Тема 1

Елементи на формиране на византинизма и неговото културно значение в историята

Термини, периоди и феномени


Понятията са условни, технически термини, късно въведени в историческата наука от Йеронимус Волф, който в средата на XVIв. Го въвежда и утвърждава и във византинисктиката. Терминът произлиза от селището Византион, което се превръща в теополис и след 330г. Терминът става адекватен за всички жители на Източно- Римската империя.
Според Феодор Успенски, Византия е качествено нова формация и следователно не може да претендира за наследница на Римската империя. Според него като начало на тази нова империя могат да се търсят няколко емблематични събития:
• 11 май 330год. с избора на нова столица;
• Едикта на император Теодосий Велики от 380година;
• Официалното разделяна на империята- 395год. между Аркадий и Хонорий, управлявали съответно източната и западната част;
• 476година за пореден път Рим е превзет от германския вожд Одоакър и преди това е детрониран Ромул Авгостул и императорските сигнии са изпратени в Константинопол.
В опозиция на тази теория е мнението на Каталано, който твърди, че империята е извечна и само променя столичния си град- urbs eterna. Според него Византия не е нова политическа и културна формация, още повече, че жителите и са ромеи.
29 май 1453година- политически край в съществуването на Византия, която пада под турска власт, Мехмед II.
Терминът „византинизъм” се различава от понятието, не се припокриват, защото под „византинизъм” разбираме съвкупност от 3те елемента в основата на тази уникална, специална култура. Тези елементи са: римска държава, антична култура и християнство.
След VIIIв. Тези елементи се сливат при Ираклий.
За разлика от Византия, терминът „византинизъм” продължава да съществува.

Културата на Византия се разделя на 3 периода:
1. Ранно византийска IV- VIIв.
2. Средно византийска VIII- XIIIв.
3. Късно византийска XII- XVв.




Ранна Византия
(IV- VIIв.)

Ранно- византийският период се характеризира с това, че се запазва едно съжителство между езичество и християнство, което е наложено за официална религия в 380год. Езичеството се запазва до времето на Юстиниан- закриването на Атинската философска школа през 529година.
Християнството е вътрешен проблем за империята от гледна точка на това, че макар и наложено като официална религия, то трудно се възприема. И точно ранно- византийската култура се развива под въздействието на езичеството.

______
Ересите са:
• Арианство- бог- син е сътворен;
• Несторианството- Бог е човек;
• Монофизитизъм- Бог има само божествена същност;
• Монотелитство- Бог има 2 природи, но една воля;
• Иконоборство(726-843г.). То е най- силно при Константин V Копроним, който превръща манастирите в казарми и събира монасите и монахините на хоподрума като се гаври с тях, принуждавайки ги да сключат брак като по този начин те нарувават обета си за целомъдрие. Също така ги кара да участват в оргии.
____________

Византия в ранния си период все още се простира на 3 континента и тези територии носят различни имена и са заселени с различни народи, които идват със своята специфична култура и единственото, което ще ги унифициа е църквата и държавата.

Средна Византия
(VII- XIIIв.)

Средно- византийския период е най- динамичния период в културата на Византия, в който на 1во място силно отражение върху мислене, култура дава иконоборството, което е продължило близо век. Самото то се придържа към „ не си прави кумир и не му се кланяй”. Но също така е повлияно от ислямската култура.
25 декември 800г.- корпорацията на Карл Велики ( той става император, а два импрератора е пробив в представата на византийците... бичи те мишле). Оттук започва и борбата между двете църкви- изотчна и западна. Тук започва и износът на християнство и византийска култура.
Pax Simeonica- мирът на Симеон, създаването на Велики Преслав е като подражание на Константинопол.
1054г.- великата схизма, когато окончателно се разделят в културно и политическо отношение 2та свята и Византия се ограничава само в православните държави.
Кръстоносното движение също влияе върху култура и политика. Това влияние най- силно е изразено в 4тия Кръстоносен поход.
13 април 1204г.- Византия преустановява съществуването си, а нейната култура се изнася на запад.

Късна Византия
(XII- XVв).
„Началото на края”

Византия се опитва да се възстанови, но без успех. Появяват се сеуджуките, които са почикани от Йоан Катакузин като наемници.
29 май 1453г. Турците унищожават Византия, но не и нейната култура.


Феноменалност


Представата за византиски феномен е най- силно представена днес от проф. Георги Бакалов, според който на първо място феноменалното може да се търси в това, че Византия е единствената държава, на която се знаят точните моменти на раждане и гибел- 11 май 330- 29 май 1453г. Феноменална е виталността. През целия си период Византия доминира политически и културно над останалия свят.
На 2ро място феноменалността се изразява в поведението на Византия още по време на Великото преселение на народите. Заслугата за това е , че Изтока за разлика от Запада оцелява благодарение на дипломацията и дори пренася потока към Рим, за да го отклони от себе си.
Отношенията със славянския свят- след като не могат да отблъснат славяните, те ги асимилират и ги приобщават духовно.
Политиката да се привличат чуждите владетели е уникално- променя мисленето им. Византия е родината на ересите, които обогатява, затвърждават и философскара и теологическата мисъл. В Италия и Франция- катаризъм и албигойство спомагат за развитието и обновлението на Запада.
Евро- азиатската политика влияе не само на империята, но и на Европа. Тя е филтър за инвазията, за културното и религиозното присъствие.
Феноменалността се изразява най0 ясно в думите на Н. Йорга- Византия след Византия. * културата на Византия продължава да съществува дори и след разпадането и като държава *



Тема 2

Пространството е разделено на сакрално и профанно. Например прагът на църквата е единствената граница между двете пространства. Същото важи и за прага на дома. Човек се сетреми да живее в сакралното, за да не се изгуби в субективното и относителното, сакралното е знак, който бележи истината, смисъла на света.
Хаос и Космос:
Космос- заселен свят;
Космос- безцветен, пуст, незаселен.
За да мине хаоса в космоса трябва да се освети съответното пшространство- чрез кръст, светена вода и др. Космизацията на света означава освещаване. Ако света е космос, то всяко нападение може да го превърне в Хаос.
Центъра на света обикновено е народно индикиран- хълм, планина, кръстопът, река и т.н.
Ако няма такова нещо, хората прибягват до evocatio или пускат домашно животно, търсят го и когато го намерят го принасят в жертва и на съответното място се основава центъра на света.
Има народи, които си носят центъра на света под формата на пръчка със себе си, а ако тя се счупи, те буквално умират ( лутат се, лутат се, накрая лягат и умират от глад и жажда).


Появата на първите селища и изграждане на представата за човека от центъра и Другия


От историческа гледна точко, първите селища се появяват в периода на неолитната революция ( Гордън Чайлд) като време на този процес е 40- 30в. Пр. Хр. Районът на първата колективна дейност е плодородния полумесец. Първата социална дейност е изграждането на напоителни съоръжения о свл. На водната стихия. Тази дейност изначално се взима и се ръководи от храма и жреческото съсловие. Ето защо архетип на царя е жреца, но първообраз им е ловеца. Той е свързан с пешаването на пр. И прехраната. Точно в този период се заражда опозицията Аз и Другия- човекът от центъра и човекът в периферията на централния човек.
Царя, който притежава властта, силата от божествата, знание.
Писмения човек, който е достигнал до революционен момент на овладяване на ...- писмености.
Човекът преди всичко изпитва страх от непознатото. Именно в този момент се изграждат и първире крепостни стени- те са 2- външна и вътрешна. Външната предпазва от Другия- дивака, ловеца, а вътрешната предпазва от собствения .... .
Другия човек изпитва преди всичко любопитство към човека от центъра. Любопитството пък поражда стремеж за унищожение и накрая, логично, когато това с еокаже неразрушимо, чувството се проименя в Ressentiment- крайна ненавист. Града/ цивилизацията носят порока и греховността, а човекът отвън е с първична добрина, неподатлив на изкушението.



Тема 3

Константинопол

От митологична гледна точка Византион се свързва с името на Бюзан ловецът, който е син на Посейдон и Кероеса, тя е дъюеря на Завс и Йо. От религиозна гледна точка, мястото се превръща централно, то е сакрално за това селище и е посочено от самия деллфийски оракул. Отговорът и е бил, че местоположението на новото селище ще е срешу града на слепците- гр. Халкедон. От историческа гледна точка, началото на съществуването на Византион се свързва с 658г. Пр. Хр. като се сочи, че Византион е мегарска колония, създадена до Босфора 17год. след Халкедон.
Първите жители са дорийските гърци, което води до извода, че държ. Инст, е спартански. Селището е на рибари и е почитало олимпийските богове, но за съжаление няма сведения за ежедневието на жителите до Iв. Пр. Хр. Единствение откъслечни данни принадлежат на поетесата Моеро от Ivв. Пр. Хр, която съставя стихосбирка „Проклятия”. Споменава се, че селището пада под персийска власт и Дарий назначава тирани. Селището се свързва и с Пелопонеските войни. След смъртта на Ал. Велики 823год. Пр. Хр., Византион възстановява независимостта си.
Iв. Пр. Хр. Византион влиза в състава на Римската империя. Първите сигурни факти за него датират от 193-197г. Периодът се свързва с гр. Война и появата на войнишките империи.
Септимий Север е точно такъв и е избран от дунавските легиони, но когато взима властта през 197г., той нарежда да сринат Византион, защото са подпалили противника му Нигер. Веднага след това той осъзнава важността на мястото и го издига отново.
По времето на Септимий Север освен изграждането на хиподрума се изграждат и баните, а също така и основната част от главната улица Месе и на този среден път се е разполагал километричния камък- от него до всички останали селища се е мерелоразстояние. Освен това той изгражда и Стратегикон-а – площад за обучение на войници.
Следващото споменаване на града е във връзка с нападението на готите. Едва след разгрома им от Клавдий при Наисос, Византион си отдъхва от тези системни набези.
По времето на тетрархията на Диоклециан, селището попада в тъцете на Галерии. Оттук насетне съдбата на Византион след тетрархията ще се свързва с името на Константин, който след битката при Молвилския мост през 312год. заявява претенциите си за единствен владетел. Това става възможно едва след сражението с Лициний 324год. Тогава Византион започва нов етап в историята с теополисните/ столичните си функции.

Града на Константин

Самият Константин израства в семейството на Елена, която по думите на биографа на Константин Велики- Евсевий Кесарийски е 1вата поклонничка Светите земи. Отивайки на Голгота, тя намира и въздига животворния кръст като отнася част от тази свещена реликва в Константинопол. Предполага се, че тя е намерила и Христовата плащаница и също я е пренесла в Константинопол. За съжаление липсват исторически извори за съдбата на плащаницата във Византийската столица, а за нея споменава Робер(т) Дьо Клари.
Констанций Хлор- бащата на Константин е известен с това, че е цезар на западния август Максимиан, славел се е със своя религиозен еклетизъм. Изповядвал е вярата към Митраизма, Аполон, източните култове и е бил религиозно толерантен към християните. Важен момент от историята му е, че той не прилага едикта от 303г. За гонения на християните. Според биографията на Константин, баща му бил принуден да изостави съпругата си по политически причини- да се сроди с Максимиан, вземайки за съпруга дъщеря му- Теодора. От този брак се ражда Анастасия.
Докато Диоклециан е резидирал в Никомедия, той е изискал Константин да отиде при него, за да се подготвя за политическата власт на бъдещ Август. Повече от 10год. Константин остава там- жестоките гонения на християните са важен факт, тъй като Константин се е отвратил от подобна жестока политика.
306г. Умира К. Хлор и синът му напуска гр. Никомедия и се връща на Запад, заявявайки ретенциите да е наследник на баща си. Среща съпротива от страна на Маканций и битката между тях е неизбежна и на 28 октомври 308г. Моцвийския мост- битка. Според Евсевий Кесарийски точно в този момент Константин изживява своя катарз, вследствие на видението, което е получил ( че с кръста ще победи), Последната му решаваща битка, която му осигурила еднолична власт е тази срещу Лициний през 324г.
Едикта от Медиолан ( Милано) 313г., когато християнската религия става паритетна
( равнопоставена) религия.
Самият Константин остава езичник.
От 324г. Започва изграждането на Константинопол като нов Рим. Този процес трае близо 6год, като по заповед на Константин голяма част от забележителностите се пренасят в Константинопол, пренасочват се доставките на зърно и жито от Египет. Основна цел е разширяването на града.
330г.- церемониите по освещаването на Константинопол продължили 40дни- от 2ри април до 11май. Според езическия ритуал градът е ритуално очертан, на мястото на 5тия хълм и тук по- късно се издига крепостната стена, която не е запазена до снес, защото е разрушена при разширяването на Теодосий.
- игрите на хиподрума, оттам мъжете тръгват по главната улица до форума на Константин. Където на 11 май е освещаването. Има стела с Nea Roma и статуя на Константин Велики.
Служба по християнския ритуал е отслужена в църквата „Св. Ирина”.
Св. Апостоли- мястото на императорската гробница, той умира през 337г, покръстен е на смъртното си ложе, 3м. Остава непогребан. На погребението му по улица Месе тръгва погребална церемония, стигат до църквата. Погребват го, като около него има 12 празни ковчега, които са символ на равнопоставеност( той е като 13ти апостол).
От историята на Зосим от Vв. Се разбира, че в градът на Константин е имало статуи на него и на майка му и между тях- кръста. Не е запазена нито една от двете, както и тази на Константин на колоната му до форума, тъй като през 1106г. Е разрушена, 1156г. Мануил Комнин издига кръст, който е унищожен от завоевателите.
Днес от времето на Константин е останала запазена само бронзовата колона- 30м и спината на хиподрума.
При наследниците на Константин, строителството е преустановено заради междуособна война. Когато на престола се качва Юлиан той се заема с устройството на византийската столица:
- 2 нови пристанища на Мраморно море;
- Нова сграда на сената;
- Нов форум- амнестериански форум, където публично се екзекутират християни.
В негово време е построена и 1вата библиотека, 600хил. тома с лични книги. Говори се, че е имало и змейско черво, на което със зластни букви е било изписано съдържанието на „Илиада”.
363г. Тази строителна дейност е преустановена заради смъртта му. Тялото му е погребано в Тарс, което се е възприемало като символична победа на християнството над езичеството.
След смъртта му- кратък период на войнишки императори, от които е важно името на Валенс- източната половина на империята.
375г. е изграден акведуктът. Акведуктът е бил построен от крепостните стени на гр. Халкедон, който бил унищожен, защото жителите му се вдигнали на бунт.. Той е финкционирал до XIXв. , което означава, че следващите византийски императори и турските султани са го възстановявали и поддържали.
След Валенс на чело на империята застава Теодосий Велики и при него отново се строи пристанище, изгражда се форум Тавра и Триумфалната порта, а по- късно и Теодосиевата стена. Това е последният император, който е управлявал Византия цяла.
390г.- издигнат е Египетския обелиск. Той е бил построен при Тутмос- 3,60м, 800т. Бил е пренесен в Константинопол.
При разделянето на империята между синовете му, Аркадий поема източната, а Хонорий- западната част. Не се изграждат постройки.
408г.- Аркадий умира и на престола остава Теодосий II- продължително управление има, но неговото властване е изключително незабележително. Влияе се от евнусите и най- вече от Антемий, от сестра си Пулхерия, а после и от съпругата си Евдокия.
425г. във Константинопол вече е факт висшата Теодосиева школа. В негово време е изградена поредната крепостна стена, като тя е много добра, с 10 порти, 96 бойни кули. Новите, модерни предградия- 6 и 7хълм са препълнени от манастири и цистерни.
При Анастасий I е било необходимо да се укрепи допълнително Константинопол. Той изгражда поредната крепостна стена, която с енамира на около 30км. От Теодосиевата стена и е известна като стената на срама, защото славяни и българи са нападали често, наречена е така заради слабостта на армиите им.
Дворецът Влахерни се превръща във военна резиденция, но по- късно поради сериозната арабска и персийска заплаха от изток, имперсия дворец окончателно се премества към двореца Влахерни ( това се случва към VIIв. При император Ираклий).
Във времето на Юстиниан градът наброява 1млн. жители.
10 януари 532г. е бунтът „Ника”. Той започва като недоволство, но след кратко време се насочва към Юстиниан, който е бил говот да напусне столицата, но по думите на Прокопий Кесарийски само жена му го е спряла. Юстиниан успява да потуши бунта и веднага се заема с изграждането на Константинопол, защото по време на бунта гара е бил опожарен.
Той изгражда нов имперски комплекс, състоящ се от няколко зали, Магнаура, дворецът Дафне, Халке и Буклеон. Под този имперски комплекс Юстиниан нарежда да се изгради базистна цистерна, впечатляваща с размерите си, осигурява питейна вода на многобройното население на византийската столица.
Опожарените църкви са издигнати на ново, но вече патр, става „Св. София”. Замисълът е на Антемий и Исидор.
Църквата е осветена на 27 декември 573г. с думите: „Е, Соломоне, надминах те!”. Юстиниан дарява на църквата 365имота- Свта София е единствената църква, която притежава земи.
След Юстиниан за дълъг период от време не са полагани особени грижи, защото няма пари и вниманието е трябвало да бъде пренасочено на изток, към араби и перси. Едва при император Ираклий ( 610- 641г.) отново ще се спомене за столичния град Константинопол, но този път заради обсадата през 626г. от страна на авари, перси и славяни, при което Ираклий е бил готов да премести столицата в Картаген. Той се отказва поради божествено знамение и за да подсили града той изгражда допълнителна стена от Влахерните до Златния рог (до тогава там е било слабото и уязвимо място на Теодосиевата стена).
При Ираклий се забелязва т.нар. „специализация на форумите- Стратегикон се превръща на място за продаване на месо, Местерианския- за продажба на породисти коне.
В целия императорски комплекс има доможе на бижутери, които са затворена каста, не могат да се включват жени, пияници и евреи. Женят се само за хора същата общност- между фамилиите.
СЛед император Ираклий настава тежък период за Византия- иконоборството, което започва през 762г. при Лъв II и продължава повече от век- 843г. – по времето на Михаил III Комнин и майка му Теодора. По време на кризата градът претърпява тежки последици. Апогеят на кризата е при Константин V Копроним, който затваря манастирите и ги превръща в казарми, монасите прави войници, жени монасите и монахините като по този начин те нарушават обета си за безбрачие. Поради тази причина той е омразен император. Единственият манастир, който успява да се запази е Студит.
Църквите са били ограбвани от императорите- иконоборци. На мястото на иконите им са поставяли собствените си изображения.
Мануил I Комнин- градът ще бъде укрепван. При Комнините се създават и първите латински квартали.
13 април 1204г. ( петък13ти) градът пада под латинска власт до 15 август 1261г.
С помощта на латинското схизматично население столицата пада под властта на рицарите от IVкръстоносен поход, като на 16ти май за владетел на първата латинска империя е избран Балдуин Фландърски и в целия период на окупация Константинопол почти е стинат- има 4 големи пожара, имперския комплекс е унищожен, остават само Влахерния и Буклеон.
Михаил V Палеолог успява да възвърне Константинопол във византийски ръце, което се дължало на намалената бдителност на ромеите и по- точно на липсата на Балдуин II. На 15 август е отслужена тържествена литургия в Св. София, с която символично се смята възстановяването на цялата империя. Палеолозите правят всичковъзможно, за да възвърнат позициите на империята и да възстановят Константинопол, но тези опити са безуспешни.
Сериозна заплаха се оказва в лицето на сеуджуките, заплашващи града. Първите сериозни успехи срещу византийците са още в 1071г., когато се провежда битката при Манцикерт. В нея загива Роман IV Диоген. Втората битка е при Милиокефалон- 1176г., когато Мануил I Комнин отново губи сражението и Мала Азия преминава в ръцете на сеуджуките. Те вече имали и свои квартали.
Главният виновник за утвърждаването на сеуджуките е Йоан Кантакузин. Той решава да ги превърне в съюзници, но сеуджуките единствени от всички народи ще действат разрушително, защото техния завоевателен устрем никога няма да бъде овладян. Съзирайки тази опасност, Йоан Кантакузин и наследниците му пренасочват завоевателния устрем към съседните територии, но дори това не спира сеуджуките и след като са ограбили съседите, те се връщат да грабят в Константинопол.
Последния опит да се справи със сеуджуките е като се търси помощ от запада, но не става защото запада иска уния, Правени са опити да се изпращат кръстоносци, но техните войски са разбити. 1вият султан, който прави план за завладяването на града е Баязид I Ялдаръм ( Баязид I Светкавицата). Битката за града започва смел Ник. Битка през 1396г. и през същата гдина е изградена крепостната стена Анадолу хисар на азиатската част, като целта на Баязид е била да откъсне Константинопол от света.
1402г. в битката при Анкара срещу монголите, където загива самият Баязид.
При нашествието на Мехмед II вече се решава да се превземе Константинопол и през 1453г. изгражда Румели Хисар- крепостна стена.
2 април 1453г. започва обсадата от сеуджуките и продължава до 29май 1453г., когато пада в ръцете на Мехмед II.
На 27 май преди последния щурм, Мехмед предлага да се предаде града, но император Константин XI Драгаш отказва. Тогава за последен пър константинополци се събират за шествие по главната улица Месе и след това се отслужва литургия в Св. София.
За разлика от Балдуин, Мехмед II е позволил на завоевателите да грабят, но не и да унищожават и рушат вечния град.




II срок



Обожествяване на личността на валадетеля


Не се обожествява самата личност на владетеля. Той е единственият поставен от Бога.Самата идея за обожествяването не се появява за пръв път при византийците,тя идва от Персия и Сирия,които оказали влияние върху това.
Октавиян е бил принцепс,а след смъртта му е обожествен.Диоклециян е първият владетел,който е бил обожествен приживе,смятайки се за Юпитер,към който обръщението е dominus et deos noster .Поради това се въвеждат СИЛЕНЦИАЛИТЕ-имат задължение да вътворяват тишина при проявата на принцепса.Диоклециян по подобие на персийския обичай остава недостъпен за служителите си.
Има ритуал на покритите ръце те трябва да носят ръкавици,за да не оскверняват дома му.
След Диоклециян в периода на войнишките императори бива наказан със смърт онзи,който не отдава необходимата почит към култа за обожествяване на императора.Войнишките императори изискват тази почит,защото те са неграмотни и са узурпатори и смятат ,че този ритуал ще им укрепи трона.
Истинската промяна ще настъпи по времето на Константин,при него властта е дадена от Бога и императорът ще е божи наместник.От тук насетне императорите в церемоняла ще трябва да подчертават своето богоподобие.
Денят на императора започва с молитва в една от залите,за да се помоли на Богородица и Бог,после сяда на трапезата с 12 сановника и са им сервирани 12 ястия.Тези похапвания минават по съпровода на духовни песнопения.След закуска императорът отива в патриаршеската църква(Св. Ирина/Св. София),където се извършва молитва за богоизбраните ромеи.
В тронна зала е имало 2 престола от дясната страна-златния,а от лявата-порфирния.В делничните дни императорът е заемал златния престол,а в неделя или празничните дни отстъпвал трона на Бог и сядал на порфирния.
От времето на Константин насетне във връзка с божетжената диархия владетеля е помазван от патриарха.Императорът избира патриарха това е негов доверен човек,а след това той коронова самия император.Порфирът е отличителент цваят само законите синове се раждат в порфирогенната зала,само те могат да спорят за трона.Петър I е първият,който получава порфирогенна принцеса-Мария,която по-късно получава името Ирина.Порфирът е достъпен за чиновниците,а по времето на Октавиян само императорското семейство има право да го носи.Константин е имал работилница за порфир.Лъв VI ще позволява на слугите си да носят малко парче порфир върху себе си,а Омуртаг ще носи кръст,въпреки че е гонил християните.
Във Византия няма ограничение за императорската власт от гледна точка на потекло,задължително е да си православен християнин:
● избран от народа
● осиновен
● узурпатор
● престолонаследник (порфироген)



Църквата във Византия

Новата религия проповядват апостолите Петър и Павел.Църквата е общност от вярващи.Основаването й е на 50-ница (на 50-я ден от Възкресение),християнските апостоли са се събрали в Йерусалим и проговорили на различни езеци
Павел е от град Тарс ,той е от фариеите-еврейска секта,следяла за строгото спазване на Мойсеевия закон,той е залавял християни.В една от тези мисии на път към Дамаск той чува божествения глас-“Савле,Савле,защо ме гониш?”.Павел ослепял за 3 дни,след което пак прогледнал и станал християнин.В Мала Азия има силен култ към него.Осъден е на смърт 67 година ,тъй като е бил римски гражданин имал право на присъда-посичане с меч.
Петър се е казвал Симеон имал брат-Андрей Първозванин (тачен тук на Балканите),той води Симеон при Христос,а той му дава името Петър,защото на него ще се основе църквата.Според легендата Петър създава единствената апостолическа църква.Той е залавян и измъчван многократно.По времето на Нерон 67 година той е разпънат на кръст с главата надолу,смятайки че не е достоен да умре като Исус.Постепенно се изгражда пентархията:
● Римска църква
● Йерусалимска църква
● Константинопоска църква
● Алексадрийска църква
● Антиохийска църква
Само Римската и Константинополската спорят за своето значение,коя е над останалите.По време на арабската инвазия 3-те източни църкви (Йерусалимската,Антиохийската,Александрийската) отпадат от властта на Константинопол.
Има два вселенски събора,които дискутират властта II вселенски събор е във връзка с македонитството-разновидност на арианството -381 година.Дискутират се отношението в пентархията –Рим доминира над Константинопол,а Константинопол над останалите 3.
IV вселенски събор-Халкидонски 451г.-монофизитизъм.Рим и Константинопол са равни от тук насетне започват схизмите,като най-голямата е схизмата от 1054г.
В църковно отношение Византия имала задължение да прави деление в църковно отношение:
● диоцезии
● епископства
● архиепископства
● митрополии
над тях седи клира,назначава ги патриахът.
В ранна Византия е бил задължителен избора на божественото благоволение.Имената на кандидат патриарсите били написвани върху листчета и били поставяни в урна.От своя страна урната престоявала една нощ в олтара на патриаршеската църква.На другия ден след литургията императорът влизал или пращал свой довереник в олтара,който бръквал в урната (с чисти непорочни за шикалкавене помисли) и издърпвал листчето с името на бъдещият император.В късния период императорът сам посочвал своя патриарх.Императорът търсел:
1) по-слаба личност от самия себе си
2) роднина (Роман Лакапин и Теофилак) или приятел от детството (ЛъвVI и Николай Мистик)
След спорове между императора и патриарха,заради по –голямо надмощие на патриарха над императора,следва помиряване в патриаршеската цъква,в помирителната зала-митатория.В императорският дворец имало хора,който следят за морала на патриарха,ако той е праведен,но императорът иска да се освободи от него му се приписват обвинения.
Църквата във Византия въвежда през 10в.данък каноникон,за издържането на духовенството.
7-те тайнства

1) кръщение
2) миропомазване
3) евхалитсия
4) изповед
5) херотония
6) църковен брак
7) елеусвещенство

Задълженията на църквата:

● да втълпява богоизбраността на ромеите
● да намалява социалното напрежение
● коронова императорското семейство и кръщава патриарха

Права:

● анатема
● епитимия (отлъчване)

Някои църкви са се ползвали със специални привилегии-ексусия



Форми на аскеза
ασκεω-упражнявам се

Голяма част от византийското общество попада в групата на назирите.Основна цел на назирите е аскетизма-лишението:

1) доброволно живеене в нищета
2) целомъдрие/безбрачие
3) смирение,търпение,покорство

В библейските текстове се споменава,че имало гностици-истинските християни,а другите били младенци по вяра.Монашеството се заражда от самото начало.Според истински вярващите:
1) монасите се повлияни от II Христово Пришетвие, изоставят домовете си.
2)монашеството се заражда във връзка с гоненията,началото на 4в..Идеята,че монашеството се заражда по времето на Нерон, Диоклециян и войнишките императори е силно оборима,защото монаси е имало и по времето на Исус.
3) медуанския едикт-църквата да стане регламентирана в държавата
Родоначалник на монашекия живот е Павел Тивейски,в чйето житие се споменава,че става монах заради гоненията.Негов съмишленик е Антоний Велики,заради божествения глас.Те поставят началото чрез еремитството и анахорейството.Пребивават сами без вода и съзерцават.Монах под 100 години няма.Истинският основоположник на киновизма-общ монашески живот,е Св. Пахомии.Създава през 323г. в Тиваида една монашеска общност.Той прави крепостна стена с една врата,охранявана от ава,за да не може монасите,който са се отдали да се върнат назад и да не се допускат жени без значение дали са родственици или не.Уточнява се молитвеното време,земеделието,часовете за спане.Монашеството става толкова примамливо,че и жените се изкушават да живеят така.Създава се един женски манастир.Монашеството се разгръща в Палестина и Сирия.В Сирия се създава една нова форма на аскеза-стълпничество.
То е крайна форма на аскеза.От житието на Симеон Стълпки става ясно,че е бил киновит и е очатвал в братство.Той започнал да създава нова форма на аскеза.Да се самобичува,да държи камък в устата си,да се завързва за дървета,разранявал се и чакал Господ да го излекува.От братството го изгонили,той заминал за Сирия и създал стълпничеството.Колкото повече хора идвали да го видят,толкова той издигал своя стълб.Сирийците възприели това,но живеели по дърветата,вместо да градят стълбове.Център на монашеството става Константинопол,след 7,8в. манастирите са в града.Стойцкия манастир е близо до Теодосиевите стени,там се развива акимитството,постоянно се изпълнява молитва към Бога,като монасите се застъпват.
Идиоритмия (Антон-10в.)-монасите съжителстват заедно,имат отделни килии,имат и книги.Основната разлика между източниия и западния монах,е че западния е учен той се занимава с преписването на книги,а източния е необразован,той се занимава със земеделие.


Византийското семейство

Браковете във Византия:
1) тип сделка (между фамилиите на младите)
2) наказателен (за провинилия се)
3) по любов (привилегия за аристократите)
Византийското семейство е огромно,там живеят до пра-дядовци.Новото семейство може да се отдели,когато главата му навърши имуществена и правоспособна възраст 24г.
Децата във Византия се задомяват на възраст за момичетата 10- 11 години,а за момчетата 12-13г.При по-бедните слоеве бракът е по устно споразумение между близките.По-късно се въвежда църковния брак,но не може да има брак между тези категории:
● еретици
● езичници
● недъгави
● душевно болни
● нездрави
Ако има забранен брак наказанието е отрязване на носа.
На развода не се гледа с добро око.Най-сериозна причина е липсата на потомство до 3 години.При разтрогване на годеж от страна на момчето неговото семейство плаща уговорения за това дълг с моминското семейство и плаща неустойка на държавата,ако момичето иска разтрогване на годежа,то тогава тя си взима зестрата и плаща неустойка на държавата.Църковен брак може да има 3 пъти.До развод може да се стигне при разболял се или недъгав съпруг/съпруга.Изневярата е най-малката причина за развод.Ако изневери жената-смърт или пращане в манастир,ако пък ли мъж-12 камшика на несторянския форум.
Към голямото византийско семейство се причисляват и гостите-приятели,но когато дойдат забравят да си тръгнат.Според Кекавмен има опасност да се канят такива гости,защото те могат да преластят или жената,или дъщерята.Според него мъжете задължително трябва да наблюдават жените.
Извън брачните деца са имали равни права със законите.Децата биват давани в офанотрофи(сиропиталища) и църквата поема грижата за тях.Момичетата(ако са от знатно потекло) биват давани за династически бракове.Абортът се санкционира.Липсва информация за децата между 5-6 годишна възраст,това се е смятало за най-скучния период от човешкия живот.
В бедите семейства родилката ражда у дома с баба акушерка(самоука),ползваща наръчник.Децата се възпитават от бабите си ,защото майката е била твърде млада.Момчетата са приучавани в труд от бащата.В богатото семейство момчето се отделя в женската част,гледат го майката и бабите.След 6-7 годишна възраст за обучението му се грижи бащата или го праща да се учи при негов приятел,или в къщата на бъдещата му съпруга,да ги учи общ възпитател,но по-често момичето е пращано в къщата на момчето да се учат заедно.
Момичетата в бедните семейства се възпитават в християнски ценостти.Богатите момичета могат да бъдат научени на езда,ръкоделие,грамотност,но това става само с разрешението на бащата.Във Византия няма училища,всички се обучават с часни педагози.В орфанатрафията се учат цитати от библията.Единствената виша школа е Теодосиевата 425г. ,а преди нея Атинската философска школа,разрушена 529г..От Юстинян насетне започва да се нарича Теодосиевата школа започва да се нарича Магнаура-школа за владетели и дворцовото съсловие.По-късно тя става заведение за “неудобни ученици” и школа за асимилиране на чуждестранни владетели .Освен тази виша школа са се създавали школи за обучение по теология в Св. София и Св.Апостоли.ВXв.интелигенцията е малобройна .Липсват държавни библиотеки.




Ежедневието на византиеца




Градовете като численост са повече от провинциялните селища.Такива са селищата на стратиотите.
Пронярите или стратиотите са войници,те се числят към императорските войски,но те поучават поземлени учатаци.Акрити са стратиотите по източния фронт.
Остава не малък брой зависими села,включени в големи имения.Парици-зависимо селячество.Мистий- сезонни работници.Парците и мистиите плащат 2 данъка.Първият е към императорската хазна,а вторият към феодала-алиленгион,като той им позволява да си го поделят и всеки да реши каква част от него ще плати.Най-привилегировани са аргиропратите и търговците.
В ергастерията се произвежда порфира ,както и там са златарските магазини.
Луи Прат 968г. пристига в Константинопол,като пратеник на папата,за да опише ромеите в Константинопол.Той казва,че градовете им били бедни,а ромеите ходели боси и в дрипи,ядели ниско качествени храни,все пак Луи бил в модерните предградия.
Имало тенденция в мъжката мода.Според Никита Хоният под въздействието на западния свят мъжете носели плътно прилепнали по тялото панталони за разкриване на мъжествеността ,а според Михаил Псел- Зоя носела прости дрехи.



Празници във Византия


☻ Календи- Празнуват се от 01.01.-05.01., с течение на времето стават по-продължителни., защото започвали от 25.12, а най-значим бил деня 02.01. Църковната нова година е от 01.09. Календите се провеждали нощем по улиците. Жените се предрешавали на мъже, мъжете на жени. Били са отбелязвани и в императорския дворец. Правели възстановка на битките, главно на тези с готите на 02.01. Тези календи били заклеймявани на всички събори. Последната анатема е на шестия вселенски събор.

☻ Брумалии-най-кратките дnи през зимата, предшестват календите. Хората обикаляли из улиците със запалени факли и накрая стигали до двореца и искали подаръци, празникът също е заклеймен на шестия вселенски събор.

☻ Русалии- празникът е около Великден. Димитър Хоматион ги нарича бесовски игри, младежи се надпреварвали в пантомима, борба, надбягвания. Публиката трябвали да им даде награда, а когато не го правела, младежите я биели.

Църковни празници

☻ Рождество Христово- не е имало точна дата и благодарения на митризма е полочило датата 25.12, защото Митра е роден на този ден.

☻ Великден

☻ Св. Св. Георги и Димитър- имало литургия в патриаршеската църква после имало шествие до хиподрума, където се провеждали игри и надбягвания.


Държавни празници.

☻ ежегодни- рождени дни на императора

☻ екстраординарни- коронясване, мощи на светци, триумфи (когато византийците са побеждавали българи и араби, честванията били най- големи)
Йоан Цимисхии 971г.
Василии II 1018