» две хубави очи(Анализ)

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с българския език.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 174140
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Местоположение: Somewhere In Time

» две хубави очи(Анализ)

Мнениеот Mozo » чет дек 27, 2007 17:07

ЛЮБОВТА КАТО СЪЗЕРЦАНИЕ

В СТИХОТВОРЕНИЕТО

„ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ" ОТ ПЕЙО ЯВОРОВ

(1.) Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най-
популяриитс му творби. В тях - от „Калиопа" до „Демон", от „Ще
бъдеш в бяло" до „Стон", от „Пръстен с опал" до „Затмение" - лю-
бовта е пресъздадена във всичките й превъплъщения, в целия ре-
гистър от чувства, които я изграждат и които може да провокира.
Страст, която убива, или преживяване, което окрилява, извикваща
демонското в човека или разкриваща пред самия него потребността
му от обръщане към Бога, любовта е една от големите теми в твор-
чеството на поета, едно от съдбовните присъствия в живота му.

„Две хубави очи" е произведение, в което може да се открие
истински яворовското като интелектуално-емоционална нагласа за
възприемане и пресъздаване на любовта.

(2.) Творбата изобразява особеното притихване пред съвър-
шенството на невинността, пред несъбудената женственост, в чий-
то свят страстта и желанието отсъстват. Серафичното в „нея", ри-
суваната от стиховете, диктува на говорещия в текста молитвена
нагласа; любовта му се превръща в любуваме, в съзерцателна въз-
торженост, която не търси докосване, отказва се от порива по об-
ладаване-притежание в името на абсолютната (за това съзнание)
красота - тя е в чистотата, „отвъд" пола и страданията му, тя е в ан-
гелическата природа на девството.

(3.) „Две хубави очи" често се сочи като текст, виртуозно
функционализиращ „формалното" при изграждането на послани-
ята, носени от произведението. Наистина именно характерната ор-
ганизация на творбата „прави" немалка част от внушенията на сти-
хотворението.

(а) В него „жената-плът" липсва - това обуславя и специфич-
ното в интимното преживяване на лирическия аз. За очите на съзер-
цанието присъствието, което говорещият в текста преживява, е на
„детето" (точно „детето" е конвенционална фигура на незнанието,
на непорочността). Тялото - като искащо и даващо, като обвързва-
що човешкото с греха на познанието - все още „не се е сбъднало"
за нея/него (рисуваната/рисуваното от произведението). „Душа",
„очи" - това вижда срещу себе си обожаващият поглед на мъжа от
творбата (Две хубави очи. Душата на дете/ в две хубави очи; — музика —
лъчи./ Не искат и не обещават те...). Детето — все още повече „то",
отколкото „тя" - не живее с пола и поради това за любуващия му се
въплъщава красивата и непостижима за зрелостта нечовешкост на
ангела, на божественото съвършенство. Пред тях мъжът в произве-
дението може да изпитва единствено религиозен по природата си
трепет, чувство като в храм, като пред икона (Душата ми се моли,/
дете,/ душата ми се моли!).

В щастливия захлас на съприкосновения се с абсолютната
красота се мярва и тревога: историята на човешкото, както я разказ-
ва верският текст, върху който се гради цивилизицята ни, е така или
иначе история на падението, история за изгубването на рая, за попа-
дането в греха; баналната история на всеки роден от жена е история
за раздялата с детството, за порастването и срещата със знанието -
то бездруго е и знание за „саждите на страстта" (Две хубави очи.../...
Страсти и неволи/ ще хвърлят утре върху тях/ булото на срам и грях).
Това смрачаваме, помръкването на емоцията в текста (образи като
„було", „хвърлено върху очите було" буквализират именно помрък-
ването, стъмяването на бистротата, на прозрачността) обаче е бързо
отместено (Булото на срам и грях -/ не ще го хвърлят върху тях/ страс-
ти и неволи). Преживяващият в произведението отказва да вярва на
конвенционалното знание за това как минава всечий живот, отказва
да види съзерцаваната от него жена-дете като една от всички остана-
ли, като осъществяваща за пореден път може би задължителната за
човешкото „биография". Сблъсъкът между доброто и злото, между

ангелското и демонското, който нерядко занимава въображението на
поета, тук е бегло загатнат и е бързо решен - творбата избира да по-
вярва в ненакърнимостта на доброто, на божественото дори и кога-
то е въплътено в смъртно същество. Любовта съзерцание е и любов
идеализиране на обожавания, любов, в която очите на потребността
от съвършенство ослепяват за познатата ни, уж „задължителна" ис-
тина на всекидневно споделяната, обикновената реалност.

(б) Яворовото стихотворение има твърде специфична органи-
зация - формалните решения в творбата по особена начин „усил-
ват" внушенията на произведението.

То се състои само от осемнадесет стиха. Първите девет са
повторени „отзад напред" (в реда „девет, осем, седем...") - докато
се стигне до последния, който всъщност е почти абсолютно същият
като началния. Характерната постройка като че ли инсценира заста-
ването пред огледало - деветте стиха са „удвоени" в „отражението"
си. Линията иа ,,пречупване", чертата, която произвежда отражени-
ето, от която тръгва повторението, разбира се, се оказва особено
важно място в текста. Точно край нея ясно се вижда, че огледалният
образ всъщност не е дословно, съвършено точно възпроизводство
на отразеното: ако първата част убеждава: Страсти и неволи/ ще
хвърлят утре върху тях/ булото на срам и грях, втората започва с от-
рицанието на това твърдение: Булото на срам и грях-/Не ще го хвър-
лят върху тях/страсти и неволи. Всъщност точно тази промяна (по-
явата на „не" във вече случилите се стихове) позволява запазване-
то на вече видяното, възпроизводството му, връщането назад към
първото впечатление на погледа, към първото чувство пред въплъ-
щението на невинността. Текстът чертае, в максимална степен ви-
зуализира движението на емоцията и мисълта в произведението,
„формата" става, тя е „съдържание", между „материята" на изказа
и „духа" на посланието има максимално сцепление.

(4.) „Две хубави очи" е текст толкова настойчиво четен и ха-
ресван в тукашна среда по всяка вероятност не само заради собст-
вено естетическите си качества, а и защото се възприема като сво-
еобразен „документ", говорещ за житейската история на човека
Яворов. Току-що реченото иде да напомни, че авторът на стихотво-
рението е от творците, които са изключително важни за национал-
ните си култури не само заради написаното, но и заради талантли-
вото живеене, заради това, че биографиите им „изобразяват" в съ-
ответното културно пространство важни за самото него сюжети-
алегории на човешкото.

И до днес стиховете на поета тук се възприемат като запис на
драмата, присъстваща в екзистенцията на всеки, който търси исти-
ната за съществуването, любовта, познанието и спасението.


ИзображениеИзображение


Върни се в “Български език”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта