През своето хиляда и триста годишно еъщеетвуване, Дунавска България преди двадесет години бе на кръстопът: с кого да бъде, с Изтока или със Запада. И за двете посоки има , ,за" и ,,против". На това ни насочва българската история.
И четиритях кръстоносни похода бяха подкрепяни от Втората българска държава в името на спасението на Божия гроб от мюсюлманското нашествие. И четиритях похода се провалиха и доведоха мюсюлманите по-близо до Християнския изток : Византия, Армения, Грузия, България. Алчността и некадърността на Христовите войни от Европейския запад проваляха всяко начинание. Това бе по-скоро опит да се възстанови Римската империя с християнски отенък, отколкото загриженост за религията. Това бе прикритие на задната цел - ново Римско господство. Злобата на католическата папщина спрямо Православието се изгради в предателство спрямо Източното християнство. С пари, кораби бе подпомаган похода на Османските турци срещу иначе мислящите Източни християни. Кипър, Малта, Истанбул у. Константинопол; ; Византия, България, Румъния ^ Влахия ), Сърбия бяха заробвани от едно малобройно племе, за чиито завоевателни успехи спомогнаха Генуа и Венеция, тъпоглавието на римската папщина. Умът им дойде в главата, едва когато настъпи часът на Виена.
Питам Ви госпожа или господин читателю - християнско ли е да се предаде едновереца, па макар малко по-различно да изпълнява ритуалите си спрямо същия Бог, в който и папата вярва. Не Божието, а стремежа към пълна земна папска власт бе ръководещото спрямо родственото, но малко по-различно християнско паство.
Това е първия минус, който ни кара понастоящем да бъдем нащрек към Запада. Защото, ако преди шест-седем века, не бе неговата подмолна помощ в полза на Османлиите, последните нямаше да преминат по-насевер от Дарданелите.
Второ: походът на Владислав Варненчик и Ян Хунияди бе пренебрежително неподпомогнат от сребоолюбците на Ватикана - в никакъв случай да не се допусне възстановяването на дори малка част от Правос лавните държави. Заради тази идиотщина, Балканите бяха мачкани в продължение на четиристотин до петстотин години.
Трето: през 19 век, нито един западен войник не е участвувал в освобождението на гърци, сърби, румъни и българи, Нещо повече, Западът се нахвърляше и ръфаше от снагите на новосформираните балкански държавици, настройваше ги една срещу друга. Сърбия на два пъти, 1885 година и след Балканската война, насочи армиите си срещу България. И в двата случая идеологът бе Австроунгария.
Своеволията и интересите на Западняците нанесоха непоправими щети на Балканския полуостров с Берлинския и Ньойския договор. И сега, в началото на двадесети първи век, народите на полуострова имат повече недоверие и омраза един срещу друг, отколкото взаимо-уважение.
За нас българите, отношението към Русия е противоречиво. За това има вина самата тя.
Русите дадоха хиляди жертви за Освобождението на България през 1877/78 год. Затова признателност и обич. Но с многобройните си походи преди тази дата, те обезлюдиха много български села, в чиито домове след оттеглянето на руските войски и бягството на българите, се настаниха турци. Затова Раковски и Левски бяха русофоби, а под тяхно влияние се разви русофобството на Стефан Стамболов.
Второ: цар Александър Втори постави на българския престол един умен княз - Батемберг. Но сина на Освободителя, воден от личностна омраза, засили русофобството у нас. Нататрузиха ни заедно с Австроунгария един алчен и надменен австриец - Фердинанд Сакс Кобурготски, немец до мозъка на костите си.
- 2 -
Трето: Любвеобилието на Русия към Сърбия ни отне огромни територии: Тимошко, Нищко, Лесковацко, Пиротско, Вранско, Царибродско, Струмишко, Македония. Къде сама, къде принуждавайки султана, Русия подаряваше западните ни български земи на Сърбия
Четвърто: С негласната им подкрепа изгубихме Северна Добруджа и Беломорието в полза на Румъния и Гърция.
Защо не ни защитиха? - та нали в нас също тече славянската кръв.
Какво окупираха Българите по Ереме на Втората Световна война ? Собствените си територии под чужда власт. Имаше ли български войски в Белград, Солун, Атина. Не ! Тогава в какво ни обвиняват. Така както Съветския съюз си взе Западните покрайнини на Украйна и Беларус от Полша през 1939 година, така и ние си взехме своето. Не чуждото.
Имаше ли Български войски срещу Съеденените щати и Англия след ненужното обявяване на Символична война. Напротив, заради политическото бездарие на управляващата върхушка заплатихме с жертви.
Късогледството на Москва загуби потенциални военноморски бази в Беломорието. Румъния бе участвувала във войната срещу Съветския съюз с войски, но не бе наказана. Наказани бяхме ние Българите. Ако бяха възстановени Българските права върху собствената ни земя, русофобите у нас нямаше да ги има.
Накрая пак повтарям, че противоречивата политика на Русия спрямо България създаде двете общности от русофили и русофоби.
В последните десет години руското влияние на Балканите запада. А точно сега е момента да бъде засилено. Не е далече времето, когато русофобството в Сърбия ще вземе връх, така както е в Гърция. Гърците църковно са обвързани с Москва, макар и с противоречия. Но икономически, териториално принадлежат на. Запад, какво от това, че Русия е направила толкова много за тях. Още повече, че Цариградскага патриаршия в повечето случаи си е била само гръцка, а не на Иван Грозни.
За в бъдеще Балканите ще имат нужда от Русия. Последната трябва сериозно да обмисли своето отношение към тях, защото надеждата може да се превърне в омраза. Най-добър урок е да изучат дипломацията си спрямо Българите от двеста години насам. Ще разберат причините за охладняване и затопляне на взаимоотношенията. Но не само от Руска гледна точка, а да се поставят на наше място.
Същото важи и за Запада. Събитията, които предстоят да се развият са достигнали своя потенциален апогей. Глобалността на съвременните военнотехнически възможности са прозрачност, че ще пострадат не само Балканите, но и недосегаемите Западняци. Слабия го бият с тояги и шамари, но срещу силния е оръжието от лъка до ядрената бомба. В предстоящата игра няма илюзии, сила срещу сила, възможности срещу възможности.
Опитът да се насочи нашествието през Балканите, както през четиринадесети век е примамващо, но не е избавление. Защото сега има интереси. Има свое лоби, което трябва да бъде запазено. ,,Петата колона" е съюзник и съхранението и е приоритет. Който я руши, губи плацдарма, стратегическата инициатива минава в полза на противника.
Откога исторически, Българите не долюбват Сърбите. От тринадесети век. Непосредствено преди идването на турците, коварно и в гърба се забиват Сръбските териториални домогвания, набези и заграбвания. На България се отнема Белград и околностите. Изправена пред две опасности от изток, Византия и Османлиите, държавата ни не съумява да се защити от Сръбското коварство. Затова в Косовската битка, Сърбите са сами. И загубват. Недоверието на България спрямо Сърбия и Византия има основание. И двете последни са воювали срещу първата.
Един паралел. В началото на 15-ти век, поляци, чехи, словаци, литовци и руси успяха да спрат на Грюнвалд в немското нашествие към изток чрез един здрав съюз. Балканите, не
- 3 -
срещу турците. Взаимоомразата и недоверието между Балканските народи им донесе отрезвяващо наказание - робството .
Второто коварство на Сърбите е разтурването на Първата и Втора български легии, заграбването на земи от северозападна България: Алексинацко, Зайчарско, Поречко, използувайки натиска на Русия върху Турция да придаде гореспоменатите райони в полза на Сърбия»
Трето коварство на Сърбите е войната на крал Милан след Съеденението от 1885 година.
Четвърто коварство е неспазването на договоренностите отпреди Балканската война, морално подпомогнати от неетичния арбитър – Русия. Сърбия изгради пръстен от враждебни на България държави: Гърция и Румъния.
Междусъюзническата война отваря очите на българина, че освен чужденците - румъни и гърци, то и ,, братята славяни", сърбите са наши недоброжелатели и врагове. Това предопределя нашето отношение и поведение спрямо тях през следващите години. Истината е, че и сега не таим обич и състрадание към сърбите.
Всеки народ си изгражда своята Карма» Каквото си дробил през миналите векове, ще дойде време да го сърбаш.
Какво е бъдещето на Балканите? Битката за национално самоопределение ще продължи. Югославия бе многонационална държава. А всяка многонационална държава се е разпадала. Рим, Австроунгария, Византия са в историята. От бившата Югославия остана само Сърбия. Без Косово, Черна гора, Македония, Хърватско, Словения. Турция е под на напора на кюрдите. Изтока напира към Запада. Турция се ислямизира. После? После сме ние Балканите. Една раздробеност от много, взаимнонедоверчиви и недолюбващи се държави, етнически непрочистени, с огромна пета колона в себе си. Както в четиринадесети век и сега ще бъдем лесна плячка. И заробени. Защото пътя на нашествието, понастоящем се отклонява от Мароко - Испания, Либия - Малта - Италия към Турция - Балканите. Върховете са слепи или играят по свирката на идолите си. Кой ще ни помогне ? - никой. Западът си гледа политическите и икономически интереси, вживява се в ролята на Венецианските дожи от 14 век. Банките им ще субсидират богатия чужденец, а не бедния роднина. Североизтокъте е отслабнал. Докато изгрее новото слънце ще минат години. А къде ще сме ние ? Къде ни е мястото ? - В ада. При ,,пържените рибки".
Пък, едно ново робство ще ни е от полза. Жените ще се сетят, че могат да раждат и отглеждат многобройно поколение в колибарски условия. Мъжете ще забравят ракийката и салатката, няма буги - буги. Ще бачкат яко. Ще стискат зъби и ще псуват. Кого ? Нас, настоящите бездушници. Но най-вече онези отгоре, дето ни дърпат юздите и ни карат да сваляме гащи. Хак ни е.
Това е било в България през четиринадесети век. Раздробена държава между князе и деспоти - изедници. Търновско, Видинско, Добруджанско, Влашко, Велбъждско, деспот Хредър, Вълкашинско, Симеон Синица, Хлапенови, Хрельо, Одринско. Не само папщината от Запад, но и Византийската икономическа система, внедрена след християнизацията на България от Константинополското духовенство разлага икономическата и политическата мощ на страната ни. Вместо "десятъка", данъчно ограбване чрез много и най-различни данъци за задоволяване прищевките на велможи и стражи, безделни гуляйджии и презадоволени чорбаджии. А сега не е ли същото. Администрацията надминава по брой създателите на благата: научнотехническа и медицинска интелегенция, работници, селяни, занаятчии, средни и дребни търговци. На баницата първите са с големи парчета, а останалите преглъщат остатъците. Така е било тогава, така е и сега.
- 4 -
Кой ще защитава Отечеството ? Бедните или богатите ? Богатите се откупват. Бедните не искат войната. И когато нашественика им предложи "десятък" вместо ограбване, привилегии вместо бой с пръчки - няма войска, няма защитници на корумпираната аристокрация. Тя се предава без бой, за да остане васал до изсъскването на ятагана през дебелия угоен врат.
"Светите Константин и Елена" събраха овчари и свинари, за да приспособят Християнството за собственитте им нужди. Ето над хилядолетие и половина властвува мракобесието на лъжата, алчността и измамата. "Божието Богу, кесаревото кесарю". За Бог е лесно, ние вярваме в него, молим му се, почитаме го. Но кесаря, от ден на ден иска по-голяма дан, ограбва ни, като пладнешки разбойник, чрез система от правила и закони. И ние си кютаме плахичко.
Всеки бунт е наказван от властимащите и анатемосван от църквата. А не е ли ерес група духовници да анатемосват. Не наподобява ли това на спиритическите сеанси, тайните заклинания в сектите. Да ! така е. И при единия и при другия случаи се задвижва огромна отрицателна психоенергия срещу анатемосания. Но той е човек, а не скот.
Само робството е, което свежда църквата до народа. Няма ги самозабравилите се архиереи, поробителя е свил юздите им. Останали са честните, наистина вярващи и прилежни духовници за да запазят историята, вярата. Те са упование, надежда и заслужаващи уважението, авторитета.
Нима Богомилството не бе противовес на самозабравилото се Духовенство. Второто се бе извисило във висините на господарите, служеше им най-вярно и достопочтено в съсипването и унижението на простичкия и обикновен селянин или занаятчия. А те осъзнаваха, че това не е истинската християнска вяра и я търсиха, докато създадат Богомилството - едно противоречиво явление в едно корумпирано общество, една вяра изградена върху отчаянието и мъката, върху бвзрасъдството на отрицанието и противопоставянето, но завладяла съзнанието на най- унижените слоеве на населението.
Защо днес не се замисли Православната ни църква, че младите търсят упование в секти, музикални сборища с изкълчена нотна зомбираност, вместо да ни занимава с вътрешните си материално духовни противоречия.
Какво отблъскващо, натрапчиво прилежание и миропомазаност пред властимащите преди петстотин години и сега» Най-добрия християнин , изглежда е най-богатия. Затварят си очите пред примера, когато Христос с тояга в ръце изгонва самозабравилите се търговци, превърнали божието светилище в битпазар.
Защо не се замислят управляващите, че съсипвайки икономиката, роейки бедняк до бедняк, извикват в съзнанието му протеста на отвращението, на безразличието към съдбата на Отечеството. Кой знае, може би точно това целят. Момента, когато без съпротива някой "благонадежден завоевател" ще ни надене хомота на безпрекословното унижение.
Да пропагандираш за България, а да подаряваш нейната първа история на няколко самотника от Хилендар, да си сляп, че има Рилски манастир, където обаянието на първото разковниче ще поднася своя благовонен аромат на хилядите родолюбци и страстни почитатели. Фарсът няма обяснение.
Стотици кина, читалища, спортни комплекси се превърнаха в зомби центрове - бинго зали, търговски учреждения, пазари. Първо - скотската потребност, а после, ако има място и време - културата. Всичко се превръща в бизнес. От театри и кинотворби изтича бездарност в съзиданието. Съмнителни кримпналета по щандовете за затъпяване на народа. Много вестници са овладени от сексуалнопервезна вманяченост. Лъха голотата на коварно бездушие, хермафродитска бисексуалност, немощна полова грандомания на добре платени бездушни звезди.
- 5 -
Настъпателно, за над двадесет години, многоцветни некадърници разпродават съзижданото от бащи и деди. Пирамиди, банки, земеделие, животновъдство, промишленост, търговия.
Някога от Константин Тихи до Иван Александър, царете даряваха земи на своите любими деспоти, за да се продадат на Османеца без капка съпротива. Днес благовейно, ползу господин чужденеца, се разсипва съперничаща в миналото икономика. Кого го е еня в Шопландсити, че оставаш гладен, недоимъка на стотинките дрънка в празните джобове. Питали ли сте главния търговец, дали е участвувал в съграждането на нещо. Няма да го питате, защото Вие млади човече, живеете с надеждата, че ще се измъкнете от батака.
Е, когато станете на четиридесет и се огледате, илюзиите ще Ви светнат през очите. Но е късно. Сам сте. Унижен, озверен, безмилоство ограбен.
Нека направим един български паралел между периодите: Първия от дванадесети до края на четиринадесети век, Втория от края на деветнадесетия до края на двадесетия.
1) България се освобождава от Византийско господство под ръководството на Галицийските хазари – братята Асеневци и Куманите.
- България е освободена от Османотурско иго благодарение на Русия с участието на финландски и румънски военни части.
2.) Манастър убива Калоян и забягва в Македония заедно с част от куманите.
Вероятни наследници на куманите в Македония убиха Стамболов. Двамата, Калоян и Стамболов са крупни фигури в историята ни.
3) Иван Асен Втори обединява цялото българско царство с дързост, умение и уважение към населението в завладяното чуждо-земие.
- Използувайки две световни войни, България за кратко време бе обединявана с уважение към Българите в присъеденените земи.
4) Безмилостното ограбване на собственото българско население, преклонение пред Византийската олигархия доведе до създаване на Богомилството, до успешното въстание на Ивайло.
- Самозабравилите се монархоблюдолизци съдираха последната кожа на Българите, обезкръвяване на нацията от войни, тежки данъци, безпрекословно подчинение на икономиката в полза на Германците. Засили се влиянието на земеделците на Стамболийски, а по-късно след разгрома им през 1923 година, Комунистите овладяха върха на съпротивата. Успешен преврат на Девети септември 1944 година с помощ от съветските войски.
5) Разпарчосване на България на феодални княжества.
- Сега на безценница разпродажба на създаденото отпреди.
6) - И в двата периода, съпротивата бе смилана от предварително изградени бандитски групировки: хайдуци, хора за специални поръчения.
7) - И в двата периода консерватизма на църквата я откъсва от населениетоо
8) - През Четиринадесети век, защитата на царството се поема от деспотски формирования и нередовна царска войска. Сравнете с периода на Кановете от втори до десети век,
- Понастоящем занижена численост и намалена боеспособност на армията.
9) Тогава: занижена раждаемост под влияние на Богомилството и занижени социаликономически условия.
- Сега: Занижена раждаемост поради социаликономически причини, криворазбраната первезна еманципация от седемдесет години насам.
10) Пълно безхаберие за целостта и бъдещето на България от страна на деспоти, князе, царе.
- 6 -
- Пълно идолопоклонничеството пред Западните чужденци, усърдно изпълнение на всяко тяхно желание, неорентираност и непоз нание за бъдещето на събитията.
11) Иван Александър царува над тридесет години.
- Тодор Живков също властвува над тридесет години.
И двамата използуваха властта в полза на личното си благополучие. Единствено културата отбелязва напредък в двата периода.
12) Османските турци громяха източноправославието с финансовата помощ на папщината. Бум на раждаемостта всред Османлиите.
- Бум на раждаемостта във всички мюсюлмански страни. Създаване на етнически проблеми, решавани с помощта на военната и финансовата мощ на Уолтстрийтските магнати.
13) Враждата между българи и сърби е пречка за групиране на база взаимноизгодни интереси. Състояние на "пържените рибки в тигана". Другата голяма рибка някога бе Византия, сега е Гърция.
14) Тогава Полша и Унгария късно се притекоха на помощ.
- Днес Русия е омаломощена велика сила. Страхува се. Може да загуби целите Балкани, ако не разбере правилно националетническите проблеми, Балканските православни държави вътре в самите тях и помежду им.
15) Не бе сключен съюз за взаимопомощ между Византия, България и Сърбия. Всяка подозираше другата в коварство.
- Разпадна се Варшавския договор. Балканите останаха без защитник. Страните в полуострова си нямат доверие една на друга.
16) Заграбени бяха западни Български територии от Сърбите.
- Сега Косово се отцепи от Сърбите и вероятната му съдба е с Албания.
Тогава бе атакуван и заграбен Българския запад и северозапад, сега е ред на югозапада. Македония в близко бъдеще ще загуби западните си територии в полза на Албанците.
17) Византия бе многонационална държава и владееше Проливите и Босфора.
- Днес Турция също е многонационална държава ( въпреки че не го признава ) и владее Проливите и Босфора.
Последните никога не са владени повече от шестстотин години от един и същи народ или нация. Винаги е имало стремеж и интереси към тях.
18) - Византия бе с голяма военна сила и икономическа мощ.
- Днес Турция също е с голяма военна сила и последните двадесет години отбеляза растеж на икономиката си.
Анализирайки паралелите и казаното преди, не е трудно да се разбере, че сме в навечерието на скорошни промени на териториалната цялост на държавите от Балканския полуостров. Затова озаглавих сразработката си „ А сега накъде".
Време е не само да се граби и разрушава, а да се подготвим за оцеляване. Илюзорното заболяване на безхаберност и криене в кюшетата с надеждата, че ще ни отмине опасността, без да ни засегне е предателство към собствения народ и нация. Театъра на действията се планира и през нашата страна. Време е дипломацията на стратегическите ни интереси да подмени тази на частичните временни тактически успехи. На кормилото трябва да застанат опитни капитани и навигатори. Десет години са предостатъчно да се лутаме, като кораби-призраци всред океаните.
Погледнете небесата. Надвисва не буря, а ураган.
А сега накъде ?
- 7 -
Докато България отвоюваше собствените си земи от Византия, Сърбия коварно отнемаше Северозападните Български населени земи. Това предопредели недоверието към Сърбите през следващото хилядолетие. Осатанали сами, те загубиха Косовската битка.
Използувайки Русия, Сърбия заграби нови Български земи през 19 и 20 векове. Под натиска на Русия, султанът придаваше наши земи в полза на Сърбия през 19-ти век, след Освободителната война от 1877/1878 год.
След Междусъюзническата война през 1913 год., Сърбия получи даром още Западни Български земи.
Арбитъра Русия, отново даде рамо на Сърбите.
Коварството на Сърбите, трябва да се има в предвид от бъдещите поколения. Това подкрепяно коварство засили Българското русофобство.
Русия не направи правилния избор през 19-ти век, продължи да греши и през 20-ти век.
За в бъдеще, такива грешки трябва да се избягват от страна на Русите.
- 8 -
Българските национално Църковно движение през 19-ти век е опит да се очертаят изконните Български земи.
03 март 2011 год.
гр.
