Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

» две хубави очи(Анализ)

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с българския език.

Модератор: Модератори

» две хубави очи(Анализ)

Мнениеот Mozo на Чет Дек 27, 2007 17:07

ЛЮБОВТА КАТО СЪЗЕРЦАНИЕ

В СТИХОТВОРЕНИЕТО

„ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ" ОТ ПЕЙО ЯВОРОВ

(1.) Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най-
популяриитс му творби. В тях - от „Калиопа" до „Демон", от „Ще
бъдеш в бяло" до „Стон", от „Пръстен с опал" до „Затмение" - лю-
бовта е пресъздадена във всичките й превъплъщения, в целия ре-
гистър от чувства, които я изграждат и които може да провокира.
Страст, която убива, или преживяване, което окрилява, извикваща
демонското в човека или разкриваща пред самия него потребността
му от обръщане към Бога, любовта е една от големите теми в твор-
чеството на поета, едно от съдбовните присъствия в живота му.

„Две хубави очи" е произведение, в което може да се открие
истински яворовското като интелектуално-емоционална нагласа за
възприемане и пресъздаване на любовта.

(2.) Творбата изобразява особеното притихване пред съвър-
шенството на невинността, пред несъбудената женственост, в чий-
то свят страстта и желанието отсъстват. Серафичното в „нея", ри-
суваната от стиховете, диктува на говорещия в текста молитвена
нагласа; любовта му се превръща в любуваме, в съзерцателна въз-
торженост, която не търси докосване, отказва се от порива по об-
ладаване-притежание в името на абсолютната (за това съзнание)
красота - тя е в чистотата, „отвъд" пола и страданията му, тя е в ан-
гелическата природа на девството.

(3.) „Две хубави очи" често се сочи като текст, виртуозно
функционализиращ „формалното" при изграждането на послани-
ята, носени от произведението. Наистина именно характерната ор-
ганизация на творбата „прави" немалка част от внушенията на сти-
хотворението.

(а) В него „жената-плът" липсва - това обуславя и специфич-
ното в интимното преживяване на лирическия аз. За очите на съзер-
цанието присъствието, което говорещият в текста преживява, е на
„детето" (точно „детето" е конвенционална фигура на незнанието,
на непорочността). Тялото - като искащо и даващо, като обвързва-
що човешкото с греха на познанието - все още „не се е сбъднало"
за нея/него (рисуваната/рисуваното от произведението). „Душа",
„очи" - това вижда срещу себе си обожаващият поглед на мъжа от
творбата (Две хубави очи. Душата на дете/ в две хубави очи; — музика —
лъчи./ Не искат и не обещават те...). Детето — все още повече „то",
отколкото „тя" - не живее с пола и поради това за любуващия му се
въплъщава красивата и непостижима за зрелостта нечовешкост на
ангела, на божественото съвършенство. Пред тях мъжът в произве-
дението може да изпитва единствено религиозен по природата си
трепет, чувство като в храм, като пред икона (Душата ми се моли,/
дете,/ душата ми се моли!).

В щастливия захлас на съприкосновения се с абсолютната
красота се мярва и тревога: историята на човешкото, както я разказ-
ва верският текст, върху който се гради цивилизицята ни, е така или
иначе история на падението, история за изгубването на рая, за попа-
дането в греха; баналната история на всеки роден от жена е история
за раздялата с детството, за порастването и срещата със знанието -
то бездруго е и знание за „саждите на страстта" (Две хубави очи.../...
Страсти и неволи/ ще хвърлят утре върху тях/ булото на срам и грях).
Това смрачаваме, помръкването на емоцията в текста (образи като
„було", „хвърлено върху очите було" буквализират именно помрък-
ването, стъмяването на бистротата, на прозрачността) обаче е бързо
отместено (Булото на срам и грях -/ не ще го хвърлят върху тях/ страс-
ти и неволи). Преживяващият в произведението отказва да вярва на
конвенционалното знание за това как минава всечий живот, отказва
да види съзерцаваната от него жена-дете като една от всички остана-
ли, като осъществяваща за пореден път може би задължителната за
човешкото „биография". Сблъсъкът между доброто и злото, между

ангелското и демонското, който нерядко занимава въображението на
поета, тук е бегло загатнат и е бързо решен - творбата избира да по-
вярва в ненакърнимостта на доброто, на божественото дори и кога-
то е въплътено в смъртно същество. Любовта съзерцание е и любов
идеализиране на обожавания, любов, в която очите на потребността
от съвършенство ослепяват за познатата ни, уж „задължителна" ис-
тина на всекидневно споделяната, обикновената реалност.

(б) Яворовото стихотворение има твърде специфична органи-
зация - формалните решения в творбата по особена начин „усил-
ват" внушенията на произведението.

То се състои само от осемнадесет стиха. Първите девет са
повторени „отзад напред" (в реда „девет, осем, седем...") - докато
се стигне до последния, който всъщност е почти абсолютно същият
като началния. Характерната постройка като че ли инсценира заста-
ването пред огледало - деветте стиха са „удвоени" в „отражението"
си. Линията иа ,,пречупване", чертата, която произвежда отражени-
ето, от която тръгва повторението, разбира се, се оказва особено
важно място в текста. Точно край нея ясно се вижда, че огледалният
образ всъщност не е дословно, съвършено точно възпроизводство
на отразеното: ако първата част убеждава: Страсти и неволи/ ще
хвърлят утре върху тях/ булото на срам и грях, втората започва с от-
рицанието на това твърдение: Булото на срам и грях-/Не ще го хвър-
лят върху тях/страсти и неволи. Всъщност точно тази промяна (по-
явата на „не" във вече случилите се стихове) позволява запазване-
то на вече видяното, възпроизводството му, връщането назад към
първото впечатление на погледа, към първото чувство пред въплъ-
щението на невинността. Текстът чертае, в максимална степен ви-
зуализира движението на емоцията и мисълта в произведението,
„формата" става, тя е „съдържание", между „материята" на изказа
и „духа" на посланието има максимално сцепление.

(4.) „Две хубави очи" е текст толкова настойчиво четен и ха-
ресван в тукашна среда по всяка вероятност не само заради собст-
вено естетическите си качества, а и защото се възприема като сво-
еобразен „документ", говорещ за житейската история на човека
Яворов. Току-що реченото иде да напомни, че авторът на стихотво-
рението е от творците, които са изключително важни за национал-
ните си култури не само заради написаното, но и заради талантли-
вото живеене, заради това, че биографиите им „изобразяват" в съ-
ответното културно пространство важни за самото него сюжети-
алегории на човешкото.

И до днес стиховете на поета тук се възприемат като запис на
драмата, присъстваща в екзистенцията на всеки, който търси исти-
ната за съществуването, любовта, познанието и спасението.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 6874
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 142806
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,262,378.20
Банка: 5,487,946.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Български език

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта