Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Агресията в училище

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с психологията.

Модератор: Модератори

Агресията в училище

Мнениеот MalamiR на Сря Дек 07, 2011 18:16

Р Е Ф Е Р А Т



„ЧОВЕШКАТА АГРЕСИВНОСТ”



„АГРЕСИЯТА В УЧИЛИЩЕ”






ИЗГОТВИЛ: КРАСИМИР АЛЕКСАНДРОВ КРЪСТЕВ
ФАК.No. 0706552014
4-ТИ КУРС, ПСИХОЛОГИЯ, ЗАДОЧНО








Последните изследвания показват,а и ние безспорно няма как да не го забелязваме,че насилието между децата е сриозен проблем,който неможе да се реши от само себе си. Всички ние, условно наречени възрастни (по-скоро заради разликите в годините), като че ли приемаме за нормални проявите на детската агресия. „Те са буйни, невъзпитани, какво можем да направим ние? Нямаме право да ги удряме, наказанията са неефективни, а родителите най-често не им обръщат внимание.” Светът, в който живеем, се усложнява от година на година, а методите ни за справяне са си останали почти от времето на Коменски. В същото време в групите на децата и юношите около нас съществува един друг свят, със своите норми и правила, който родителите и учителите почти не познават. Не напразно социалните психолози говорят за отделна субкултура, в която има сложна йерархия на взаимоотношенията, има звезди и отхвърлени, има лидери и подкрепящи, но често има и насилници и жертви.
Едно от най-честите места където се проявява и съответно понася агресия,това е училището.Ето защо настоящата разработка има за цел да проследи какво точно представлява агресията,кои са причините за агресивно поведение,какво е тормоз в училището,кои са насилници и кои жертви и какво най-вече можем да направим ние по този въпрос.
Традиционно свързваме агресивното поведение с физическа саморазправа (бой, удряне, ритане, щипане, скубане и т.н.) между двама души или чупенето на вещи и предмети. Също така приемаме, че агресивното поведение е личен избор на агресора, че той би могъл да се държи и по друг начин, но съвсем съзнателно решава да бъде "лош". И в двата случая съществуващата представа е много непълна и ограничена.
Едно по-общо и по-точно определение би могло да бъде: агресивно поведение е всяко поведение, чрез което се наранява друго живо същество, друг човек или себе си, или което е насочено към повреждане или унищожаване на вещи и предмети.
Важно е ясно да си дадем сметка, че стъпването върху и мачкането на растения и цветя, причиняването на болка или дразненето на животни, обиждането, псуването и заплашването, настройването на един човек (или повече) срещу друг, честите и уж случайни самонаранявания (порязвания, синини и т.н., но и самообвинения и приписване на себе си на несъществуваща вина), ритането на кошчета за боклук на улицата, драскането и рязането на седалки в градския транспорт и т.н. са също толкова истински форми на агресия, както и ударите с юмруци и сбиванията.
Агресивното поведение много често не се дължи на осъзнат личен избор. То може да бъде следствие от различни причини.Ето накратко някои от тях:
• Биологични причини-приема се,че при някои хора е генетично заложено да са по-агресивни от други така,както унаследяваме например цвета на очите или косата. Към биологичните причини спада и добре познатата разлика мъже-жени, дължаща се до известна степен и на по-високите равнища на тестостерон при мъжете;
• Неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси-да овладее агресията си би било трудно за всеки възрастен човек,какво остава за децата,които са в такава възраст,в която се учат да се владеят и като цяло имат по-слаб контрол върху импулсите и поведението си;
• Реакция на негативни или травмиращи събития в живота- това е една от най-често срещаните причини и от най-трудните за преодоляване. Когато на едно дете му се случи или стане свидетел на ситуация, която е крайно негативна и която то е безпомощно да промени или разреши, изключитлено вероятно е неговата реакция да бъде агресивно поведение. Класически пример за такава ситуация е дете да стане обект на насилие или свидетел на извършено насилие върху негов близък;
• Неспособност за справяне с изискванията на другите - децата се стремят да отговарят на очакванията и изискванията на значимите за тях хора. Понякога обаче тези очаквания и изисквания не са съобразени с детските възможности, интереси и по¬треб¬нос¬ти и вместо да са стимул за развитие, се превръщат в нещо тежко, досадно, повод за недоволство, подигравки и обвинения. Логично е детето да се опита да се защити и да реагира по някакъв начин и доста често това е един или друг вид агресивно поведение;
• Заучен модел на поведение - децата постоянно се учат от обкръжението си – възрастни, кино-, поп-фолк-, шоу- и дори политически звезди, връстници, игри, разказвани истории, книги и списания, филми, телевизия, Интернет и т.н. Когато някакви модели на поведение им бъдат показвани често и при това са представени като нещо, което е редно и което е ефективно, съвсем естествено е те също да ги пробват и да ги запазят като стабилен елемент в поведението си.
Във всички тези случаи можем да се сблъскаме с поведение, което е агресивно, но детето дори няма да знае защо всъщност се държи така. Ако бъде попитано то или ще се чуди какво да отговори или просто ще си измисли някакъв отговор.Осъзнатото и целенасочено агресивно поведение, от своя страна, най-често се развива след повече време и многобройни агресивни прояви. В някакъв момент се получава натрупване и детето по един естествен начин достига до убедителния за него извод на базата на личния си опит, че агресията е успешен начин да кара другите да вършат това, което то иска. От гледна точна на грамадния брой различни поведения и отношения, които хората развиват помежду си, такива деца се превръщат в нещо като "поведенчески инвалиди", неспособни да надскочат единствения разбираем за тях модел на налагане-подчиняване, който се опитват да прилагат във всички сфери от живота. Ако не им се окаже навременна и адекватна помощ, най-вероятно е и като възрастни те да запазят тези свои ограничения и неспособност за пълноценни и разнообразни контакти с другите хора. За съжаление в сила е и друга закономерност – децата, които са агресивни от ранна възраст и не получат необходимите им грижа и помощ, в зряла възраст е вероятно да се превърнат в "клиенти" на съдебната система.
Сега нека да обърнем по-специално внимание върху един конкретен вид агресивно поведение,което се наблюдава масово в училището – тормозът. Той винаги е насочен към живо същество – не могат да бъдат тормозени вещи или предмети. При тормоза отпада и случайността – той е целенасочен и съзнателно прилаган. Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да се чувства зле и именно това е целта му. Тормозещите освен това рядко имат чувството, че вършат нещо нередно. Обикновено те си мислят, че жертвата им си го заслужава или ги предизвиква да се държат така с нея.Съществуват три основни форми на тормоз – физически,вербален и индиректен.Физическият тормоз това са добре познатите биене,блъскане скубане,ритане – всички форми на видимо насилие.Вербалният тормоз много често е разглеждан неправилно като по-лека и незначителна форма.Тя включва обиди,подигравки,сексуални намеци,подмятания,даване на прякори,заплашване-т.е. това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле от това,което му говорим.Индиректен тормоз е форма,за която много малко хора си дават сметка че въобще съществува.Към нея се прибавят:настройване на другите срещу жертвата,говорене зад гърба й и разпространяване на слухове,разваляне на отношенията й с близките й хора,поставяне в социална изолация-не го канят да играе с другите,не го канят на купони и забави,на кино или разходки.
Последиците от тормоза могат да бъдат много,но едно е сигурно – те не са никак благоприятни за абсолютно всички участници в ситуацията.Автоматично се съгласяваме,че те са основно за жертвите на тормоз,но ситуацията е много по-сложна,отколкото изглежда.Последствията от тормоза засягат както жертвите на насилие,така и мъчителите,неговите поддръжници и дори пасивните наблюдатели.Никой не е пощаден.Ето кои са някои от последиците за жертвите на тормоз:
1. Чувстват се нещастни и потиснати през повечето време;
2. Имат ниски самооценка и самочувствие, тоест има голям риск да се подценяват и да са склонни да приемат, че са незначителни и "по-ниска категория" хора;
3. Чувстват се отхвърлени, изолират се от другите деца, трудно създават приятелства и общуването им с връстниците като цяло е много затруднено;
4. Понякога се стига до соматични оплаквания, тоест до това, което бихме нарекли "да се поболееш" заради нещо. Така например дете, което трябва да отиде на училище и знае, че има голяма вероятност там да се сблъска с мъчителите си, може внезапно да го заболи корем или глава, да има чувството, че е болно, да вдигне температура и т.н.;
5. В някои случаи жертвите бягат от училище или направо отказват да ходят там;
6. Понякога жертвите се озлобяват от преживения тормоз и се превръщат в това, което се нарича жертва-агресор, тоест те търпят агресията на по-силните от тях и после "си го изкарват" на по-слабите от тях;
7. При преживяване на тежък тормоз някои деца стигат до опити за самоубийство. Част от тях са успешни.
Дотук бяха изброени само краткосрочни последствия. Не по-малко важни са дългосрочните, тъй като преживеният в детството и юношеството тормоз може да доведе до сериозни последици и в зряла възраст. Основни дългосрочни последствия са:
1. Висок риск от емоционални разстройства,депресия и тревожност;
2. Влошена способност изобщо да се общува с хора, включително и в сферата на интимното общуване. Жертвите на тормоз много трудно създават отношения на близост и на доверие. Това може да е проблем не само в личния, но и в професионалния живот;
3. Риск от предаване през поколенията (най-вече чрез предаване на собствената неувереност и неспособност за справяне със ситуация на агресия и тормоз) – хората, които са били обект на тормоз в училище е по-вероятно да имат деца, които на свой ред да бъдат жертви.
Независимо дали разглеждаме тормоза в краткосрочен или дългосрочен план трябва да сме наясно, че тормозът оставя у жертвите трайни следи, които при неблагоприятни условия лесно могат да се превърнат в сериозни душевни, емоционални и психически травми.

Цялата тема:
Агресията в училище.rar
Прикачен файл! Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове. Ако нямате създаден профил, регистрирайте се, за да имате тези права.
Сигнатура:
Изображение

Изображение

Изображение
Аватар
MalamiR
Металистче
Металистче
Репутация: 1832
MalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутацияMalamiR изгражда репутация
 
Настроение: Дяволче
Мнения: 10722
Регистриран: 15 Мар 2009
Наличност: 7,106.20
Банка: 436,788.00
Местоположение: Велико Търново
Най-високи резултати: 4
Статистика на победите: 0
пол: Мъж



Назад към Психология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта