Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Домошар - Дончо Цончев сам си зида камините

Литературен рай за библиофили.

Модератор: Модератори

Домошар - Дончо Цончев сам си зида камините

Мнениеот videania на Чет Юли 22, 2010 22:58

Изображение

Домошар - Дончо Цончев сам си зида камините

Изображение

Дора Габе оставила автограф след нощ в леглото на писателя

Друго нещо си е камината, дори когато парното дъни до дупка в апартамента. "Зиме се въртя край огнището, бъбря с приятели, размишлявам, търся си кусурите - признава Дончо Цончев, докато припалва с въгленче поредната цигара в софийския си дом. - Така е дваж по-сладка, пробвай. И в къщата в Нови хан съм изградил три камини. Лете пък ме търси край бунара и чешмите."

Камината не само радва окото, ухото и стомаха като зацвърчат мръвчиците в жаравата, но и гълта дима от цигарите. А в тая къща бая се пафка, цялата фамилия дърпа само "Мелник". Дори на дъщерята в Брюксел Дончо пращал в колети от същите папироси. Съпругата му Снежана гони 70-те лазарника,

ама като пуши, се крие

"Абе не от мене, нали аз съм я учил да дърпа. Гледа да не я видят сестра й и брат ми", смее се Дончо.

Преди време зарязал тарикатския си адет да си взима само "Марлборо". "Сега, ако пуша по две кутии на ден, все едно да издимявам по две пенсии на месец. А и не върви да дръпнеш няколко пъти като глезена актриса и да хвърлиш генералски фас, нали?", пита риторично писателят.

Като студент Дончо се издържал с правене на камини, нали е потомък на лични зидари. Тая, софийската, не само запалила безупречно отведнъж, но като се разгоряла хубаво, дръпнала от ръцете му вестник "Литературен фронт" и го изхвърлила през комина пламтящ. "Тъкмо бяха публикували в него разказа ми "Лов на диви петли", спомня си домакинът.

Близо до камината стоят наредени

боздуган, щит и меч - все награди

за белетристика. А до тях висят в рамка зъби на глиган, отстрелян на остров Персин срещу Белене, където е лежал брат му по време на тоталитаризма. "Ей тоя Дон Кихот ми е подарък от унгарския художник Ендре Сас. Цяла нощ се черпихме в квартирата ни, а той рисуваше. На сутринта ми остави сума ти картини", спомня си Дончо.

Свидетел на ловджийските му подвизи е кожата от белка на стената, но еленските рога над камината са му харизани от бай Тошо. Друг отстрелял красавеца в стопанството на УБО. "Аз елен на хранилката не мога да гръмна", пояснява Дончо.

Пушкалата му са заключени

в бяла метална каса, само Дончо си знае кода й. Снежана не ще и да чуе думата оръжие. Ама нали е амбициозна македонка, решила да не отстъпва в нищо на майка му. "В началото като изсипех на балкона 15-20 окървавени пъдпъдъка, майко мила, аха да припадне. Ама стисне зъби и почне да ги чисти на мивката. Веднъж занесох вкъщи едно диво прасе. Качвам го в колата и после в банята.

Трябваше двамата с нея да го дерем

Трудничко й беше, но го свършихме. Сега е факир и на манджите, ама не обича да яде дивеч, миришел й. Глезотии ли са, не знам, иначе вкусно готви", приглажда мустак Дончо. Доста е уредна, продължава да хвали половинката си разказвачът. Сама наредила преди 30 и кусур години паркета в хола. "Под мое ръководство", не пропуска да подчертае водещата си роля Дончо.

Всъщност тоя апартамент приличал повече на Снежана, а къщата в Нови хан - на него. Там се чувствал като в рая, ама

като се върнел омърлян до ушите в кал

и в софийското жилище му ставало гот. Всичко изчистенко, подредено, изгладено, уютно. "Е, те това й е кусурът на жената, перфекционистка е до маниакалност", смее се писателят. Снежана се опъвала на всяко Дончово кандърдисване да се закотвят в Нови хан. Там й воняло на тор, а на него тая миризма му отпушвала дробовете. Отидат ли заедно да нагледат имота, тя стои в колата и го чака да се върне.

Ако я затворя на село, ще я убия

Толкова сме различни. Наскоро ме подкачи - как сме успели да се намерим - такъв екстравертен тип като мен, с такава интровертна жена. Ами нали плюсът и минусът палят лампата... Добре сме се комбинирали", потрива ръце разказвачът.

Всеки в семейството му си има запазена територия. Башмайсторът на киселото зеле в дома е Дончо. Като се почне още от саденето, оранта, бразденето, поливането... Накрая го насича, чисти, подготвя кацата. След това само реже на ситно, слага червен пипер и олио в чинията и

мезенцето за ракийката е готово

И тя е собствено производство, за нея може и до утре да говори.

Първият му опит в кулинарията обаче завършил с фиаско. Преди доста години пробвал веднъж да опържи яйца на децата. После повторил опита и пред приятели. Павел Вежинов хапнал от специалитета му, после размахал вилица и присъдил жестоко: "Абе, Дончо, що не предложиш това творение на обущарския завод "Девети септември" за лепило? Ще те обявят за рационализатор, може и да забогатееш!" След тая случка експериментите му край печката приключили.

Сред скъпите за семейството вещи е и един стар

стенен часовник - реликва

от дома на родителите на Снежана. Под него пък стои земното кълбо. "Как тече времето ли? И на 70 като на 20, стига да имам работа. Ама в Брюксел то направо се влачи. Две седмици стоях при дъщерята и пишех, а ми се стори вечност. Явно не ми е там мястото", клати глава Дончо. Времето обаче наистина е замряло на една от стените в дома му. Над леглото стои обграден в остъклена рамка надпис -

Дончо, не се тероризирай

Подпис - Дора Габе. "Беше дошла на мой рожден ден и окъсняхме. А тя вика - Снежана, мога ли да легна в ятака на Дончо? Ятак е легло на турски. Жената вика - лягай няма проблем. Като станахме на обед, я гледам коленичила и пише по стената с флумастер", разказва домакинът. На две крачки от подписа на поетесата стои пишещата машина на Дончо марка "Шеврон". Въпреки че дъщерята му подарила компютър, той решил да последва съвета на Дора и да не позволява техническото чудо да го тероризира. "Не ща да съм ученичка цял живот. И Вера Мутафчиева веднъж ми рече - Доне, брато, докога ще се учиш, бе? Ядосах се и пак седнах до старата машинка", подсмихва се Дончо. После натиска с два пръста клавишите й и започва да изсипва буква след буква.

Изображение

ИНТЕРВЮ


Дончо Цончев: Дали ще сме европейци, зависи само от нас


Изображение

Политиката не ми липсва, в нея никога не е имало морал
22.12.2009

Изображение
Писателят Дончо Цончев завършва новата си книга във вилата в Нови хан. Мъдрецът се е отдал на творчество, оказва се, че политиката въобще не му липсва. В близко време почитателите му ще се насладят на есета, къси разкази и миниатюри, върху които писателят работи в момента. С какви чувства ще изпрати старата година и какви са надеждите му за 2010 г., около тези въпроси тръгна разговорът ни с Дончо Цончев.


- Г-н Цончев, всички вече говорим само за кризата, пък и я чувстваме осезателно. Смятате ли, че тя е фатална за българската духовност?
- Никога нищо не е било чак фатално за нашата духовност. Толкова векове сме оцелявали при лоши условия. Нашите предци са съхранили духовността, не мога да си представя, че на нас ще случи да я затрием, да я загубим. Мисля, че няма да позволим това да се случи.

- Някога войните са провокирали талантите да пишат. Кризата не би ли могла да бъде предпоставка да се родят и големите произведения на големите автори?
- Създава ги. Подобно нещо се забелязва и в сатирата. Благодарение на тоталитарния режим, тя е остра, върши работа, жива е, а сега, когато всичко е позволено да се говори и пише, няма сатира. И вицовете изчезнаха, или ако ги има, са безвкусни, мръснишки, нищо не казват. През последните две десетилетия духовността ни бе загърбена от лакомите консуматори, които все повече наблягат на материалното, те превърнаха Господа в пари. Но въпреки това съм убеден, че човешкото у човека не може да загине.

- Може ли да се говори за пик на млади български автори през последните години?
- Винаги съм имал слабост към идващите поколения творци. Следя ги всичките и мога да кажа, че днес има много добри млади автори. Дори в момента разлиствам книгата на Захари Карабашлиев. Чух, че взема награди, стискам му палци на този талантлив автор. От предишното поколение според мен добри автори са Олег Попов и Деян Енев. С две думи - през последните години има осезаемо оживление сред младото поколение.

