Анализ на "Ветрената мелница"

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 174140
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Местоположение: Somewhere In Time

Анализ на "Ветрената мелница"

Мнениеот Mozo » нед юни 02, 2013 21:42

„Ветрената мелница“
Анализ

„Ветрената мелница“ е един от първите значими разкази на Елин Пелин. Той бива включен в книгата „Разкази“, том I от 1904 г. Самото заглавие на творбата се превръща в метафора за любовта и творчеството, които приближават човешкия свят до божествения.
Основни теми в творбата са трудът, творчеството и любовта. Чрез труда героите се опитват да избегнат рутината на битовото ежедневие. Творенето на ветрената мелница е опит за постигане на хармония. Любовта пък е сила, която дава нови начала, и която освобождава човешкия разум от предразсъдъци. Идеята за постигането на едно хармонично битие е основна за творбата. Битието става хармонично тогава, когато човек превъзмогне рутинното живеене. Напускайки обикновеното и всекидневното, навлизайки в света на празника, човекът и общността претърпяват положителни промени – по този начин човешкото се съгласува с божественото.
Главни герои на разказа са Лазар Дъбака, дядо Корчан и неговата внучка – Христина. Лазар Дъбака е човек, търсещ приложение на своята спонтанна активност. По този начин той освобождава енергията и душата си. За него резултатът не е толкова важен – той се интересува от самия процес на творене. Името на този герой насочва към възкресения от Иисус Христос за нов живот човек, превъзмогнал тленността и преходността. Прозвището Дъбака препраща към свещеното дърво на върховния небесен бог. Дъбът е символ на сила, закрила, дълголетие и смелост. Жизнеността и импулсивността ба Лазар Дъбака завладяват и дядо Корчан. Името на героя идва от диалектна дума със значение пън или издънки от пън. Този герой съчетава в себе си две хармонично съединени начала – мъдростта и енергията. Те взаимно се допълват и превръщат образа на героя в символ на жизнеността и съзидателния принцип. Христина е пленена от животворната светлина на Лазар Дъбака, поразена е от стремежа му към търсене и сътворяване от красота в името на Доброто. Тя е тази, която намира верния път, за да привлече вниманието на мъжа върху себе си – чрез предизвикателството на облога. Внучката на дядо Корчан е млада, хубава, жизнена, емоционална, необременена от терзания, скрупули. Загубила родителите си , героинята израства и се възпитава под грижите на своя дядо Корчан. Подготвена от него самостоятелно да полети, на Христина ѝ е необходим мъж, който да се бори с безветрието и сам да предизвиква ветрове. За да се убеди, че именно Лазар Дъбака е предопределеният ѝ герой, Христина го предизвиква на последна проверка. Тя е самоуверена, прави първата крачка. В хода на състезанието се увлича, разпалва, гони победата. Накрая признава поражението си засрамена, през сълзи, но не съжалява – страстна натура, тя е достигнала до дълбоката същност на Лазар Дъбака. Свързването ѝ с Лазар е постигане на пълнота и хармония. Чрез образа на природата се изразява вътрешната динамика на човешкия мисловен свят, на желанието му да съгражда и твори.
Композицията на „Ветренаъа мелница“ е кръгова по характер – началото на разказа всъщност е краят на историята. Така се създава внушение за вечност. Експозицията е създадена чрез две пейзажни картини, които са обединени от митологичните знаци, независимо, че едната се свързва с мотива за разрухата, а другата с мотива за сушата. Първата картина е спомен за сухата година и за раждането на новото, чийто носител е Лазар Дъбака. Одушевяването на втората пейзажна картина внушава представата за нещо различно от обикновено случващото се в човешкия делник. Завръзката на действието е конкретна, действена, изразена с глагола замлъкна. Замлъква бълбукането на рекичката, замлъква и радостта в човешките души. Ръченицата е кулминацията на разказа, а реализирането на облога, когато Христина пристава на Лазар, е развръзката.
Експозицията на разказа носи жанровите белези на предание, което повлиява върху функцията на ретроспекциите и ретардациите, въвеждащи и очертаващи първоначалната характеристика на героите и ситуацията – начина, по който е предадена случката. Цялата история на творбата е изградена от ретроспективни моменти. Такива са предисториите на героите. Те имат за задача да запълнят характеристиката на героите. Подобна е и ролята на ретардациите. Те напластяват с допълнително естетическо и идейно внушени основното събитие. Експозицията, ретроспекциите и ретардациите са елементи на авторовото присъствие. Същинската случка и основното послание на творбата се осъществяват от диалога, който се превръща в основа на разказа. Хумористично-шеговитият тон също е въведен и се носи единствено от диалога – в целия разказ той е емоционално наситен. Емоционално неутралните съобщителни изречения са сравнително малко и са изречени или от дядо Корчан от позицията на мъдростта, или от общността, лишена от емоционалност и гъвкавост – позицията на контрастиращия.
Елин-Пелиновите герои, здраво свързани със земята и труда, носят хармонията между човек и природа, която често пъти е своебразен контраст от радост и мъка. В художествения свят на Елин Пелин тя има свое настроение, което е поетичен нюанс на авторовото вглеждане в душите на героите. Те излъчват жизнена сила, зад която прозира потисната мъка от нелеката съдба на селянина, изправен пред променливото настроение на природните сезони.


ИзображениеИзображение


Върни се в “Литература”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост