ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Началото на образуването на египетската държава се счита - 3200 г пр.н.е.. Възникналите по-рано 40 номи се обединяват и възникват Горен и Долен Египет. По-късно царете на горен Егиет обединяват двете държави в едно политическо цяло. Египетската държава многократно се разпада и отново възстановява.
Държавният апарат на Древен Египет се оглавява от фараон-личност, която постепенно започва да се обожествява и чиято власт става наследствена.
Най-висшият сановник в Египет е т.нар.– везир – назначаван от фараона; функциите му са сложни и многочислени:
– глава на финансовото ведомство;
– ръководител на всички публични дейности,
– пазител на държавния печат,
– градоначалник на столицата, и има широки правомощия в осферата на правосъдието.
В последствие до голяма степен неговите функции се видоизменят. По-късно има власт над войската и крепостите. Финансовото ведомство е извадено от неговите функции и е оглавявано от самостоятелен чиновник.
Началник на военното ведомство – /аристократ, член на фоараонското семейство/. Това не е командващият армията. В неговите функции влизат – управление и въоръжаване на армията, строителството на крепости, продоволствените въпроси на армията.
В Древен Египет няма строго разграничение пълномощията на чиновниците.
Съдът в Древен Египет не е отделен от администрацията, не е отделен от чиновническият апарат. Висшите длъжностни лица са едновременно с това и върховни съдии.
Съдопроизводството се осъществява колегиално.
Съществува централен съд, под името „КЕНБЕТ” състои се от 30 съдии, подбрани от знатните граждани на различни градове. Подобни съдилища има в отделните окръзите на държавата. Съществуват и храмови съдилища.
Висшата съдебна инстанция е Фараонът той може да решава лично и да отмени всяко решение на всеки друг съд, всички свободни египтяни имат право да се обръщат към него с молби за помилване.