След своето Освобождение от Турско робство през 1878 г., до 1944 г. България взима участие в пет войни – Сръбско-българската през 1885 г., Балканската през 1912-1913 г., Междусъюзническата през 1913 г., Първата световна война, в която се включва през 1915 г. и Втората световна война, в която взима участие през 1941 г. Всички тези войни оказват съществено влияние във всички сфери на обществения и културния живот на младата страна България и въпреки крехката й стабилност и трудностите през, който минава унижаваната и подтискана в продължение на пет века държава успява да устои на множеството перипетии и освен всичко да даде на света бележити личности в много насоки от обществения, културният и политическият живот.
Особена заслуга за културния напредък на България през тези години имат българските писатели, голяма част от които подобаващо описват участието на страната ни във войните и освен това някои от тях взимат участие във военните действия, което до голяма степен им помага да опишат в своите художествени произведения възможно най-реалистично войната.
Много характерно за българските писатели е стремежа им, както във военно, така и в мирно време да отразяват с художествени средства събития с общонационално и международно значение. Това проличава ярко още в първите години след Освобождението. Военно-патриотичната тематика в художествената литература по това време се свързва непрекъснато с националния проблем, стоящ пред млада България, а именно освобождаването на останалите под чужда власт сънародници и осъществяването на възрожденския идеал за обединение на всички части от отечеството.
През 1882 г. излиза от печат „ Под Игото ” на Иван Вазов, а по-късно и „ Записки по българските въстания ” на Захари Стоянов, „ В тъмницата ” на Константин Величков, както и много други, свързани с нашето доскорошно робство.
В своя бурен и изпълнен с многообразни събития живот, генерал-лейтенант Георги Вазов се изявява не само като военачалник, но и като военен теоретик, публицист и мемоарист. През различните периоди от живота си той пише отделни свои спомени, в които отразява житейския си път през определен отрязък от време.
Спомените на генерал Вазов за трите войни, в които той взима участие – Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война имат по-конкретен характер. Това се отнася и за спомена му за превземането на Одринската крепост от българската армия на 26 март 1913 г., който генерал Вазов пише непосредствено след събитието и той е публикуван два пъти - през 1914 г. под заглавие „ Преди една година ”. Излиза в юбилейния сборник „ Одрин. В памет на падналите герои ” и в списание „ Българска сбирка ”.
Покрусата от тежката национална катастрофа и тежката зима през 1913-1914 г. за дълго време сковават обществените и творчески изяви на българските писатели.
Един от най-популярните автори пишещи на военна тематика е писателят Добри Немиров.Той е изпратен на фронта по време на Първата световна война през 1915 г., като кореспондент на вестник „ Военни известия ”. Автор е на разказите „ При Челна ” , „ Между два огъня ”, „ Разкази на редника ”, „ Носталгия ”. Разказите му са базирани на неговите собствени преживявания по време на войната, което му помага да изобрази образите на своите литературни герои реалистично. През 1918 г. излиза и романът му „ Другия ” .

Целият материал: