те обуславят тези на човешкото сърце.
- тъжната картина на закъснялата нива сред безлюдното поле, ронещите се кукурузи, врабците, черната тоналност – зрителна, нагледна представа за трагизъм, настроението на земята е в хармония с това на Лазаринка като селянка, българка, майка, съпруга, жена, загубила опората, любовта, семейното щастие: тъжната й песен сред полето, сълзите й – болката й от непосилното тегло; обаятелен женски образ, неповторима индивидуалност и същевременно образът й е обобщение на трайни добродетели, характерни за българката: физическа хармония с душевната красота, поетична и чувствителна душа, здрав морал, чувство за дълг към рожба, свекър и земя – трудолюбие; диалогът й с дядо Сава – конфликт между два свята, между две нравствени начала: патриархалното и примиренческото, с греха и човешкото достойнство, порив на сърцето към справедливост, душевна сила и непримиримост на героинята към престъплението спрямо човешкото й щастие, думите й – категоричност, вътрешна убеденост и сила, устойчивост на духа, повторението, сълзите й в тихото поле – нараненото човешко сърце.
4. Разказът “Андрешко” – конфликтът на епохата между представителите на бедния и онеправдан народ и на буржоазната държава, претворяването му в конкретната пейзажна среда – зимното софийско поле: одухотвореност на рисунъка и мрачно, тъжно настроение в унисон с битието на селянина; каручката сред него с двама ярки герои – социална поляризация, предадена чрез диалога между тях; чрез конфликта между два свята – антагонистични и в идейно, и в нравствено отношение, думите на Андрешко, изпъстрени с диалектизми, с народностна интонация, средство за охарактеризиране на човека от народа, за проникване в трайни народни добродетели: жизнелюбие, чувстващо се в хумора, в изявеното чувство за социална справедливост, човеколюбие – солидарност със събрата, взаимопомощ в страданието и срещу злото, обричащо селяка на гладна смърт; изповедта му в монологична форма – проникване в душевността му, в съчувствието и състраданието към събрата, протест към неправдата; постъпката му – психологически мотивирана от народностни добродетели, стихиен – изява на солидарността в бедата.
5. Нравствената красота на човека от народа, обобщена в образа на дядо Матейко от разказа “На оня свят” и същевременно, както всички Елин Пелинови герои – жива, неповторима индивидуалност, съхранил духовната устойчивост на човека от народа
- оригинална форма на творбата – фантастична, близост до народното светоусещане – богато въображение, творец на приказките – изява на естетическото му чувство, на романтичните му пориви към красота и съвършенство в живота; същевременно чрез нея – изобличение на вековни духовни заблуди, насаждани в психиката на народа от духовенството чрез религията; разгръщане в структурата на творбата на библейските понятия за ад и рай, но с реалистично съдържание, с критично изобличителна насоченост: животът на селяните – ад, изповедта му, монологична форма, израз на безкрайното му страдание, лаконично предадената социална трагедия: убийствен труд, мизерия, страдание и удавяне на мъката в пиене от безизходица; диалогът му с ангелчето, речта му: жива, изразителна, с народностно разговорна интонация – проникване в душевността му: простота, сърдечност към магаричката, самокритичност и критичност, посочване на виновниците за социалното му страдание – владиката-лихвар, представителите на буржоазната власт; жизнелюбие, несломим копнеж, романтичен порив към свят на социална справедливост, хармония – възгласът му; раят – проекция на романтичната мечта и духовна устойчивост на човека от народа.
6. Светът на Елин Пелин – пресъздаване на социалното в различни модификации; от него към дълбоката, интимна същност на човека; пръв опит да се изясни страданието му не само с външни, обективни причини, но и със самата същност на човека, проникнал в безкрайната вселена на сърцето: светлите и тъмните й страни, в порива към красота и в страстите й, въпреки разума и моралните задръжки, водещи до грях спрямо природата.