- Тревожи ли ви неграмотността на българите? Стана ясно, че 50 процента от зрелостниците са неграмотни.

- Неграмотността направо ме мъчи. Изкарах един мандат в парламента. Бях потресен от чудовищната неграмотност дори на това място. Отчайващото е, че неграмотността се шири нагоре. Свидетели сме на простащина на държавно ниво. Не мога да приема спокойно и желанието на финансовия ни министър Симеон Дянков да съкрати голям брой от учените в БАН. Ако махне тях, с кого ще ги замени? В цял свят се инвестира в науката. Ако не обърнем внимание на духовността, със сигурност сами ще се обречем и ще загинем като нация. Какво поколение ще възпитаваме без наука? Проститутки за Европа ли?

- Каква според вас е мисията на писателя в днешно време?
- Основната му мисия е да говори това, което мисли, както аз го правя цял живот. Аз съм пределно честен, не съм зъл човек. Просто мисля на глас.

- Разкрийте за нашите читатели върху какво работите в момента!
- Пиша книжка с кратки разкази, есета, миниатюри, тя е почти готова. Ще преиздам 8-и том от старите си работи. Колкото и нескромно да звучи, но повечето ми книги се преиздават, просто хората обичат да ме четат. През всичките години получих всички възможни награди. Сред тях най-ценната ми е Вазовата награда за цялостен принос в родното слово.

- Оптимист или песимист сте за бъдещето на България?
- Оптимист съм. Трябва да съм такъв. Ще продължа да пиша, да се обаждам. На моите години мога и да не работя, но няма да престана да казвам това, което мисля.

- Държавата ще успее ли да се справи с престъпността, която става все по-нагла напоследък?

- Надявам се, че ще успее. Много съм обнадежден от последните акции на полицията. Всички виждаме какво се случи с „Наглите”! Организираната престъпност у нас стана доста мащабна, крайно време е да се ограничи, а защо не и да бъде спряна. Навсякъде по света се извършват престъпления. Въпросът е доколко една държава може да ги ограничи и да ги сведе до минимум.

- Значи престъпността не е най-страшното в държавата. Кой тогава е най-големият проблем на България?
- Българите!

- Защо?
- Защото загубихме добродетелите си. Трябва да се върнем към изконните си ценности - човечност, духовност, трудолюбие. Да не издигаме в култ материалното, а да се опитаме да си върнем духовното.

- Липсва ли ви политиката?
- Участието ми в политиката беше една авантюра. Хората казват, че ако не се занимаваме с политика, тя ще се занимае с нас. Живеем в общество и съдбата му не може да не ме вълнува. Но ако трябва да съм честен, политиката не ми липсва. След много колебания взех решение да се откажа от обществените си ангажименти, защото имам много по-важна работа – писането.

- Вие прекарахте дълго време в политиката. Можем ли да говорим за морал у политиците, такъв какъвто са го имали нашите велики българи през Възраждането например?
- В политиката никога не е имало морал. Там има сметки, драстична неморалност, политиката е състезание като лова. Какъв морал има например един ловец, който без да му мигне окото гръмва беззащитното животно в гората? Не искам да звуча крайно. Може би първо трябва да дам дефиниция какво значи политиката – тя е изкуство на възможното. Възможното съществува при животните, то е синоним на примитивното живеене, докато духовността е обратната страна на медала.
Колко хора са загинали в името на невъзможното - вярата в доброто, в Бога? Човек трябва да се съпротивлява, защото възможното вече е направено, Въпросът е да се стремиш да достигнеш невъзможното. Пътят към Бог е трънлив, не е удобен, но е най-смисленият път. Всеки може да стане слуга и да избута живота баламската като крава, на която дават сено и я доят. Въпросът е да не се примиряваме със сивотата, а да потърсим пътя, който ще ни отведе на по-високо стъпало. Хомосапиенсът притежава преимуществото да е по-близо до Бога. И когато търси утешение в пари и власт, той със сигурност се отдалечава от него.

- През 2005 година в едно интервю казвате за Бойко Борисов, че е печен мъжага. 4 години по-късно мнението ви за него промени ли се?
- Не. Аз съм маниак на тема приятели. Бойко за мен е категория. Дай Боже повече такива момчета като него в България. Разбира се, не си затварям очите, когато греши. Например историята с новините на турски език по БНТ – ще ги има, няма да ги има, пак ще ги има... Но въпреки всичко аз му стискам палци, защото виждам у него желание за промяна. Искам да си стоя в моите категории, жена ми е с голямо Ж, децата ми, предците ми... И да не ги променям. Може би е наивно за човек на 76 години да вярва, че въпреки всичко България е най-чудесното място на Земята. Дъщеря ми живее край Женевското езеро, още не съм отишъл да го видя. Тук се чувствам най-добре. Тук си оставам при всяко положение. Доказателство за това е и моят сборник „Аз съм тук“.

- Прочут сте с добронамереното отношение към журналистите. Какво мислите за така наречената жълта преса, полезна или вредна е за обществото?
- Обществото се стреми към нея, то и дава живот. Нашата родна сган, ако не купува жълтото, пошлото, ако не гледа напрегнато всякакви програми по тв, може би нямаше да бъде същата. Ние хората явно обичаме да бъдем лъгани. Това вероятно ни спасява от нашата собствена несъстоятелност. Така се откъсваме от скучното всекидневие и се преселваме в други светове.

- Вече три години сме членове на Евросъюза, станахме ли повече европейци след 2007-а?
- Нека не забравяме, че Европа се е създала след нас. Европейско членство в най-практичен смисъл е, че можем да се движим свободно в страните членки и че скоро ще имаме обща валута. Но много по-трудно ще се промени манталитетът ни. Кой европеец, освен българина, блъска бабичка на пешеходната пътека и профучава на червено, пръква капанчета и сергии, където си реши... На Запад тировете спират на зелено, за да направят път на объркалия се пешеходец. И шофьорите, забележете, се усмихват, а не споменават майка му със злобна гримаса. Дали ще го имаме европейския манталитет зависи само от нас. Аз и сега продължавам всеки ден да полагам усилия да бъда по-любезен, да не правя грешки, да се култивирам, да извлека от себе си най-добрия изотоп. Това е първата крачка.

- Но това не е лесно?
- Лесно е за този, който се стреми да го постигне.

- С какви чувства изпращате 2009 година?
- С надежда, че злобозавистта ще изчезне от нашите предели. Вижте каква нова, хубава дума използвам! Надявам се, че ще дойде по-добро поколение и държавата ще се закрепи.

- Кое е събитието на 2009-а?
- Не виждам тази година да се отличава значително от предходните. А, да, смяната на властта. Но засега ще запазя мълчание, ще наблюдавам. Ако усетя положителни промени, тогава след време ще отчета, че нещо хубаво се е случило през 2009-а.

- Ще се съберете ли по празниците цялото семейство?
- Да, цялото семейство ще сме заедно, тук ще са двете ми деца и петимата ми внуци. На Бъдни вечер ще запаля огнището, ще прекадя къщата. Нещо много свято има в този празник... После ще изляза с децата си на терасата и ще гърмим. Дал Бог пушки...

- А в полунощ на 31 декември какво ще си пожелаете?
- Нямам особени претенции. За моето семейство и за себе си ще си пожелая най-тривиални неща – мир, любов, здраве.

Интервюто взе Долорес Витанова
Klassa.bg

Изображение

Дончо Цончев получи Голямата награда за литература на Софийския университет


Business Post
14.12.2007 г.

Изображение

Българският писател Дончо Цончев беше награден с Голямата награда за литература на Софийския университет (СУ) за 2007 г. Дончо Цончев е автор на много разкази, новели, повести, драми. Наградата му беше връчена от ректора на СУ проф. Иван Илчев на церемония в аулата на университета.

Голямата награда за литература на Софийския университет за 2007 г. беше връчена на писателя Дончо Цончев.

„Дори само за един миг като този си заслужава човек да изтърпи и да преглътне твърде много неща. И да продължава напред, с лице към разумното, доброто и красивото“, каза Дончо Цончев, след като получи отличието....
..............

Изображение
Сигнатура:
Изображение

Ако животът беше лесен, нямаше да започва с плач.

http://www.vbox7.com/play:822742e3
Аватар
videania
Доктор
Доктор
Репутация: 1085
videania изгражда репутацияvideania изгражда репутацияvideania изгражда репутацияvideania изгражда репутацияvideania изгражда репутацияvideania изгражда репутация
 
Мнения: 6710
Регистриран: 21 Дек 2008
Наличност: 155,729.01
Банка: 109,595.00
Местоположение: София
Най-високи резултати: 0
Статистика на победите: 0
Блог: Виж блога (8)
пол: Жена





Назад към Книги

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта