Антигона - Софокъл

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с литературата.

Модератор: Модератори

Антигона - Софокъл

Мнениеот Kotkata68 на Пон Мар 01, 2010 22:14

И в трагичната самота има гордо величие – образът на Антигона от едноименната трагедия на Софокъл

В цялостното развитие на старогръцката трагедия Софокъл се изявява като „майстор на характери”. Централният акцент в неговите творби пада върху непреклонността на човешката личност. Свидетелство за това е трагедията му „Антигона”. В нея героите защитават противоположни ценностни.
След смъртта на Полиник Антигона е готова да го погребе, водена от обич към загиналия си брат и от неписаните морални и религиозни закони. Забраната на Тиванския цар Креон не е достатъчна причина, за да я спре. Следвайки сърцето и изпълнявайки дълга си, Антигона се превръща в трагическа героиня. Тя остава сама в последните с часове. Но въпреки това героинята запазва своето гордо величие, както в спори си с Креон и диалога със сестра си, така и в поведението си преди смъртта, и в избора си на начин да умре.
В пролога на творбата Софокъл ни представя разговора между Антигона и нейната сестра Исмена. Зрителят има възможност да види яркия контраст между двете момичета. Антигона е силно развълнувана и настървена. Абсолютно сигурна е в решението си, докато Исмина е умерена, предпазлива и не желае да се противопостави на забраната, въпреки обичта към брат си. Когато Антигона не получава съгласие от сестра си, е една от първите и прояви на гордост:
Не моля вече, не желая твоето
съдействие, дори да би го давала.
Антигона се стреми да запази своето достойнство, показвайки на сестра си, че няма нужда от помощ и би се справила чудесно и сама. В конкретната ситуация Исмена се показва по-слабата, а Антигона по-силната.
Във втория епизод от трагедията Антигона е заведена при Креон. Тя ясно показва, че не съжалява за постъпката си, дори е горда с нея. Разговорът между царя и племенницата му протича бурно – двамата си разменят резки и кратки реплики. Опонентите в спора са две силни личности и никой от тях не желае да отстъпи от позицията си. В словесния двубой Антигона отказва да зачете авторитета на царя. Тя се държи изключително дръзко и неуважително. Достига дори до момент, в който обявява, че Креон не може да я уплаши:
Знаех – смърт. Защо пък не?
Дори без твойта заповед. Облага е
за мене да издъхна предивременно.
Та да живееш като мене в толкова
Беди, смъртта не ще ли бъде щастие?
Антигона е наясно с наследствената вина и знае, че греховете на предците и не могат да бъдат пренебрегнати или забравени. Девойката не се бои от смъртта, а се стреми към нея. Тук отново дъщерята на Едип показва своето гордо величие! Антигона излиза като победителка от словесния двубой, защото защитава вечните неписани закони на сърцето и е водена от топли лични чувства.
Четвъртият епизод от творбата изобразява последните мигове на Антигона. Въпреки категоричните думи на момичето пред Креон, че смъртта е желана, виждаме проява на моментна слабост:
Ах гледайте вий,
граждани на града ми,
как за последен път
днес вървя и за сетен път
гледам слънце, което вече
няма да зърна!
Поведението на Антигона е напълно нормално и човешко. Тя съжалява, че вече няма да може да се наслаждава на земните красоти. Но това съвсем не означава, че Едиповата щерка се разкайва за действията си. Антигона отново излиза с достойнство от ситуацията. Но трагичното в образа на героинята се проявява най- силно тук. В предсмъртните си часове тя е самотна. Няма го нито любимия й Хемон, нито сестра й Исмена, а Вуйчо й Креон е този, който е отредил смъртната присъда. Въпреки, че следва вечните морални закони, Антигона не може да избегне трагичната самота.
В пети епизод, когато Креон се разкайва и отменя заповедта си става ясно, че вече е късно.Антигона сама е сложила край на живота си. Гордата и своенравна девойка не може да приеме бавна, мъчителна смърт. Трагичен е края на Едиповата щерка, на дори и в гибелта си гордото момиче запазва своето величие.
Антигона отстоява докрай ценностите и убежденията си. Нейната кауза е благородна. Девойката се стреми да защити неписаните вечни закони. Именно това е основната идея на трагедията, поради което тя не губи стойността си е днес. „Антигона” е връх в творчеството на Софокъл и в трагическия жанр, защото в нея са поставени проблеми, валидни за всички времена.
Сигнатура:
Не ми казвай какво да правя... За да не ти кажа къде да идеш...!

Опознават ме само тези, на които позволя... за останалите съм просто това, което виждат!
Аватар
Kotkata68
Глобална котка-идиотка
Глобална котка-идиотка
Репутация: 3489
Kotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутацияKotkata68 изгражда репутация
 
Мнения: 24067
Регистриран: 30 Ное 2007
Наличност: 1,134,344.20
Банка: 795,580.60
Най-високи резултати: 3
Статистика на победите: 0
пол: Жена





Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта