Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Елин Пелин - "По Жътва"

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Елин Пелин - "По Жътва"

Мнениеот Mozo на Съб Май 01, 2010 14:45

ЕЛИН ПЕЛИН #1
Социални и нравствени аспекти в разказите на Елин Пелин
I. Увод
1. Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и чрез изображението му проникване в народопсихологията, в душата на човека от народа; енциклопедия на българския живот в селото: на горчива мъка и сладки мечти, на тежък, непосилен труд и на романтични копнения, на грях, престъпление и търсене на истината, на страсти, човешки драми, страдания и на стремеж към духовно съвършенство, на лъжи и истини, на единство между човека и природата, формирала и съхранила богатата му душевност.
2. Повествованието на Елин Пелин: протича във вечно сегашно време; пресъздава винаги конкретна социална и историческа реалност – края на XIX и началото на XX век; събитията се развиват под открито небе, сред българската природа и сред светлината на живота, на полето, двора – жизнелюбие, произтичащо от мъдростта на твореца, изразил вековна и изстрадана народна мъдрост; животът такъв, какъвто е – ценност, неповторим, радостта от него, определяща хедонистичното звучене на творбите му; коренът на повествованието е в народните приказки и анекдоти; Елин Пелин – демократ и по битие, и носещ страданието и въжделенията на човека от народа, неговото чувство за справедливост, изтънченият му усет към красотата.
- в разказите на Елин Пелин – отражение на изконното в живота на българина: привързаност към земята, към труда, към животните, към семейството; вековни народностни начала, свързани с общочовешкото – поривът на сърцето към красота, към устояване в мъката, към обич и щастие, към съвършенство и хармония.
II. Изложение
1. Разказите на Елин Пелин – изображение на българското село, на характерното за бита на човека от народа и проникване в душевността му; отражение на конкретна социалноисторическа действителност, като в центъра на всяка творба стои някаква човешка драма; разказите „По жътва” и „На браздата” – темата за селската неволя, претворена чрез човешката драма, чрез взаимообусловеността на социалното и нравственото.
а) „По жътва” – картината на софийското поле през августовския ден: дълбоката връзка на селянина със земята, с природата – естествената му среда, любовта му към нея и зависимостта му от нея, природата, определяща трудолюбието му – смисъл и съдържание на живота;
- пейзажния рисунък – живописен, нагледен, релефен, с национален колорит, поетически одухотворен, пространственост: златните ниви, небето, горите, слънцето: настроението на красивата природа, загатваща за трагизъм, въздействието му върху душите на селяните: възкръсналата надежда за по-добър живот, възгласите им, песните – молитвеният копнеж за пълноценен живот; контрастът в празничното настроение на полето и хората с тишината и тъгата в края на разказа (смърт, нещастие); смъртта на Пенка, жертва на непосилния труд, образът й, излъчващ фолклорно обаяние – физически и душевно чиста и невинна с преждевременно прекършен живот (възможен е паралел с „Изворът на Белоногата”- човешко жертвоприношение на природата в името на общия успех и благоденствие);
б) социалното страдание на бедния селянин, претворено и във втория разказ – самотната фигура на Боне Крайненеца сред есенното поле: връзката на селянина не само със земята, но и с животните – неразделни негови спътници; красотата на есенното поле, на живота в него, на земята и въздействието й върху сърцето на бедняка и страдалеца: усмивката му, обръщенията му към животните, милувката му: обич към земята, към животните, топлота, сърдечност, дълбока хармония между тях; драмата на Боне, внушена психологически чрез преживяванията му: ужасът и болката му от страданието на Сивушка, от неизораната нива: обръщенията към нея – покъртителната му молба, нежност и безпомощност пред злото, позата му – трогателност, породена от човешката обич, страдание, отчаяние, погледът му към нивата, Белчо и гората – безкрайното му страдание и несломим копнеж към малко радост, сълзите му – израз на покъртителната болка и безпомощност пред злото, пред смъртта.
в) кратка съпоставка между двете творби и социалната поезия на Яворов- социалната неволя на човека от народа, хуманистичната позиция и демократизъм на двамата творци, съчувствие и състрадание към онеправдания човек от народа, проникване в народопсихологията и утвърждаване на изначалното му страдание, трудолюбие.
2. Социалното в света на Елин Пелин – резултат от зависимостта на селянина от природата, но многоаспектно осветлено в разказа „Напаст божия” – резултат и на невежеството, суеверието, предразсъдъците, насажданите вековни догми от духовенството, консервативността на старото поколение; картината на селото, изобразена с характерните битови подробности: черква, мегдан, кладенецът на попа – източник на болести и смърт; селянинът, обречен на страдание и поради сушата: мъченик, животът му - непосилно тегло; тълкувание на заглавието – народното светоусещане за теглото, характеризиращо битието му, идеята за Бога – немилостив към съдбата му; сушата, свързана в народната психика с традиционното народно виждане за Бог и нещастието, подробно пейзажно изображение на страданието и на човека от народа: изразителни и изобразителни детайли, черна тоналност, епитети и сравнения – представа за трагизъм; повторението на глагола „мълчение” в различни модификации, безмълвния, мъчителен труд на полето; образът на народа – литията из него и из селото – внушение за трагизъм, покрусен в съкровените си въжделения за пълноценен труд и живот; въпреки покъртителната му трагедия – жертва на глада, на нещастието – жизнелюбиво звучене на творбата, произтичащо от разрешението на конфликта между старо и младо поколение – тържество на човешкия разум, на духовната сила на човека над несправедливостта.
3. Социалното, преливащо в нравствено, тъй като човекът от народа е духовно устойчив, с несломим копнеж за обич и щастие, със силно изявено чувство за социална справедливост; разказът “Закъснялата нива” – отражение на традиционния конфликт между бедни и богати, на народното разбиране за злото , за греха и престъплението – всичко, което противоречи на законите на природата, а те обуславят тези на човешкото сърце.
- тъжната картина на закъснялата нива сред безлюдното поле, ронещите се кукурузи, врабците, черната тоналност – зрителна, нагледна представа за трагизъм, настроението на земята е в хармония с това на Лазаринка като селянка, българка, майка, съпруга, жена, загубила опората, любовта, семейното щастие: тъжната й песен сред полето, сълзите й – болката й от непосилното тегло; обаятелен женски образ, неповторима индивидуалност и същевременно образът й е обобщение на трайни добродетели, характерни за българката: физическа хармония с душевната красота, поетична и чувствителна душа, здрав морал, чувство за дълг към рожба, свекър и земя – трудолюбие; диалогът й с дядо Сава – конфликт между два свята, между две нравствени начала: патриархалното и примиренческото, с греха и човешкото достойнство, порив на сърцето към справедливост, душевна сила и непримиримост на героинята към престъплението спрямо човешкото й щастие, думите й – категоричност, вътрешна убеденост и сила, устойчивост на духа, повторението, сълзите й в тихото поле – нараненото човешко сърце.
4. Разказът “Андрешко” – конфликтът на епохата между представителите на бедния и онеправдан народ и на буржоазната държава, претворяването му в конкретната пейзажна среда – зимното софийско поле: одухотвореност на рисунъка и мрачно, тъжно настроение в унисон с битието на селянина; каручката сред него с двама ярки герои – социална поляризация, предадена чрез диалога между тях; чрез конфликта между два свята – антагонистични и в идейно, и в нравствено отношение, думите на Андрешко, изпъстрени с диалектизми, с народностна интонация, средство за охарактеризиране на човека от народа, за проникване в трайни народни добродетели: жизнелюбие, чувстващо се в хумора, в изявеното чувство за социална справедливост, човеколюбие – солидарност със събрата, взаимопомощ в страданието и срещу злото, обричащо селяка на гладна смърт; изповедта му в монологична форма – проникване в душевността му, в съчувствието и състраданието към събрата, протест към неправдата; постъпката му – психологически мотивирана от народностни добродетели, стихиен – изява на солидарността в бедата.
5. Нравствената красота на човека от народа, обобщена в образа на дядо Матейко от разказа “На оня свят” и същевременно, както всички Елин Пелинови герои – жива, неповторима индивидуалност, съхранил духовната устойчивост на човека от народа
- оригинална форма на творбата – фантастична, близост до народното светоусещане – богато въображение, творец на приказките – изява на естетическото му чувство, на романтичните му пориви към красота и съвършенство в живота; същевременно чрез нея – изобличение на вековни духовни заблуди, насаждани в психиката на народа от духовенството чрез религията; разгръщане в структурата на творбата на библейските понятия за ад и рай, но с реалистично съдържание, с критично изобличителна насоченост: животът на селяните – ад, изповедта му, монологична форма, израз на безкрайното му страдание, лаконично предадената социална трагедия: убийствен труд, мизерия, страдание и удавяне на мъката в пиене от безизходица; диалогът му с ангелчето, речта му: жива, изразителна, с народностно разговорна интонация – проникване в душевността му: простота, сърдечност към магаричката, самокритичност и критичност, посочване на виновниците за социалното му страдание – владиката-лихвар, представителите на буржоазната власт; жизнелюбие, несломим копнеж, романтичен порив към свят на социална справедливост, хармония – възгласът му; раят – проекция на романтичната мечта и духовна устойчивост на човека от народа.
6. Светът на Елин Пелин – пресъздаване на социалното в различни модификации; от него към дълбоката, интимна същност на човека; пръв опит да се изясни страданието му не само с външни, обективни причини, но и със самата същност на човека, проникнал в безкрайната вселена на сърцето: светлите и тъмните й страни, в порива към красота и в страстите й, въпреки разума и моралните задръжки, водещи до грях спрямо природата.
- разказът „Нане Стоичковата върба” – претворил неговата философия за живота на човека от народа чрез изображението на картината в сиромашкия двор на героя с битийни подробности: върбата – символ на живота и красотата, празничното настроение на животните и хората около нея – извисяването им чрез радостта от пролетта и зеленината; героят – ярка индивидуалност, особняк: отпечатък на характера му и във външния му вид, и в поведението: равнодушен към живота около него, мързелив (аналогия човек-куче) – постъпката му – първичност, криворазбрано достойнство, грях срещу природата.
7. „Задушница” – традиционният ритуал от християнската религия, свързан с почитта на живите към мъртвите; мъдрата философия на писателя за живота – добро и зло са едно, радост и скръб; вечен е поривът на човешкото сърце към обич, хармония; порив, подхранващ духовната устойчивост на човека от народа, устойчивостта му в бедност и страдание.
- типичното за църковния празник – битовия рисунък: черквата, старите гробове, жените с житото, децата, просякът, лудият; битов рисунък, преливащ в пейзаж; есенният ден, ситният дъждец, жълтите листа – настроение: тъжно, в хармония с душевността на хората, с религиозния празник; образите на Станчо и Стоилка (значещи имена – да останат, държеливи) сред самотата на гробището под черковната стряха в мъглата – самотни, бедни, смазани от непосилния живот, но жизнени натури, диалогът им е смешен изпълнен с хумор и е проява на тържеството на живота над теглото; най-човешкото в сърцата им – изконното тържество на обичта към самия живот.
III. Заключение
1. Мястото на Елин Пелин в националното повествователно изкуство – най-сладкодумен разказвач – корените са в народното творчество: в приказките и анекдотите – богата основа за творчество, попил/възприел народната мъдрост и естетическо чувство; продължил и обогатил Вазовата традиция: Иван Вазов е родоначалник на класическия реалистичен разказ, а Елин Пелин на „свежата зрялост” (Светлозар Игов) на прозата, а след него – Йордан Йовков на съвършенството й, на белетристичния синтез.
- у Вазов – в повествованието обективното изображение е съчетано с изявено субективно оценъчна позиция и на преден план е народът като цяло; у Елин Пелин – обективно изображение със скрита в повествованието субективна позиция, на преден план е човекът от народа – единство на добро и зло, на регионални, национални и общочовешки черти.
- особености на Йовковия разказ (за 12 клас)
2. Характерното за разказите на Елин Пелин: разкрил битийната същност на народния живот и чрез живи, неповторими индивидуалности, проникнал в душата на българина, в изконното в националния характер: изначалното страдание и устояването в него, привързаността към земята, към семейството, трудолюбието му и живото му чувство за справедливост; изконното, преливащо в трайни човешки добродетели: мечтателност, несломима надежда за по-добър живот, усет към красивото, жажда за обич и щастие, за творческа изява и пълноценен живот.
- разказите му – композиционна стегнатост и завършеност, синтез на жанрова и структурна постройка, дихотоничност (двузначност, двуполюсност) на повествованието; в сюжета – ярка житейска случка и човешки драми, страсти и страдания; поетическа одухотвореност, постигната чрез национално колоритни картини на бита и пейзажа: живописен, релефен, пластичен, нагледен чрез изобразителни и изразителни елементи, сравнения от народните приказки; модерен разказвач поради интереса му към човека, проникнал в безкрайността на сърцето му; разказите му обхващат от социалното до дълбоко интимното, до същността на човека с дълбоките му вътрешни импулси; обективното изображение, подчинено на философията му за човека и света – отражение на народната мъдрост – утвърждаване на естественото, на природното, на живота с неговото многообразие, на човека с неговия вечен стремеж към съвършенство; разказите му са пръв опит в националната проза да се проникне в човешкото сърце като езикът на героите му е жив, изпълнен с диалектизми и разговорно народностна интонация, бликащи от хумор; езикът на разказите е изпълнен с простота, изразителност, образност и съвършенство.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 7716
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 146457
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,439,340.00
Банка: 5,487,916.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта