ИСТОРИОГРАФИЯ

-ОЗНАЧАВА НАПИСАН РАЗКАЗ (БУКВ.)

-СИНОНИМ НА ИСТОРИЯ (ЗНАНИЯ, РАЗБИРАНИЯ ЗА МИНАЛОТО)

-ЛИТЕРАТУРА ЗА МИНАЛОТО

-ИСТОРИЯ НА ИСТ. НАУКА

-ИСТОРИЯ НА ИСТ. ПОЗНАНИЕ (КАК СА СИ ПРЕДСТАВЯЛИ МИНАЛОТО)

ПОД ВСИЧКО ТОВА ДНЕС СЕ РАЗБИРА ИСТОРИОГРАФИЯ

Относително млада наука.Възниква през 2 1/2 на 19в.

Следващ етап на библиорафията; анотирани библиографии.

-развитие на мисленето за ист. през вековете

У нас е свързано със създаването и развитието на висшите училища.

Проф. В.Златарски чете лекционен курс. А след него и проф. Петър Ников

След 1944г. проф.Ал. Бурмов чете марксистка интерпретация на ист. наука

Горан Тодоров- средновековие

Проф. Мария Велева подготвя последователи-доц. Елка Дроснева и др.

ФУНКЦИИ

1)ГНОСЕОЛОГИЧЕСКА (познавателна)

2)АКСЕОЛОГИЧЕСКА(оценъчна)- да се извлече доброто в науката

3)ПРОГНОСТИЧНА- да се разкрият пробемите

4)ЕТИЧНА-уважение към предходниците в науката

ОБЕКТ НА ИСТОРИОГРАФИЯТА

1-ВИ КРЪГ ОТ ПРОБЛЕМИ- РАЗБИРАНЕ ЗА ИСТОРИЯ

Да вникне в представите, за да разбере представите им

време; пространство; типове събития

Много изменчиви представи. Можеш да уловиш чрез различни принципи. Идея
за цикличност на времето. Библейският модел се налага в нашите ширини.
Новото време – идея за спиралата. Тече с различна интензивност за
различните ширини и епохи. Пространство- сцена, в/у която се разиграват
събитията. Целия свят- пространството, което хората обитават.

Важно е пространството, което човекът е усвоил. Усвоеното пространство
създава чувство на уютност.Типове събития – избират се няколко централни
сфери на човешката дейност (политика и отношения, а стопанската дейност
и културната остават извън полезрението)

18в. и 19в. типовете събития разширяват кръга си.

Кой? Как? и Защо?

Идеята кой определя ист. процес има различен отговор: библейския модел;

идея за обществения договор (през 18в.) ; идеята за равенството пред
Бога се заменя с идеята за равенство пред закона;

Човек разбира миналото през призмата на настоящето, а това не е правилно
от ист. гледна точка

Историкът трябва да има 2 гледни точки – минало -настоящето

2-РИ КРЪГ – РАЗБИРАНЕ ЗА ПОЛЗА ОТ ИСТОРИЯТА

В различните епохи се мени идеята за полезността на знанието. Знанието е
необходимо на политиката например. Човека има памет за история – така се
отличава от другите организми. Идеята за миналото или се разбира или се
отхвърля, когато не се познава.Историята е не само занаят, но и
вдъхновение.Влиянието на тези божества е свързано с покровителството над
историка. Историка е мислещ човек, той има много проблеми с държавата.
Политика иска само част от миналото, а историка иска всичко да бъде
представено.

3-ТИ КРЪГ – СЪЗДАВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЗНАНИЕТО ЗА МИНАЛОТО

-устно

-ръкописно

Слово + печатно слово, представено от Новото време

Нива на историческо познание към този кръг:

на официална (устна и писана) история

масово познание

Интерпретират една и съща информация и са свързани в методологически
план + преходно ниво м/у офиц. наука и масовото ист. познание

4. ОРГАНИЗАЦИЯ ПО СЪЗДАВАНЕ И ОПЗВАНЕ НА ИСТ. ПОЗНАНИЕ

-изграждане на институции, архиви

-организация на музеите

-организация на образованието

-интересува се и от културата, манталитета на едно обществo

ТРУДЪТ НА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ИСТОРИК

1)ОБРАЗОВАНИЕ НА ИСТОРИКА

2)ПОДХОДИ НА РАБОТА

3)КАК Е ИЗГРАДИЛ ТЕЗИТЕ СИ В/У МИНАЛОТО

4)ПОГЛЕД В/У СЕМЕЙСТВОТО МУ(също изгражда личност)

Нива на критичност – интересува ни доколко тезите му са аргументирани

Разлика м/у професионален историк и човек, който знае много история:

професионалния историк трябва да прави провокации в историята

Контакт с читателя или зрителя - има много измерения – трябва да се
оцени насочеността на един труд - за коя аудитория е

Научния апарат на един автор – дали приема или отхвърля тези

Проблем за историографския факт, който има отношение към историята на
историческото познание.

ИСТОРИКО-ЛЕТОПИСНО ТВОРЧЕСТВО

Представянето на ист. зависи от няколко фактора:

-от чуждите дух. и пол. влияния и от цялостното развитие на културата

Началото се поставя в Русия (нач. 19в.) – интерес към славянските
текстове- идея да се изследва ролята на взаимодействието м/у бг и
руските автори

М. Пагодин, М. Уголенски

Калайдович-„ЙОАН ЕКЗАРХ БЪЛГАРСКИ”(1824Г.)

Спиридон Палаузов и Константин Иречек –бг литература е беден
раздел(преводи и византийски)

Ив.Иванов, Ив. Дуйчев, В. Златарски – по-подробен анализ

П. Мутафчиев, Веселин Бешевлиев, М. Каймакамова- в по-ново време

няма обобщена книга

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ИСТОРИКО-ЛЕТОПИСНОТО ТВОРЧЕСТВО

Проф. Иван Дуйчев+Горан Тодоров:

(1) 681-1018г. (езически и християнски период)

(2)Бг историография 11-14век

Проф. Ив.Божилов-езически и християнски период

Миляна Каймакамова( с тази се съобразяваме)

1-ви период – Бг ист. в 1-ва Бг д-ва

1) 6-7в.- славяни и прабългари

2) 7-ср.9в.- каменна летопис

3) ср.9 до нач. 11в.

2-ри период - 2-ра Бг д-ва

1)развитие на апокрифни съчинения във византийското
владичество

2) 13век

3) 1 1/4 от 15в.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТВОРЧЕСТВОТО

по тип- надписи

по съдържание

Кратки бг хроники : „Именик”, „Историкий”, превод на Манасиевата
„Несебърска градска хроника”

Летописни надписи : около Мадарския конник; Кирилски надписи;

Оригинални бг надписи; сбитост в изложението; често присъстват бг-
византийските отношения

Летописни приписки : кратки бележки в началото, края или в полето. Те
са дело на преписвача. Информация за владетеля и др. – приписка на Тудор
Доксов и др. Събитията са представени в генетична връзка и образна
насоченост

(4) Историческа публицистика и разкази : „Сказание за буквите”;
„Чудото на Св.Георги с българина” и др.

Завършена форма на повествование; наситени с голям исторически фон
(информация за владетеля и дори за живота на обикновения човек);
задължително има библейски мотив с цел утвърждаване на християнството

(5) Апокрифни летописи: „Бг анонимна летопис” 11в.; „Солунска легенда”
и др. Изградени като апокалиптични сказания; ползвани сказания и
легенди и византийски исторически съчинения

(6) Преводни византийски хроники :

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат
процес, осъществяван по волята на Бога

ЕЗИЧЕСКИ ПЕРИОД

Развива се под влияние на идеите в бг ханство. Осъществява се основно
чрез войни с/у Византия.

Хан- олицетворение на бг държавност. Връзка м/у бг култура и езическите
варварски кралства на запад. Културата на империята не се докосва до бг
ист. модел и не рефлектира в/у летописите.

Идея за различност м/у империите. Съзнателно се избягва обвързването с
византийската образованост. Прабългари и славяни нямат писменост.(1)

Гръцкият е езикът на региона(2)-затова са на гръцки надписите.

Епоса на славяни и прабългари трябва да бъде разгедан. Слабо изследван
е, защото няма съхранени паметници от периода.

Славяни (6-7в.)- инфо

1-ви податки при Прокопий Кесарийски-говори за религиозния живот на
славяните. Допускане, че първоначално боговете са били приказни
същества , но се е стигнало до развитие на мисленето- възпяване на
отделната личност, която ръководи.

Менандър - славянско-аварски отношения; пише за епос на славяните.

Теофилакт Симоката - разказ за войните с Византия; разказ за гъдулки ;
предание за славянски вождове.

Свързани с легенди, сказания, подчинени на ист. разказ

„Анонимна хроника” от 10в.

Прабългари-инфо

1-ви епични творби с ист. характер

Агапий Миринейски – наречени скити, хуни, кутригури, утигури и наречени
по обичайния разказ за сърната, която ги увлякла към Черно море

Прабългарите- др. разказ; инфо за разселване на бг род.

В 1- част на „Именника” има контакт хуни-прабългари (има инфо за такъв)

Владетеля е свързващо звено. Величието на един народ се определя от
годините, които е управлявал той.(много от библейски времена)

„Именника” е кратка ханска хроника. Включен в обръщение от 1866г. Извор
за бг летоброене; за политическото развитие на бг; историко-летописна
творба. Изследван от Ив. Дуйчев; В. Бешевлиев; Ив.Божилов; М.
Каймакамова и др. Ив.Дуйчев-чисто бг паметник.

Кога е създаден „Именника” (проф.Златарски)

1-част от времето на Аспарух, а после е допълван.

Разкрива генеалогията на бг д-ва. Имената на владетелите са представени
в строга последователност.

Атила-заменено с Авито хол (библейски владетел)

Без първите двама, другите са реални

Хунска царска прическа: остригана глава на владетеля.

Паметникът е разделен на 2 части. Кой са изворите?

Има главни елементи, определящи облика на всяка лвтопис.

Историята като един процес.

Политическа тенденция- Б-я наследник на Хунската д-ва и Велика Б-я
респективно. Проблем за практическото предназначение. Търсят се 2 посоки
– да се подчертае стабилността на предславяните. Да се утвърждава пред
собствената си аристокрация (на владетеля). Светски х-р на съдържанието
: нерешен въпрос до ден днешен.

ЛЕТОПИСНИ НАДПИСИ

Създадени 8 - ср.9век

Основна форма на езическия период / сбита форма / Всички са по поръчка
на владетеля или неговите приближени.

2 надписа от времето на хан Тервел:

1- възстановяване на Юстиниан2 (705г)

2- бг намеса Византия-арабите (717г)

Един надпис от времето на хан Омутаг с/у Тома Славянина

Оригинален бг х-р. В сравнение с „Именника” надписите са по-разширени.

Намесата на императора – нов персонаж.

Общо: практическа насоченост; бг владетел е основна фигура.

Ново: съпоставка м/у бг хан и византийския император

813-814г. Хамбарлийски надпис + Малък преславец

Изброени са различни селища и крепости-обогатяват се пространствените
представи на тогавашните българи.

За първи път се появяват епитети: Никифор1 –„стар и плешив”

Брата на хана е нов персонаж

Фраза: идея за божията намеса в съдбата на българи и ромеи

От времето на хан Маламир(831-836г)- обогатяване на усвоеното
пространство на тогавашните бг. Генеалогията на владетеля се появява (да
се утвърдиш чрез рода)

Първо бг надписи съдействат за утвърждаване на държавността; чрез ист.
се възпитават поколения;

- не е толкова убедително; централно място на хана - утвърждава се като
божи наместник; водеща роля на прабългарите.

ПОКРЪСТВАНЕ

С налагане на християнството – нова мирогледна философска основа

Навлизане на Библията – съдържа много ист. инфо

Преписване на книгите – достъпно за много повече хора

Провиденциализъм – всичко се извършва по волята на Бога

Универсализъм

Много историописни жанрове навлизат у нас – това ни променя с
покръстването

Полека се изграждат и оригинални бг творби

Църквата става основен фактор в живота на обществото

Библейския модел за история – още от налагането на вярата започват да
превеждат или преписват Библията.Оригинални бг творби; акцентира се в/у
превод на византийското наследство.

Старобългарския език отначало е бил беден на силогизми – лоши преводи

Библията формира възгледите на хората за околния свят и т.н.

Знанието за миналото е нужно на всеки. Българите се осъзнават като
българи и християни.

Политика; военна история; за отделната личност;

Времето е сътворено от Бога и е единствено подвластно на него; има
начало и край (линейно време)

Обикновено западните хронисти започват с рождество Христово, а нашите
със Сътворението или потопа.

В Библията пространството е универсално или локално (на определен
народ). Обикновено средновековният хронист се интересува само от своето
пространство; др. идват, когато се намесят в държавата

Видимо и невидимо пространство

Бог и неговото провидение са основна сила

Всичко е от Бог – време; пространство; наказание и милост (щом ти се
съобразяваш с него: път напред, а ако не – наказания)

Момент за гибелта на една държава и робството на един народ, но няма
вечна гибел и вечно робство. Идея за вътрешно единство на народа.

Средновековния книжовник пише прав под кандило, защото словото е от Бога
и то трябва да се уважава. Щом словото е от Бога няма проблем.

Използва се един основен извор, но е важно да е според Библията.

Рядко пишат изворите; може да представи чужда творба за своя, защото е
важно словото; понякога се подписват( това не е важно)

Темите се задават от Библията:

Представя се властта; войската и нейните водачи; външнополитическата
ист. се представя само като конфликт (само 1 епизод) – нарушава
естествения ритъм на човешкия живот; църковно-религиозния живот на
хората;

Хроника и истории се налагат в Средновековна Европа. Стимулират
възникването и развитието на оригинална историческа книжнина.

Проникват идеите на християнския провиденциализъм и универсализъм.

„Историкий” – на Константин Преславски поставя началото на кратки
хроники за световната история; започват да навлизат събития от
световната история. За 1-ви път е изследвана от Васил Златарски;
установява, че е написана през 894г. и изворите също „Пасхална хроника”
и „Кратка хроника на патриарх Никифор”

В духа на провиденциализма е изложена идеята на църквата.

До Адам и след Сътворението

Избегнато е изброяването на владетели (не е типично за хрониката)

Данни за изчисление на пасхата (полезно за новопокръстените)

Открояват се имената на големи държавници от типа на Август; сведение за
смъртта на Никифор 1 Геник. Опит за завършеност на творбата (изключение
от типа на хрониката; тя е отворена)

Идея за единство на световната ист. и бг като част от нея.

„Кратък летописец” – извор е „Кратка хроника на патриарх Никифор”

Идея за утвърждаване на ролята на Бога в живота на човека и обществото.

Кратки хроники са били най-лесни за възприемане

ИСТОРИЧЕСКА ПУБЛИЦИСТИКА И ИСТОРИЧЕСКИ РАЗКАЗИ

Завършена композиция; въвеждащ момент и заключение; Има обилна
историческа инфирмация – Библейски мотив, на базата на който е цялото
повествование.

„Чудото на Св. Георги с българина”(2 1/2 на 9век)

За широк кръг читатели и слушатели

Основен мотив – чудотворна сила на Св. Георги

Свети кръст и българина се казва Георги

Княз Борис, Владимир; Симеон – засяга се управлението им

Обобщение на управлението на Борис като владетел

Управлението на Владимир – кратко само за детронацията от брат му

Симеон – акцент е българо-маджарската война от 895-896г., която се
разиграва в Добруджа; само се споменава за конфликта; детайл е това

Историческия фон е достоверен

Историята е средство за утвърждаване на християнството.

Месианска идея за княз Борис 1 като наместник на Бога

В Библията историята е фон – връзка с разказа

„Сказание за железния кръст”- 10 чудеса на Св. Георги (един автор, а
след това и др. разказвачи) ; реални имена на владетели; градове
(разширена топонимия) стремеж да се обвърже разказа с бг действителност

Извори – византийски разкази за чудеса. В ист. разкази не е така ясно
афиширана.

Летописни надписи след покръстването – запазват се, но намаляват по брой

Надпис от с.Балши – кратко съдържание; регистрира годината на
покръстването.

943г. в Добруджа – „Надпис на Жупан Димитър” (един от най-старите
Кирилски надписи). Коментира нападението на печенегите от 943г.

Ясна политическа насоченост

„Битолски надпис на цар Иван Владислав”- със съветски х-р;
владетел-олицетворение на държ.

1-ва част – строеж на Битолската църква

2-ра част – летописен

Спомената генеалогия от Комит Никола

Честа употреба на епитети като „български”-утвърждаване на народността;
политическа тенденция

Надпис в храма „Св.40мъченици” – генеалогия на Асен

Важни политически събития са отразени в надписите

ПРИПИСКИ С ЛЕТОПИСЕН ХАРАКТЕР

Кратка форма на летописани-кратки бележки в началото, края или средата
на текста

Появяват се в кр. на 9век

„Приписка на Тудор Доксов” в превода на „4 слова против арианите” на
Атанасий Александрийски; епископ К. Преславски; преписано през 907г. по
волята на княза. Споменава се 02.05-смъртта на княз Борис

Датиране по прабългарския лунен календар – обобщена представа за
културно-историческия модел. Заемка от византийската историопис.

„Катехизи на Кирил Йерусалимски” – приписка отново на Тудор Доксов + още
една отново за управлението на Симеон

ХРОНИКИ

След налагане на християнството упр. елит се насочва към византийската
хронография

Хроники на Йоан Малала и Георги Монах – класически модел на универсална
хроника

Хрониките допадат с краткостта си , а хората не обичат да се уморяват с
четене. Хрониките навлизат, защото историите са по-трудни за превод; но
Библията също е дълга.Това говори за интелиг. преводачи

Всички средства допринасят за утвърждаване на новата вяра.

Чрез хрониката бг удовлетворяват интереса към световната история

Хроника на Йоан Малала:

Оригинала е „Хронография” – 18 книги

Ползвал по-стари и съвременни автори

Кр. на 9 - нач. на 10век навлиза в обществото. Преводачът е бил много
образован – отлично владее средновизантийския език; стилистично осмислил
текста; делови маниер.

Съдържа инфо за бг земи през късната Античност и ранно Средновековие;

Спестени някои римски императори. Добавени имена на предводители,
предвождали племена в Европа.

Разликите м/у оригинала и превода говорят за стремежа на преводача да
осмисли текста. Вплитат се сведения от Античността с известия от
Библията. Обединяват се събития само от светската история. Антична
лексика използва: митологична (герои; богове) и историческа (Платон;
Херодот; Омир) дадени с характеристика

Имената са представени с фонетична точност. Наличието на много
исторически персонажи означава осмисляне на миналото; универсализъм

Сливане на Библейската и Античната история – средство за утвърждаване на
християнския мироглед.

Хроника на Георги Монах – „Временник” (появява се кр.10-нач.11век) -
обхваща времето до 948г. Почти същия изворов материал като предната. От
типа монашеска хроника. Представя евреите; започва от грехопадението;
Значение – антиезически текст; Всички богове от античността – магьосници
– обрисувани с отрицтелни х-ки.

Бг ист.- по-пълна инфо(образуване на държ.; управление на Крумовата
династия да цар Симеон; бг-византийски отношения). Основнтата инфо е за
времето на Симеон – стреми се да тушира някои негови недостатъци.

Не е механичен превод, подобно на другата (не се стремят към максимална
точност). Вмъкване на политическа ист. на бг.

Усвояване на античната традиция на историографията. Идеята за
универсализма.

АПОКРИФНИ ЛЕТОПИСИ

Появяват се в епохата на византийското владичество.

Много от книжовните средища изчезват, официалната книжнина също.

„Бг апокрифен летопис”

„Сказание Данаилово”

Сливане на бг легенди и митове с нисшата византийска култура.

Патриотичен елемент.

„Бг апокрифен летопис”- изследван от К.Иречек, В. Бешевлиев, М.
Каймакамова – предполага се, че автора е от монашеското съсловие.

1-ва част – апокалиптична; идея за богоизбраност на бг народ.

2-ра част – летописна; до въстанието на Петър Делян

Начало – основаване на бг д-ва и идване на бг в „Карвунската земя”
(Добруджа) - потомци на римляни и елини. Граници до Днепър и Днестър.

1-ви цар Слав – 119год. управл. – подчертава начало на бг народ (влияние
на Библията)

2-ри Испор цар – 172год.

Аспарух / строителна политика (съзидателна работа на владетеля).
Споменават се т.нар. измаилтяни(хазари).

3-ти Изот цар – събирателен образ на Тервел и Омуртаг (ползвал непълна
инфо и за двамата-хипотези)

2 момента – сблъсък с арабите – 717/718г.

- сблъцък с франките – 8..г.

Отцепване на абодритите; тимочани и др.)

4-ти Борис и Симеон – представени като братя / идеализирани образи

Не става дума за войни / подчертано строителна политика-идея за
стабилността на една държава.

5-ти цар Петър - още по-идеализирано; най-светия бг светец; много
легенди занего- умира в Рим (свят град).- застъпено и в летописа.

Свързване на държ. на бг и византийци – бг и ромейска история (редица
византийски императори, представени като бг царе).

Споменато за насилници – походи на руския княз – причина за унищожаване
на бг царство (руси = езичници = злина)

6-ти цар Селевкия – упр. на цар Самуил

Център на бг земя е Средецката област – отново акцент в/у
строителството.

Братята му също са представени като бг царе

7-ми цар Каган – Петър Делян (представен като бг цар)

Извод за летописа: Съзидателно стрдителство и отхвърляне на войната -
натрапващи се идеи

# предполага се, че авторът е привърженик на богомилите – съзидателно
строителство(1) и безбрачие(2)

# др. предполагат, че се влияе от Библията – отново (1) и (2)

Летописта утвърждава идеята, че бг ист. е част от световната

Официален х-р (извод за всичко)

Авторът обикновено е от средите на монашеското съсловие – църквата се
грижи за духовното развитие. Стремеж да се покрият всички жанрове,
характерни за империята.

УНИВЕРСАЛИЗЪМ И ПРОВИДЕНЦИАЛИЗЪМ СЕ УТВЪРЖДАВАТ.

Не са ползвани извори от запад.

ЗА СРЕДНОВЕКОВИЕ (ЗА ИЗПИТА):

М. КАЙМАКАМОВА – „БГ СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИОПИС”

Е. ДРОСНЕВА – „ФОЛКЛОР, БИБЛИЯ И ИСТОРИЯ”

РОМАНТИЗЪМ

Сменя просвещениетов Зап. Европа.

В кр.18 – нач.19век – се изостря интереса към историята на
Средновековието; ист. на Католическата вяра; започват да се изграждат
национални направления в историографията; засилва се интереса към
историята.

Подчертан интерес / съсловията вътре в него

Интерес към ист. на всички народи без значение. Акцента е в/у народа
или нацията (става отделна морална личност със собтсвена душа)

Да се представят чувствата на участниците в историята.

Искат да открият и най-дребните детайли – в тях е запечатана душата на
времето. В ист. нищо, което да бъде забравено. Навлизат в обръщение
много нови извори (народно творчество: песни; легенди)

Възникват 2 нови науки – фолклористика и етнография

Започва целенасочено издаване на извори за немската история. Мюнхен
става център, финансиран от баварския цар Максимилиан ( намеса на
държавата. Проучват се многобройни немски и чуждестранни архиви)

160 тома документи за немската история.

Във Великобритания също се събира комисия 1830г. от парламента, която
издава ........

Във Франция -1837г., и в Италия – също

Съзидателно събиране на извори. Организацията е дело на държавата.

Създават се научни общества, които целенасочено се занимават с
изследване на миналото (своето собствено) – разменя се литература /
единни направления в ист. наука

У нас всичко е различно, защото сме под робство.

Проф. Ив. Шишманов – студия „Значението и задачите на нашите етнографи”-
преглед на възрожденската етнографска лиература; Раковски споменава
немския романтизъм в Б-я – повлиян от немците (негативизъм към неговите
опити да се занимава с етнография)

„филологически и исторически фантазии”

Прави тъждественост м/у патриотично и романтично.

Боян Пенев „Ист. на бг литература”- пише за Паисий и негови предходници
и съвременници – проявяват романтично отношение към историческото
минало.

Б.Пенев: „Когато нещо е романтично, то не може да бъде научно.”

Паисий не може да е романтик (1762г.) – има романтичен поглед в/у
миналото. Представители на романтизма са Г. Раковски; Славейков и др.

Борис Йоцов – проф. в университета – занимава се с проблемите на
романтизма.

Проф.М.Арнаудов – в „Очерци по бг фолклор”

-разгорещена фантазия на автори- романтици

Прави 1-ва периодизация на Романтизма у нас.

1-ви период – кр.70-те год. 19век до ср.80-те год. 19век

2-ри период – от ср.80-те год. 19в. до 30-те год. 20век

Проф. В. Златарски – историк, а не литературен историк

1-ви етап от ср.18век до 30-те год. на 19век.

2-ри етап от 30-те год. 19в. до 1862г.

М. Дринов-работа

1-ви и 2-ри етапи са подготвителни. Време, в което бг се запознават с
ист. и я оповестяват на света. Публикуват всичко написано за миналото,
без да се анализира.

2-ри етап – събиране на материали и разработване по изворите (продължава
сляпата вяра в извора)

В.Априлов; Г.Раковски; Ю.Венелин; Сп. Габровски и др. представители

Характеристики на епохата, а не определение за романтизъм или др.
конкретно направление.

Проф. Петър Ников:

1-ви от времето на Паисий (начало на нац. романтизъм)

2-ри от времето на Марин Дринов

„Изтъкване блясъка и величието на миналото”

След 1944г. предимство имат литераторите и литературните историци.

Петър Динеков; Емил Георгиев; Кр. Топалов и др. – изтъкват ролята на на
романтизма във формирането на бг нац. съзнание

Започва ли с Паисий или не? Много малко проверяват хронологически, че е
нереално

Прониква под влияние на сръбската литература; френския романтизъм –
малки основания

Горан Тодоров и Димитър Цанев – Книга „За българите”

Паисий не принадлежи към романтичното течение

„За българите” – развитие на бг в европейската литература (търси
източници на влияние)

Изповядва се от хора, които нямат спец. образование; държ. въобще не
участва.

Нач.30-40-те год. 19век – прояви на романтична историопис.

Романтизма се появява по-скоро спонтанно, по нуждите на момента.

Украинец Юри Венелин - пряко отношение към появата на романтизма у нас.

Бодянски; Срезневски; Бослаев

Вук Караджич- сърбин ; Павел Шапеник

Леополд Ранке; Бертранд Либур; Братя Грим – немци

През 50-те/60-те год. 19век

Продължава спонтанността в работата на изследователите. У нас също –
романтичрн интерес към Бг средновековие/ да се потърсят условия за
съществуване на нац. д-ва

Интересен похват – сливане на литература с история и обратното

Тематика – засилва се интереса към славянската тема (усвояват високата
образованост на гърците, но и осъзнават, че и ние трябва да сме
образовани)

Замяна на гърци със славяни (вече руско духовно влияние)

Всички изследователи налагат становището за славянската древност.

тема за покръстване на бг – самостоятелно развитие на бр народ

допълнителна тема са Кирил и Методий – да докажат, че принадлежат към бг
народност

Представят делото на светите братя като свързано с бг народност.
Представя се като общо дело; не пишат биографии на личността, а на целия
народ.

-Политическа история на Б-я – взаимоотношенията с Византия (често пишат
за постиженията на един народ, но и се пише за грешките, загубите, за да
не се допуснат отново); акцент е възстановяването на 2-ро Бг царство

(модел за отхвърляне на осм. власт).

-Падане на Б-я под осм. власт (често се свързва с предателството на
Византия) занимават се с различните форми на съпротива с/у осм. власт.

-тема за икономическото развитие под осм. власт

-стопанско развитие на градовете

- занаяти и тяхното развитие

ИЗВОРИ: търсят и намират извори с големи усилия

Разменят се писма на тази тема; Започват и първите публикации на
грамоти; приписки; монети; археологически паметници; Но нивото на
обработка на извора не е достатъчно добро. Първи указания какво е извор?
И как трябва да се събира? Са на Г. Раковски

МЕТОДИ НА РАБОТА: метод на вживяване (да усети аромата на епохата) –
предполага съпричастност към описания текст

КОНЦЕПЦИИ: становище за голямата роля на народа в ист. процес – като на
Запад.

Подчертан интерес към народното творчество (напр. песен) – там са
изложени най-верните ист. податки

Най-старата родина на европейския народ е в Индия – като на Запад

Идея за зловредната роля на Византия (като разглеждат своята ист. и
Византия има връзка и най-вече се свързва с Цариградската
патриаршия)-разкоша покварява – дело на Западноевропейската романтична
историография – тази идея прониква и в професионалната ни позивистична
историография.

Миналото ни е свързано с 3 империи

-Византия /
ПРИМЕРИ ЗА

-Османската – разпад; робство /
УСТОЙЧИВОСТ НА

-Руската – винаги иска да ни помогне / ИСТОРИЧ.
МИСЛЕНЕ

РОМАНТИЗМА КАТО ЦЯЛО

И РАКОВСКИ (САМО) ЗА ИЗПИТА !

ПОЗИТИВИЗЪМ

След Романтизма нач.19век на база на развитието на философията и точните
науки Европа иска да научи всичко за ист. (не само една епоха).
Историята ще стане от наука-средство наука - сама за себе си.

Идеите на позитивистите остават отпечатък в целия 19в.

Огюст Конт – създава курс „История на позитивната политика” в 4 тома.

Хърбърт Спенсър и Джон Мил – „Система на логиката”

Хърбърт Бокъл

Идея за положителното знание, основано в/у реални наблюдения

Огюст Конт – роден в кр. на 18век в Монпелие; католик; от
промонархическо семейство; завършва лицея в Монпелие, Политехниката в
Париж; слуша курсове по медицина и физиология; Сен Симон-философ

Чете 1-ви лекции (1826г.) по позитивна философия

През 30-те год. ги издава. Не е гладка кариерата му в университета. Иска
да оглави катедра, но му отказават; пише „Система на позитивната
политика” - 4 тома – 1851-1856г. излиза от печат.

Пище произведения по проблемите на универсалната позитивна религия – в
края на живота си се обявява за Папа

Развитието на точните науки има бум тогава. Идеята – науката е фактор на
прогреса. Идея за създаване на стабилен социален ред. Кризите в
обществото се дължат на умствена анархия – необходима е нова философска
система. Светът се състои от всички факти и явления, които влизат в
полезрението на човека. Възглед, че в обществото трябва да се изгради
йерархия.

/\

/---\ -банкери, икономисти

/------\ - работещи

/---------\ - селяни, стопани,
фабриканти



/-\ - философи

/----\ - учени

/-------\ - художници

/----------\ - атеисти

в духовната сфера

Идея за разделяне на властите: в духовната сфера (философи; теоретици),
а в икономическата – банкерите

Експерименталните науки имат основен принос. Нова цялостна теория на
науката; логика на науката. Науката е фактор за промяна на света – поява
на сциентизма. Разумът е основното – път напред и нагоре.

Според него човешката история преминава през 3 стадия

епоха на фиктивното мислене – теологическо мислене (вяра в Бога)

епоха на абстрактното (метафизическо) мислене – началото е около 15век
за Европа. Метафизиката започва да поражда интелектуална анархия, а тя
поражда социална. Край – до Френската революция.

доминира система на позитивните знания (науки) – могат да усвоят
реалните закономерности на природата

Виждане за обществото като органическо единство, експериментално
проучване на всички фактори и явления.

Всички явления в тяхната причинно-следствена връзка са познаваеми.
Светът се развива по свои закони, а историята реално оценява това
развитие. Може да се намери човешкото развитие, опознавайки законите –
груба оценка за работата на историка.

Позитивистите проявяват интерес към всяко едно човешко общество и всеки
един аспект. Историята е събитие преди около 50год.,за да гледаш
обективно, да се отърсиш от събитията.

Нови методи на проучване :

-статистически

-антропологически

-сравнително-исторически

След дълги емпирични наблюдения; не на база на един факт да градиш
концепция; детайлен анализ на извора.

Теория на факторите: цялото човешко развитие е резултат от фактори
(икономически, политически, географски,психологически и др.)

На тази основа се създават школи, защото е много материал, напр. на
базата на политически фактор.

Иполитен – среда; раса; ист. влияние

школа на трите фактора

Съществен момент е разбирането за развитие – разработено от Х. Спенсър –
развитието на човечеството е еволюционно. Еволюцията на обществото се
свързва с категорията прогрес. Примитивните общества имат елементарна
структура (подчинени). В по-развитите – развита структура.

Развитието на обществото се осъществява чрез дисхармония.

1-ви принцип е за емпиричност. Отхвърля се идеята за априорното
допускане.



РАЗВИТИЕ НА ПОЗИТИВИЗМА В БЪЛГАРИЯ

Началото започва с Марин Дринов или с творчеството на Спиридон Палаузов
– науката попада в ръцете на хора с професионално образование.
Позитивизма като школа прониква с немските и руски школи. Др. влияния
могат да се търсят в нивото на развитие на висшето образование.

Гаврил Кацаров, П. Мутафчиев и П. Ников – развитие през 30-те год. на
20век

Много от статиите намират отзвук в чуждата периодика. Нашите учени са
приети от евр. наука, техни статии са превеждани в чуждата периодика.
Център на бг позивистична историография е СУ, но за много кратко.

Проф.Ив.Дуйчев – отстранен от университета

От Освобождението до 1944год. се развива позитивизма

ТЕМИ: (1)Бг Средновековие е с приоритет, по-малко (2) Възраждане и
(3)Осм. владичество.

(1)Интересуват се само от един процес и до последващото му развитие
(затова се интересуват толкова)

(2)има малко извори, а не априорни доказателства, а и трябва да има
дистанция на времето

(3) липса на извори и тяхната обработеност; няма подготвени хора

ИЗВОРИ: малко са (домашните и чуждите) това стимулира изворознанието у
нас, доста активно насочват вниманието си към текст-критиката.

КРИТИКИ КЪМ НАПРАВЛЕНИЕТО: от ист. материализъм (от следващото
поколение). Голяма част имат и чисто политическо естество

СПИРИДОН ПАЛАУЗОВ

Петър Ников, Иван Дуйчев, Мария Велева, Н. Генчев са писали за
него.Роден в Одеса 1818г. Първо учи при частен учител, а после и в
частен пансион.След това в Ришельовски лицей. Научава поне 3 езика. Едни
от водещите руски учени му преподават хуманитарни науки. 12-годишен курс
на обучение – завършва висш курс, после слуша лекции в Хайделберг и т.н.
Първия бг историк със системно образование. Усвоява добре дипломатика,
палеография, свързва се с историята. Доста добре усвоява някои принципи
на т.нар. правна щкола в историята. Завършва с икономически докторат (не
е написан на латински). След немските университети се завръща в Русия, а
после отива в Габрово да оправи сметките (1944г.) това му е единственото
посещение в бг земи.

Целият си живот изкарва извън бг земи. Николай Палаузов (баща му) е бил
богат търговец; Бесарабия и т.н. Гърчеел се е. Жена му е гъркиня.

Спиридон Палаузов се влияел от книгите на Ю.Венелин и контактите си с
В.Априлов. В Русия има преки контакти с редица руски слависти. Големия
тласък за развитие на славистиката идва от Русия (Петербург, Москва,
Казан и Харков – първи катедри в Русия.)

Друг голям център са университетите в Прага и Виена (пределите на
Хабсбургската империя). По това време започва развитие и
византинистиката. През 1844г. се среща с Виктор Григорович(славист) –
пътуване в бг земи; събира паметници.

През 1845-46г. Палаузов се установява в Москва. Посещава лекциите на
проф.Бодянски – много полезни. Палаузов получава научна степен по
философски науки за работата в/у К.Багрянородни. По предложение на
проф.Бодянски е избран за председател на научното дружество „История и
старини”.

1846г. – контактува с учени от Петрбургския университет и интелигенция,
които ще повлияят в/у някои теми от творчеството му.

В този момент интересите му се насочват към издаването на редица
неизвестни извори.

1851г. – 1-ят му труд за Ростислав Михайлович

1852г. – монография за цар Симеон. / през съшата година приключва
контакта със Срезневски и университета. Независимо от това започва
работа в Руска академия на науките. Прави речник-граматика на руски и
др. славянски езици.

Започва да работи в министерство на просветата на Руската империя. През
Кримската война е вкл. като емисар в щаба на руската армия като човек,
познаващ Балканите. Той събира редица ръкописи тогава, които му служат
за труд...................

1855г. е назначен като цензор на Петербургската преса на научните и
литературни списания. Това го сближава с Некрасов, Писев, Чернишевски.
После е уволнен и работи в департамента по външна търговия. Работи в
минитца във Варшава, но напуска. Заради качествата си отива в
археографическа комисия. Тогава работи в/у т.нар. „Ипатиевска летопис”.

Той е славист и изворовед. Постоянно поддържа контакти с Н.Геров,
В.Априлов, Славейков, Раковски и др. /печата редица статии в
Цариградската бг преса. Никаква връзка с бг историографска традиция
тогава. Формира се в Русия.

ОСНОВНИ ТЕМИ:

за бг църковна история

средновековно бг развитие

нова обща история

ист. изворознание

бг византинистика

„ВЕКЪТ НА БГ ЦАР СИМЕОН”

(монография)

1852г. – излиза от печат. Варианта, достъпен за нас не е оригиналът на
Палаузов. Преминал руска църковна цензура. Веднага са публикувани 2
рецензии

В увода ще се представи в 2 основни части:

-1) исторически очерк

-2) успехи в литературното творчество (1-ви наченки на писмеността до
смъртта на Методий)

От Аспарух до Симеон

1-ва част – ист. преглед – 1-ви сериозен опит за изследване на
политическата ист. на бг от 7век до Симеон. Говори за разселването. Бг
се разделят на 2 групи: - долно дунавски

- среднодунавски (в
Панония)

Разглежда създаването на бг д-ва. От Аспарух до хан Крум, счита се че
Б-я има облик на политическо обединение, ане на д-ва. След това Б-я
живее реално като д-ва. Тезата има привърженици и до днес.

Разглежда и бг-франкските отношения при Омуртаг. Колкото повече напредва
изложение толкова повече извори използва (към Борис – Симеон). Идея, че
не е еднократен акт, а продължителен процес. Основен акцент в 1-ва част
е управление на цар Симеон (извор – „Чудото на Св. Георги с българина” и
др.) Търси фактори за политическия успех:

идея за утвърдилия се монархизъм

идея за политическата криза във Византия

образоваността на бг владетел ( западноевеопейски автори застъпват
идеята)

трудно го доказва – амбициозността на бг владетел ( психологически
фактор; не му се обръща много внимание).Заглавието е подвеждащо.

2-ра част – литературен преглед – започва с представяне на книжовния
живот от Борис1 до Симеон. Усилено ползва книгите на Калайдович „Йоан
Екзарх1”, но и ползва собствени изследвания. Основния акцент не е
политическото развитие, а литературния преглед в монографията.

1-во се уточнява броя на трудовете на Св. Константин Преславски.

Палатски, Дюканж, Шльоцер

Това е първото сериозно монографично изследване в/у ист. на бг д-ва /
модел на изследване на творчеството на Симеон

КЪМ ИСТ. ИЗВОРОЗНАНИЕ: има публикации в/у „Дубровнишката грамота” на цар
Иван Асен2, „Синодик”(изброени бг архиераи) на Борил, „Ипатиевска
летопис” и др.

СТУДИИ: в/у упр. на Василий 2 Македонец.

Не малко в/у ист. на Византия

1-ви славист, ориентиран в/у политическото развитие на държавите

История на бг църква – появява се като резултат от заниманията му със
Средновековна ист. (занимания с извори, също). Конкретна политическа
конюктура (след Кримската война).- излизат само няколко статии. В архива
му има 2 тома (не са публикувани) за църквата:

материали – над 400 страници преводи и преписи на извори още от времето
на княз Борис1; жития на светци (Григорий Синаид, патриарх Евтимий и
др.); извори за исихазма; варлаамитството и др.

„Ист. на бг църква” – над 100стр. в/у проблема за възникване на
Християнството в бг земи до Унията

1858г. – статии; 1870г. – статия за разпространяване на християнството.
Палаузов избягва проблема за контакта м/у Б-я и Руската църква (реверанс
към Русия)

За възобновяване на на Патриаршията в Ламисак – 1035г. – разгледана е
работата на Евтимий Търновски

Проблема за богомилството (критикува същността му „богохулно движение”)
– характерно за бг, произлязло от тук и тук да се търси произхода.
Няма самостоятелно изследване на Палаузов / засяга проблема в няколко
статии и изследвания

Павликянство, манихейство, масалианство

Как се появява богомилството/ по време на упр. на цар Петър се налага

Проблем за зловредната роля на Византия в бг ист.- Палаузов споделя тази
теза

„Уния в царуването на Йоан 1Асен” – др. творба. Действията на братята
Асен и Петър. Палаузов не подкрепя идеята, че движението има чисто
религиозен х-р, а не политически. За упр. на цар Калоян и оценка за
унията, че е изградена по чисто политически мотиви – публикация в
Цариград ветник „Бг дневници”

Т

ђ

ћ



*

®

Ћ

ђ



в

ж

д

?? ?Проблеми на новата ист. – интереса се дължи на контакти с
петербургската интелигенция

Теми са Австрия, Унгария, проблема с развитието на Влахия и Молдова,
Осм. империя.

„Австрия след революцията от 1848год.”- публикувана е 1860г. Не се
разглежда самата революция, а проблемите на етносите вътре в империята.
Той е 1-ви изследовател, който изследва вътрешно-политическото развитие
на Хабсбургската империя.

„Политическо и етнографско състояние на народите в Австрия”-1861г. –

Структурира понятието народност. Дава виждане за 3 типа народност:

историческа (на миналото)

политическа (изкуствен тип)

етнографска (на кръвта) – устойчива народност

географско разположение на отделните народности; с културите им.

(1) Мнение, че подобна империя ще се разпадне, заради различния
етнически състав.

(2) борбите с/у Осм. нашествие до сблъсъка с католиците

„Политика с/у Янош Хунияди” – опитва се да покаже целите във външната
политика на Янош. Палаузов го нарича румънеж по произход и маджарин по
възпитание.

За „дългия поход” от 1443г. на Владислав Ягело и Янош Хунияди +
вътрешна държ. политика.

„Реформата и католическата реакция в Унгария” – отделя внимание м/у
католиците и унгарците протестанти; 7 въстания;

Др. студия в/у сблъсък на католици и протестанти –

Документи за Влахия и Молдова – „Румънските княжества Влахия и Молдова”

В уводната част – библиография / съдържа 9 глави от изграждане на 2-те
княжества до времето на Палаузов

1-ва глава – географски преглед; как живеят; етнографски данни;

За 1-ви път бг изследовател отхвърля обективно румънското становище (на
власите се свързва с въстанието на Петър и Асен) Влахо-бг д-ва

Палаузов поставя въпроса за Търновската книжовна школа

По-нататък в изложението – гръцко нац. въстание се свързва с историята
на Влахия и Молдова.

„Румънците и славяните в Турция” – не излиза в целия си обем, а само
части. Хвърля се общ поглед в/у ист. на балканските народи.

Засяга и проблеми от вътрешното развитие на Осм. империя.

2 малки изследвания за сърбите, но те са фрагментарни

За изпита :

2 тома „Избрани съчинения” на Сп. Палаузовв поредицата „Историческо
наследство” .

Част от съчиненията му стават познати, защото са издавани от
Цариградската бг преса, но само за ограничен кръг от хора.

Доколко следващите поколения ползват творчеството му? –

В. Златарски, П. Ников – само ги споменават (не го считат за достатъчно
школуван). М. Дринов – по-често, но той живее по-близо във времето до
Палаузов.

МАРИН ДРИНОВ

Творчеството му е много по-популярно и по-изследвано. В.Златарски се
занимава. Поставя творчеството му като етап (научно-критично – началото
започва с него); П. Ников; след 1944г.: Ив. Дуйчев; по-ново Д.
Ангелов, Ал. Бурмов, Хр. Данов, Вирджиния Паскалева, П. Динеков – не
само историци го изследват, защото е езиковед, етнограф, литератор
(литературен историк – история на литература); познания в/у правото и
философията на съответната епоха.

Руски историци също го изследват – голяма част от живота му е в Русия

Людмила Горина (руска българистка) – цялостно изследване.

За изпита – „М.Дринов – историк и обществен деец”

Представител на романтизма казва тя. Другите го определят като
позитивист. Неговите изследвания са издавани многократно.
Кореспонденцията му е публикувана.

Роден 1838г. в Панагюрище. Учи в местното у-ще, после става помощник
главен учител, а след това и учител.1858г. заминава да учи в Одеса, с
подкрепата на Одеско-бг настоятелство. Учи в Киев в духовна семинария
(средно отделение) – шок за него, защото не знае руски. Там учи руска,
обща и ист. на църквата + класически езици (+църковнославянски) +др.
предмети. После учи в ист.-филологическия факултет в Московски
университет 1861-65г. (голямо постижение).

Попада на един от най-добрите слависти. След завършване на МУ става
частен учител в сем. на княгиня Голицина. Има много време за работа и
много пътува. Посещава курсове от лекции в Женевския университет (ист.
на Франция, Италия, Египет, Англия и др.)

1-ва статия в Женева – „Страшни ли са за нашата народност фанариотите и
йезуитите” (в-к „Време”, Цариград)

В Прага – контакти и 2 солидни изследвания по бг средновековие (за
църквата и др.)

1869г. са публикувани – начало на научно-критично направление (В.
Златарски)

1869г. – начало на бг книжовно дружество в Браила, с печатен орган
„Периодическо списание”

После отива в Неапол – слуша цикъл от лекции по „Латинска палеография”.
В архива на библиотеката чете за цар Иван Александър и донесения на
представители на конгрегация за разпространение а вярата в бг земи.
Работи и в/у документи, свързани с Анжуйската и Арагонска династия.
После в Рим – архива на Ватикана (1-ви работи с оригинала на Манасиевата
хроника).

1870г. – отива в Русия; подготвя магистърски изпити и пише дисертация
„Заселване на Балк. п-ов от славяните” – става магистър по славянска
словесност.

1873г. – кандидаства и спечелва доцентското място в Харковския
университет (там работи почти до края на живота си с малки прекъсвания)

Встъпителната лекция в университета – „Успехи и задачи на
славянознанието” – етапи в развитие на самата славистика (теми и
проблеми). Като неизследвани проблеми – славянска митология и право

Като доцент – цикъл от лекции за южните славяни (още преди да имат
държавност);акцент са през Средновековието.бг славяни, но има хървати,
сърби, далматински славяни – 1-ви изследва в пълнота средновековна
балканска история.

Има и съпътстващи лекции и за литература за славяните. По-късно чете
лекции по ист. на Чехия, Полша, прибалтийските славяни (връзка
история-литература). Проблеми в/у развитието на южните славяни в Осм.
империя. Курсове по граматика и ист. на църковно-славянски език.

Знае и много езици: чешки, полски, ...,фенски, италиански, немски и
руски – богата кореспонденция.

За кратко е вицегубернатор на София; после във ВРУ; 1-ва крачка в
изграждането на Народната библиотека, временни правила за развитието на
образ. с-ма в Б-я. Друг досег с Б-я по времето на режима на
пълномощията.

ОСНОВНИ ТЕМИ:

БГ СРЕДНОВЕКОВИЕ (формиране на бг народност, изграждане на държавността)

БГ ЦЪРКВА

ОСМ. ПЕРИОД

БГ ВЪЗРАЖДАНЕ

„Поглед в/у произхождение на бг народ и начало на бг ист.”

Теза за обезлюдяване на Балканите в навечерието на ВПН. Роля на хуни
като основен фактор за разселване на балк. племена/ разселване на
Балканите и отношения с Константинопол.

окончателно отхвърляне на т.нар. тракийска теория за произхода на
славяните.

Ист. на прабългарите и неговите разсъждения за тях – важна роля за
опазването на славяните от империята. Мнение за угрофинския произход на
Аспарух. Говори за бг като „малокултурна орда” (но не е изследване и
затова така се изказва). Мнение, че застъпва идеитена панславизма.

Др. проблем е за произхода на съвременните гърци – казва, че произхождат
от славяните (немска доразвита теза)

2-те студии създават основа за реално познаване на славянския свят.

ТЕМА ЗА ЦЪРКВАТА: „Исторически преглед на бг църква от самото и начало
до днес”(1869г.) – публикувано във Виена

Наличните изследвания са дело на католическите автори – праистория.

(В предговора привкус на църковна борба).

Съдържание: 1-ва глава – разпространение на християнството на Балканите
до покръстването; до архиепископията.

2-ра глава – бг патриаршия при цар Симеон

3-та глава – бг църква след 1018г.

4-та глава – контакт м/у Б-я и Рим и Ламисак 1235г.

5-та глава – периода след унищожаване на Патриаршията и т.н.

6-та глава – публицистично написана; без анализи

Модел за историци на бг църква

Широко засяга проблема за Богомилството / оценката му се променя във
времето

1-во решава, че е учение, продължение на манихейството

Трети фактор – бг народен дух

Широко разпространение на ереста сред нашия народ – времето на цар
Петър. Същността разглежда чрез антиеретични текстове.

Негативна оценка на Богомилството –(1) особено лоши последствия за бг –
Василий2 е облекчен при завладяването. (2) дължи се на духовния упадък
на бг клир (светски живот на архиереите) – прокрадва се идея за вредното
византийско влияние. (3) в ереста вижда съпротива на по-нисште съсловия
с/у Византия. Непубликувани са няколко изследвания на „Синодика” на
Борил.

„Южните славяни и Византия през 10век” – излиза в Прага

Акцент е средновековното бг развитие; Византия и др. южни славяни.
Залага използването на писмата на патриарх Н. Мистик до цар Симеон.
Принцип да се търси истинността в ист. процес.

Причини => факт=>следствие

( (

От факта търси причините, ако няма извори – историческа реконструкция.
При Златарски и Мутафчиев е по подобен начин.

Южни славяни (Византия(бг развитие(Византия

Този подход на работа може да се види и в европейската историография
(особено при изследване на Античността)

Когато се представя извор се дава инфо под линия – за автора (в
политически; църковен или духовен живот) – да се види дали е обективен.
Когато прави изводите казва, че е негово допускане, а не краен резултат
– етичност на историка. Широко представяне на бг средновековно развитие
– теза – по времето на цар Петър за 2 царства и бг х-р на западното
царство (синове на комит Никола). Поредица за бг историци – за
монографията.

ОСМАНСКИ ПЕРИОД НА МАРИН ДРИНОВ

Нови паметници за ист. на бг и техните съседи – през 16век разбираме, че
бг народ е бил „жив и бодър”(до тогава векът се губи от полезрението на
историците)

„Отец Паисий – неговото време, ист. и учениците му” (студия)

Говори за 15-18век – угнетен народ, но не е загубил народностното си
самосъзнание. За 18в. поради политиката на Патриаршията не личи
самосъзнание

От встъпителните лекции говори отново за 17-18век - отново фактор е
политиката на Патриаршията („Тъмни векове”)

„Историческо осветление в/у статистиката на народностите в
източната част на Осм. империя.” Колонизация Селим1 и Селим2 кр. на
16в. – миграции. За 1-ви път развитието на бг е функция от развитието на
Осм. имп. – реалистичен подход

лекционен курс в/у Южните славяни (15-19в.)

трагедия за народите – превръщането им в рая; нова данъчна с-ма.

Макушев (руски историк) – развива тезата за полезността на Осм.
завоевание на славяните на Балк. п-ов – прекратяват сепаратизма(цинично)
– обединяват се от 1 църква.

Отново мнение за състоянието на обществото 15-19век

15-16в. няма толкова активен натиск над раята, от кр. на 16в. натискът
еволюира (криза). 17-18в. фактор са фанариотите и Цариградската
патриаршия.

Подход за развитиетона обществото на фона на Османската империя по
картинките

ЕПОХА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО

Според неговите изследователи не проявява задълбочен интерес.

Паисий

Неговите ученици

Софроний Врачански

Развитие на бг учебно дело

Печатно дело

Студията за Паисий – 1871г.-публикувана. Вниманието е в/у ист. на Паисий
– 1) извори; 2) работа с тях; 3) духовно развитие на обществото;

4) стила; езика на Паисий; 5) за учениците му; т.нар. „сглоби” и
„преписи”

ОЦЕНКИ: Като ист. съчинение – няма никаква стойност (гледа от негова
гледна точка-на Дринов)

Начало на изследване на историята, както се изследва и до днес

етап в бг историография

етап в бг литература

етап в развитието на езика

национална програма

1-ви съпоставителен анализ – Дринов е чудесен изворовед

Накрая с последното изречение поставя началото на етапа на

Бг Възраждане (до 70-те год. на 20в. важи тази хронология)

Условие за поява на Възраждането – роля на бг манастири; килии; - това
са всички духовни процеси (в началото)

Идеи на Людмила Горина защо е романтик

Живее в общество под чужда власт – доминира нац. идея – кара го да
гледа романтично

Натиск на съвременната бг романтична историография – живее в Русия –
няма кой да му повлияе

Не се занимава с теоретични ?... на историята – много не го правят

В творчеството му има научен и публицистичен клон

Съчиненията му служат като фактор за пазене и пробуждане на
историческото съзнание (функция на ист. наука изцяло)

КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК

Има важна роля за развитието, проучването, стимулирането на бг минало и
стимулирането на бг народ. Роля за изграждането на бг културни
институции. Роля за подготовка на професионални бг историци (П.Ников и
Никола Милев). Прави 1-ва цялостна история на Б-я и българите.Връзка с
европейската историография. Той е изследван от В.Златарски; П.Ников; и
всички бг професионални историци коментират неговите изследвания. След
1944г. – Ал. Бурмов; Хр. Данов; Евлоги Бошнашки и Илчо Димитров. Богата
кореспонденция. Роден 1854г. във Виена. Дядо му Павел Шаферик е славист,
а баща му Йозеф е филолог и историк, чичо му също. Във Виена се създава
духовен кръг на Ами Буе; Феликс Каниц; Вук Караджич.

Става студент в правния факултет (хуманитарния) – история, литература,
езикознание. Знае всички славянски езици. Попада в атмосфера на
активизиране на Източния въпрос след като завършва университета. След
Освобождението вълна от чехи – над 200 хил. души от всички сфери (1 от
тях е и той). Темата Б-я се появява спонтанно в творчеството му.
Най-слабо изследвана от славяните и контакт с Васил Стоянов (става
уредник на Бг книжовно дружество); Григор Начович и К. Стоилов, М.
Дринов – остават трайни контакти.

При преглеждане на архива на дядо си открива библиография на
съвременната бг литература и я обогатява. Най-напред проявява интерес
към ист. на сърбите (проучва архиви в Дубровник)

Решава да напише цялостно изследване – 1-во казва какво е ист. –
генетически метод (причиннно-следствена връзка)

След завършване на Парижкия университет печели конкурс и става
извънреден доцент. Чете няколко курса от лекции: „Ист. на Балк. народи”
и „4-ти кръстоносен поход”

Пътувания в Сърбия и Швеция. В Пражкия университет влиза в конфликт с
по-възрастните професори – нац. кръгове на чехи и германци. Получава
покана от М.Дринов да дойде в Б-я (покана от Пловдив и от К.Стоилов) –
1879г. до 1884г. живее в Б-я. Заема различни административни длъжности

Идея постепенно да се увеличават с 1гоина горните курсове на
гимназията.- основно за университета.

За кратко е министър на образованието. Основи на Нар. Библиотека.
Отначало – 2 стаи, после е превеждал правилници на европ. библиотеки.

1869г. създава Книжовно дружество в Браила. Началото на 80-те год. се
премества с център - София. Роля за създаването на държ. печатница в
София. След като напуска Б-я севръща в Прага. Отново преподава ист. на
балк. народи; на източния въпрос; кръстоносни походи.Става професор.
Един от най-изтъкнатите слависти. 1918г.-умира

ПРИНЦИПИ:1.) историкът да работи с исторически извори

2.) да не вижда нищо повече от това, което може да се види

3.)да не спори с непрофесионалисти

4.) да работи с оригинали (на различни езици)

„Историята е това,което е” – да не се загрозява или украсява,нищо да не
се дописва.Принцип на позитивистите.

„История на българите”

1876г. на чешки, после е публикувана на немски

1886г. бг превод от 2-ма учители – неточен

1929г. професионален превод под редакцията на В. Златарски.

Адаптирана като учебник за бг образование от Стефан Савов Бобчев.

Много преводи и рецензии в чужбина

Негативна е само оценката на Макушев, др. оценки са позитивни

Започва с обширен географски преглед – чудесна ист. география.

Описание на сцената, в/у която ще се разиграва ист. на бг. За тази 1-ва
глава е обвиняван като голям почитател на географския фактор в ист.

Глава за трако-илирите и римляните.

Проблема за славяните. Голяма част от текста е изграден на база на
изследванията на Дринов. Политическа идея. Част за прабългарите –
наричат ги „малокултурен народ”(Иречек е по-предпазлив в тази оценка,
дадена от Дринов, не се изказва толкова крайно)

Бг под византийска власт – също

Проблема за романизацията на бг

Прави 1-ви цялостен очерк в/у ист. на бг д-ва.

За 1-ви път – проблеми за административната орг. на бг земи след 1185г.;
изяснява титли и т.н. Изяснява след това проблемите на Осм. период.

Католическата пропаганда в бг земи – Никола Милев се занимава
професионално с проблемите на католицизма. Бил политик; после се е
занимавал и с политика

Проблема за кърджалийското движение в бг земи

Въпроса за Цариградската патриаршия и ролята на фанариотите

Черти от влиянието на гръцката революция / Русия

Завършва 1862г. в хронологически план

Има и притурка – за състояние на бг колонии

ИЗВОРИ: различни по х-р и произход

Етнографски свидетелства, елементи от фолклора, грамоти, средновековни
летописи

Трудът е преиздаван под редакцията на П.Петров – с добавки и поправки
през годините (недовършено)

ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ

Проблем за периодизацията на ист. 1-ви дава устойчива схема. 1-во звучи
във встъпителната му лекция: „Главните периоди в бг ист.”

условно 2 периода в бг ист.

стара - от създаването до Осм. власт

нова - от 3-та бг д-ва

гради се на фактора държава (периодизацията)

1-во бг царство

Византийска власт

2-ро бг царство

Подготвителен етап е времето на Възраждането (1762г.)

Оценка за Симеон – крайно критична – над 20 публикации на Златарски на
тема Симеон и магистърската му теза.

Има над 230 изследвания. Не е само медиевист, а и с Възраждане се
занимава. Интереса към Възраждането идва от родовата памет; възстановена
д-ва, но нерешен нац. въпрос; залага на темата Паисий

Какво разбира под Възраждане :

политическо \

просветителско / - движения

революционно /

просветит. – в началото стои Паисий; пробуждане на нац. самосъзнание

разделя го на 2 части – активно и пасивно. Ключов е Раковски в 3-те
движения (олицетворение на Бг възраждане). Революционното движение има
ист. почва. Няма масовост в политическите борби – „народа не е заразен”.
2-ра фаза започва с дейността на Каравелов, Левски и на Ботев –
по-голяма масовост; повече хора се вкл.

Тема за Паисий и последователите му – траен интерес. Роля на Паисий като
политическа историческа фигура и в чисто исторически план. Роля на
Рилския манастир като духовен фактор. Уточнения в биографията на Паисий
(напр. пътуване до Сремски Карловци); проблем за последователите на
Паисий – обстойно изследване. Много обстойно изследва живота на Спиридон
Габровски. Занимава се с езика на двамата автори – сравнение. Разглежда
дейността на редица бг духовници. Влияние на бг литература от 14-15в.
в/уВлахия.

„Царственик” на Христаки Павлович. Изграден в/у „Ист. славянобългарска”
– бил учебник в новобългарското училище.

Тема – развитие на печатното дело. Поглед и изследване в/у печатницата
на Никола Карастоянов. Тогава е била земите на Сръбското кралство.

Въпрос за Христо Данев; В.Друмев; и др. бг просветни дейци.

Гаврил Кръстевич – „Ист. българска” – оценка за нея

Роля на Ю.Венелин като възстановител на бг нац. съзнание

Спира се на дейността на Йосиф Соколски – деец на бг униатска църква (с
покрепата на Др.Цанков)

Йосиф Соколски е заточен в манастир в Подмосовието и умира там
(биографията му)

Др. фигура е Славейков – действия в Търновска епархия – фрагментарни

Обширна публикация за Екзарх Йосиф

За политическите борби – няма много публикации в тази област

1-во изследване на политическата дейност на Софронийй (студии) :

„Опити за въстания през Възраждането”

„Спомен за 20 априлий”

За изпита : предговор към лекциите на В. Златарски

На доц. Т. Попнеделев

Позитивистите казват, че няма случайост; За всичко си има причина.

ПЕТЪР НИКОВ

1-ви оценки за творчеството му дават В.Златарски, Н.Милев, П.Мутафчиев,
Ив.Дуйчев и др.

Детайлно изследва фактите и прави заключения. След 1944г. – събрание на
бг историци. Ников е представител на филологическия формализъм .

Кр. на 70-те – 80-те год. – Д. Ангелов, В. Гюзелев, Крумка Шарова и Ст.
Трифонов.

Лизбет Любенова – монография, която дава цялостна представа за
творчеството му.

Роден в Бургас през 1884г. – учи в Поморие и Варненската гимназия. Чичо
му е Варненски и Преславски митрополит Симеон (също добър историк на бг
църква) – въздейства в/у развитието му (материално и духовно). После
Ников учи в Мюнхенския университет (философски факултет). Проф.Карл
Крумбахер – курсове по гръцка палеография; византийска история и др.

Като преподавател внушава на студентите си принципите на Крумбахер –

да се работи системно; без прекъсване

да се довършва 1 труд и след това да се започне ново изследване и т.н. в
позитивистки дух. За да се изгради 1 човек като учен, той трябва да
възприеме принципи на 1 школа (да има опр. подходи). Изискване на
подходяща географска осведоменост и висок морал.

Говори немски, френски, английски и италиански език. В Мюнхен,
благодарение на Златарски избира бъдещите си занимания –

на 2-ра Бг д-ва. Но няма преподавател, който би ръководил тезата му,
затова отива във Виена – К.Иречек. Работи по упр. на цар Михаил3 и
отношенията с Византия. Негови преподаватели са водещи слависти.
Докторска теза за Видинското царство. За него Крумбахер и Иречек са
двамата учители в науката. Винаги да се търсят връзките с Византия/
всичките проблеми да се изследват в тяхната сложност.

1912г. се връща в Б-я (болен и затова не е мобилизиран). Работи в архива
на Варненската митрополия/ тогава е бил учител – пише изследване за
църковните борби. Явява се на конкурс октомври 1920г. и става доцент в
СУ по бг ист. Встъпителната лекция е на тема историография: (на фона на
европ. историография е представена бг ) – „Задачите на днешната бг
историография”:

да бъдат издавани коорпуси с извори

развиване на тематиката; да се пишат нови трудове. Чете курсове : „Общ
преглед на византийската история”

семинари:

„Ист. на Византия 13 – 15в.” ; „История на Византия” до 1923г. чете, а
после П.Мутафчиев.

„Бг средновековни надписи и грамоти”; Църковни борби през Възраждането”
и др. После става ръководител на катедра, след като умира Златарски (не
са били много добри лектори)

В архива му има курс от лекции в/у „2-ро Бг царство”; неиздадени статии,
подготвени за печат; недовършени трудове. Най-предпазливи обобщения е
правил той от историците.

Тема за упр. на хановете Крум, Омуртаг и Маламир / за
вътрешнополитическото развитие на Б-я. Поставя въпроса Кога? и Къде?
Започва бг ист. Обръща внимание на 3 компонента :

прабългари; славяни – движещи фактори / няма роля Античното наследство

говори за ролята на прабългарите в създаването на държ. на славяните на
север от Дунава, областта Дакия

теория за произхода на прабългарите – опр. ги като тюрки

всички изследвания са подчинени на онова, което Златарски споделя в
изследванията си. Отделя внимание на хан Крум и неговите наследници.
Самостоятелни изследвания в/у упр. на кавхан Исбул.

Ников опр. християнизацията на бг като мирна революция. Мека оценка на
цар Симеон. Упр. на царя до 913г. – мека политика, а след това
завоевателна, империалистическа.

Изследва цар Петър – съпоставка със Симеон

Обединение м/у славяни и прабългари – счита,че в началния етап
славянските племена са покорени. Отношенията м/у тях – криза в ср. на
8в. – мнение,че няма консолидиране на политическите сили.

За Крум счита, че провежда прославянска политика, която му помага да
утвърди властта си.; Омуртаг – антиславянска политика.

За Борис пише, че е покръстил първо бълхарите , а после славяните - няма
последователи.

За появата на богомилството – за начините на проповядване на
християнството сред бг ; има разлагащ х-р над бг общество. Един от
най-добрите изследователи на 2-ра Бг д-ва. Засяга в различни степени
упр. на всички владетели. Но водещи теми са : Северозападни бг земи
(отношеията с маджари, сърби, катари; Браничево; Белград). Отношения м/у
Б-я и Сърбия; Б-я и маджарите и Сърбия и маджарите. Обобщаващи трудове:
„ Към ист. на Северозападните бг покрайнини”.

„Ист. на Видинското княжество” – 1922год.

„Съдбата на северозападите бг земи”

„Бг и татари през средните векове” (нашествията им във вътрешно- и
външно-политически отношения)

„ Бг и унгарци през Средние векове”

„Кой е бил синът им? Чичото на цар Иван Александър” – свързано с
генеалогията на бг царе

Някои изследвания разглеждат църковното развитие:

„2-ро Бг царство” – изследване в/у целия период на 2-то Бг царство.

Осм. период : тези изследвания са свързани с преподавателската му
дейност. Чете лекции.

„Ист. на бг народ под турската власт”(1396-1878г.)

„Бг и родопската област в миналото” – непубликувани изследвания.

Отправна точка е в промените на статута на бг общество. Въпреки
катаклизмите и промените, които изживява бг общество, то живее свой
собствен политически живот. Бг като функция от развитието на Осм. имп.

Дисхармония със становището на Дринов за „тъмните векове” – бг
съхраняват, онова, което ги запазва като общество.

Периодизация в състоянието на Осм. имп.:

От 1393г. – до кр. 16в. – политически разцвет на имп., рефлектира и в/у
другите.

След кр. на 16в. – начало на кризата – влошава се състоянието на нашето
общество. Ников се опитва да внуши на студентите си, занимаващи се с
Ист. на Бг Земи 15-17в. да го разглеждат на фона на империята.

Как се променят факторите : държава; църква; общество

-държава – цел – да разкрие замяната на бг д-вно устройство в сферата на
институциите

Спахии ; еничари – статута им

-църква – траен интерес; на няколко пъти пътува до Виена да търси
документи. Съдбата на Търновската патриаршия след 1393г. Дава чисто
фактическа картина на проблема. Не е толкова целенасочена политиката на
османците. Не са виновни толкова турците, колкото гърците за унищожение
на църквата. Симбиоза на подчинение и управление на подвластните
християни. Проблеми на симонията (търгашество с църковни длъжности).
Остри оценки в духовната сфера. Патриаршията не прави нищо, а занемарява
задълженията си. Това още не е една целенасочена елинизация. Тя идва
едва през 19век с установяването на мегали-идеята. По въпроса за
католическата пропаганда в земите ни – Никола Милев – най-добър.

Временен успех на католицизма сред българите (Хабсбургската империя)

Облекчава утвърждаването на Осм. власт в бг общество. Изследвания на
Златарски с промяна в соц. структура на бг.

П.Ников стъпва в/у изследванията на не малко изследователи. Различността
пази бг от асимилация. Демографски промени. Сепаратизма води до
обезлюдяване в бг земи. Осм. колонизация също е фактор.

1402-1413г. – война в империята м/у синовете на Баязид.

Въпрос за формите на съпротива с/у Осм. власт. Хайдушки въстания
(същността на хайдушкото движение) (не ги нарича престъпници. Следи
факторите, подтикнали бг към действие. Следи състоянието на Осм. имп. и
активността на нейните противници.

Защо през 18век затихва въстаническата дейност. Затихваща вражда м/у
католицизма и православието. Вражда м/у Русия и Австро-Унгария.
Утвърждаване на гръцките фанариоти в Дунавските княжества. В нач. на
18век значително се влошава икон. състояние на бг.(книжовността – спада
нивото. Спира се в/у литературата на 2-ро Бг царство. Не е много като
оригиналната бг книжнина. Традициите на Търновската книжовна школа в/у
запазване на народността

Дамаскинарска книжнина (най-вече предговора.

Възраждане : споделя границата (1762г.). определя епохата като сложен
процес. Критикуван, че не счита, че е започнал с възраждане на
икономиката.

Цялостен труд в/у ист. на бг църковен живот– „Бг Възраждане. Църковни
борби и проблеми” – книга публикувана през 1930г. в „Бг ист. библиотека”

Тогава тръгва и библиотеката. Развитие на бг нац. съзнание под
въздействието на разл. фактори; политика на Великите сили; политика на
Патриаршията – акценти. Цялото движение завършва със църковния събор от
1892г. Този труд служи за основа и до ден днешен (без бележките).

Др. проблем е за стопанското съживяване и икономическото укрепване на бг
общество; ролята на общините; на бг еснафи във Възрожденския процес

Въпроса за формиране на бг нация – не е решен и до днес.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ

Първите оценки за него дава В.Златарски. Оценява го високо. Гаврил
Кацаров – също. След 1944г. формулировката – различна. Определен като
представител на филологическия формализъм (някои негови изследвания са
иззети от библиотечния фонд, защото прокарват великошовинистки идеи.

Кръг историци – П.Мутафчиев и Б.Филов – представители на фашистката
идеология в Б-я според Д. Косев.

През 70-те години започва възкресяване на творчеството на Мутафчиев.
Роля има акад. В.Гюзелев

Защо учени като Златарски, Ников са критикувани заради философското
осмисляне на бг минало.

Роден в с.Боженци, Габровско 1873г. Завършва Русенската гимназия
1901-1906г. учителства. 1906г. постъпва в университета „Ист. и
география”. Контакт с проф. В.Златарски (семинар в/у селското
земевладение във Византия). Сборник: „ За народни умотворения, наука и
книжнина” – започва да излиза в нач. на 20век. Проф. Ив.Шишманов –
научно списание.

След като завършва е уредник в Средновековния отдел на Народния музей.
Занимава се с проучване на средновековното наследство. 1911г.- става
войник; 1914г. спечелва стипендия „М.Дринов”, която се дава на студенти
от ист.- филологическия факултет – 3 год. специализация в чужбина, но
заради войната заминава със закъснение – 1920г.. По време на 1-ва
Св.война - отличен военачалник. Изследва цялостно темата Добруджа (от
Средновековието до своето време).. 1920г. заминава за Мюнхен при Август
Холденберг (ученик на Крумбахер). Слуша лекции по Византийска ист.;
Тракийска палеография и др. Мутафчиев – 1-ви бг школуван византинист.
Кандидаства и печели конкурс за редовен доцент в историко-филологическия
факултет. Чете лекции по ист. на Сърбия; Румъния; Осм. имп. 1939-1940г.
и по бг ист.

Основния курс започва 1923-24г. като го обогатява с течение на годините.
Хронология на курса: 1395/1204г.(?) курса му по Византия. Този лекционен
курс съчетава виждания на руската и немската византийска школа:
Василевски, Крумбахер и др.

Оригинални части (от лекц. му курс) – в/у войнишките земи; пронията;
етнически проблеми 11-12в.; въпроса за иконоборчеството; устройството на
Константинопол. Той коригира някои от тезите на немско-езичната школа.
Той не приема тезата за ролята на Запада като щит с/у исляма, напр.
Византия е водеща – ежедневна борба.

В някои свои бележки той пише, че предпочита да се занимава с ист. на
Б-я , а Византийската не е точно по вкуса му, но не е точно така. Издава
2 тома изследвания (корпуси с документи за ист. на Византия).

Др. лекционни курсове: след Златарски всички преподаватели тръгват да
работят по същия маниер. Чете и лекционни курсове и във Военното

училище – много интересен; културна ист.; Време на абсолютни монархии;
засяга колониалния проблем в ново време. 2-рия курс е по Бг ист.

списание „Просвета”- орган на министерство на образованието

„Изток и Запад в Ероп. Средновековие”- встъпителна лекция – начало на
историците по това време. Има натрупан жизнен и изследователски опит зад
гърба си, когато отива в университета. Няколко основни момента –
разглеждане на общите тенденции и разликите в двата европейски модела.
Разглежда и бг държавно и културно развитие; сравнение с Византия.

Преимущества на изтока:

в сферата на държ. управление

администрация

икономика

духовна сфера

постепенност в развитието на империята. Еволюционен подход в развитието
на позитивистите.

Вниква в общите закономерности и специфики в развитието на отделните
райони – възможност м/у ист. процес

Изследва и т.нар. „външни фактори” в развитието на бг реално познаване
на миналото. Разбира кое е тясно национално и кое е заемка.

Оценка на Мутафчиев като привърженик на византинизма. Усеща доколко и
как тази империя повлиява на Б-я. Византивизма в неговите проявления
(усвояване и подражание) има различно проникване. Според него в
разликата м/у усвояване и подражание се изразява понятието византивизъм.
В лекциите поставя бг средновековно развитие.

ЗА ИЗПИТА: ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ НА П.МУТАФЧИЕВ „ИЗТОК И ЗАПАД В
ЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ”, СОФИЯ, 1993г.

„Книга за българите” – не е била докрай обработена от Мутафчиев;
издадена под редакцията на проф.В.Гюзелев. Идеята идва през 20-те год.
на 20век.

Заложени са 4 фактора:

Византия – роля в бг и общобалканската история

(упр. от сложна държ. наука; военно дело сред ромеите; промяна в
състава на легионите; икономика на Византия; духовна култура на
ромеите(асимилаторска сила) / Византия и връзката м/у Изтока и Запада /
достойнство, че бг са оцелели въпреки близостта си с Византия)

Географски и природни условия

Еропейско и азиатско начало в бг народност

Расово – биологически особености на бг

В др. глава – начало на бг държавност и 2-та елемента. Отношенията м/у
прабългари и славяни – фактор за развитието на икономиката на Б-я.

„Балканът в нашата история” – заглавие на др. глава. За 1-ви път е
изследвана максимално ролята на Стара планина, въпреки че той не поставя
темата. Цялото построение на Мутафчиев звучи публицистично,
научно-популярно.

Глава за териториалните съдбини на бг д-ва. Разглежда се географски
фактор (планините). В контекста е вмъкнат проблема за бг столици.

„Нашата политическа и културна среда”(последна глава) – идея за липса на
постоянство и приемственост в бг развитие. В Сърбия напр. развитието
върви много плавно, а при нас е като синусуида. Разсъждава в/у бг
народност. При него става дума за развитие. Ролята на културния фактор в
бг развитие – византийската духовност (пак в тази глава). Цялата книга
на излиза от рамките на логиката. Проблеми, свързани с философското
осмисляне на бг минало. Дава цялостна х-ка на бг ист. през различните
етапи на нашето развитие.

Има още няколко изследвания : лекционен курс в/у проблемите на ист.
познание; „Книга за българите”.

Основни неща, които звучат при него: дали ист. е наука? Кой е найния
обект ? и т.н.

Наука = всяко едно систематизирано знание ( ист. наука е позитивна;

Занимава се с проблеми, трудно измерими с известни единици. Тя усеща
неуловими проблеми (усет към миналото), но и се занимава с конкретика
–две гледни точки

Др. проблем – понятието раса – значението на расата в ист. развитие:
народност(нация); националност; народ; . При него е съвкупност от
индивиди, в която чертите на народността съществуват неосъзнато.

Народ – нация е в пряка връзка с държавата. Нация има, където има народ,
а народ, където има държава.

Народ – водачи (съотношение). Народът са отделни личности, водачите имат
опр. качества, които ги отличават от народа. Те обаче не могат да
променят хода на ист. – подобни мисли и при Златарски. Психологически
фактор в ист. ако един историк изучи психологията на отделно общество
или личност ще получи цялостна картина, но затова често няма пълна
информация.

Култура ; цивилизация (като понятия)

Култура – има над 100 определения. Златарски счита, че трябва да включва
не само изкуството, а политическото развитие на 1 общество. Културата не
може да бъде застиналост, а състояние на развитие. Свързва с понятието
народ. Когато изследваш културата, ти трябва да изследваш народа.

Цивилизация – присъщо на нациите на по-развитите общества , които
целенасочено създават ценности за своето развитие.

Афинитет към тема Добруджа – активно участие на фронта през 1-ва Св.В.

Когато губим започва научна полемика чия е областта. Николае Йорда,
Николае Банеску – медиевисти. Мутафчиев спори с тях. „Етнографски
промени по Долния Дунав през 12век”. Политическа и църковна история на
Дръстър. „Добруджа в миналото” – цялостно изследване от древността до
ново време.

„Добротич; Добротица; Добруджа” – уточняват се топонимии.

ДИМИТЪР БЛАГОЕВ

Хр. Христов; Жак Натан; Мария Велева – го изследват.

Роден 1856г. в с. Загоричене, Кагурско. От 1880г. се установява в Русия
и със стипендия от Добродетелната дружина учи в Петербургския
университет. Учителства в различни бг градове. Пропагандира марксистки
идеи. Ист. тема в творчеството му е една от основните. Според
изследователите му се наблюдават два основни периода:

1-ви – време на съзряване. Още не е изграден като марксист.
Хронологически това е времето докато учи в Петербург. Първият му учител
в Загоричене е Георги Константинов ( интерес към историята.

Докато учи в Б-я се запознава с творби на Кант; А.Смит; започва и
„Капиталът” на Маркс.

„Учителю Динката, Динката” – първото му собствено съчинение (за
Г.Константинов)

Споделя мисли на Кант; ист. е положителна наука. Влияе се от „Ист. на
умственото развитие”- на Бокъл. Съчетаване на различни мисли и идеи за
развитието на обществото.

Необходимо е да се изследва живота на народа, а не личностите.

Тематични проблеми от 1-ви етап (на база на еклектиката):

проблеми на бг средновековие

„Възкресение из първите”(статия) – нереално висока оценка, давана за
православието. Вярата не е спасила никой от политическия деспотизъм. За
богомилското учение – народно, революционно, борещо се против
православните принципи. Упреква професионалните историци, че не му
отделят много внимание.

Пише рецензия за статия на Иречек – „Бг цар Срацимир”

Призив, че не за царе, а за народа трябва да се пише.

В 1-вия етап (соц. изравняване) не говори за Осм. период.

Възраждане: обществените политически идеали на Л.Каравелов и Хр.Ботев

Брошура „Нашите апостоли”. Според изследователите му – критика с/у
Захари Стоянов; но при Благоев ги няма .

Тенденция – на кого принадлежат бг личности от времето на Възраждането

Идея „Моят водач е най-великият” – проявява се на различни нива.

Благоев има много добро перо. Виждания като част от най-прогресивните
през 20век.

Хр. Ботев – характерен като „истински демократ”. Принципи на най-нова
наука за свободата(утопичен социализъм. Националните революционери да
получават оценка в/у социалните, а не националните идеи. Ботев
(характерен като социалист пред едни ученици от Пловдив) е ученик на
Каравелов. Виждания за следосвобожденската епоха: отрицателна оценка на
съединение, доминира националната, а не социалната. Станало под егидата
на княз Батенберг.По-късно променя тази си оценка в положителна

2-ри етап – от 1891г. до 1924г. (когато умира)

Изграден в/у марксовото учение

Налага нови теми в бг историография. Има афинитет към ист. аспект.

Средновековие: натрупва се литература, която попълва картината. Занимава
се със Средновековието не от позицията на изследователя историк, а от
позицията на марксистки философ.

„Из миналото на бг народ”- вкл. 3 статии, които методологически и
логически са свързани помежду си. С темата за богомилството се занимава
обширно, но всичко изгаря при един пожар. Дава обобщен поглед в/у ист.
на Б-я. Доминация на Иречек в творчеството му. Изследва развитието на
феодалните отношения в Б-я. Становище, че феодализма в Б-я се развива в
началото на 8 век(рано

1906г. – „Принос на ист. към социализма в Б-я” – споменава методите си
на работа. Хронологично от Средновековието почти да 1906г. Съдържа 5
части, всяка от тах съдържа глави, обособени хронологически и тематично.
В 1-ва глава – феодализма в Б-я. В декларативен план е обяснено
развитието на феодализма. Няма коментар на документи и анализ на извори
в съдържанието. С наближаването на своето време насища текста с анализ
на документи. Д.Благоев счита, че реално Възраждането започва с появата
на буржоазията, въпреки че не отрича Паисий. Възползва се от буржоазна
литература. Положителни оценки за утвърждаване на нацията. Проблема
Каравелов – Ботев. Цитати от статии на Ботев в изложение, които показват
възгледите му. Радикалисти и комунари (Каравелов и Ботев). След 1944г.
бг ист. се оценява през призмата на партийната история. 2 съчинения са
основата, едното е на Благоев, а другото на Г.Димитров на 5-ти конгрес.
Акценти: икономика; класи; партии – конфликта м/у тях.

За Благоев – Мария Велева (предговор) в поредица „Историческо
наследство”.