- разказът „Нане Стоичковата върба” – претворил неговата философия за живота на човека от народа чрез изображението на картината в сиромашкия двор на героя с битийни подробности: върбата – символ на живота и красотата, празничното настроение на животните и хората около нея – извисяването им чрез радостта от пролетта и зеленината; героят – ярка индивидуалност, особняк: отпечатък на характера му и във външния му вид, и в поведението: равнодушен към живота около него, мързелив (аналогия човек-куче) – постъпката му – първичност, криворазбрано достойнство, грях срещу природата.
7. „Задушница” – традиционният ритуал от християнската религия, свързан с почитта на живите към мъртвите; мъдрата философия на писателя за живота – добро и зло са едно, радост и скръб; вечен е поривът на човешкото сърце към обич, хармония; порив, подхранващ духовната устойчивост на човека от народа, устойчивостта му в бедност и страдание.
- типичното за църковния празник – битовия рисунък: черквата, старите гробове, жените с житото, децата, просякът, лудият; битов рисунък, преливащ в пейзаж; есенният ден, ситният дъждец, жълтите листа – настроение: тъжно, в хармония с душевността на хората, с религиозния празник; образите на Станчо и Стоилка (значещи имена – да останат, държеливи) сред самотата на гробището под черковната стряха в мъглата – самотни, бедни, смазани от непосилния живот, но жизнени натури, диалогът им е смешен изпълнен с хумор и е проява на тържеството на живота над теглото; най-човешкото в сърцата им – изконното тържество на обичта към самия живот.
III. Заключение
1. Мястото на Елин Пелин в националното повествователно изкуство – най-сладкодумен разказвач – корените са в народното творчество: в приказките и анекдотите – богата основа за творчество, попил/възприел народната мъдрост и естетическо чувство; продължил и обогатил Вазовата традиция: Иван Вазов е родоначалник на класическия реалистичен разказ, а Елин Пелин на „свежата зрялост” (Светлозар Игов) на прозата, а след него – Йордан Йовков на съвършенството й, на белетристичния синтез.
- у Вазов – в повествованието обективното изображение е съчетано с изявено субективно оценъчна позиция и на преден план е народът като цяло; у Елин Пелин – обективно изображение със скрита в повествованието субективна позиция, на преден план е човекът от народа – единство на добро и зло, на регионални, национални и общочовешки черти.
- особености на Йовковия разказ (за 12 клас)
2. Характерното за разказите на Елин Пелин: разкрил битийната същност на народния живот и чрез живи, неповторими индивидуалности, проникнал в душата на българина, в изконното в националния характер: изначалното страдание и устояването в него, привързаността към земята, към семейството, трудолюбието му и живото му чувство за справедливост; изконното, преливащо в трайни човешки добродетели: мечтателност, несломима надежда за по-добър живот, усет към красивото, жажда за обич и щастие, за творческа изява и пълноценен живот.
- разказите му – композиционна стегнатост и завършеност, синтез на жанрова и структурна постройка, дихотоничност (двузначност, двуполюсност) на повествованието; в сюжета – ярка житейска случка и човешки драми, страсти и страдания; поетическа одухотвореност, постигната чрез национално колоритни картини на бита и пейзажа: живописен, релефен, пластичен, нагледен чрез изобразителни и изразителни елементи, сравнения от народните приказки; модерен разказвач поради интереса му към човека, проникнал в безкрайността на сърцето му; разказите му обхващат от социалното до дълбоко интимното, до същността на човека с дълбоките му вътрешни импулси; обективното изображение, подчинено на философията му за човека и света – отражение на народната мъдрост – утвърждаване на естественото, на природното, на живота с неговото многообразие, на човека с неговия вечен стремеж към съвършенство; разказите му са пръв опит в националната проза да се проникне в човешкото сърце като езикът на героите му е жив, изпълнен с диалектизми и разговорно народностна интонация, бликащи от хумор; езикът на разказите е изпълнен с простота, изразителност, образност и съвършенство.


ИзображениеИзображение


Върни се в “Литература”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: plizpitt59 и 2 госта