Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Европейската интеграция и присъединяването на България към Европейския съюз

Реферати, есета, доклади и всякакви документи, за които няма собствен раздел.

Модератор: Модератори

Европейската интеграция и присъединяването на България към Европейския съюз

Мнениеот Kotkata68 на Чет Ное 18, 2010 17:38

ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ВЪВЕДЕНИЕ
Разширяването на Европейския съюз до 25 страни-членки стана факт, след като на 16 април 2003 г. в Атина се подписа Договорът за присъединяване с десетте присъединяващи се страни: Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения. От 1 май 2004 г. те са пълноправни членки на ЕС.
Днес, 2 години по-късно, ние сме в навечерието на подписване (25 април 2005 г.) на Договора за присъединяване на страната ни (и на Румъния) към Европейския съюз през 2007 година.
ИЗЛОЖЕНИЕ
Безпрецедентното разширяване на Европейския съюз показва, че вече е в ход осъществяването на една стара европейска мечта - обединението на европейския континент, разделен на Изток и Запад още по времето на приключване на Втората световна война.
Никога досега не е имало толкова много присъединявания едновременно, никога досега те не са били така задълбочено подготвяни - с радикална трансформация на икономиките и обществата на страните-кандидатки. В момента, 15 години след падането на Берлинската стена, страните от Централна и Източна Европа са установили вече стабилни демокрации и функциониращи пазарни икономики. Заслугата за този успех е основно на правителствата и на народите на тези страни. В това отношение България не прави изключение.
КАКВО Е ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ?
Европейският съюз си е поставил историческата задача да продължи процеса на интеграция на континента с мирни методи, обединявайки в зоната на стабилност и просперитет нови и нови членове.
Накратко, историята на Европейския съюз и неговото разширяване започва с основането му (като Европейска общност - ЕО) през 1957 с подписването на Договора от Рим от шест европейски държави: Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия, последван от четири присъединителни вълни:
- 1973 - Дания, Ирландия и Великобритания;
- 1981 - Гърция;
- 1986 - Португалия и Испания;
- 1995 - Австрия, Финландия и Швеция.
Решението за приемане на желаещите членство в ЕС страни от Централна и Източна Европа е прието от Европейския съюз през юни 1993 на срещата на върха в Копенхаген. Процесът, който положи началото на разширяването на ЕС започна през декември 1997 в Люксембург.
Ползите от новото разширяване на ЕС са както политически, така и икономически:
- Разширяването на зоната на мир, стабилност и просперитет в Европа ще допринесе за сигурността на населението на всички страни членки;
- Присъединяването на повече от 100 милиона население от бързо развиващи се икономики към 370-милионния пазар на ЕС ще стимулира икономическия растеж и ще създаде работни места - както в старите, така и в новите страни членки;
- Ще има по-добър жизнен стандарт за европейските жители с приемането на политиката на ЕС за защита на околната среда и борбата с корупцията, трафика на наркотици и др.;
- Разширяването ще засили ролята на Съюза в международен план – в политиката на външните работи и сигурността, търговската политика и други области на глобалното управление.
Страните извън Съюза също ще извлекат ползи от разширяването. Ще се прилагат единни правила за търговия и административни процедури в рамките на интегрирания пазар на разширения Съюз. Това ще улесни търговските отношения на всички фирми в Европа и ще подобри условията за инвестиции и търговия, извличайки полза не само за ЕС, но и за всички търговски партньори по света.
Падането на Берлинската стена през 1989 г. става символ на радикалната смяна на режимите в страните Централна и Източна Европа и ориентацията им към свободно демократично развитие. Много скоро след това Европейската общност установява дипломатически отношения с младите демокрации и подкрепяйки ги в тяхното ново начало премахва дългогодишните квоти за внос върху редица продукти, разширява Общата система от преференции (ОСП) и за няколко години сключва търговски споразумения за сътрудничество с България, бившата Чехословакия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словения. С изключение на България и Румъния, чието членство предстои през 2007 г., гореизброените страни вече са страни-членки на Европейския съюз.
Междувременно програмата ФАР на ЕС, създадена през 1989, започна да осигурява финансова подкрепа на усилията на страните да реформират и възстановят своите икономики. Програма ФАР скоро се наложи като най-мащабната програма за подкрепа на страните от Централна и Източна Европа в осигуряването на експертни умения и инвестиции.
Преходен период към членство в ЕС са Споразуменията за асоциирано партньорство (Европейски споразумения). България установява договорни отношения с Европейската общност през май 1990 г. чрез подписване на Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения. Европейското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните страни членки, и Република България е измежду най-важните международни споразумения, които България е подписвала в своята история.
Според основните критерии (дефинирани в алинея О на Договора от Рим, а сега в алинея 49 от Договора на Европейския съюз, по-късно наречен Договора от Амстердам) за разширяване на ЕС всяка европейска нация, зачитаща принципите: свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основните свободи, както и върховенството на закона, може да се кандидатира за член на Съюза.
През 1993 г. на Европейския съвет в Копенхаген ЕС реши че асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят да станат членове, ще влязат в Европейския съюз. Съветът определи изискванията за членство, за които често се говори като за 'критериите от Копенхаген':
- Стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, законност, зачитане на човешките права и защита на малцинствата;
- Наличие на функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с/в условията на конкуренция с пазарните сили в Съюза;
- Способност да поеме ангажиментите за членство, вкл. да отговори на целите на политическия, икономическия и валутния съюз.
Критериите за членство също така включват страната кандидатка да създаде условия за интеграция чрез хармонизиране на административните си структури според решението от Европейския съвет от Мадрид (декември 1995). Основно изискване за членство в ЕС е националните закони да бъдат уеднаквени с правните норми на Европейската общност, което също включва и изискването те да бъдат ефективно приложени чрез подходящи административни и съдебни структури.
Европейският съвет от Мадрид (декември 1995) постави изискване към Европейската комисия да направи оценка на кандидатурите за членство и да подготви подробен анализ за перспективите от процеса на разширяване от гледна точка на ЕС. През юли 1997 Комисията представи План 2000 - единна рамка, в която Комисията очертава широките перспективи за развитие на ЕС и ефекта от разширяването на ЕС като цяло. План 2000 също включва мненията на Комисията върху кандидатурите за членство, които оценяват всяка страна кандидатка спрямо критериите за членство.
В края на 1994 г. Европейският съвет в Есен очерта предприсъединителна стратегия с цел да подготви страните от Централна и Източна Европа за членство. Стратегията има три основни елемента: прилагане на Европейските споразумения, програмата Фар за финансова помощ и 'структурен диалог' между страните членки и страните-кандидатки по въпроси от общ интерес.
След предложенията в План 2000 на Европейската комисия, Европейският съвет в Люксембург от 1997 г. реши да приложи усъвършенствана стратегия за десетте страни-кандидатки от Централна и Източна Европа (като отделно има специфична стратегия за Кипър).
Предприсъединителната стратегия на ЕС спрямо страните-кандидатки от Централна и Източна Европа се основава на:
- Европейските споразумения
- Партньорствата за присъединяване и Национални програми за приемането на достиженията на правото на ЕС
- Предприсъединителна помощ, която включва: Програма Фар; финансова помощ за околна среда и транспорт - програма ИСПА; финансова помощ за селско стопанство -програма Сапард; съвместно финансиране заедно с международните финансови институции; откриване на програми към Европейската общност и агенции.
В План 2000 Европейската комисия очертава необходимостта от пряка помощ за специфичните нужди на всяка страна-кандидатка, като им предоставя помощ за решаване на конкретните им проблеми.
Европейският съвет в Люксембург (декември 1997 г.) одобри Партньорството за присъединяване като ключов елемент в укрепването на предприсъединителната стратегия. Партньорството за присъединяване поставя приоритетите за всяка страна-кандидатка при нейната подготовка за членство в ЕС и обединява всички форми на подкрепа на ЕС в единна рамка. Партньорствата за присъединяване се осъвременяват редовно, за да се преразгледат приоритетите и необходимостта от предприсъединителната помощ. Първите Партньорства за присъединяване за страните от Централна и Източна Европа бяха подготвени през март 2000 г. на основата на отделни решения на Съвета.
От своя страна всяка страна-кандидатка подготвя Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС (NPAA), която подробно отчита как ще се изпълнят приоритетите, заложени в Партньорството за присъединяване. По този начин двата документа се допълват, като Програмата съдържа график за постигане на приоритетите, показва какви човешки и финансови ресурси ще участват в процеса.
Основните принципи, залегнали в преговорите за присъединяване са четири:
- Преговорите се концентрират върху условията, при които кандидатите приемат и прилагат нормативната уредба на ЕС;
- Междинните договорености са възможни, но те трябва да са ограничени като размер и времетраене, и трябва да имат сериозно влияние върху функционирането на вътрешния пазар; освен това те трябва да са придружени от план с ясно определени етапи за прилагане на нормативната уредба на ЕС;
- Принципът на диференциация: решението да се започнат преговори с няколко страни едновременно не означава, че преговорите ще бъдат завършени по едно и също време; преговорите се провеждат индивидуално и зависят от сложността на проблемите, които трябва да бъдат решени;
- Принципът на застигането: когато Европейският съвет в Хелзинки (декември 1999 г.) реши да отвори преговори с втора вълна от кандидатки, той постанови, че страните-кандидатки, които са допуснати до преговори, ще имат възможността да застигат в разумни времеви граници тези, които са вече в преговори, ако са постигнали достатъчен прогрес в своята подготовка.
На Европейския съвет в Ница (декември 2000 г.) бе въведен един нов елемент в преговорния процес – 'пътната карта', предложена от Комисията. Целта на Пътната карта е да ускори преговорния процес, като Съюзът поема отговорността да представи общи позиции и да разреши исканията, възникнали в процеса на обсъждане на отделни преговорни глави в съответствие с график, приет по взаимно съгласие. Пътната карта се придържа към ръководните принципи на диференциация и застигане. Главите могат да бъдат затворени преди определения график, ако страната кандидатка е доказала, че е достигнала до необходимото ниво на подготовка. Европейският съвет в Гьотеборг (юни 2001) потвърди Пътната карта като необходимата рамка за успешно приключване на преговорите за присъединяване.
Оценката на напредъка на всяка страна-кандидатка в нейната подготовка за присъединяване се извършва чрез подготовката на Редовните доклади на Комисията към Съвета на ЕС.
Редовните доклади служат за основа на решенията на Европейския съвет по провежданите преговори. Първите доклади за десетте асоциирани членки от Централна и Източна Европа, Кипър и Турция бяха подготвени от Комисията през ноември 1998 г. След възобновяването на преговорите с Малта по нейна молба през октомври 1998 г. Комисията прие на 17 февруари 1999 г. осъвременена версия на мнението си от 1993 г. Редовните доклади се подготвят от Комисията във втората половина на изминалата година.
Подготовка на ЕС за приемане на нови членове
Разпределяне на бюджета: Европейският съвет в Берлин (24-25 март 1999) потвърди, че разширяването е исторически приоритет за Европейския съюз и че преговорите за присъединяване ще се провеждат 'с различно темпо с всяка страна и възможно най-бързо'. В рамките на План 2000 Европейският съвет прие нова финансова рамка за Съюза в контекста на разширяването за периода 2000-2006 г. Тази финансова рамка набеляза изискванията за предприсъединителните разходи и за средствата, необходими за приемането на новите страни членки в периода 2002-2006 г.
Реформа на институциите: На Европейския съвет в Ница (декември 2000) бе подписано ново споразумение, след чиято ратификация ЕС ще е готов за приемането на нови членове. Бяха направени някои важни промени с цел да се рационализира процесът на взимане на решения в рамките на един разширен Съюз. Те включват:
- Разширяване на мажоритарното гласуване за повече политически области в Съвета на ЕС вместо взимане на решения по общо съгласие;
- Преразпределение на значимостта на гласовете на страните членки предвид постъпването на нови членове;
- Преразпределение на местата в Европейския парламент;
- Разширяване на правомощията на Председателя на Европейската комисия във връзка с дейността на комисарите и техните постове.
Протокол за Разширяването, прикрепен към новия Договор, определя начините, по които всички аспекти на институционалната система на ЕС, като например брой гласове и места, ще бъдат адаптирани за всяко ново присъединяване.
Комуникационна стратегия: Разширяването на ЕС може да бъде успешно само, ако процесът е прозрачен и има демократичната подкрепа на гражданите на страните членки и на страните кандидатки за членство. От голямо значение е гражданите на Съюза и на страните-кандидатки да разбират процеса на разширяване и да се осъществява широк диалог за изясняването на предизвикателствата и положителните страни на разширяването. През май 2000 Комисията прие Комуникационна стратегия за разширяване, която се прилага децентрализирано от нейни представителства в страните членки и от делегациите й в страните кандидатки, включвайки също националните и регионалните власти.
Какво предстои за Европейския съюз до 2010?
Eвропейският съвет в Лисабон (март 2000 г.) създава т. нар. Лисабонска стратегия, която очертава нова роля в света за разширения Европейски съюз през 21 век.
ЕС има нова стратегическа цел, за да подобри качеството на живота на своите граждани и околната среда: до 2010 г. ЕС ще се превърне в най-конкурентноспособната и динамично развиваща се икономика в света, основана на познанието.
Това трябва да е икономика, която да има постоянен потенциал за икономически растеж и за създаване на повече и по-добри работни места за своите граждани, като не позволява социална изолация на никого.
Някои практически измерения на стратегическата визия за ЕС до 2010:
- Бизнесът и гражданите трябва да имат достъп до евтина комуникационна инфраструктура на световно ниво. Необходимо е да се осигури всеки гражданин да има уменията за работа и живот в новото информационно общество: компютърни умения, чужди езици, технологична култура, предприемачески и социални умения. Ще се установи Европейска диплома за основни технологични умения, за да се популяризира дигиталната грамотност в Съюза.
- Хората са основният актив на Европа и затова в новите условия не трябва да се допускат безработицата, социалната изолация и бедността. Страните членки трябва да са активни социални държави, които гарантират заплащане на труда, социално участие на всички и равнопоставеност на половете, както и предлагане на качествено здравеопазване.
- Развитието на малкия и средния бизнес е основен акцент в Лисабонската стратегия и затова в нея се посочва, че разходите за стартиране на бизнес и бюрокрацията, която го спира, трябва да се намалят, за да се създаде комфортна среда за развитието на малки и средни предприятия.
В общи линии, амбицията за бъдещия Европейски съюз е той да съумява да използва най-добре европейското културно многообразие по посока на създаване на 'Европейски патент' във всяка област. Създаването на интегрирана Европейска изследователска зона чрез премахването на пречките за мобилност на учените ще задържи висококачествения изследователски талант в Европа и ще бъде двигател за конкурентноспособността и разбирателството на континента.
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз приключиха в края на 2004 г. Те протекоха на основата на същите принципи, които ръководеха преговорите с десетте вече присъединили се страни. Това е залегнало и в Договора за присъединяване, който ще бъде подписан на 25 април 2005 г.
През 2004 г. България успя да приключи технически преговорите за членство в Европейския съюз (след като затвори и последните глави: 'Земеделие', 'Регионална политика' и 'Финансови и бюджетни въпроси' и глава 'Конкуренция').
Във връзка с предсрочното затваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ 'Козлодуй' през март 2004 завърши партньорска проверка на реакторите и правителството обяви, че няма да иска преотварянето на глава 'Енергетика'. Тогава еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген обясни, че положителният резултат на проверката няма нищо общо с преговорите, и посочи, че тя е била направена единствено, за да се установи, че България изпълнява ангажиментите за безопасността на двата малки реактора. Договорено беше България да получи 61.9 млн. евро безвъзмездна помощ от Европейската комисия по 'Специална програма ФАР 2003 за подкрепа при затваряне на блокове в АЕЦ 'Козлодуй' и последващите мерки в сектор 'Енергетика'. Допълнително 1.9 млн. евро ще получи България по проекта 'Подкрепа на българската Агенция за ядрено регулиране в развитието на изисквания и процедури при затваряне на първи и втори блок на АЕЦ 'Козлодуй'.
Докладът на Европейската комисия бе публикуван на 6 октомври. В него имаше критики към работата на съдебната система в България и се съдържаха констатации, че все още се намесват 'политически съображения при редица номинации' за висши постове в съдебната система, че няма напредък в ревизирането на правилата за имунитет на следователите и прокурорите, както и че напредъкът в реформата на досъдебната фаза е малък. Заключението на Европейската комисия е: 'Има значителни структурни проблеми, що се отнася до независимостта от външен натиск върху българските следователи, дублирането на дейности и сложността на сегашния Наказателно-процесуален кодекс. Значителните забавяния заради чести връщания на дела за доразследване и етапите на досъдебното производство се отразяват негативно на възможността на България да преследва ефективно организираната престъпност и корупцията'.
Важно за България в края на 2004 г. беше и как се развиват преговорите на Румъния с ЕС, защото въпросът за отделянето на България от Румъния, ако последната не успее да приключи преговорите до края на годината, може да се отрази неблагоприятно и на нашата страна. Румъния все пак успя да затвори последните преговорни глави дни преди Европейския съвет в Брюксел (декември 2004), вследствие на което преговорите на двете страни бяха официално обявени за приключили и те ще подпишат Договора за присъединяване към ЕС.
През февруари 2004 г. Европейската комисия обяви финансовата рамка за България за първите три години на членството на страната в ЕС. Предвидените в нея средства в периода 2007-2009 г. бяха 4.24 млрд. евро. Повече от половината - 2.3 млрд. евро, са за структурни действия и ще дойдат от структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС. В частта земеделие 388 млн. евро са предназначени за пазарни мерки в рамките на общата селскостопанска политика на съюза, 431 млн. евро са за директни плащания на земеделските производители, а 617 млн. евро са за развитие на селските райони. Включени са и 210 млн. евро за ядрена безопасност, които ще бъдат разпределени поравно през трите години. Впоследствие България договори още 116 млн. евро за развитие на селските региони, както и 240 млн. евро за бюджетно компенсиране и за засилване на сигурността на границите, които след присъединяването на България ще бъдат външни за ЕС.
Подобно на множество други споразумения на Съюза с трети страни, и Европейските споразумения с България, следва да се приспособят, като отчетат разширяването. Протоколите към Споразуменията, отразяващи изхода от тези преговори, следва да се приключат възможно най-бързо след присъединяването, като се използва опростена процедура, предвидена в Договора за присъединяване.
Една от основните области, които ще се ревизират в споразумението с България, са селскостопанските търговски концесии, както по отношение на обработени, така и по отношение на необработени продукти. За последните години концесиите бяха подобрени в резултат от преговорите за 'двойна нула' и 'двойна изгода'. За продължаване на този процес на постепенна пазарна интеграция по време на предприсъединителния период, Комисията предвижда последващ кръг от търговска либерализация.
Друга област, която ще бъде разработена в предстоящия период е взаимното признаване на оценката за съответствие посредством Протоколи за Европейска оценка за съответствие.
Административната подготовка на институциите на ЕС за разширяване продължава, за да се гарантира, че всички необходими мерки са взети преди датата на присъединяване. Те включват inter alia оценки на необходимия човешки ресурс и подготовка за наемане на служители, осигуряване на необходимия писмен и устен превод на допълнителни езици, подготовка на сгради и училища.
Комисията определи по-специално нуждите си от допълнителен човешки ресурс, набирането, на който започна от 2004 г. и ще завърши към 2008 г. Европейската служба за подбор на персонала започна работа през 2003 г. и първите конкурси за набиране на служители от присъединяващите се страни бяха проведени през първата половина на 2003 г. Комисията определи приблизителни цели за набиране на персонал - преходен период от осем години. Освен това, за да посрещне нарастналите нужди от човешки ресурс преди присъединяването в определени области като селско стопанство, структурни политики и езикови служби, около 500 непостоянни длъжности бяха разкрити още през 2003 г. Тези временно назначени служители, предимно от присъединяващите се страни, сега започват да заемат длъжностите си в службите на Комисията.
Напредъкът, осъществен от България по отношение критериите за членство
В Редовния доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване от 2004 г. се казва, че България продължава да изпълнява политическите критерии от Копенхаген, постигайки напредък чрез:
- приемане на програма и план за действие за прилагането на стратегия за модернизация на държавната администрация; но има какво да се желае в усилията ни за постигане на основната цел в това отношение - България да разполага с квалифицирана и ефективна държавна служба в средносрочен план;
- изменения на Конституцията по отношение статуса на магистратите (усъвършенстване на цялостния процес на съдебната реформа); но корупцията остава проблем, който България трябва да реши;
- зачитане правата на човека и основните свободи (закрила на детето, равните възможности и антидискриминационна политика, интеграцията на ромите и т. н.); но условията на живот на децата и на лицата с умствени увреждания, настанени в специализирани заведения не са подобрени; необходими са също по-нататъшни усилия за борба с унизителното отношение от страна на полицията и трафика на хора; необходими са решителни и системни усилия за борба с дискриминационни нагласи и поведение.
България е функционираща пазарна икономика и би следвало да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в близко бъдеще, при условие че продължи прилагането на програмата си за реформи.
През изминалата година България продължи да осъществява добър напредък в повечето области по отношение приемането на достижения на правото на ЕС (acquis) и приключи необходимото придвижване на законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС преди планираната дата за присъединяване.
Необходимо е България да продължи да полага системни усилия за развитието на достатъчен административен и съдебен капацитет за прилагане и изпълнение на достиженията на правото на ЕС (acquis). Освен продължаването на хоризонталната реформа в публичната администрация, необходимо е България да се съсредоточи по-специално върху развитието на капацитет, който да бъде част от вътрешния пазар и да прилага достиженията на правото на ЕС (acquis) в области като селското стопанство, околната среда и регионалната политика. Необходими са усилията за създаване на нужния административен капацитет за плавно и ефективно управление на фондовете на ЕС.
Както бе препоръчано в миналогодишния Стратегически доклад, Съветът прие подробни пътни карти и ревизира Партньорствата за присъединяване за България. Настоящите Партньорства за присъединяване се основават на заключенията от Редовните доклади за 2004 г. и съставят списък с конкретни задачи, които трябва да се предприемат с цел продължаването и завършването на подготовката за членство в ЕС.
Пътните карти за присъединяване на България, предложени от Комисията и приети от ЕС в Копенхаген, осигуряват чувствително увеличение на финансовата помощ за периода 2004-2006 и за двете страни (1502 млн. евро за 2005, 1650 млн. евро за 2006). Това увеличение, отразено в изменената Финансова рамка 2000-2006 г., приета от бюджетните органи е предназначено да подпомогне България да предприеме останалите стъпки, необходими за изпълнение на критериите за членство и да продължи да се подготвя за участие в Структурните фондове.
Увеличената помощ ще зависи от постигането на задоволителен напредък в изпълнението на пътната карта и приоритетите от Партньорството за присъединяване, както и от значително подобряване капацитета на страните да управляват и използват средствата ефективно. България следва да осигури наличието на ефективни структури за предотвратяването, разкриването и наказването на възможни случаи на измама и корупция.
Основен принцип на преговорите за присъединяване е, че напредъкът на всяка страна зависи от собствените й заслуги. Изхождайки от този принцип, по-нататъшния ход на преговорите ще се определя основно от напредъка в изпълнението на поетите задължения.
Предложенията на Европейската комисия за финансова рамка се основават на действащото право на ЕС, както и на принципите и на методологията, лежащи в условията на финансовата рамка, създадена за преговорите с десетте присъединени вече страни. По-специално:
- В областта на земеделието трябва да се запази целта за постепенно въвеждане на пряко изплащане на селските стопани в новите държави членки в интервал от 10 години. Преговорната позиция на ЕС трябва да отразява осъществената междувременно реформа в общата земеделска политика. Пакетът за земеделското развитие за България ще се пресмята на базата на същите критерии, като критериите, използвани при разпределянето на пакета на земеделското развитие между 10-те присъединени страни.
- Структурните действия трябва да се основават на дял от 1/3 от средствата за кохезионния фонд и на общ пакет, фиксиран чрез същия подход, вземайки предвид извършването на поетапно включване на Структурни фондове, с цел да се отрази непрекъснатото нарастване на капацитета и усвояване на тези страни. Това включва ограничаването на прехвърлянията до 4% от очаквания брутен национален доход за всяка година. След като бъде договорен този общ пакет, ще се определят отделните суми за всяка страна и за всяка политика въз основа на методологията, прилагана към настоящите страни членки за периода 2000-2006 г.
- Освен предоставянето на пълно участие на България в вътрешните политики на общността, ще се предвидят допълнителни средства за изграждането на институции, подобни на институциите, договорени за присъединяващите се страни.
- България и Румъния не бива да се окажат при присъединяването си в по-лоша нетна бюджетна позиция от тази, в която са се намирали в годината преди присъединяването си, когато са ползвали присъединителни фондове.
- Фондовете трябва да се отпускат за решаването на определени проблеми (за нас по-специално за спиране на съоръженията на АЕЦ Козлодуй).
Последователността в прилагането на този план е справедлива както за сегашните, така и за бъдещите присъединяващи се страни и е оправдана от гледна точка на необходимостта да се избегне предрешаването на бъдещите реформи на политиките и бъдещата обща финансова перспектива. Имайки предвид, че това предложение ще се основава на същите принципи и методология, като тези, приложени спрямо десетте присъединени страни, преговорите могат значително да се опростят.
Заключения и препоръки
Заключенията и препоръките на Европейската комисия са следните:
- Редовните доклади от тази година показват, че България е продължила да постига значителен напредък през последната година при изпълнението на критериите за присъединяване. Тя продължава да изпълнява политическите критерии и е близо до изпълнението до икономическите критерии и достиженията на правото на ЕС (acquis).
- Преговорите за присъединяване на България продължиха на същата основа и принципи, които се прилагаха към десетте присъединени страни, по специално принципът за оценка на собствените заслуги. Както и преди, темповете на преговорите ще бъдат определени принципно въз основа на достиженията на ЕС (acquis) в тяхното законодателство и въз основа на изграждането на капацитет да го прилагат и изпълняват ефективно.
България трябва да се утвърди като конкурентоспособна на европейския пазар, счита Еврокомисията, а предстоящи промени в българската държава и общество са изграждането на работеща съдебна система и елиминирането на всички форми на дискриминация.
Еврокомисията приветства промените в конституцията, които българският парламент навременно прие във връзка с членството на страната в Европейския съюз, включително и отмяната на забраната чужденци да купуват земя в България.
Европейската комисия ще продължава да следи спазването на задълженията, поети по време на преговорите и пълното им прилагане, до датата на самото членство.
Сред успехите в социално-икономическата сфера през последните шест години са: трайната макроикономическа стабилност, строгата фискална политика и високия икономически растеж, както и процеса на приватизация и напредъка в социалната политика към хората в неравностойно положение. Тенденцията за намаляването на безработицата в България според ЕК “впечатляваща”, като “Това е резултат не само от активните пазарни мерки, но и от напредъка в процеса на преструктуриране на икономиката и енергичния растеж в частния сектор”.
Критиките на Еврокомисията са насочени към високия размер на търговския дефицит — 12.5% от БВП през 2003 г и 14 % от БВП през 2004 г, и дефицита по текущата сметка. В социалната политика има какво да се желае още по отношение на хората със физически и умствени увреждания, ромското малцинство, пенсионерите и децата, здравеопазването и образованието.
Интересни за ЕК са социологическите изследвания, според които бъдещото присъединяване на страната към Европейския съюз е сред основните източници на оптимизъм за българите, които гледат на присъединяването като на един социален проект за разлика от гражданите в страните членки.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Европейската интеграция не е 'панацея' за решаването на проблемите с бедността в нашата страна. Неотдавнашно социологическо изследване показа нереалистичните очаквания на българите за повишаване на доходите след присъединяването на България към Европейския съюз. На какво ли чудо се надяваме? Къде се 'загуби' здравомислещият българин? В цивилизования свят, накъдето сме се запътили, хората свързват стандарта на живота си със своите годишни доходи, а ние все още 'драпаме' за нивото на месечната минимална работна заплата (ограничен доход - за ограничени хора - с ограничено мислене). Нима, ние българите, не сме способни да си уредим държавата така, че да сме равноправни европейци не само по документи и споразумения, нима не можем да работим за собственото си добруване така, както отколешните жители на Европа?

„Когато разглеждаме отношенията си с Бога и се опитваме да следваме библейските предписания, трябва да имаме силата да се разграничим от непрекъснатото очакване за чудеса и фалшиво им откриване в дребните детайли на ежедневието. Чудеса има, но те не са постоянен спътник на човека, нито са чудесата от "бабешките басни" (Първо Тим. 4:7). Очакването за чудо, за магия, е езическа черта. Суеверието не трябва да се свързва с истинската християнска вяра, защото "Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение." (Марк 8:12) Нашето християнско съзнание и нашата воля трябва да бъдат насочени преди всичко към реалните неща. Ние не сме пророци, не сме апостоли, не сме магьосници, не сме изключителни, ние сме обикновени хора и никъде Писанието не изисква от нас да бъдем нещо повече от човеколюбиви и разумни.“ (Медиа Таймс Ревю, http://www.mediatimesreview.com/septemb ... ealism.php, Християнски реализъм, Из сборника есета "Философия за човека или Божествена философия")

ЛИТЕРАТУРА
[1] НАЦИД, ГАИД-ИНДЕКС (http://guide.nacid.nat.bg/guideeuint.shtml), Европейска интеграция http://guide.nacid.nat.bg/guideeuint.shtml#2
[2] Европа от А до Я – Делегация на Европейската комисия в България - http://www.evropa.bg/
[3] 2004 Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване:
http://www.government.bg/photos/RR2004-BG.zip
[5] Evroportal.bg – обзор на преговорите с ЕС, програми, конкурси, анализи, проучвания, речник на термините, библиотека - http://www.evroportal.bg/
[6] Семерджиева, С., М. Павлова, 2004 - годината на европейското шампанско, 28/12/2004, 16:45 ч.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
 
Мнения: 21828
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 989,712.60
Банка: 795,690.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Други

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта