Човешките раси


От биологично гледище хората, които сега населяват земята, принадлежат към един вид –Homo sapiens, който от своя страна се дели на големи раси, малки раси и антропологични типове.
Расата е продукт на историческото развитие на човека. Тя представлява биологична група хора, за които са характерни три особености: общи морфологични и физиологични признаци, общ произход, строго определена изходна територия (ареал). На тази основа западните антрополози поддържат, че човешката раса съответства на разновидността при животните. Руските антрополози доказаха, че този възглед е погрешен, тъй като между човешката раса и зоологичната разновидност съществува качествена разлика и незначителна прилика, което се вижда от следното.
Расовите признаци са загубили приспособителното значение, което са имали в периода на възникването им под влияние на географските условия или това знаяение е нищожно в сравнвние с придобивките на културата. И действително в условията на студения климат постоянството на телесната температура се поддържа не чрез съответните расови свойства (по-висока основна обмяна, отлагане на повече подкожни мазнини върху определени области и др.), а ярез отопление, жилище, облекло и обувки. Този пример е твърде подходящ да обясни защо хората противно на животните магат да живеят и при такива природни условия, за каквито нямат биологияни приспособления.
В хода на обществено-историческото развитие човечеството се обединява за по-късно или по-дълго време в социални групи с един или друг расов състав. На тази основа расите започнали да влизат в досег една с друга и да се смесват.При това смесването се извършвало не само по границата на заеманата от расите територия ,както е с животинските разновидности,но и върху цялата територия на съответната социална група. В резултат на този процес при човека расовите различия не се задълбочават, а постепенно се заличават противно на животните, при които разновидностите все повече и повече се раздаличават едни от други и накрая прерастват в нови видове.
Всяка раса възниква и се развива върху определен ареал. По-късно обаче с постепенното усъвършенстване на материалното производство по големи или по-малки расови съставки започнали да се разселват в съседни и даже в много отдалечени области.В отделни случаи цели расови формации изоставали първоначално заеманите територии и се заселили в други територии. Така че за човешкире раси противно на животинските разновидности са характерни разкъсването и промяната на съответните ареали.

Расови признаци

Расите се различават едни от други по физически признаци, които биват морфологични и физиологични. Такива признаци са цвят на кожата,цвят и форма на космите, форма и размери на черепа ръст и бързина на нарастване, потна секреция, основна обмяна и др.Както се вижда от тези примери,расовите признаци нямат особено значение за животът на човека.
Морфологични признаци. Морфологичните признаци се отнасят както до външният облик, така и до вътрешното устройство на човека.
А. Цветът на кожата, косата и ириса зависи от количеството на съдържащият се в тях пигмент меланин.
Б. Форма на косите на главата. Косите,които се намират върху главата, биват прави, вълнисти и къдрави. Правите косите имата кръгло сечение,а вълнистите и къдравите-епилиптично.
В. Форма на мозъчният череп. Гледан от горе, мозъчният череп бива дълъг,среден или широк.Определя се чрез т.нар. индекс (показател) на главата, който представлява съотношение между широчината и дължината на черепа, умножено по100. Стойност под 75 означава дълъг череп (долехокефал), над 80 означава широк череп (брахекефал), а между 75 и 80 – среден череп (мезокефал).
Г. Височина на тялото или ръст. Височината на тялото е важен расов признак Колебае се между 140 см (африкански и азиатски пигмеи) и 180 (негри на югоизток от езерото Чат) при средна стойност за цялото човечество 165.
Д. Други расови признаци. Когато ябълчните кости се издават силно в страни и напред, както е обикновено у монголоидите, гледано отпред, личето изглежда широко и плоско.Ако обаче ябълчните кости са малко издадени, лицето изглежда тясно (европеоиди). Лицев прогнатизъм се наричъ профилът на лицето, характерен със силно издаден напред носов отдел. При силно издадени напред челюсти се говори за челюстен прогнатизъм. Към расовите признци спадат още формата и големината на носа, устните, ушната мида, вътрешмите органи и др.
Физиологични признаци. Характерните за отделните раси фисиологични признаци са проучени малко по-слабо, отколкото морфологичните.
А. Ритъм на растеж. Ритъмът на растежа на тялото е различен за различните раси. Така например негрите и китайците растът много бързо от раждането до 7-годишна възраст, след което растежът се забавя, противно на европеоидните, които растат най-бързо между 7 и 15 години.Характерно е,че ритъмът на растежа, типичен за отделните раси, се отнася не само до организма като цяло, но и до всеки отделен орган.
Б. Основна обмяна. Основната обмяна на европеоидните е по-висока, отколкото на китайците, но е по-ниска в сравнение с тази на ескимосите.
В Кожна секреция. В кожата на негрите се съдържат повече потни жлези, отколкото кожата на белите. Изглежда, че поради това топлинната регулация у негрите е по-съвършена. Потта и секретът мастните жлези на негрите издават силна специфична миризма.Същото важи и за кожните жлези на европеоидите. Американските индианци и японците обаче не издават специфична миризма.

Класификация на човешките раси

В съветския съюз се ползува с признание предложената от Н.Н.Чебоксаров класификация на расите, основаваща се на три критерия: морфологични признаци, географско разпространение (ареал) и произход.Според тази класификация цялото човечество се дели на големи раси, всяка голяма раса се дели на малки раси, а малките раси - на териториални (географски) антропологични типове.Големите раси са три: 1.Екваториално или негро-австалоидна. 2.Евразийска или европеоидна и 3.Азиатско-американска или монголоидна.
1. Негро-австалоидна голяма раса. За нея са харкетрни следните признаци: тъмно кафява кожа, спирално къдрави или вълнисти черни коси, кафеви очи, умерено изпъкващи ябълчни кости, широк, слабоизпъкващ нос с нисък корен и напречно разположени ноздри, дебели устни, умерено проявена брадичка, челюстен прогнатизъм (издаден напред зъбен отдел на горнат и долната челюст), често срещана долихокефалия (дълъг череп).
Негро-австралоидната раса наброява окло триста милиона души. Главно въз основа на формата на косите тя се дели на две малки раси: А. Негроидана или африканска раса със спираловидно къдрави коси.Б.Австралоидна-с вълнисти коси.
2. Европеоидна голяма раса. Тя се характеризира със следните признаци: светла или мургава кожа, прави или вълнисти меки светлоруси и кафявочервени коси, силно развити брада и мустаци, средно окосмяване на тялото, чернокафяв до светлосин ирис, право или умерено полегато чело, лицев прогнатизъм, умерено издадени ябълчни кости, продълговато лице, тесен. Силно изпъкващ нос, с висок корен, тънки или средно дебели устни, силно или средно развита брадичка, силно разпространение на трите основи форми на черепа.
Европеоидната раса наброява около един милиярд и триста милиона души.
3. Монголоидна голяма раса. Неините отличителни белези са: жълтиникава или жълтиникаво мургава кожа,черни прави и остри коси,слабо развиди брада и мустаци, почти пълна липса на третична космена покривка, тъмнокафяви очи, широк слабоиздаден нос, тънки или средно дебели устни, средно издадена брадичка, едро лице със силно издедено напред и встрани яблъчни кости. Ръстът е среден или под среден.
Монголоидната голяма раса наброява окло един милиярд и шестотин милиона души.Дели се на три малки раси: А.Северномонголоидна или азиатска континентална;
Б.Южно монголоидна или азиатско-тихоокеанска; В.Американска или индианска.

Произход на човешките раси

Въпросът за произхода и развитието на човешките раси, както и за факторите, които ги обуславят, все още не е решен, но някоинегпви важни страни са вече известни.В това отношение особено голяма е заслугата на съветските антрополози, които, изхождайки от позициите на диалектическия материализъм, успяха да обединят известните на науката факти в стройно учение за расогенезата, свободно от буржоазно класови предрасъдъци и политически шовинизъм, все още срещани в схващанията на западните антрополози.
Я.Я.Рогински допуска,че преди 100 хилди години в азия ес били обособили две големи расови групи:североизточна и югозападна.граница между тях били могъщите и недостъпни за тогавашния човек планински вериги Хиндукуш и Хималаите.Едната расова група се формирала в Североизточна Азия, на север и изток от Хималаите.Това било първичната монголоидна голяма раса,която по-късно се разпаднала на три малки раси:северна монголоидна, южна монголоидна и американска.Поддържаното от Я.Я.Рогински схващане, според което съвременните раси са възникнали в една област ,се нарича моноцентризъм.
Противоположното схващане, според което съвременните хора са възникнали в различни области от различни местни неандерталски раси, се нарича полицентризъм.Според Ф. Вайденрайх съвременните раси са възникнали в четири центъра:в Източна Азия синантропът се превърнал в синонеандерталец, от който възникнали всички дневни монголоиди, от яванския питекантроп възникнали т.нар нгадонски и вадаянски неандерталци, а от тях – австралоидите, от родезейския неандерталец в Африка произлезли негри,неандерталците от типа Схул се превърнали в кроманьонци – Западна Европа, а от последните възникнали всички съвременни европеоиди.


Основни свойства на расите

Значение на расовите различия. На всеки човек, независимо от неговата расова пренадлежност са присъщи следните основни признаци: голям и силно развит главен мозък, като основа на човешкото мислене, ръка, способна на най-сложни трудови операции,ходило с висок вътрешен свод, приспособено за прав стоеж и вървеж, говор, S-образно извит гръбначен стълб, череп със ислно развит мозъчен отдел и по слабо развит лицев, силно развити челни и теменни отдели на мозъчният череп.
Расите като степен от еволюцията на човека. Расите не са степен от еволюцията на човека. Съвременните човешки раси в еднаква степен са загубили много маймуснки признаци, които още са били запазени у древните хора, и в еднаква степен са придобили едни или други расови белези.По расовите си признаци нито една раса не показва по голяма близост или отдалеченост от човекообразните маймуни, за да може да бъде наречена “нисша” или “висша”.
Приспособително значение на расовите признаци. Повечето антрополози са на мнение, че черната кожа на негрите, обусобила се в условията на влажния горещ тропически климат,служи за защита срещу слънчевита лъчи и по специално спрям ултравиолетовите.Установено е, че:
А. Кожният пигмент силно поглъща ултравиолетовите лъчи.
Б. Кожата, в която под влияние на слънчевата светлина се е натрупал пигмент, е по-слабо чувствителна към ултравиолетовите лъчи.
В. За да се предизвика кожен еритем у негър, необходимо е той да се изложи на десет пъти по-голяма доза ултравиолетови лъчи, отколкото един европпец.
У негрите приспособително значение се преписва на спираловидно-къдравата космена покривка на главата, която чрез съдържащия се в междинитеи въздушен слой предпазва главата от прегряване.Допуска се, че широките носни ноздри, покритата с лигавица повърхност на дебелите устни и голямат устна цепнатина играят терморегулационна роля чрез увеличаване изпарението ан водата и охлаждане на вдишвания въздух.
У монголоидната раса,възниканала в степните и полустепните условия на Централна Азия, тясната очна цепнатина, кожната гънка на горния клепач и епикантусът предпазват зрителният орган от ветрове, прах и отразената от снега слънчева светлина.
У европеоидите дългият нос с тесни ноздри, тънките устни, бялата кожа, светлите коси и очи са се обособили като полезно приспособление в условията на хладния или студения климат и по-слаба слънчева светлина.