Агресията в училище

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с психологията.

Модератор: Модератори

Агресията в училище

Мнениеот MalamiR на Сря Дек 07, 2011 18:16

Р Е Ф Е Р А Т



„ЧОВЕШКАТА АГРЕСИВНОСТ”



„АГРЕСИЯТА В УЧИЛИЩЕ”






ИЗГОТВИЛ: КРАСИМИР АЛЕКСАНДРОВ КРЪСТЕВ
ФАК.No. 0706552014
4-ТИ КУРС, ПСИХОЛОГИЯ, ЗАДОЧНО








Последните изследвания показват,а и ние безспорно няма как да не го забелязваме,че насилието между децата е сриозен проблем,който неможе да се реши от само себе си. Всички ние, условно наречени възрастни (по-скоро заради разликите в годините), като че ли приемаме за нормални проявите на детската агресия. „Те са буйни, невъзпитани, какво можем да направим ние? Нямаме право да ги удряме, наказанията са неефективни, а родителите най-често не им обръщат внимание.” Светът, в който живеем, се усложнява от година на година, а методите ни за справяне са си останали почти от времето на Коменски. В същото време в групите на децата и юношите около нас съществува един друг свят, със своите норми и правила, който родителите и учителите почти не познават. Не напразно социалните психолози говорят за отделна субкултура, в която има сложна йерархия на взаимоотношенията, има звезди и отхвърлени, има лидери и подкрепящи, но често има и насилници и жертви.
Едно от най-честите места където се проявява и съответно понася агресия,това е училището.Ето защо настоящата разработка има за цел да проследи какво точно представлява агресията,кои са причините за агресивно поведение,какво е тормоз в училището,кои са насилници и кои жертви и какво най-вече можем да направим ние по този въпрос.
Традиционно свързваме агресивното поведение с физическа саморазправа (бой, удряне, ритане, щипане, скубане и т.н.) между двама души или чупенето на вещи и предмети. Също така приемаме, че агресивното поведение е личен избор на агресора, че той би могъл да се държи и по друг начин, но съвсем съзнателно решава да бъде "лош". И в двата случая съществуващата представа е много непълна и ограничена.
Едно по-общо и по-точно определение би могло да бъде: агресивно поведение е всяко поведение, чрез което се наранява друго живо същество, друг човек или себе си, или което е насочено към повреждане или унищожаване на вещи и предмети.
Важно е ясно да си дадем сметка, че стъпването върху и мачкането на растения и цветя, причиняването на болка или дразненето на животни, обиждането, псуването и заплашването, настройването на един човек (или повече) срещу друг, честите и уж случайни самонаранявания (порязвания, синини и т.н., но и самообвинения и приписване на себе си на несъществуваща вина), ритането на кошчета за боклук на улицата, драскането и рязането на седалки в градския транспорт и т.н. са също толкова истински форми на агресия, както и ударите с юмруци и сбиванията.
Агресивното поведение много често не се дължи на осъзнат личен избор. То може да бъде следствие от различни причини.Ето накратко някои от тях:
• Биологични причини-приема се,че при някои хора е генетично заложено да са по-агресивни от други така,както унаследяваме например цвета на очите или косата. Към биологичните причини спада и добре познатата разлика мъже-жени, дължаща се до известна степен и на по-високите равнища на тестостерон при мъжете;
• Неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси-да овладее агресията си би било трудно за всеки възрастен човек,какво остава за децата,които са в такава възраст,в която се учат да се владеят и като цяло имат по-слаб контрол върху импулсите и поведението си;
• Реакция на негативни или травмиращи събития в живота- това е една от най-често срещаните причини и от най-трудните за преодоляване. Когато на едно дете му се случи или стане свидетел на ситуация, която е крайно негативна и която то е безпомощно да промени или разреши, изключитлено вероятно е неговата реакция да бъде агресивно поведение. Класически пример за такава ситуация е дете да стане обект на насилие или свидетел на извършено насилие върху негов близък;
• Неспособност за справяне с изискванията на другите - децата се стремят да отговарят на очакванията и изискванията на значимите за тях хора. Понякога обаче тези очаквания и изисквания не са съобразени с детските възможности, интереси и по¬треб¬нос¬ти и вместо да са стимул за развитие, се превръщат в нещо тежко, досадно, повод за недоволство, подигравки и обвинения. Логично е детето да се опита да се защити и да реагира по някакъв начин и доста често това е един или друг вид агресивно поведение;
• Заучен модел на поведение - децата постоянно се учат от обкръжението си – възрастни, кино-, поп-фолк-, шоу- и дори политически звезди, връстници, игри, разказвани истории, книги и списания, филми, телевизия, Интернет и т.н. Когато някакви модели на поведение им бъдат показвани често и при това са представени като нещо, което е редно и което е ефективно, съвсем естествено е те също да ги пробват и да ги запазят като стабилен елемент в поведението си.
Във всички тези случаи можем да се сблъскаме с поведение, което е агресивно, но детето дори няма да знае защо всъщност се държи така. Ако бъде попитано то или ще се чуди какво да отговори или просто ще си измисли някакъв отговор.Осъзнатото и целенасочено агресивно поведение, от своя страна, най-често се развива след повече време и многобройни агресивни прояви. В някакъв момент се получава натрупване и детето по един естествен начин достига до убедителния за него извод на базата на личния си опит, че агресията е успешен начин да кара другите да вършат това, което то иска. От гледна точна на грамадния брой различни поведения и отношения, които хората развиват помежду си, такива деца се превръщат в нещо като "поведенчески инвалиди", неспособни да надскочат единствения разбираем за тях модел на налагане-подчиняване, който се опитват да прилагат във всички сфери от живота. Ако не им се окаже навременна и адекватна помощ, най-вероятно е и като възрастни те да запазят тези свои ограничения и неспособност за пълноценни и разнообразни контакти с другите хора. За съжаление в сила е и друга закономерност – децата, които са агресивни от ранна възраст и не получат необходимите им грижа и помощ, в зряла възраст е вероятно да се превърнат в "клиенти" на съдебната система.
Сега нека да обърнем по-специално внимание върху един конкретен вид агресивно поведение,което се наблюдава масово в училището – тормозът. Той винаги е насочен към живо същество – не могат да бъдат тормозени вещи или предмети. При тормоза отпада и случайността – той е целенасочен и съзнателно прилаган. Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да се чувства зле и именно това е целта му. Тормозещите освен това рядко имат чувството, че вършат нещо нередно. Обикновено те си мислят, че жертвата им си го заслужава или ги предизвиква да се държат така с нея.Съществуват три основни форми на тормоз – физически,вербален и индиректен.Физическият тормоз това са добре познатите биене,блъскане скубане,ритане – всички форми на видимо насилие.Вербалният тормоз много често е разглеждан неправилно като по-лека и незначителна форма.Тя включва обиди,подигравки,сексуални намеци,подмятания,даване на прякори,заплашване-т.е. това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле от това,което му говорим.Индиректен тормоз е форма,за която много малко хора си дават сметка че въобще съществува.Към нея се прибавят:настройване на другите срещу жертвата,говорене зад гърба й и разпространяване на слухове,разваляне на отношенията й с близките й хора,поставяне в социална изолация-не го канят да играе с другите,не го канят на купони и забави,на кино или разходки.
Последиците от тормоза могат да бъдат много,но едно е сигурно – те не са никак благоприятни за абсолютно всички участници в ситуацията.Автоматично се съгласяваме,че те са основно за жертвите на тормоз,но ситуацията е много по-сложна,отколкото изглежда.Последствията от тормоза засягат както жертвите на насилие,така и мъчителите,неговите поддръжници и дори пасивните наблюдатели.Никой не е пощаден.Ето кои са някои от последиците за жертвите на тормоз:
1. Чувстват се нещастни и потиснати през повечето време;
2. Имат ниски самооценка и самочувствие, тоест има голям риск да се подценяват и да са склонни да приемат, че са незначителни и "по-ниска категория" хора;
3. Чувстват се отхвърлени, изолират се от другите деца, трудно създават приятелства и общуването им с връстниците като цяло е много затруднено;
4. Понякога се стига до соматични оплаквания, тоест до това, което бихме нарекли "да се поболееш" заради нещо. Така например дете, което трябва да отиде на училище и знае, че има голяма вероятност там да се сблъска с мъчителите си, може внезапно да го заболи корем или глава, да има чувството, че е болно, да вдигне температура и т.н.;
5. В някои случаи жертвите бягат от училище или направо отказват да ходят там;
6. Понякога жертвите се озлобяват от преживения тормоз и се превръщат в това, което се нарича жертва-агресор, тоест те търпят агресията на по-силните от тях и после "си го изкарват" на по-слабите от тях;
7. При преживяване на тежък тормоз някои деца стигат до опити за самоубийство. Част от тях са успешни.
Дотук бяха изброени само краткосрочни последствия. Не по-малко важни са дългосрочните, тъй като преживеният в детството и юношеството тормоз може да доведе до сериозни последици и в зряла възраст. Основни дългосрочни последствия са:
1. Висок риск от емоционални разстройства,депресия и тревожност;
2. Влошена способност изобщо да се общува с хора, включително и в сферата на интимното общуване. Жертвите на тормоз много трудно създават отношения на близост и на доверие. Това може да е проблем не само в личния, но и в професионалния живот;
3. Риск от предаване през поколенията (най-вече чрез предаване на собствената неувереност и неспособност за справяне със ситуация на агресия и тормоз) – хората, които са били обект на тормоз в училище е по-вероятно да имат деца, които на свой ред да бъдат жертви.
Независимо дали разглеждаме тормоза в краткосрочен или дългосрочен план трябва да сме наясно, че тормозът оставя у жертвите трайни следи, които при неблагоприятни условия лесно могат да се превърнат в сериозни душевни, емоционални и психически травми.

Цялата тема:
Агресията в училище.rar
Прикачен файл! Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове. Ако нямате създаден профил, регистрирайте се, за да имате тези права.
Сигнатура:
Throw me to the wolves and I will return leading the pack!


Изображение
Аватар
MalamiR
Металист
Металист
Репутация: 3961
MalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутация
 
Мнения: 19054
Регистриран: 15 Мар 2009
Наличност: 44,825.60
Банка: 800,000.00
Местоположение: Велико Търново
Най-високи резултати: 10
Статистика на победите: 0
пол: Мъж





Назад към Психология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта