Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Екология на Черно море

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с екологията.

Модератор: Модератори

Екология на Черно море

Мнениеот dark_angel на Сря Мар 24, 2010 13:01

Водата, водите, морето...

Черно море в черно...

Площта на водосборния басейн на Черно море е 2,2 млн. кв. м.

В близост до Черно море – непосредствено до плажната ивица или в
селищата около нея живеят приблизително 170 млн. души.

В курортите на Черно море всяка година летуват около 50 млн. човека,
като в миналото този брой е бил неколкократно по-голям.

Най-големите реки, които се вливат в Черно море са – Дунав, Днепър и
Днестър.

Водите, вливащи се в морето са недостатъчно пречистени.

Реките ежегодно носят нефтопродукти.

Изследванията от предишни години показват, че сборът от нефтени
отпадъци, изхвърлени в крайбрежната зона на бившия СССР, възлизат
ежегодно на 10-15 хил. куб.м.

По оценка на Института по биология на Южните морета към Академията на
науките на Украйна в морето се съдържат 14 хил. тона живак, а в
биологически активния слой (от 0 до 50 м дълбочина) се намират 850 тона
живачни съединения.

Основен доставчик на живака в Черно море е река Дунав.

Река Дунав внася във водосборния басейн на Черно море годишно около
40-60 тона от отровата.

Останалите интересни съединения, които могат да се открият в
черноморските води са минерален азот, органични вещества, фосфор,
желязо, цинк, манган, олово, арсен, почти цялата Манделеева таблица...

Съотношението на отровите, разбира се, е непостоянно през годините. И
зависи, освен от всичко останало, но и от икономическото положение на
черноморските страни и екологичната култура на населението.

Предистория

В миналото гърците наричали морето Понтос Евксинос, което означавало
“ негостоприемно море”. По-късно заселилите се славяни в земите на
Балканския полуостров превели по-старото название на морето като “
тъмно” , “ черно” , отбелязвайки отново факта, че морето е
негостоприемно. По-късно турците превеждат името буквално – Кара-дениз
(Черно море).

Екологичните проблеми на Черно море не са нещо ново. Констатациите, че
Черно море умира не са само апокалиптични изблици в началото на ХХI век.
Проблемите, свързани с нарушеното екологично равновесие в Черно море не
са от няколко години. Нито могат да се решат в такъв кратък срок.

Един от примерите за настъпилите екологични промени, които украинските
учени цитират, е състоянието на морето в северозападната част на Южна
Украйна, която в миналото се е славела с богат риболов. В момента това е
една полумъртва зона в биологическо отношение. А липсата на улов е само
един от показателите. (Между другото – слабият риболов е нещо, от което
се оплакват не само хората от другия бряг на Черно море. Бургаските
рибари, например, казват, че риболовът е намалял в сравнение с предишни
години и сега хващат в мрежите си повече мазутни петна от пристанище
Запад, отколкото риба. Причина за това са най-често промишлените
отпадъци, които се изливат направо в морето.)

Още в миналото е било ясно, че фауната на Черно море е много по-бедна,
в сравнение със Средиземно море. Затова и риболовът никога не е имал
решаваща роля.

Сероводородната зона, която обхваща морските води под 150 м дълбочина
силно ограничава разпространението на черноморските растения и животни,
ползващи кислород. Това, което е страшно, е, че обхватът на
сероводородната зона непрекъснато се разширява. Освен това все по-плитки
участъци от водата се оказват в тази т.н. рискова зона.

В Черно море съществуват и няколко териториално определени “ рискови
зони”, където екологичното равновесие е най-силно застрашено. Едната
зона е край устието на р. Дунав, друга е в района край гр. Одеса, трета
– около Кримския полуостров, Тарханкут и района на гр. Керч –
промишления център на Крим.

За част от държавите по неговото крайбрежие Черно море е единствената
морска връзка със Световния океан. Това е причината и морето да има
важно транспортно-географско значение. Поради интензивното му използване
замърсяването на водата е голямо. Най-значителните замърсители са нефтът
и нефтопродуктите по трасетата на петролните танкери. Най-силно
замърсените райони са Одеса - Истанбул, Одеса – устието на река Дунав и
Одеса - Варна. Благодарение на евтините морски пътища по Черноморското
крайбрежие има пристанищно-промишлени центрове. В Одеса, Херсон,
Новоросийск и Туапсе се преработва доставян от вътрешността на
континента нефт. В Бургас нефтът пристига в петролоносачи. Големи
пристанищни и промишлени центрове по малоазийския бряг са Трабзон,
Самсун и Зонгулдаг.

Това са данните. Онова, което остава извън тях, е, че българското
Черноморие още се слави като едно от най-чистите крайбрежия (изключение,
разбира се, правят големите градове или пристанище Бургас, например). За
Черно море още е рано да се говори само с черни краски. Защото за
постигането на екологично равновесие трябва само разумно използване на
природните ресурси и отговорност. За хората от ХХI век това не би
трябвало да е голям проблем.

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е администрация към
Министерството на околната среда и водите за контрол на всички
показатели за състоянието на околната среда в страната, в това число и
на водите. Непрекъснато се прави мониторинг на повръхностни води.
Националната мрежа се състои от 250 пункта за ръчно пробнабиране и 3
автоматични станции на реките Струма, Места и Марица за наблюдение и
контрол в реално време. Съществуват 24 морски пункта, откъдето се взимат
проби.

В действителност по българския бряг съществуват много защитени райони и
резервати, които целят не само опазването на определената територия, но
и съхраняването на специфичното екологично равновесие. В това число и
чистотата на морските води.

Резерват “ Калиакра”

Той е един от най-популярните резервати по българското Черноморие.

Съчетава освен уникална природа, но и богата история, мнго
исторически забележителности - на носа се намират останки от древния
тракийски град Тиризис. Резерватът “ Калиакра” е създаден през 1960 г.
върху площ от 688 ха. Разположен е на нос Калиакра и част от околната
територия. Тук са единствените по Черноморието обиталища на
белокореместия тюлен (тюлена-монарх). Освен това се срещат много
ендемични растителни видове.

Резерват “ Балтата”

Резерватът е разполоожен в лонгозна гора по долнто течение на р.
Батова. Създаден е през 1962 г. върху площ от 198 ха. Това е най-северно
разпложената в Европа лонгозна растителност.

Резерват “ Камчия”

Бисферният резерват “ Камчия” е разположен край устието на реката.
Създаден е през 1951 г. Част от територията на резервата периодично се
залива с вода и тук вирее типична влаголюбива растителност. Резерватът е
известен с непокътната дива природа.

Резерват “ Ропотамо”

Резерватът е създаден през 1992 г. и е разположен в най-горното
течение на р. Ропотамо. Включва в себе си съществуващите преди това
природен парк “ Ропотамо” , резерватите “ Змийски остров”, “ Аркутино”
и “ Морски пелин”. Общата площ е 1001 ха. Основната задача е
запазването на екологичното равновесие на тази уникална природа.

Реките

Водните ресурси на България са незначителни. Това, което е и основна
характеристика на водните ресурси в България е, че те са неравномерно
разпределени на територията на страната. И фактът, че представляват
неоценимо природно богатство.

Основният екологичен проблем е свързан с неефективното използване на
водните ресурси. В промишлеността нерядко се използва вода с питейни
качества, например. Общо за промишлеността се използва два пъти повече
вода, отколкото в напредналите в промишлено отношение страни.

Не по-малък е и проблемът със замърсяването на водните басейни.
Основните замърсители са промишлените предприятия и отпадъчните продукти
от бита и стопанската дейност на населението. Затова и най-силно
замърсени са участъците от реките след големите градове или промишлени
предприятия. Такива са случаите, например, с река Огоста – замърсяването
е най-високо след с. Сараево. На река Вит замърсяването е най-силно след
Долна Митрополия, на р. Янтра – след Габрово, на р. Марица – след
Хасково и т.н.

Реките от басейна на река Марица, например, са обект на усилена
експлоатация и замърсяване. Освен изхвърлянето на течни и битови
отпадъци, по бреговете се залесяват тополови гори, които изместват
естествената растителност. Тези и други човешки дейности застрашават
дивата флора и фауна и представляват реална опасност Марица да се
превърне в мъртъв отточен канал.

Подземните води в Бургаската низина например показват замърсяване с
хлориди, сулфати, нитрати...

Всички тези причини и липсата на достатъчно водни ресурси като цяло
доведоха в предишни години до режим на водата. В някои части на страната
водният режим продължава да е част от всекидневието на хората. Дори на
него вече се гледа като на нещо нормално.
Сигнатура:
  Of all the things I've lost, I miss my mind the most  
Аватар
dark_angel
Академик
Академик
Репутация: 739
dark_angel изгражда репутацияdark_angel изгражда репутацияdark_angel изгражда репутацияdark_angel изгражда репутация
 
Настроение: Весел
Мнения: 10308
Регистриран: 02 Ное 2008
Наличност: 329.00
Банка: 437,825.35
Най-високи резултати: 4
Статистика на победите: 0
пол: Жена



Назад към Екология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта