ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ИСТОРИКО-ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА “СТАРА И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ”





РЕФЕРАТ



ДИСЦИПЛИНА: Индия, Китай и Япония V – XVI век
ТЕМА: Будизмът в средновековна Индия














Велико Търново 2009 г.
Религията (от латинската дума religio - внимание, съмнение) се явява начин за обяснение и психическо адаптиране на човека към околния свят. Историята на човечеството е белязана от социално, политическо и културно противопоставяне и различия между Изтока и Запада. Далечните едни от други географски региони и пространства оформят различията между народите и индивидите, между общностите, обитаващи тези места. Така се зараждат и съществените отлики между вселенските представи и култури между народите от Изтока и Запада.
Късно явление в историята на религиите са т.нар.световни религии ( будизъм, християнство и ислям). При своето глобално разпространение надхвърлят етноконфесионалните и етнодържавни граници, като стават религии на най-различни народи с коренно различни културни и религиозни традиции.
Будизмът е най-ранно появилата се от световните религии. Той съществува и се разпространява повече от 2500 г. в страните от Централна, Южна, Югоизточна Азия и Далечния изток. Произходът на будизма бил покрит, неясен. Няма запазени източници от епохата на неговото зараждане. Първите писмени паметници – надписите на цар Ашока ( III в.пр.н.е.), се отнасят към времето, когато будизмът вече бил утвърдена религия със своя църковна организация, догматика и традиция. Ранната история на будизма до епохата на Ашока била известна само от по-късните будистки предания. Записани в различни епохи, на различни езици ( санскритски и пали, тибетски и маджурски, китайски и японски), те съставили с течение на времето огромната будистка религиозна литература.
Оформили са се главно два клона на Будизма: южен и северен. Оттук има и два канона: южен и северен. Към южния клон принадлежат будистите в: Цейлон, Бирма, Сиам. Към северния – будистите в: Непал, Тибет, Китай, Япония.
Южният канон – т.нар. Палийски канон - е по-близо до първоначалното учение, даже по език. Това е езикът – “пали” – народен индийски диалект. Палийският канон се нарича още “Типитака” (по санскритски: “Трипитака”), което означава „три кошници”. Трите части, на които той се дели, носят названията: Сутта-Питака (Кошница на сутрите) – догматика; Винайа-Питака ( Кошница на монашеската дисциплина)– етика или дисциплина и церемониал; и Абидамма-Питака (Кошница на основния закон) – метафизика. Последната има най-късен произход, но някои от сборниците на Сутта-Питака, а също и от книгите на Винайа-Питака, несъмнено се отнасят към дълбока древност. Освен тези канонически писания, за изучаването на будизма, имат значение и редица други произведения на южния клон. Това са двата летописа: Дипавазма и Магавазма от ІІІ в.пр.н.е.. В Палийския канон влизат още “Джатаките – 550 разкази за различни случки из предшествуващите въплощения на Буда.
Канонът на Северния будизъм ( т.нар. “Непалски канон”) има същите части, както и Палийския канон, но има някои съществени разлики. Той е по-неопределен и по-незавършен. Оригиналните текстове на Винайа-Питака отсъстват. Вместо тях са застъпени обширни легенди (Авадама). Но особено важни са писанията на Абидамма. От тях най-голям интерес представляват: Праджиапарамита – обзор на будийската метафизика и Лалитавистара, която съдържа биографията на Буда в твърде фантастично изложение. Освен канона, важно място заемат: Тантра ( вълшебни книги) и Дарани ( магически изречения); също и двата големи тибетски сборника Каджиур и Танджиур. Японските източници съдържат копия на донесените от Индия санскритски оригинали.
В най- древните будистки предания се разказва за Буда - основателя на тази религия, като за реален човек, живял около VI-V в.пр.н.е. в Северна Индия. Въпросът относно годината на раждане на Сидхарта Гаутама ( Буда Шакиямуни) е спорен. Едно от предположенията е че той се ражда през първата половина на VI в.пр.н.е.(ок. 567-563г.пр.н.е.) в столицата на царството на шаките ( саките) – Капилаваста. Баща му Сидходана, бил цар на шаките, потомци на Слънчевата династия. Майка му се наричала Махамая, която малко преди да роди своя син, след седемдневно постене и уединение, сънувала, че в утробата й се имало един красив бял слон. Тя умряла, когато Сидхарта бил само на една седмица. Един мъдрец от висшия клан на индуските жреци или брамините, единствените, които можели да тълкуват свещените ведически текстове, изказал предсказание в двореца на баща му, което гласяло, че детето ще стане велик цар, ако остане вкъщи, но ако вземел решение да напусне дома си, щял да стане спасител на човечеството. Това обезпокоило баща му, тъй като той искал синът му да го наследи като цар. Затова бащата обградил детето с богатства и забавления, за да го задържи в дома си, и държал всякакво страдание и грозота далече от него. От малък, обаче Сидхарта показвал склонност към размишлението и медитацията, което не се харесвало на баща му, който повече искал да го направи владетел и монарх, отколкото религиозен и философ. Още като дете започнал да изнася речи, да говори публично и да се проявява с мисловните си способности. Следвайки бащината си воля Сидхарта се оженил много млад и участвал в светския дворцов живот. Жена му родила син, когото нарекли Рахула – “Връзка”.
Веднъж казал на баща си, че иска да види света. Тогава Сидхарта бил на 29 години. Точно този излет щял да промени живота му завинаги, тъй като при това пътуване той видял “четирите преходни гледки”-”четирите знака”. Въпреки че баща му бил заповядал, да изчистят и украсят улиците и всички по-стари и болни хора да останат вкъщи, имало някои, които не били чули това. Първата обезспокоителна гледка, която Сидхарта видял, бил един немощен старец, толкова слаб и мършав, че приличал на труп. Когато младият човек попитал какво му се е случило, му казали, че той бил стар, както и че всеки щял да стане стар един ден. По-късно срещнал един болен човек и му казали, че всички хора можели да се разболеят и да чувстват болка, както този човек. Третата ”преходна гледка” била едно погребално шествие на път към мястото за изгаряне на мъртъвците и опечалените плачели горчиво. Когато принцът попитал какво означавало това, той разбрал, че това е ходът на живота, защото рано или късно и князът, и просякът трябвало да умрат. Най-накрая видял един монах, който просел за храна. Така бъдещият Буда разбрал, че страданието е онова, което съпътства всеки човек в съдбата му. Спокойният изглед на лицето на просяка убедил Сидхарта, че този начин на живот бил за него. Той веднага напуснал двореца и семейството си и тръгнал да търси просветлението. Нощта, през която напуснал дома си, се е прочула като “великото отричане”. Това е началото на Будизма или Великото страдание.
Бившият принц прекарвал времето си като обикалял, за да търси мъдрост. В Северна Индия с помощта на някои брамини изучил свещените хиндуистки писания, които не го задоволили. Сидхарта продължил търсенето си. Петима негови последователи и ученици го следвали. В продължение на почти шест години се стремял да достигне до просветлението чрез суров аскетизъм, представляващ строга диета, която го превърнала в истински жив скелет или мъртвец. Неговите последователи не одобрявали неговия аскетизъм и го сметнали за слабост. Навършил вече 35 години, съдбоносният ден в живота му дошъл, когато седял и медитирал под едно смокиново дърво в Бадх-Гая. Сидхарта Гаутама бил озарен от Просветлението ( бедхи), добива познание за Четирите благородни истини и става Буда ( Просветителят).
Постигайки своята цел и получавайки избавление, Нирвана, Буда започнал своята проповедническа дейност отначало в Бенарес, след това в гората Урувел, където се намирали много отшелници - брамани, след това в Раджагрих, столицата на държавата Магадха. При него започнали да се събират ученици и последователи, чийто брой постоянно нараствал. Някои от тях Гаутама изпращал да проповядват по всички краища на Индия, а с други заедно странствал и разпространявал навсякъде своето учение. В такива проповеднически скитания преминал целият следващ живот на Буда – според преданието 40 години. Към края на живота на Буда, вече съществували общини от негови последователи на много места и преди всичко в Магадха и княжествата в Североизточна Индия. След дългогодишни странствания Буда умрял и тялото му било изгорено от неговите ученици според индийския обичай. След тържествената церемония на изгарянето му, принцове и благородници оспорвали тленните му останки, за които били издигнати гробници във формата на полусферични могили, обградени с множество постройки ( струпа). Още тогава се очертали наченките на култа към Буда.
Будизмът се е зародил в условията на ожесточена класова борба сред княжествата на Северна Индия, по- специално в Магадха, през VI-V в.пр.н.е., при управлението на династията на Шайшуанга. Класовите противоречия тук били изострени до крайност. Разкошен, изтънчен живот на богатите – робовладелци, брамани, кшатри, князе ( раджи) и бедни, потиснати в нищета роби, крепостни селяни – общинници и представители на низшите касти; появата на военни династии, произлезли от средата на кшатрите и изместили от власт браманската аристокрация. Всички тези явления породили криза в традиционния мироглед. Вярата в непоклатимостта на кастовия строй, установен от самия велик Брама, се разколебавала. Увеличил се броят на скитащите монаси. Широко се разпространили отшелничестото, аскетизмът, които били проява на неудовлетворение от съществуващите порядки. Имало недоволни даже и сред тези, които принадлежали към висшите касти. В тази обстановка възникнали еретични учения, секти, атеистични философски системи. Едно от новите учения, в което намирало израз общото настроение на недоволство, неувереност и отчаяние, бил будизмът.
Основа на раннобудисткия светоглед съставляват т.нар. четири благородни истини, в откриването на които се е състояло „просветлението” на Гаутама Буда. Той ги обявил в своята първа бенареска проповед. Тези четири истини са: 1. животът е пълен със страдание; 2. има причина за страданието; 3. страданието може да се прекрати; 4. има път, водещ към прекратяване на страданието.
Целият живот е страдание (не само старостта, болестта, загубата на нещо скъпо носят страдание, но и самото рождение е зло). Причина за страданието е привързаността към живота, жаждата за живот. Прекратяването на страданията се състои в премахването на тази жажда чрез пълно унищожаване на желанието. Човек трябва да унищожи в себе си всякакъв стремеж към съществуване, всякакво желание, страст, всякаква привързаност към каквото и да било.
Пътят за премахване на страданието представлява „благороден осемстепенен път”, който включвал:
1. Правилен възглед – приемането на четирите благородни истини.
2. Правилно мислене – съзнателно действие в съответствие с тези истини, без насилие, без вреда на живите същества.
3. Правилната реч – означава да се каже истината без безсмислени думи, грубости и глупости.
4. Правилно действие е норма, според която човек трябва да се въздържа от отрицателни постъпки – кражби, убийства и др.
5. Правилен живот – начин за организиране живота в съответствие с пет принципа: не убивай, не кради, не прелюбодействай, не лъжи, не пий алкохол и други упойващи напитки.
6. Правилен стремеж – изисква пълно мобилизиране на волята и мисълта, за да не възникнат лоши постъпки – така света става по-добър.
7. Правилна бдителност – предполага пълно самоосъзнаване, самонаблюдение, самоовладяване и самоконтрол.
8. Правилно съсредоточаване – тази пределна осма степен предполага достигане до дълбока медитация и до пълна концентрация. В това състояние будистът постига покой, невъзмутимост и освобождение.
Нирваната заема централно място в цялата будистка философия. Самата дума значи “угасване”. Затова обикновено определят “Нирвана” като угасване на желанията, стремежите, заблужденията. Нирвана е висше състояние на човешкия дух, резултат на неговите волеви усилия, без помощ отвън. Достигане до свръхсъзнателност, до освобождаване от битовата зависимост, от страдание, от съществуване, т.е. до прекратяване на веригата от прераждания ( сансара), която съставлява съдбата на всяко живо същество. Само архатът – светият отшелник – познал истината, след многобройни прераждания, може да се спаси от този мъчителен кръг на сансара.
Ранните будисти смятали, че единственото средство за достигане на архат, а чрез него и до нирвана, са съзнателните усилия на човека, следване на „осемстепенния път”. Никой и нищо не е в състояние да спаси човека, да го избави от мъчителната сансара и да го доведе до нирвана, ако той сам не се стреми към нея. Човек не бивало да се надява на бога. Буда не отричал съществуването на боговете, но според неговото учение те не могли да извадят човек от страданията на битието. Но и самият Буда не спасявал хората. Той само разкрил истината на хората, посочил им правилния път, а всеки бил длъжен да върви по него напълно самостоятелно.
Познавателната страна на раннобудистката философия била много мъглива и отстъпвала пред етичната. Самият Буда не придавал голямо значение на чисто метафизичните въпроси за произхода на битието, смятайки за най-важно проповядването на праведен път в живота.
Строгостта на практическите морални предписания на ранния будизъм изисквали от последователите на това учение да водят монашески живот. Ранните будистки общини ( санга) били братства на просещи монаси. В тях се приемали хора от различни касти, но не от всички. Не се приемали роби, войници, престъпници, длъжници, а също и хора, дошли против волята на родителите си. Монашеският устав бил строг. Членовете на общината нямали право да притежават каквото и да било имущество освен най-обикновенни дрехи с жълт цвят ( в Индия бил признак на низшите „нечисти” касти). Те живеели от подаяния, ядели само веднъж на ден преди залез слънце, давали обет за безбрачие и т.н.
Не всички последователи на Буда имали възможност или желание да се обрекат на такива лишения. Повечето от тях предпочитали да останат в светския живот. Тези последователи на будизма – упасики, т.е. „почитатели”, били длъжни да спазват само петте забрани и да правят дарения в полза на монашеската община.
Проповядването на новата религия имало голям успех в Индия. Будизмът отговарял на потребностите на различните слоеве на населението. Будисткото учение посочвало някакъв път на спасение, от беднотията и бедствията, на угнетените народни маси. А за градските класи, будизмът бил оръжие срещу браманската аристокрация и нейните привилегии, против каствите ограничения.
Членовете на низшите безправни касти, влизайки в будистките монашески общини, придобивали някои човешки права. Към тях се отнасяли като с равни. Будистката проповед била обърната към народа, който браманизмът игнорирал, и това било достатъчно хората да бъдат привлечени от новото учение. То не ги принуждавало да правят скъпо струващи жертвопринушения, сложни и досадни обреди. Не бил без значение и фактът, че Гаутама Буда и учениците му проповядвали на разбираем език ( пракрит).
За широкото разпространение на будизмът спомогнала и добрата организация на монашеските общини. Те били подчинени на строга дисциплина.
Браманите се съпротивлявали против разпространението на новата религия, но те били безсилни. През III в.пр.н.е. в държавата Магадха господствала будистката религия. В тази държава влиянието на браманите било отслабено от политиката на кшатрийските династии. След изгонването на гръко-македонските завоеватели (324г.пр.н.е.), управлявали владетели от по-низша каста ( династията Маури). Те се оказали покровители на будизма, в който намерили удобна опора за голямата си централизирана държава. Будистките общини не признавали кастовите различия и имали голямо влияние сред народа. Те спазвали строга дисциплина и имали единно ръководство. Чрез проповедите си за непротивене на злото, будизмът помагал на управляващите да държат народа в подчинение. Третият цар от династията на Маурите – Ашока (3 в.пр.н.е.) обявил будизма за държавна религия. По време на неговото управление започнали да се създават будистки манастири. Строели се ступи – хранилища за различни свещени реликви. Будизмът получил по-широко разпространение при царете от династията на Кушаните в I-II в.. Кушанските владетели се сремели да намерят опора в страната, затова и покровителствали будистките общини, строели манастири и храмове. В това отношение много се прославил цар Канишка ( 78 - 123г.).
Широкото разпространение на будизма и провъзгласяването му за държавна религия в Индия довели до съществени промени в самото съдържание на учението. Те се извършвали стихийно, отчасти с решения на будистките събори.
Всички будистки школи твърдели, че веднага след „Великата нирвана” на Буда ( около 483 г.пр.н.е.) в гр. Раджагриха бил свикан Първият събор, където се събрали около 500 монаси . Според палийски източници около сто години по-късно (около 386г.пр.н.е.) в гр. Вайшали бил свикан Вторият будистки събор, на който били разисквани различни въпроси относно монашеската дисциплина. Те довели до разногласия в сангхата, което поставило началото на формиране на две противостоящи течения. Третият будистки събор се състоял в гр. Пталипутра при управлението на цар Ашока ( ок.245г.пр.н.е.). На него бил изготвен Палийският канон.
До окончателно разделение на будистката сангха се стигнало на Третия събор, поради появилите се разногласия по повод същността на природата на архата и за начините за постигане на нирвана. На негоприсъствали около 12 000 монаси. По- голямата част от тях, водена от монаха Махадева, оформили школата наречена Махасангхика. От нея по-късно се оформя направлението Махаяна ( „Широкият път на спасението”). Последователите му вярвали, че спасението е възможно за бъде постигнато от всеки човек. Другото направление, което се създало било Стхавира – „привърженик на най-древните”. По-късно те образували направлението Хинаяна ( „Тесният път на спасението”). Спасението било възможно само и единствено за монаси. По такъв начин се оформили двете основни религиозни направления в бузидма: северно - Махаяна и южно - Хинаяна, от които започнали да се разпространяват и различни школи и течения, характеризиращи съвременния будизъм.
За основател на учението Махаяна се смятал видният будистки богослов Нагарджуна ( I в), който бил роден в Южна Индия и произхождал от браманка каста. Браманизмът имал голямо влияние върху махаянисткото учение. Махаянистите се опирали на основната идея на будисткото учение, че всеки човек може да достигне нирвана само със собствени усилия. Според тях това било непосилно за обикновенните хора и достъпно само за избрания. Постепенно се развил култът към Буда и представата Буда Шакиямуни като един от многото Буди. В будисткият пантеон били включени браманските богове, местни богове, архати. Броят на Будите се увеличил значително – съществували данни за 35 буди, опрощаващи грехове, за 995 управители на света и т.н. С най-голяма почит се ползвали Буда Шакиямуни, Буда Майтрея – бъдещият Буда, Буда Очирвани – последният Буда.
Освен будите обект на почитане в махаянисткия будизъм станал бодхисатва. Това е същесвтво, постигнало съвършенство по пътя на преодоляване на жаждата за съществуване и заслужило преминаване в нирвана, но доброволно останало за този свят, за да спасява други същества.
Важно нововъведение намахаянистите в будисткото учение било допускането на миряни в нирвана. Нгарджуна пръв започнал да проповядва, че не само монасите могат да достигнат нирвана. Идеалът за нирвана бил малко разбираем за широките маси. Те трябвало да бъдат привлечени. Така в махаянското учение възникнала идеята за рая. Според него раят се намира в блажената страна Сукавата, където сред разкошни градини живеят душите на праведниците. Там управлявал мистичният Буда Амитада. Но заедно с рая се появил и будисткият ад.
В махаянското учение останали много малко следи от философско – етическаат система на будизма. Затова пък в тази форма будизмът бил много по-способен да проникне и давладее масите в други страни.
Второто течение в будизма – Ханаяна – спазва стриктно предписанията и постиженията на древните школи. Учението се организира около четирите благородни истини, провъзгласени от Буда. То се интересува именно от постигането на спасението.
Ханаяна допуска, че всички неща са лишени от същност, защото са непостоянни, сложни и подлежат на разпадане. Непостоянните неща се класифицират в пет категории: 1. чувствителна ( материално), 2. възприятия, 3. съзнателните феномени, 4. психичните възприятия със сложен характер, 5.завършените мисли. Извън тези пет категории остава само нирвана.
Според ханаянското учение вселената съдържа безкраен брой светове като всеки един от тях има три сфери: на желанията, на приликите и на липсата на прилики.
Сферата на желанията е място за хората, животните, някои низши създания, както и някои богове. Тук са земята, адовете и небесата. Сферата на приликите се заеа от тези етажи на небесата, където живеят богове, освободени от желанието, но които имат форма. Тези етажи са четири на брой и съответстват на четирите степени на медитация. Сферата на липса на прилики изключва всякаква локализация или материална наличност. Материалната структура, на която се градят нещата в Канона пади, е сведена до основните елементи: земя, въздух, вода и огън, понякога се прибавят и пространството и мисълта.
Друг елемент на учението е времето, което се разглежда като продължителност на феномените. Има големи цикли и включващи се в тях по-малки. По този начин има периоди на еволюция и революция, отделени от периоди на стабилност. Периодите се наричат празни или пълни, според това дали имат или нямат Буда.
Живите създания се класифицират според техните деяния в предходните им животи: адове, животински форми, светове на унизените, светове на титаните, светове на боговет и свят на хората.
В учението на Ханаяна, хората се различават според това докъде са стигнали по пътя за спиране на болката. Втората от благородните истини се обяснява с отношенията между нещата, важна е последователността на условията, предизвикващи болка. Тя е : от незнанието – сложните психични процеси; от тях - душата; от нея – личността; от личността – групата на шестте сфери на чувствеността, от тях контактът, от контакта – чувството, от него жаждата; от жаждата следва присвояването, от присвояването - съществуването, от съществуването - раждането, от раждането – старостта и смъртта. Това представлява автоматичен процес, който определя човешката съдба и прераждания.
Будизмът е религия, която коренно се различава от европейската представа за божествено и свръхестествено. Няма бог или обект на преклонение, подтикващ човек към страх и послушание. В будизма имаме не просто религия, а и сложна философия, неразбираема за западния човек. Достигане до състояние, при което духът се отделя от тялото и започва “свой живот” в друг свят, до нирвана. Своеобразен път към непреходното,чрез мислене, свръхконцентрация и вглъбяване, към някакво вечно и непознато, но заедно с това блажено състояние, където там той се отървава завинаги от своите водещи до страдание страсти. Будизмът показва пътя към това блаженство – път, който можем да извървим само след като се отърсим от дребните си страсти, водещи до страдание. А този копнеж се води вътре в нас, защото той е срещу нещо, вкоренило се в нас. Това е стремеж към премахване на страданието. Това е спиритуално пречистване, вътрешна промяна.