Тематична картография – лекции доц. д-р П.Кастрева 71
ДИГИТАЛНИ ТЕМАТИЧНИ КАРТИ
1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЦИФРОВИТЕ КАРТИ
Традиционните и цифрови карти отпечатани върху хартия
позволяват много форми на стандартна, аналогова употреба на картите.
Обаче всяка от тях изключва потребителя от пряко взаимодействие с
информацията показана върху картата. Въпреки техните технологични
основи при проектиране за специфични приложения, компютърните
материали имат някои основни характеристики съществени при
използването на цифровите карти. Последните изискват цифрово
картографиране на територията, хардуерни и софтуерни компоненти.
Компютърните системи осигуряват лесно изпълнение комбинирано с
лекота на операциите и показване на високи възможности за ефективна
картографска визуализация на пространствените данни.
Подобно на статистическите продукти на хартия (таблици, графики
и др.), електронните карти са графически продукти, предназначени главно
за ефективна комуникация и анализ на пространствената информация.
Чрез възможностите на компютъра, електронните карти осигуряват на
потребителя разнообразие от инструменти, позволявайки достъп и
взаимодействие с мултимедийна географска информация, представена по
много и най-различни пътища. Контролираното от потребителя
взаимодействие върху екрана и запитване към базата данни може да се
определят като ключови понятия на електронното картографиране. По
този начин електронните карти дават възможност на своите потребители
активно да се включат не само в оценяване на пространствените данни, но
също в специфичната визуализация на географската информация.
Обхвата и мащаба на традиционната аналогова карта са напълно
зависими от границата на възможностите за опериране и изпълнение
осигурени от електронните карти от една страна и предполагаемите
възможности на потребителите от друга страна. Възможностите включват
операциите “прочитане” на картата, визуализиране и задаване на въпроси,
заедно с обработване на данните и показване на функциите. Запитването
към данните може да се променя на екрана при взаимодействие с картата
на потребители–любители до сложно обработване на данни от
професионалисти. Някои специфични приложения могат да бъдат
ограничени само за използване за визуализация или да вклюват всички
изисквания за сложно взаимодействие и извършване на разнообразни
задачи за обработване на данните.
2. СЪСТАВЯНЕ НА КАРТИТЕ В ЦИФРОВА СРЕДА.
Съставянето на тематичната карта е творчески процес, който изисква
задълбочено изучаване на природата и социално-икономическите условия
на картографираната територия, запознаване с характерните условия и
Тематична картография – лекции доц. д-р П.Кастрева 72
индивидуални черти на стопанството и добро познаване на
изобразителните способи и средства.
При съставянето на тематични карти е необходимо да се спазват още
следните основни изисквания, а именно: правилен подбор на обектите за
картографиране в научно обоснована класификация на обектите и
явленията и добър подбор на условните знаци.
Трябва да отбележим, че при създаване на карта в цифрова среда не се
получава само картографско изображение на територията. Картографските
произведения са математически модели, съдържащи освен графика и база
от картографски данни за всеки изобразен обект. Именно това е най-
съществената разлика между традиционната и компютърната картография.
До крайния продукт вследствие на съставителските работи -
съставителския оригинал (оригиналният картографски модел) се стига в
посочения по-долу ред.
Подготовка на картографските материали за съставяне означава
наличните картографски материали да се приведат във вид удобен за
пренасяне на картографското изображение върху съставителския
оригинал. Оценяват се изходните материали относно тяхната точност и
годност за сканиране (дигитализиране). Използваните скенери и
дигитайзери трябва да са с необходимата точност (разделителна
способност), съгласно инструкционните изисквания за съответната карта
по мащаб и предназначение. Извършва се внимателен подбор и
обобщаване на елементите от съдържанието на картата (хидрография,
релеф, населени места, пътна мрежа и др.), които трябва да се
векторизират. Векторизирането е процес на привеждане на картата от
аналогов в цифров вид.
Подготовката на изходните материали в условията на компютърна
обработка се състои в извършване на по-сложни операции, като например
извършване на необходимите трансформации за отстраняване на някои
изкривявания на изображението вследствие процеса на сканиране и от
физически деформации на изходния картен материал.
Изчисляване и построяване на математичната основа на картата
Към математичната основа на едромащабните (топографски) карти се
отнасят:
• вътрешна рамка;
• Планквадратна (километрична) мрежа и опорните геодезически
точки,
а за дребномащабните карти елементите са:
• вътрешна рамка;
Тематична картография – лекции доц. д-р П.Кастрева 73
• картографска (градусна) мрежа от меридиани и паралели.
Вътрешната рамка при топографските карти съвпада с меридианите и
паралелите (картографската мрежа). Картографската мрежа от меридиани
и паралели и опорните точки служат като основа за пренасяне на
съдържанието на изходните картографски материали.
Изчисляването на картографската проекция се свежда до изчисляване на
правоъгълните координати на пресечните точки на меридианите с
паралелите. Изчисляването се извършва по установените формули за
проекцията. Днес процесът за изчисляване и построяване на
математичната основа на картата е значително улеснен за съставителя на
картата. В съвременното картопроизводство посредством ГИС
софтуерните продукти, координатите на върховете на рамката и
координатите на пресечните точки на меридианите и паралелите се
изчисляват автоматично след избора на желаната картографска проекция с
различна гъстота на картографката мрежа. Построяването на
картографската и километричната (за топографските карти) мрежа също
става автоматизирано след нанасяне на опорните точки по координати,
които локализират местоположението на картографираната територия.
Предимство на специализираните софтуерни продукти е лесното
преминаване от географски в правоъгълни координати в приетата
проекция и обратно.
Пренасяне на съдържанието на картографските източници върху
съставителския оригинал
В съвременното картографско производство наименованието на този
процес по- често се среща с термина “набиране на данни”. Очевидно е, че
доскоро използваните ръчни начини за пренасяне на съдържанието на
картографските източници върху съставителския оригинал вече изиграха
своята роля и отпаднаха. Понастоящем се очертават главно два начина на
пренасяне на съдържанието: чрез дигитализиране и сканиране
(векторизиране) на изходния картен материал. Тези съвременни начини
донякъде са се формирали на основата на използваните някога методи,
като пренасяне на съдържанието с оптични проектори,
фототрансформиране или пантографиране. Предимството на
дигитализиращите методи е не само пренасяне на съдържанието на
изходния картографски материал, а и получаването му в цифров вид.
Създаването на плановете и картите в цифров вид вече става
задължителен метод, регламентиран с нормативни наредби.
Ред на съставяне и генерализиране на отделните елементи на
съдържанието на общогеографската карта. Редът на съставянето на
Тематична картография – лекции доц. д-р П.Кастрева 74
картата се посочва в редакциония план. Той зависи от точността на
елементите, които ще се изобразяват, а следователно и от
предназначението на картата. Прието е съставянето да се извършва в
следната последователност: математична основа, хидрография, релеф,
почвено-растителна покривка, населени места, пътища, политико-
административни граници, условни знаци и наименования, легенда и
извънрамково оформяне на картата. Редът на съставяне може да се
променя взависимост от тематиката на картата.
Днес, с представяне на картите във вид на геоинформационни слоеве,
спазването на този ред като че ли става безсмислен. Слоевете, всеки от
които съдържат отделен елемент на картата, са напълно самостоятелни.
Генераризиращите процеси също са автоматизирани.
Избор на знакова система. От техническа гледна точка създаването на
знакова система в цифрова среда не е сложен процес. При съставяне на
тематични карти задачата се свежда до преценяване кой от картографските
способи за изобразяване е най-подходящ. Преди всичко избраният способ
и графични средства (картографските условни знаци) трябва да отразяват
верно действителността, връзката между обектите и явленията и техните
количествени и качествени характеристики.
При използване на метода на картодиаграмата е необходимо да се
прецени каква диаграмна фигура е подходяща – линейна, площна и
обемна; каква мащабност (големина на диаграмните фигури) да се приеме,
така че да се обхванат всички количествени стойности и как да се отрази
структурата и динамиката в развитието на обекта/явлението.