Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Може да влезете направо с профила си от Фейсбук. Натиснете тук!

Обща икономическа теория (106 страници)

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.

Модератор: Модератори

Обща икономическа теория (106 страници)

Мнениеот Mozo на Пет Апр 24, 2009 22:05

МИКРОИКОНОМИКА
Тема първа
ПРЕДМЕТ И МЕТОДОЛОГИЯ НА ОИТ
 
1. Еволюция на икономическата теория
Да се определи началото на икономиката и на икономическото мислене е неизпълнима задача. Има достатъчно основания за различни гледни точки, определени от възможностите на историята, антропологията, икономиката и т.н. да реконструират явления с хилядолетна давност от времето на неписаната история. Икономическото мислене вероятно е природна същност на човека, първоначално необособено от другите форми на мислене и неосъзнато. Но разграничаването на желанието му да размени кожи срещу лъкове от стремежа да рисува с гуано рисунки по стените на пещерата сигурно е проява на наченките на икономическото мислене.
Най-ранният израз на формализирана, написана икономическа мисъл се търси в страните от Древния Изток. Първоначално в знаците-рисунки (йероглифи) в древноегипетските папируси, в каменните клинописи (законите на Хамурапи), по-късно във финикийския алфавит, древноиндийските “Веди” (законите на Ману), китайските надписи (йероглифи) върху кости, бамбук, коприна, хартия (Конфуций) и т.н. Много сведения, тълкувания и правила за водене на стопанския живот се откриват и в Библията.
Но теоретично икономическо мислене, опити теоретически да се осмисли икономическия живот и абстрактно да се обобщят неговите проблеми се открива в съчиненията на древногръцките философи-енциклопедисти, особено в класическия период на Древна Гърция (Ксенофонт, Платон, Аристотел). За първи път думата икономия (ойкономия , “ойкос” – дом, стопанство и “номос” – правило, закон) се използва като заглавие на съчинение на Ксенофонт. Това тълкуване – наука за домашното стопанство се запазва векове. Вижданията на древногръцките мислители, обясняващи стопанските явления се оказват толкова значими, че се възприемат като теоретически изходен пункт на икономическата наука.
За развитието на икономическите идеи важно място заема и древен Рим (Катон, Варон, Сенека) и разбирането, че над естествените права на човека стои зконът.
В средните векове (Августин Блажени, Тома Аквински) християнизацията на обществото и духа поставя християнските предписания в основата на икономическите идеи. А формулираните от извънземния творец норми и правила (Библията) обясняват икономическия живот.
Раждането на икономическата наука е времето на първоначалното натрупване на капитали и утвърждаването на националните икономики. Историческото й обособяване и систематизиране проследява хронологията, но съдържа и критерии като: сферата на дейност, която е център на теоретичния анализ; философската и ценностната основа на икономическите концепции; отношението към икономическата политика и др.
Първата проява на икономическата теория е меркантилизмът (Мън, Сера, Монкретиен). Възниква в края на ХV и началото на ХVІ век в италианските републики и Англия. Според тази доктрина, основа на стопанския живот е обращението, богатството са парите, производството е само предпоставка за него, необходима е икономическата намеса на държавата. Икономическата наука получава и своето име. В 1615 г. излиза книгата на Монкретиен “Трактат по политическа икономия”. Пред понятието икономия той поставя политическа (полис – град, държава), с което 150 години след това икономическата наука се тълкува, предимно, като наука за държавното стопанство.
Във втората половина на ХVІІІ век във Франция се появява физиократизма (Кене, Тюрго, Паолети). Богатството са благата създавани в селското стопанство (“физис” – природа, “кратис” – власт), съществува естествен ред и ролята на държавата е в неговото поддържане. Защитници са на свободната търговия. Основният принцип в тази школа – “laissez-faire, laissez-passer” оказва съществено влияние върху последващото развитие на икономическата теория.
Класическата политическа икономия (ХVІІІ – ХІХ век, Смит, Рикардо) е теоретична доктрина на трудовата теория за стойността и на свободната конкуренция. Благата, резултат на цялото производство са богатството на обществото. Трудът е основен измерител на стойността. Появява се икономическият човек с неговия егоизтичен интерес. Стопанската система е подчинена на собствената си обективна закономерност и се хармонизира от “невидимата ръка” на пазара. Анализират се капитала, труда, доходите, работната заплата, печалбата и др., а икономическите категории се класифицират в теоретична система.
Марксизмът (средата на ХІХ век, Маркс, Енгелс) наследява методологията на класическата политическа икономия, но изследва копиталистическите производствени отношения от позицията на работническата класа. Създава експлоатационната икономическа теория и предполага неизбежната революционна промяна на капиталистическата икономическа система. Независимо, че действителността опровергава голяма част от марксистките идеи, теоретичните дискусии върху марксизма продължават и днес, което е достатъчно доказателство за влиянието му в развитието на икономическата наука.
Неокласическата икономическа теория (седемдесетте години на ХІХ век) е пряк идеен наследник на класическата теория, насочена обаче срещу нейния обективизъм. Основният й подход в икономическия анализ е субективизма. Неокласическото направление обединява различни теоретични доктрини: Теориите за полезността от ХVІІІ век (Кондияк, Галиани); Началото на субективната теория в средата на ХІХ век (Госен); Австрийска субективна школа (Менгер, Бьом Баверк, Визер); Англо-американска школа (Джевънс, Маршал, Пигу, Кларк); Лозанска школа (Валрас, Парето); Математическа школа (Курно, Виксел). Неокласическата икономическа теория е микроикономическа теоретична система. Обект на анализ е отделният индивид. Тя създава статични равновесни икономически модели. Равновесието се постига при пълна заетост и автоматично се регулира от механизмите на пазарната икономика. Съвършената конкуренция хармонизира интересите. Идеите й са силно математически доказани. Появява се понятието “Икономикс”. Зад него се крие теория със стремеж да бъде прагматична, по-близка до действителността, изчистена от социални елементи и пристрастия. Това е контрапункт на Политическата икономия, която е абстрактна и дедуктивна по своя характер и методология, има социално съдържание, което позволява идеологизиране. Американският институционализъм (края на ХІХ и началото на ХХ век) се развива извън традиционните теоретични концепции на неокласическата теория. Подходът за изследване на икономическите явления е емпиричен, основната категория е “институция” (всеки социален феномен – държава, собственост, конкуренция и т.н.). Институциите се изследват предимно в психологическа светлина. Споделяна идея е необходимостта от обществен контрол на икономическата дейност. Целта е да се намерят обяснения на осъществяващите се обективни икономически промени чрез социалния живот на обществото. Институционализмът се развива като социалнопсихологически (Веблен), социално-правов (Комънс), емпиричен (Митчел).
Кейнсианството (Д. М. Кейнс), което се развива в тридесетте години на ХХ век е макроикономическа теория и една от най-въздействащите. Развива се в неокейнсианство (Хикс, Хансен) и посткейнсианство (Робинсън, Срафа). Критично ориентиран към неокласическата теория, Кейнс счита, че автоматичния равновесен пазарен механизъм е под съмнение, тъй като цените и работните заплати не са гъвкави. Недостатъчното или свръхвисокото “ефективно търсене” е причината за икономическата нестабилност (стагнация и инфлация). Чрез икономическата си политика (данъци, инвестиции, държавна разходи и т.н.) държавата може, въздействайки върху ефективното търсене, да поддържа икономическо равновесие и да регулира пазарната система.
Неолибералните икономически теории се появяват 20-те – 30-те години на ХХ век като продължители на неокласическата доктрина и противници на Кейнс. Тук са Фрайбургската школа (Ойкен), Лондонската школа (Хайек), (Монетаризма (Фридман, Мелцер, Брунер), Неокласическия синтез (Самуелсън), Новата класическа макроикономика (теория за рационалните очаквания) (Лукас, Сърджънт), Теорията на предлагането (Стейн, Лафер) и др. Обобщаването на разнообразните концепции констатира, че неолибералните теории отхвърлят (без напълно да я отричат) необходимостта от активна намеса на държавата в икономиката, тъй като автоматичното пазарно регулиране осигурява икономическото развитие, приемат консервативната държавна политика насочена към предлагането, отказват се от макроикономическия подход, основават се на субективните мотиви в икономическото поведение и субективно-психологическия подход към икономическите процеси и т.н.
Този кратък преглед на основните моменти в генезиса и развитието на икономическата теория е показателен за богата история, за невероятна проява на човешкия интелект и успешни интелектуални усилия. Констатира дълбоките аналитични аспекти на икономическата мисъл, богатото концептуално разнообразие - понякога несъвместимо, но и допълващо се, и обогатяващо икономическата наука. Състоянието на всяка наука във всеки момент предполага собствената си история
2. Въведение в ОИТ
 
2.1. Предмет на ОИТ
Определянето на предмета на ОИТ се сблъсква с методологическо затруднение, характерно за всяко икономическо понятие – необходимостта да се дефинира и невъзможността това да се направи еднозначно и категорично. Това противоречие се обяснява с факта, че дефинирането ограничава многообразието, многостранната проява и развитието на икономическите явления. Затова икономическата теория предлага разнообразие от определения на собствения си предмет: изучава производството, разпределението, размяната и потреблението на богатството на обществото; наука е за всекидневната стопанска дейност на хората; изучава промените в икономическия живот – производство, цени, безработица и т.н.; изследва по какъв начин хората организират производството и потреблението; занимава се с основните въпроси на всяка стопанска дейност – какво, как и за кого да се произвежда; изучава homo economicus и др. Всички те реализират теоретичната гледна точка, интелектуалното предпочитание и субективните възможности на теоретика.
За целите на учебния процес може да бъде обяснено, че предметът на ОИТ се свежда до изучане на поведението на икономическите субекти в ситуация на ограниченост на ресурсите и взаимозависимост между цели и алтернативи за тяхното реализиране. ОИТ е наука за избора. Тя има задача да разработи теоретичните модели на икономическия избор на хората предизвикан от оскъдността на благата.
 
Целият учебник:
Прикачен файл! Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове. Ако нямате създаден профил, регистрирайте се, за да имате тези права.
Сигнатура:
ИзображениеИзображение
Аватар
Mozo
Lame forum support
Lame forum support
Репутация: 8010
Mozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутацияMozo изгражда репутация
 
Мнения: 147602
Регистриран: 01 Юни 2007
Наличност: 1,534,573.20
Банка: 5,487,906.26
Местоположение: Somewhere In Time
Най-високи резултати: 43
Статистика на победите: 0





Назад към Икономика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron